Решение по дело №1492/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №260219

 

гр. Пловдив, 13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ  граждански състав, в публичното заседание на 30.09.2020г. в състав:

        

                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                                                МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

 

 

при участието на секретаря Ангелина  Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №1492 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        Производството  е по реда на чл. 258 - 273 от  ГПК. 

         Делото  е  образувано  по въззивна жалба на  А.  П.  Д. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  по делото  адв.  Е.  И., против Решение №1543 от 02.05.2020г. на РС-Пловдив, Х гр. с., по гр. д. №6012/2019г., с което е  бил отхвърлен  предявения  от него  иск  за признаване на установено, че не дължи поради изтекла погасителна  давност на  Г.  Х.  Б. ***,  ЕГН  **********, сумата от 3400 лв.,  представляваща главница  по запис  на заповед,  издаден  на 13.01.2010г.,  с падеж на  12.02.2011г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата  от  794  лв.-  разноски,  за които суми е  бил издаден  изпълнителен  лист  по  ч.гр.д.№4910/2011г. по  описа  на  Районен съд- Пловдив.  В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Иска  се отмяната му и постановяване на друго  решение за  уважаване  на  исковата  претенция. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

  Въззиваемата  страна  Г.  Х.  Б. ***,  ЕГН  **********, чрез пълномощника  си  по  делото  адв. Л.Л.,  в писмен  отговор изразява становище за правилност на решението  и  иска  да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

        Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

        Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с  иск  с  правно основание  чл.124, ал.1  във връзка  с  чл.439  от  ГПК,  предявен  от  А.  П.  Д. против  Г.  Х.  Б.    за установяване  на недължимост поради  изтекла  погасителна  давност  на  сумата от 3400 лв.,  представляваща главница  по запис  на заповед,  издаден  на 13.01.2010г.,  с падеж на  12.02.2011г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата  от  794  лв.-  разноски,  за които суми е  бил издаден  изпълнителен  лист  по  ч.гр.д.№4910/2011г. по  описа  на  Районен съд- Пловдив  и за събирането  им  е  било  образувано  изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас  Атанасов, рег. №757.  С обжалваното  решение  първоинстанционният  съд  е  приел,  че  по изпълнителното  дело  са  били  извършвани  изпълнителни действия,  с които  е  била прекъсвана  погасителната  давност за  вземането,  поради  което  същото  не  е  погасено  по давност.   Предвид  горното  съдът  е отхвърлил  предявения  иск

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид  горното следва  да  бъде проверено  неговата правилност  по  доводите, изложени в жалбата, както  и  служебно  за допуснати нарушения на императивни материалноправни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на  ОСГТК.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, относно които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се спори  между  страните,  а  и от  приложените по  делото  писмени  доказателства  се  установява,  че  по ч.гр.д.№4910/2011г. по  описа  на  Районен съд- Пловдив  ответникът Г.  Х.  Б.  се  е  снабдил  по реда  на чл.417  от  ГПК с изпълнителен лист  срещу  ищеца А.  П.Д.  за сумата от 3400 лв.,  представляваща главница  по запис  на заповед,  издаден  на 13.01.2010г.,  с падеж на  12.02.2011г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата  от  794  лв.-  разноски,  въз основа  на  който  за събирането на сумите  е  било  образувано  изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас  Атанасов, рег. №757.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.531, ал.1  във връзка с  чл.537  от  ТЗ  вземанията по  запис  на  заповед  се погасяват  с  тригодишна давност  от падежа.    Изпълнителното дело  е  образувано  на  29.03.2011г.,  като  с  молбата за образуването  му  взискателят  Г.Х.  Б.  е  поискал от съдебния  изпълнител  да  предприеме  действия за събиране  на дълга  и му  е възложил на основание  чл.18 от  ЗЧСИ  да  определи  начина  на изпълнение.  С разпореждане  на съдебния  изпълнител  от  16.05.2011г.  е  бил наложен запор  върху моторно превозно  средство,  собственост  на  длъжника  А.  П.  Д.. На  16.05.2011г.   съдебният  изпълнител  е  съставил  протокол,  подписан  от  длъжника,  с който  последният е  декларирал,  че желае  да изплаща дълга си разсрочено,  като  внася  сума  от 200  лв. месечно  от  25-то  до  30-то  число  всеки  месец,  считано от м.май  2011г. до пълното  погасяване  на  задължението  си.  С призовка  за принудително  изпълнение  от  06.07.2011г.,  връчена  на  длъжника на  12.07.2011г.,  съдебният  изпълнител  е  насрочил  опис на  движими вещи  в дома му  на  28.07.2011г.  На  08.07.2013г.  съпругата на длъжника  Д.  Д.  е  заплатила  по банкова сметка  ***.  с основание  за заплащането й-  изпълнително дело  №202/2011г.      С призовка  за принудително  изпълнение  от  17.01.2014г.,  връчена  на  длъжника на  30.01.2014г.,  съдебният изпълнител  е  насрочил  опис на  движими вещи  в дома му  на  03.02.2014г.  С писмена  молба  от  03.09.2015г.  взискателят  е  поискал  насрочване  на  опис  на движими  и  недвижими вещи  по  настоящия  адрес  на длъжника.  С писмена  молба  от  07.02.2017г. длъжникът  отново е поискал  да  плаща разсрочено задължението  си, като  всеки месец до  25-то число внася  сумата  от  300  лв.,  като  на  04.04.2017г.  и  19.04.2017г.  съпругата  му  Д.  Д.  е  заплатила  по  изпълнителното  дело  общо сумата  от 600  лв.  С молби  от 24.08.2017г.  и  17.06.2019г. взискателят е  поискал извършване  на справка за  банкови  сметки  на  длъжника и налагане на запор  върху  същите, като  със  запорни  съобщения  от  24.06.2019г.  съдебният  изпълнител  е  наложил запор  върху сметките на длъжника  в  „Обединена  българска  банка“  АД и  „Уникредит  Булбанк“  АД,  като  с  писмо  от  05.07.2019г. „Уникредит  Булбанк“  АД  е  уведомила  съдебния  изпълнител, че  блокира  сметките на длъжника.

При така  установената  по делото  фактическа  обстановка  неправилни  са изводите  на  първоинстанционния  съд,  че вземането  на  ответника    спрямо  ищеца по процесния  запис на заповед,  за събирането  на което  е  било  образувано  изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас  Атанасов, не е  погасено   по давност.  Погасителната  давност  за същото  е  започнала  да  тече  от датата на падежа-  12.02.2011г.,  като  същата  е  била прекъсната  на  основание  чл.116, б.В  от  ЗЗД  с  подаването на  29.03.2011г. на молбата  за  образуване  на изпълнителното дело,  с която  от съдебния изпълнител  е  било поискано  предприемане  на действия  за принудително  изпълнение и  му  са  възложени правата  по  чл.18  от  ЗЧСИ  да  определи способа на  изпълнение. Давността  е  била  прекъсвана последователно  и  с   наложения  от съдебния  изпълнител на  16.05.2011г. запор на МПС  на длъжника-  на  основание  чл.116, б.В  от  ЗЗД,   с признанието  на вземането  от последния,  извършено  в  съставения  на  същата  дата  протокол  от съдебния  изпълнител-  на  основание  чл.116, б.А  от  ЗЗД,  както  и  с действията  от 06.07.2011г. на  съдебния  изпълнител по насрочване  на опис  на  движими вещи  в дома на длъжника-  на  основание  чл.116, б.В  от  ЗЗД.  Самото  връчване на  длъжника  на поканата  за принудително  изпълнение, с което  той  е  уведомен  за насрочения  опис, не  е  действие,  прекъсващо  давността.  Давността  не  е  прекъсната  и  от  датата,  за  която  е  бил насрочен  описът, тъй  като  такъв  не  е  бил  извършен.  След 06.07.2011г.  за период  от две години по изпълнителното дело  не са  били  извършвани  изпълнителни  действия,  нито  взискателят  е  правил искания  за извършване  на такива,  поради  което  и  на  06.07.2013г. съгласно  разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК и  задължителните  указания,  дадени  в  т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е  настъпило  прекратяване  по право  на изпълнителното  производство.  Доколкото  прекратяването  е  настъпило  към момент,  когато  все  още  е било в сила  Постановление  на  Пленума  на  Върховния  съд  №3/1980г.,  с което  е  прието,  че  давност  не  тече  по  време  на изпълнителното  производство, то следва  да се приеме,  че  новата  погасителна  давност  за вземането  е  започнала  да  тече от датата  на  прекратяването  по право  на изпълнителното  производство-  06.07.2013г.,  а  не от датата,  когато  е  било  поискано или предприето  последното  валидно  изпълнително  действие,   както  е  прието  с  т.10  от  ТР  №2/26.06.2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС,   тъй  като  същото  поражда  действие  от  датата на  постановяването  му  и не се прилага   по отношение  на  юридически факти, настъпили преди това  /в този смисъл- Решение  №170  от 17.09.2018г.  на  ВКС по  гр.д.№2382/2017г.,  ІV  г.о./.  При това положение  тригодишната  погасителна  давност  е  изтекла  на  06.07.2016г.,  тъй като  няма данни  в този период  давността  да  е  била спирана  или  прекъсвана.  Извършваните  след 06.07.2013г.  по  изпълнителното  дело  изпълнителни  действия  и  искания  за предприемане  на такива  не  водят до прекъсване  на  давността,    тъй  като  същите   са  осъществени  по  прекратено  по силата  на  закона  изпълнително  производство,  поради което  не пораждат правни последици.  Не могат  да  бъдат  споделени  доводите  на  ответника,  че  извършеното  на  08.07.2013г. плащане  по  банков  път  на сумата  от  100  лв.  по  сметка  на съдебния  изпълнител  е  прекъснало  погасителната  давност.  Посоченото  плащане  е   извършено от  трето  лице- съпругата  на длъжника,  а  не от самия длъжник,     поради което  същото  не  може да  се  счете  за  признание  на вземането,  прекъсващо погасителната давност,  тъй  като, за да  породи  този ефект,  признанието  следва да изхожда  от самия  длъжник.  Отделно  от  това  плащането  е  извършено  по  сметка  на  съдебния  изпълнител  по вече  прекратено  изпълнително производство.  Не  прекъсва  погасителната  давност  и  подадената  по изпълнителното  дело молба  на длъжника  от 07.02.2017г., с която  е  поел  задължение  да  заплаща  разсрочено  задължението  си.  Към датата  на подаване  на молбата  давността  за  вземането  вече е  била  изтекла,  поради  което  същата  не  би  могла да  бъде  прекъсната.  Посочената  молба  не  може да  се счете  и за отказ от изтеклата  погасителна  давност, тъй като  не  съдържа  подобно  волеизявление  на  длъжника,  а само  обещание  за  бъдещо  заплащане  на  дълга,  което  е  допустимо  съгласно  чл.118  от ЗЗД  и не  може  да  се  приравни  на отказ  от  изтеклата  давност.  По изложените  по- горе съображения, отнасящи  се  до плащането  от  08.07.2013г.,  не съставляват  действия, прекъсващи  давността,  и  извършените от съпругата на длъжника  плащания  по изпълнителното  дело  на 04.04.2017г.  и  19.04.2017г.,  а  отделно от  това  към посочените дати  вземането  вече  е  било погасено по давност.

