Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 547 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Албена
Благоева, срещу Д.К.В., с адрес: ***, в която се твърди, че на 09.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор, и ответникът, като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № CREX-15356754, по
силата на който кредиторът предоставил на кредополучателя
кредит в размер на 668.00 лева. Размерът на предоставения кредит бил равен на
сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлявал сбор от
следните компоненти: обща цена на стоките: 668.00 лева и застрахователна премия
по застраховка „Защита на плащанията“: 128.26 лева. Страните постигнали
съгласие размерът на кредита за покупка на посочената застраховка да бъде
платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска“. Така общият размер на кредита бил 796.26
лева, включващ в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната
премия, която сума кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 24
броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска.
С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор
на кредитодателя, в случая „Виденов Груп“ ООД, за което кредиторът изготвил и
изпратил до търговеца уведомително писмо, подписано и от ответника, а от страна
на търговеца била издадена фактура № ********** за закупена стока, подписана
също от ответника. Така, извършването на плащането по посочения
начин съставлявало изпълнението на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено
от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създава задължение за
последния да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле
„месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1128.24 лева, при договорна лихва в размер на 331.98
лева. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 20.10.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 47.01 лв., при първа погасителна вноска - 20.11.2017 г., съгласно
погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска, с краен срок за издължаване на всички
задължения по кредита - 20.10.2019 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит/. Посочва се,
че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, поради което, съгласно чл. 5 от Условията към договора за
кредит, поради допусната забава за плащане в срок на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, считано
от 20.02.2018 г., която дата представлявала падежа на четвърта погасителна
вноска.
Твърди се, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 94.02 лева, с която са погасени, както
следва: договорна лихва – 54.40 лева, главница – 39.62 лева.
Изтъква се, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-15356754 от 09.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Д.К.В., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
упълномощил цесионера, от името на първия и за своя
сметка, да уведоми длъжниците за извършената цесия. Посочва се, че по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
изпратено до ответника уведомление за извършената цесия с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-15356754 от 12.09.2018 г., чрез „Български пощи“ с известие за
доставяне, като уведомлението било получено лично от ответника на дата
21.09.2018 г.
Изпратено
било и повторно уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-БНП/CREX-15356754 от 22.01.2019 г., което, освен информация за
извършената цесия, съдържало и такава за настъпилата предсрочна изискуемост,
като и това писмо било получено лично от ответника на дата 30.01.2019 г.
Ищецът
посочва, че е подал заявление до Районен съд-Ловеч за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми по
договора за кредит: 756.64 лева – главница, 277.58 лева – договорна лихва и
78.75 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, но съдът
отхвърлил заявлението и указал възможността за предявяване на осъдителен иск
срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява настоящия осъдителен иск, с който моли
за постановяване на решение, по силата на което да бъде осъден ответника да му
заплати следните суми: 756.64 лева – главница за
периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г., 277.58 лева – договорна лихва за
периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г. и 113.48 лева – лихва за забава,
считано от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане и на направените разноски в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал.
8 от ГПК.
С определение № 503/25.04.2019 г. съдът е постановил връщане
на исковата молба в частта относно обективно съединения иск за заплащане на
лихва за забава за период от 21.02.2018 г. до датата на подаване на
заявлението, и прекратил производството
по делото в частта относно този иск. Определението е влязло в сила.
С протоколно определение от 27.09.2019 г. са приети като
доказателства по делото представените с исковата молба заверени копия от: Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-15356754/09.10.2017 г.
и условия по договора; Застрахователен сертификат № CREX-15356754; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; уведомително писмо до търговеца; Фактура
№ **********/09.10.2017 г., издадена от „Виденов Груп" ООД; Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД; Потвърждение за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 от 12.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.;
Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Клон България, за „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници за сключената цесия; Уведомително писмо
за извършената цесия с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-15356754/12.09.2018
г., от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Франция“, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-УПИ-С-БНП/CREX-15356754/22.01.2019 г., от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.
Франция“, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, 2 бр. известия за
доставяне.
Приложено
е и ч.гр.дело № 246/2019 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 1266 от 01.02.2019
г., подадено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против Д.К.В. за същото вземане, произтичащо от същите
обстоятелства. С Разпореждане № 425/04.02.2019 г. заповедният съд е отказал
издаването на заповед за изпълнение и указал на заявителя за възможността в
едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
В съдебно
заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба,
постъпила на 05.07.2019 г., пълномощникът на ищеца – юрисконсулт Елена
Рангелова заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, в
случай, че са налице предпоставките за това. Поддържа и искането за присъждане
на разноските по делото, съгласно представен списък на разноски за двете
производства.
Ответникът
Д.К.В. не е представил в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй
като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да
обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /21.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство, а
именно сума в размер на 25.00 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 125.00 лева. Искането на
ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева за
исковото производство следва да се отхвърли.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство, а именно: 25.00 лева – внесена държавна такса, и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или
общо разноски: 75.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.К.В.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми по Договор за кредит на покупка на стоки или услуги № CREX-15356754/09.10.2017 г., а именно: 756.64 лв. /седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири
стотинки/ – главница за периода от 20.01.2018 г. до 20.10.2019 г. и 277.58 лв. /двеста седемдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/ – договорна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 20.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /21.03.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.К.В., ЕГН **********,***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 125.00
лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото
производство, като ОТХВЪРЛЯ искането
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в частта на разноските, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер над 100.00 /сто/
лева до пълния претендиран размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД:
IBAN: ***: “Обединена
българска банка” АД
BIC: ***не съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 246/2019 г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: