МОТИВИ
към присъда № 47/09.11.2018г. постановена по НОХД № 88/2018г.по описа на Районен
Съд-Свиленград – ……….2018 година .
Против подсъдимата Р.Й.К., родена
на *** ***, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена,
ЕГН: ********** ,осъждана, работи в БДЖ, е повдигнато обвинение от РП-
Свиленград за това,че на 01.10.2017
година в землището на гр. Свиленград, на Първокласен път 1-8 при км. 360+500 в
лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с
per. № X 1395 ВХ, държала акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия" и
съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия - „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове", а именно 140 броя кутии цигари марка „Карелия Оме" -слимс, всички без
акцизен бандерол, на обща стойност 686,00 /шестстотин осемдесет и шест/ лева,
като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно /деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление/- престъпление по чл.234, ал.2, т.1 вр.
с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността
на подсъдимата.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК,
Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и
съобщенията по чл. 247б
от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл.
274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът –изрази становище по т.1
до т. 8 , като не направи искания
Адв.С. изрази
становището напълно аналогично по въпросите визирани в чл. 248 от НПК.
Подсъдимата изцяло се съгласи с
казаното от защитата.
Съдът като изслуша становището на
страните и след съвещание мотивиран от
горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6
от НПК, с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:
1. Делото
е подсъдно на Съда.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Не
са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и ощетеното ЮЛ.
4. не
са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила предвидени в НПК, а именно за разглеждането му по реда на глава 27, 28 ,
29 он НПК
5. Не
се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия
и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не
се налага изменение на мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимата.
7. Не
се налага събирането на нови доказателства.
8. Насрочва
делото за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с участието на
съдебни заседатели с призоваване на свидетелите и вещите лица от списъка на
лицата за призоваване в обвинителния акт.Съдът посочи , че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд - Хасково в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът след внимателен анализ и преценка на
събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и зависимост установи следното -
В обстоятелствената част
на обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят
престъпната съставомерност на посегателството, в
което е обвинен подсъдимият и участието му в него, чрез посочване времето,
мястото, изпълнителното деяние, неговия механизъм на извършване, предмет,
пострадало лице, вредоносни последици, и релевиране
на обстоятелствата, правнозначими за субективните
характеристики на тези обективни дадености, в съзнанието на автора на
престъплението; да се представят доказателствата, подкрепящи очертаната
фактическа обстановка; и да се визира приложимия наказателен закон, чрез
определяне на правната квалификация на деянието. Неизпълнението на тези
задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото
не дава възможност на обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се
обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези фактически
данни, свързани с претендираната спрямо него
наказателна отговорност, поради което при всяко положение води до ограничаване
правата на подсъдимия в наказателното
производство и съставлява основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза. /ТР 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС на Р България, Р 37/93 г. на 2 н. о. и Р 300/92 г.
на 1 н. о. на ВС на Р България/.
В разглеждания наказателен казус се
наблюдава стремеж процесуалната норма на
чл. 246 от НПК да бъде съобразена от
представителя на прокуратурата.
В този аспект прокурорът , за да
обоснове обвинителната си теза представя
следните факти и изводи в обвинителния акт внесен в съда - Подс.
Р.Й.К. работи в БДЖ. Работното и място било на гара „Капъ
Куле" в Р. Турция.На 01.10.2017 год. сутринта
около 08:00 часа и свършила смяната и слязла на гарата в гр. Свиленград от
товарен влак, пристигнал от гара „Капъ Куле" в Р. Турция като носела със себе си черна обемиста
чанта, в която имало 14 стека с цигари „Карелия Оме"
- слимс или 140 кутии с цигари, като всички били без
поставен акцизен бандерол. Цигарите подс. К. била
закупила за себе си за лична употреба. След като слязла от влака, подс. се отправила към близкия паркинг, където бил паркиран
автомобила й „Опел Астра" с per.
№ X 1395 ВХ. Оставила чантата с цигарите отпред в дясната част на автомобила и
тръгнала. Междувременно свидетелите И.А.Т. и А.Г.К., полицейски служители в
РУ-Свиленград, се намирали на ЖП гарата-Свиленград, след като в РУ-Свиленград
бил получен сигнал, че с товарният влак, пристигащ от гара Капъ
Куле се превозват акцизни стоки без бандерол
/цигари/. Св. Т. и К. станали свидетели на пристигането на товарният влак,
както и на слизането от влака на подс. К., която
носела черна обемиста чанта, която качила в лекия си автомобил и потеглила. Св.
Т. и К. последвали автомобила управляван от подс. и
уведомили Началника на РУ-Свиленград за установеното от тях. Около 08:10 часа
дежурния автопатрул при РУ-Свиленград в състав
свидетелите В.Ф.В. и Г.Г.Г.,*** река, на Първокласен
път 1-8 при км. 360+500 спрели за проверка л.а. „Опел Астра"
с per. № X 1395 ВХ, управляван от подс.
К., а св. К. и Т. ***. В хода на извършената проверка подс.,
след като била запитана от св. В. дали има вещи и предмети забранени от закона
съобщила, че имала 14 стека с цигари без бандерол от марката „Карелия Оме" - слимс и показала
черна полиетиленова чанта на пода пред предната дясна
седалка. Подс. К. заявила, че цигарите са нейна
собственост и били закупени за лична употреба. След проведения разговор св. В.
се качил отзад в автомобила на подс. и й било
разпредено да се придвижат до РУ-Свиленград. В РУ-Свиленград подс. К. отново потвърдила пред полицейските служители, че
намиращите се в автомобила й цигари без акцизен бандерол са нейна собственост и
са 14 стека. Бил извършен оглед на местопроизшествие, като били фиксирани
намиращите се в лекия автомобил 14 стека или 140 кутии с цигари „Карелия Оме" - слимс и било
образувано настоящето наказателно производство, което започнало като бързо и в
последствие било преобразувано в досъдебно.
Установеното количество акцизни
стоки без бандерол, държано от подс. К. е приобщено,
като веществено доказателство по делото с протокол за доброволно предаване от
01.10.2017 год.
От заключението на надлежно
назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на 140
броя кутии цигари марка „Карелия Оме" - слимс /Karelia Оме" - slims/, всички без
поставен акцизен бандерол, възлиза на 686,00 лева.
С оглед събраните в хода на
наказателното производство доказателства Р.Й.К. била привлечена в качеството на
обвиняема, като й било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.234,
ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с
чл.28, ал.1 от НК. Разпитана в качеството на обвиняема К., не се признава за
виновна по така повдигнатото й обвинение и дава обяснения, които според
прокурора имат за цел изграждане на
защитна версия.
Показанията на по-голяма част от
разпитаните свидетелите прокурорът счита , че са еднопосочни и напълно
кореспондират с останалите доказателства по делото. Единствено тези на
роднините на подс. К. се различавали, но предвид
факта, че са на лица в близки родствени връзки с подс.,
поради което следвало да бъдат отчасти
кредитирани и в аспекта на събраните други доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка се
доказвала по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства -
оценъчна експертиза, свидетелски показания, справки, характеристика, ДСМПИС и
справка за съдимост.
Предвид събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, счита че е доказано по несъмнен и
категоричен начин, че подс. Р.Й.К. от обективна
страна е осъществила състава на престъпление по чл. 234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от
Наказателния кодекс, като на 01.10.2017 година в землището на гр. Свиленград,
на Първокласен път 1-8 при км. 360+500 в лек автомобил марка „Опел", модел
„Астра" с per. № X
1395 ВХ, държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон
съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане
с акциз подлежат тютюневите изделия" и съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за
тютюна, тютюневите и Ф свързаните с тях изделия - „Тютюневите изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове", а именно 140 броя кутии цигари марка „Карелия Оме" - слимс, всички без
акцизен бандерол, на обща стойност 686,00 /шестстотин осемдесет и шест/ лева,
като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно /деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление.
Извършеното от подс.