Предвид  горното  предявеният  иск се  явява  основателен  и  следва  да  се уважи,  поради  което  обжалваното  решение,  с което  същият  е  отхвърлен  следва  да  бъде отменено,  като  вместо  него  се  постанови  ново  решение  за  уважаване  на иска. 

С оглед изхода на  делото  в полза  на ищеца  следва  да бъдат  присъдени  направените  по делото  разноски за  държавна  такса за двете инстанции  в общ размер  от 255,06  лв.

Процесуалният  представител на  ищеца  адв. Е.  И.  е  оказала  безплатна  правна  помощ  на  същия  на  основание  чл.38, ал.1  от  Закона  за  адвокатурата.  С  оглед  изхода  на  спора и  на основание  чл.38, ал.2   от  Закона  за  адвокатурата  ответникът  следва  да  бъде  осъден  да  заплати на  адв. Е.  И.  адвокатско  възнаграждение в размер  на  523,58 лв.  за първата  инстанция и  523,58  лв.  за въззивната инстанция  или общо сумата от 1047,16  лв. 

 

По тези съображения  ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ  Решение №1543 от 02.05.2020г. на РС-Пловдив, Х гр. с., по гр. д. №6012/2019г.,  като  вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

      ПРИЗНАВА  за установено  в отношенията между страните,  че  А.  П.  Д. ***,  ЕГН  **********,  не дължи поради изтекла погасителна  давност на  Г.  Х.  Б. ***,  ЕГН  **********, сумата от 3400 лв.,  представляваща главница  по запис  на заповед,  издаден  на 13.01.2010г.,  с падеж на  12.02.2011г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2011г. и сумата  от  794  лв.-  разноски,  за които суми е  бил издаден  изпълнителен  лист  по  ч.гр.д.№4910/2011г. по  описа  на  Районен съд- Пловдив, въз основа на който  е  било  образувано изпълнително дело №202/2011г. по описа на ЧСИ Атанас  Атанасов, рег. №757.

            ОСЪЖДА  Г.  Х.  Б. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати на  А.  П.  Д. ***,  ЕГН  **********,  сумата  от  255,06 лв.- разноски  по делото.

      ОСЪЖДА  Г.  Х.  Б. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати на  адв.Е.  Г.  И.,  личен  №**********,  с адрес-  гр. Пловдив,  ул.  „Хан  Кубрат“  №2,  сумата от 1047,16  лв.- адвокатско  възнаграждение за двете инстанции  за оказаната  безплатна правна помощ  на  А.  П.Д.. 

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                        

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                              

 

                                                                    2.