№ 1281
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка С.а
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка С.а Въззивно гражданско дело №
20221100509034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.07.2022 г. по гр.дело № 9264 /2022 г., СРС, ГО, 39
състав е отхвърлил предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „******* срещу „Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
*******, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, от ЗК „Л.И.“ АД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 172,22 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. по щета № 0000-1261-
17-200497 по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
93001610104376 за нанесени щети на МПС марка „Фолксваген“, модел
„Туаран“ с per. № *******, във връзка с настъпило на 19.01.2017 г.
застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.07.2021 г., до окончателното изплащане.
Осъдил е ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
1
гр. София, бул. „*******, да заплати на „Агенция „Пътна инфраструктура“,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца от ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г и В.И., чрез
пълномощника юрисконсулт И. Г. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че от
приложената застрахователна полица се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение, доказано е по безспорен начин настъпване
на застрахователно събитие и предпоставките за възникване на право на
регрес срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. От заключението
на приетата САТЕ, се доказа механизмът на ПТП, както и причинно-
следствената връзка между настъпилия транспортен инцидент и щетите по
процесния автомобил. Доказано е плащането на застрахователното
обезщетение по сметка на собственика на увреденото превозно средство. От
друга страна, ответникът не е доказал релевираното възражение на
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС.
Твърди, че решаващият съд е стигнал до неправилен извод, че
застрахователното събитие е настъпило в гр. София, поради което Столична
община е следвало да извърши дейностите по поддръжка в тази част на ул.
„С.ско шосе”, доколкото общинските пътища, улиците и булевардите са
собственост на съответната община. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило в района на село Панчарево, като самата ул. „******* шосе” е част
от републикански път II-82 - второкласен път, част от републиканската пътна
мрежа на България, на територията на Софийска област и област София.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура”. Налице е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на
обективната истина в гражданския процес, съгласно който за съда съществува
задължението да изгради вътрешното си убеждение въз основа на фактите, на
които страните са се позовали и за които са ангажирани доказателства.
Ето защо, моли процесното решение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
2
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ответник Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
пътно управление-София, със седалище и адрес на управлнеие: гр.София
бул.“*******, чрез пълномощника юрисконсулт Г.Н., с адрес за
кореспонденция: гр.София, бул.“Цар ******* оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с по реда на чл.422 ГПК правно основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******* срещу Агенция „Пътна инфраструктура" за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 172,22 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. по щета № 0000-1261-
17-200497 по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
93001610104376 за нанесени щети на МПС марка „Фолксваген“, модел
„Туаран“ с per. № *******, във връзка с настъпило на 19.01.2017 г.
застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 23.07.2021 г., до окончателното изплащане.
3
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* твърди, че на 19.01.2017г. на ул.
„******* ******* на гр. София, водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел
„Туаран“ с per. № ******* реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, при което на лекия автомобил му били нанесени
щети. За МПС марка „Фолксваген“, модел „Туаран“ с per. № ******* към
момента на ПТП има валидна застраховка „Каско“, а за причинените от ПТП
вреди при ищеца била образувана щета № 0000-1261-17-200497. Размерът на
щетите по МПС „марка „Фолксваген“, модел „Туаран“ с per. № ******* били
на стойност 162,22 лв., която сума била изплатена на собственика на
увреденото МПС на 21.02.2017 г. Сочи се, че пътят, на което било
реализирано процесното ПТП бил поддържан и обслужван от ответника.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" оспорва исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и от представената застрахователна полица се
установява, че процесният автомобил е бил застрахован по застраховка
„Каско“ № 93001610104376 от 22.12.2016 г. се установява, че процесното
ПТП е настъпило в срока на действие на договор за имуществена застраховка,
сключена между ищеца и собственика на увреденото МПС марка
„Фолксваген“, модел „Туаран“ с per. № *******. В протокол за ПТП №
1686008 от 19.01.2017 г. е посочено, че на 19.01.2017 г. в 16.00 часа в ул.
„******* ******* е настъпило ПТП с ППС с per. № *******, марка
„Фолксваген“, модел „Туаран“, управляван от И. С., като процесното ПТП
катастрофирало в необезопасена дупка пълна с вода. В протокола изрично е
направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР,
направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите.