престъпление, е квалифицирано по чл.28, ал.1 от НК, тъй като от приложената
справка за съдимост с per. № 902/02.10.2017 г.
издадена от РС-Свиленград е видно, че подс. е
осъждана за престъпление по чл.234, ал.1 от НК по НОХД № 832/2014 г. на
РС-Свиленград и й е налагано наказание „Лишаване от свобода", за срок от 6
шест месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години, който срок имайки предвид влизането в сила на Определението
на РС-Свиленград на 15.10.2014 г. е започнал да тече именно от тази дата.
Кумулативно й е било наложено и наказание „Глоба" в размер на 900 лева.
Към датата на извършване на настоящето деяние 01.10.2017 г. тригодишният
изпитателен срок не е бил изтекъл.
Прокурорът намира ,че от субективна страна деянието е извършено
от подс. при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК, като същата е съзнавала общественоопасния
характер, предвиждала е общественоопасните последици
и е искала настъпването им;подс. е знаела, че
цигарите, които държи са без акцизен бандерол и това е нарушение на закона, но
въпреки това е установила фактическа власт върху предмета на престъплението и
ги е държала в автомобила, с който пътува.
Извършеното от подс.
Р.К., не представлявало маловажен случай и не следвало да бъде квалифициран
като такъв.
От обективна страна, съставомерността на деянието по чл.234 от НК, изисквало
случаят да не е маловажен.., като изнася аргументи в тази насока , с оглед
разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства при индивидуализация на наказанието, следвало да бъде взето
предвид незачитането на законите и установения правов ред в страната от страна
на подс., а като смекчаващи отговорността такива в
хода на досъдебното производство не били установени и събрани.
По време на съдебното следствие бяха
разпитани всички свидетели от списъка лицата ,посочени в обвинителния
акт ,както и вещото лице , като при
условията и на основание чл. чл.281,
ал.1, т. 5 от НПК, вр. с ал.5 от НПК ,съдът прочете
обясненията дадени от свидетелката Т.Е.Т.
на досъдебното производство и оформени в протокол за разпит от
05.10.2017 г. пред мл. разследващ полицай при РУ –Свиленград Радостина Панчугова и с определение ги приобщи към доказателствата по
делото. Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК Съдът разясни на
подсъдимата Р.Й.К., че показанията прочетени на този свидетел могат да са
ползват при постановяване на присъдата.Предвид характера на това призводство и ограничения кръг от възможните и допустими доказателствени
средства , то разпитите на свидетелите бяха проведени по начин такъв , че да изпълняват
отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства с цел
изясняване релевантните за разкриване на
обективната истина факти и обстоятелства.
От разпита на свидетелите –
полицейски служители по време на съдебното следствие се установяват в определена степен идентични факти относно съставомерността
на вмененото престъпление спрямо подсъдимата .Представителя на обвинението в
обвинителния акт въз основа на доказателствата събрани на ДП посочва следното „Показанията на по-голяма
част от разпитаните свидетелите прокурорът счита , че са еднопосочни и напълно
кореспондират с останалите доказателства по делото. Единствено тези на
роднините на подс. К. се различавали, но предвид
факта, че са на лица в близки родствени връзки с подс.,
поради което следвало да бъдат отчасти
кредитирани и в аспекта на събраните други доказателства по делото” Това
виждане се потвърди и в съдебно заседание предвид редица
разминавания в показанията на основните две групи свидетели полицейски
служители И.Т. и А.К. от една страна и Г.Г. и В.В. от друга , както и между самите тях.Какво
съдът има предвид –св. К. получава информация
относно подсъдимата за дейността
и , кога и къде и от кой влак ще слезе с
оглед местоработата и .Тази информция е следвало да
бъде проверена и разпоредено да се придружи от св. Т..Впоследвие
твърди , че е наблюдавал ведно с колегата си ситуацията , като е видял да слиза от влака и да се качва във въпросната кола подсъдимата носейки обемиста
чанта от полиетилен.Освен това твърди, че е била сама
.В същото време св. К. казва след известни колебания ,че чантата носена от
подсъдимата в никакъв случай не е била полиетиленова
.Отделно от това съществуват противоречия и в показанията на св. Г. Г.
и В.В. , които
е следвало да застанат на определеното място –на разклона за с. Сива
река и да поверяват колата за акцизни стоки без бандерол Последния заявява , че
са били там за осъществяване на такава дейност, но на рутинна основа , докато
св. Г. заявява , че са изпратени специално за този автомобил .Вън от това,
последния казва , че торбичката намираща
се на открито долу до предната седалка е
била завързана , докато проверяващия св. В. заявява , че торбичката е била
отворена .Коректно на въпроса дали има акцизни стоки и цигари без бандерол подсъдимата е заявила ,
че има в посочената от самата нея торба
14 стека от една марка цигари нейна собственост и ги е показала.Остава
неизяснен напълно и въпросът осъществили
ли са контакт св. К. и св. Т. с проверяващия патрул , кой с кого и кога са пристигнали в РУ на МВР.Ето защо
прокурорът без да уточнява обективно е отразил по горе цитираното в обвинителния
акт.След като е била придружена до МВР, с подсъдимата е била проведена беседа от св. Х. – полицейски служител , а
колата е била обезпечена от св. Илиян Х. –полицейски служител.Пред
св. Х. подсъдимата заявила, че цигарите са закупени от Кореком
в Турция за лично ползване .Освен това споделила , че на нея било известно , че
за 17 стека цигари се образува ДП , а за държаните от нея 14 стека
административно производство.Предвид горе изложеното на базата на проведените
разпити съобразно НПК показанията на
разпитаните свидетели полицейски служители , както и правилно посочва
прокурорът не могат да се отличат с последователност ,логическа обоснованост ,безпротиворечивст и
най вече съществува определен дефицит на убедителност , най важния критерий за
обективност и откровеност. Въпреки това
тези характеристики се отнасят до факти и обстоятелства , които въпреки
завидните усилия на защитата не могат да прнегбрегнат
основния релевантен факт , а именно че подсъдимата е държала цигари 14 стека
в автомобила си без акцизен бандерол.Независимо от поведението и начина
на осъществяване на проверката ,дали рутинна или не , защо не веднага след
слизане от влака а по късно това
не игнорира факта , че в
определения момент цигарите са се намирали в колата и тя е знаела за това.Именно
тази група свидетели оформят една доказателствена
съвкупност , която отново както споменава прокурорът в обвинителния акт пртивостои в
определена степен на другата очертана от показанията на св.Т.Е.Т. ,св. Т.А.Д.
,св. М.Х.К. ,св. А.Х.К. .Съдът , счита че фактическата обстановка която се
извлича от показанията на тези свидетели .Не може напълно да бъде пренегбрегната
единствено и само , поради роднинските връзки на по голямата част от
тях.Те са дали своите показания под отговорността по чл. 290 ал.1 и следва да
се ценят , като доказателства , макар и с двояко значение. Този състав на съда
, обаче счита , че тази позиция застъпена от тях не следва да се кредитира
безрезервно , поради обстоятелството , че са налице неопровержими данни ,за
знанието ,че в колата подсъдимата държи цигари.Това се потвърждава и от
поведението и по време на проверката от
св. В. и св. Господнов
, както и от тази извършена в РУ на МВР напълно съвпадащи с нейните ясни
,първоначални и не повлияни
самопризнания.
Съдът дължеше на страните този анализ, като в същото време намира, че
следва да бъдат изнесени основните аргументи
и съждения , мотивирали
поставения съдебен акт.
Основната база за изграждане в
конкретния случай , на правно обосновани изводи
е следната – осъществени ли са всички съставомерни
елементи на разпоредбата на чл. 234 от НК и
ако не, деянието съставлява ли
административно нарушение
предвидено в закон или указ съгласно чл. 305 ал.6 алтернатива последна от НПК.Този състав на съда , счита , че е
налице маловажен случай поради следните съображения - Общото събрание на
наказателните колегии при Върховния съд приема, че критерият за ограничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпления, а оттам и на
обикновения случай на престъпление от административно нарушение е посочен в чл.