Представена е застрахователната преписка на ЗК „Л.И.“ АД във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като
към нея с приложено уведомление за щета от 20.01.2017 г., опис-заключение
по щета № 0000-1261-17-200497 от 20.01.2017 г., експертиза по щета № 0000-
1261-17-200497 от 27.01.2017г., както и доклад по щета № 0000-1261-17-
200497. Представено е и платежно нареждане, от което е видно, че във връзка
с процесната щета № 0000-1261-17-200497 е заплатено застрахователно
4
обезщетение в размер на 162,22 лв. По делото са представени общи условия
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства на ЗК „Л.И.“ АД. Като свидетел по делото е разпитван И. С., водач
на МПС марка „Фолксваген“, модел „Туаран“ с per. № *******, реализирал
процесното ПТП. Свидетелят сочи, че с притежавания от него автомобил
„Фолксваген Туран“ бил претърпял инцидент и спукал гума. Инцидентът бил
отдавна и се случил през зимата в гр. София, на ул. „******* шосе“, като
било валяло и свидетелят преминал през необозначена и пълна е вода дупка,
като цялото платно било мокро. Сочи, че доколкото си спомня била спукана
задна дясна гума, като нямал спомен къде била разположена дупката. Не си
спомня скоростта, с която се е движел, но на конкретния пътен участък било
невъзможно да се движиш с повече от 50-60 км. От приетата по делото САТЕ
се установява, че съгласно посочения механизъм, а именно на 19.01.2017 г.
около 15.00 часа МПС марка „Фолксваген“, модел „Туаран“, се движело по
бул. „******* шосе“ и срещу № 122 в района на хотел „Галант“, превозното
средство преминава през необезопасена дупка на пътното платно, пълно е
вода. Вещото лице посочва, че всички увреждания по лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Туаран“ с per. № *******, отразени в описа на
застрахователя, се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Вещото лице заявява, че на скицата към
протокола за ПТП е отразено, че превозното средство минава със задна дясна
гума през дупката, като най-вероятно ставало дума за техническа грешка, тъй
като в зоната на увреждане било отразено, че е увредена лявата част. Ако
дупката се намирала вдясно, нямало как превозното средство да премине с
левите гуми през нея и в този случай не би била налице причинно-следствена
връзка на уврежданията с механизма на произшествието. Според вещото
лице, стойността необходима за възстановяване на процесното МПС
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 222,48 лв.
От правна страна:
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено
от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството-ищец, както и на разноски за неговото
5
определяне; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се
предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Касто" между ищцовото застрахователно дружество и
собственика на увредения л.а. към датата на настъпване на застрахователното
събитие. В случая се касае за попадане на застрахования автомобил в дупка
по време на движението му, което е причинило вреди на автомобила, поради
което процесното ПТП представлява такова по смисъла на ОУ на ищеца, а
следователно и покрит застрахователен риск, при настъпването на който
ищцовото дружество дължи заплащането на застрахователно обезщетение.
От приетата по делото СТЕ се установява, че вредите по автомобила са
във възможна причинно- следствена връзка с ПТП.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил в полза на собственика на
л.а. „Форд“ застрахователно обезщетение от 162,22 лв. Застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има
срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно- обезпечителна отговорност на Агенция „Пътна
инфраструктура" по чл.49 от ЗЗД.
Настоящата инстанция приема, че ПТП-то е настъпило в района на село
Панчарево, като самата ул. „******* шосе” е част от републикански път II-82-
второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, на
територията на Софийска област и област София. Републиканските пътища са
изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 ЗП и тяхното управление се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура", която на основание чл. 30,
ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
6
на републиканските пътища. Според действалата към момента на настъпване
на произшествието разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗП агенцията и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона - чл. 41 ППЗП.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на:Агенция „Пътна
инфраструктура“ по отношение на а/
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии
на Агенция „Пътна инфраструктура”и б/ платното /платната/ за движение
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население до 100 000 души, като при постигната взаимна
договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се
осъществяват съвместно и 21 на съответните общини по отношение на: 1/
общинските пътища и 21 тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното /платната/ за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания и
3/ републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
за населените места с население над 100 000 души, като Агенция „Пътна
инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на
средногодишните разходи за поддържането на 1 км от съответния клас път,
предвидени в бюджета на агенцията за текущата година - чл. 48 ППЗП.
Предвид доказателствата по делото, че процесният участък се намира в
границите на урбанизираната територия на гр.София, респ. че същият е част
от общинската пътна мрежа на Столична община, то въззивният съд приема,
че ответникът няма задължение да го поддържа в състояние, отговарящо на
изискванията за безопасно движение- т.е. да отстранява всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея МПС. Такова задължение има друг правен субект.
Следователно няма основание за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
релевираната претенция се явява неоснователна.
7
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззиваемият
следва да заплати на въззивника направените разноски за настоящата
инстанция в общ размер от 125 лв., в който се включва държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2022 г. по гр.дело № 9264/22г. на
СРС, ГО, 39 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*******, представлявано от изпълнителните
директори М.М.-Г и В.И., чрез пълномощника юрисконсулт И. Г. да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление-София, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.“*******, чрез пълномощника
юрисконсулт Г.Н., с адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“Цар *******
направените разноски за въззивната инстанция в размер от 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8