93, т. 9 НК. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не, дали извършеното деяние е
престъпление или административно нарушение. В този смисъл е тълкуването на
закона, дадено в решения № 25/1977 г. и 33/1977 г. на ОСНК, както и цялата
съдебна практика.
Освен съответните обективни признаци на престъплението обаче,
законодателят е въвел и допълнително изискване, характеризиращо обективната му
страна и отличаващо го от проявите, които поради своята по-ниска обществена
опасност се квалифицират като административни нарушения, именно случаят да бъде
немаловажен. Преценката за това дали даден случай е маловажен е конкретна и тя
се базира на критериите, посочени в чл.93 т.9 от НК. При престъпленията,
накърняващи обществените отношения, свързани с дейността на стопанските
отрасли, изходна база при тази преценка, обаче е стойността на предмета на
престъплението, като според възприетото в съдебната практика становище,
„маловажен" е този случай, при който паричната равностойност на предмета
не надвишава трикратния размер на установената за страната минимална работна
заплата. В разглеждания случай цената на кутиите цигари, необлепени с акцизен
бандерол или друг надпис, е 686 лева. Деянието е извършено на 01.10.2017 г.към
който момент размерът на нормативно установената за страната минимална заплата
е 460 лева. Следователно стойността от 686 лева е под трикратния размер на
последната и изпълнява един от основните приети критерии за маловажност на
случая. За да бъде третиран случая като маловажен, разбира се следва да са налице и други обстоятелства,
които да обосновават извода за незначителност на вредните последици от деянието
и обществена опасност на извършеното, чиято относителна тежест сериозно да
отличава поведението от обичайните за този вид престъпни прояви. Това са
подбудите на дееца, обществената опасност на същия, наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства., които разгледани в своята цялост и
съпоставени със степента на засягане на защитения обект да изключват
наказателно санкциониране на деянието. Такива обстоятелства съдът констатира –
, а именно -незабавно е дала положителен отговор ,че има цигари в автомобила;те
са били поставени на открито , а именно долу до предната дясна седалка в чанта,
а не укрити ; не е правила опит да отклони проверката; цигарите са били от един
и същ вид ,което предполага , че са евентуално за лично ползване , а не за
продажба и разпространение ; не се намират цигарите в режим на продажба или
открити в склад на магазин , което по своемо означава че ще бъдат отчуждени срещу заплащане ;действително разпоредбата на чл. 234 въвежда
, като санкционно релевантно поведение две форми на изпълнителното деяние т. с. и държане –осъществяване на фактическа
власт върху цигарите в случая , но целта на това държане не е без значение за
обществената опасност.В случая както посочих по горе няма данни , нито индиции дори и с оглед професионалната дейност на
подсъдимата да са предназначени за друга цел , а не за лична употреба; във
всеки момент е съдействала на проверката ;факта , че заявява какво количество цигари смята , че са
административно нарушение при държане означава липса на знание - умисъл , че
върши престъпление ;наличие на безупречно процесуално поведение и т.н. Тук
следва да се акцентира върху тезата на
прокурорът в обвинителната си реч в съдебно заседание за необходимостта от
приложението на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК ,тъй като явно е имал предвид горе
посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства ,както и на фона на така представената за доказана
фактическа обстановка ,макар и в противореечие с
отразеното в обвинителния акт , че смекчаващи отговорността обстоятелства не
били събрани.
В контекста на изложеното, следва
да се посочи изрично, че както за всяко престъпление е необходимо наличието на
такива общественоопасни последици и изобщо такава
обществена опасност, като негова обективна, качествена характеристика, която да
оправдае третирането на деянието, като престъпление и да го отграничи
от другите форми на противоправни деяния. В противен
случай то ще съставлява най-често административно нарушение на закона
Именно степента на обществената опасност
е разграничителният критерий при преценката дали осъщественото деяние
съставлява престъпление или административно нарушение. Обществената опасност на
престъпното деяние е основно, обективно и определящо неюридическо негово
качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно
въздействие върху съществуващите обществени отношения и го отличава от
непрестъпните деяния, като характерът на обществената опасност се определя от
характера на обществените отношения, ценностите, благата, срещу които е
насочено деянието, с оглед на различната им обществена стойност, спецификата на
последиците.Степента на обществена опасност се определя от: степента на
увреждане на обектите на посегателство, т.е. от размера, обема, стойността на
причинените вредни последици;/акцизът който е следвало да се заплети в размер на 495 ,60 лева е малко над минималната работна заплата към
датата на инкриминираното деяние , а именно в размер на 460 лева./;начинът и
средствата за извършване на деянието;конкретните условия – време, място,
обстановка, при които е извършено деянието /време, място и обстановка/;
ВКС е последователен в
своите решения, че при разискване на въпросите, които поставя правната
квалификация на извършеното при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и при
обсъждане на обективираната воля на законодателя в
термина „маловажен случай”, следва да се преценят в кумулативна даденост както
обстоятелствата досежно обществената опасност на
деянието в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; механизма
на същото; характеризиращите инкриминирания предмет особености; липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите,
ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и
фактите за личността на автора на престъпното посегателство (срвн. ППВС №6/1984г., т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК, Р- 373
-11– III НО, Р-241-14- I НО) Едва при
преценка на комплекса от посочените фактори следва да се прецени дали
конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност и
морална укоримост в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
Престъпното деяние по чл.234 НК е
своеобразно посегателство против отделните стопански отрасли (раздел II-ри от
НК), като чрез криминализирането му държавата
защитава своето право да събере определен (еднократен, косвен и специфичен)
данък – акциз. Това право се удостоверява чрез залепения върху съответната
стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна.Видно е обаче,
че неплатения и дължим акциз е малко по размер над минималната работна заплата.
Случаят е маловажен, поради което и не следва да бъде използвана наказателната
репресия, а деянието да бъде санкционирано по административно наказателния ред,
предвиден след промяната на НПК. Цялостната преценка на обстановката показва,
че деянието на подсъдимата не осъществява състава на посоченото престъпление. Същевременно
с това обаче, за съда съществува въведеното, считано от 05.11.2017 г. със
ЗИДНПК, бр. 63 на ДВ, правомощие по чл. 305, ал.
6 във вр. с чл. 301, ал.
4 НПК, а именно в случай че установи, че подсъдимият е извършил
вмененото му деяние, но същото съставлява административно нарушение, да го
признае за невинен и да му наложи административно наказание.
Регламентираната административнонаказателна
отговорност би имала изискуемото се поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие върху индивида, като чрез това санкциониране би била реализирана и
необходимата генерална превенция спрямо останалите членове на обществото
В принципен план наказателната репресия е
оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на
обществени интереси така, че да е нужно нейното използване. В противен случай,
когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е не
дотам значително, ангажирането на наказателната отговорност на конкретния деец
се явява обществено неоправдано.
С оглед законодателната
промяна в НПК и след като съдът бе задължен да действа като административно
наказващ орган настоящият състав, след като оправда подсъдимата по предявеното
й обвинение за престъпление по чл. 234, ал.2, т.1 вр.
с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от Наказателния
кодекс,поради това,че извършеното деяние съставлява административно нарушение предвидено в
разпоредбата на чл. 123 ал.1 от ЗАДС ,наложи
на основание чл. 123 ал.1 от ЗАДС административно наказание „глоба” в
размер на 991,20 лева / деветстотин и деветдесет и един лев и двадесет стотинки
/. На основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС
отне в полза на Държавата предметът на нарушението, а именно 140 броя
кутии цигари марка „Карелия Оме" -слимс, всички без акцизен бандерол, на обща стойност 686,00
/шестстотин осемдесет и шест/ лева
Разпореди 1 / един / брой черна
чанта да се върне на подсъдимата .
На основание чл. 190 ал.1 предл. 1 –во от НПК, постанови направените по делото разноски в размер на
72 ,32 /седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки / да останат за
сметка на Държавата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
