РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500292 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение рег.№ 49 / 21.01.2025г., постановено по гр. дело № 20241720104063 по описа за
2024 година, състав на Районен съд гр. Перник е осъдил Общинско предприятие „Общинска
собственост, спортни и туристически обекти„ към Община Перник , с ЕИК 000386751616,
адрес: гр.Перник, пл. "Св.Иван Рилски " 1А, да заплати на Ж. М. П. с ЕГН:**********, от
***, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 3201.20лв. - разноски по
лечението , от които 1799.53,00 лева, разлика от трудово възнаграждение и получено
обезщетение от НОИ, за периода на болничен отпуск, ведно със законната лихва върху
присъдените сума за периода от 19.12.2021г. до окончателното им изплащане, като за
разликата до пълния размер от 45 000.00 лева неимуществени вреди, искът е отхвърлен.
Разпределени са таксите и разноските по делото.
Ответното общинско предприятие, недоволно от решението, го обжалва в частта, с която е
уважен осъдителния иск за присъждане на обезщетение за неимущствени вреди, с доводи за
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определянето от съда на размера на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 от Кодекса на труда. Поддържа, че така
определения размер е изключително завишен от гледна точка на трайно установената
практика на съдилищата и конкретните установени по делото субективни и обективни
фактори от значение за този размер . Моли се да се отмени решението на РС Перник в тази
част, а искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.
Въззиваемия не е подал отговор на въззивната жалба. В първото открито съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна.
1
Въззивната жалба е допустима , подадена е в срок, от страна по делото и при внесена
държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество .
Окръжен съд Перник , за да се произнесе, съобрази :
През районния съд в Перник е бил предявен иск с правно основание в чл. 200 от Кодекса
на труда, като ищцата П. е поддържала, че пострадала при и по повод служебните се
задължения, като на дата 19.12.2021г претърпяла злополука и счупила глезена си на две
места. Била хоспитализирана, претърпяла няколко оперативни интервенции за поставяне на
остеосинтезен материал и последващото му му премахване, като била трайно
нетрудоспособна за период от над година и половина; търпяла интензивни болки и
страдания, не могла да се обслужва сама. Последното обстоятелство, както и факта , че
живеела на осмия етаж , наложило тя да се премести временно да живее при семейството на
сина си , който имал бебе и това създавало допълнителния неудобства както на нея , така и
на младото семейство .
Злополуката е призната за трудова с влязло в сила разпорeждане на Инспекцията по труда
гр. Перник. Съдът е приел твърдяните от П. вреди да са доказани, а искът по чл. 200 от КТ –
за основателен и присъдил обезщетенние за неимуществените вреди в размер на 40 000
лева. За разликата до пълния претендират размер от 45 000 лева , той бил отхвърлен.
По това , че ищеца е претърпял трудова злополука на дата 19.12.2021 г. спор не се
формира ; не се спори и по вида и обема на претърпените от П. вреди, като ответното
дружество не отрича и причинноследствената им връзка с вредоносното събитие.
Настоящия състав също приема иска за основателен, по следните неизчерпателни
съображения:
От показанията на разпитаните свидетели В. и А. се установява, че на дата 19.12.2021г.
ищеца претърпява злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения , като при
опит за изхвърляне на боклука от рабтоното място , пада и си чупи глезена на две места. Пак
от тези показания личи , че П. се възстановявала в период от поне година и половина , като
болката се отразявала на психиката й „ неизглеждаше добре психически - свид. А. . В
същия смисъл са показанията на свид. В. , спореди които , след инцидента на пострадалата
се наложило да отиде да живее при семейството на сина си , което по необходимост
ангажирала с грижи за себе си , което пък създало допълнителен дискомфорт на всички. П.
била много лабилна , често – разстроена , не могла да упражнява работата си в пълен обем ,
ходи с придружители и специални обувки . Съдът кредитире тези показания , те са
еднопосочни както помежду си , така и със заключението на вещото лице и със обилната
медицинска документация . Съдът кредитира и заключението на съдебния лекар , в цялост.
По делото, на л. 7 , е налично разпореждане на длъжностно лице от състава на
Националния осигурителен институт , според което злополуката е приета да е трудова; няма
данни това разпореждане да е оспорено по административен или съдебен ред и съдът приема
, че е в сила. Понеже разпореждането съставлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК, то съдът приема и че настъпилата на дата 19.12.2021г.
злополука е трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
С оглед казаното, искът по чл. 200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен.
С оглед оплакванията в жалбата и изложените в отговора на исковата молба факти,
единствено спорен въпрос пред въззивната инстанция е по приложението на чл. 52 от ЗЗД
по отношение на процесните вреди, като жалбоподателят поддръжа , че определения от РС
Перник размер от 40 000 лева е завишен. В тази връзка трябва да се каже следното:
Като цяло , първоинстационния съд правилно е отчел обстоятелстватата, които са от
значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД и залегналите в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС постановки- възрастта на
пострадалата, интензитета на болките и страданията и тяхната продължителност ,
продължителността на оздравителния процес и прогнозата за непълно възстановяване,
останалите от интервенциите белези, необходимостта от чужда помощ и наложилата се
2
поради това смяна на местоживеенето , стрес , притеснения и неудобства. Първата
инстанция обаче не е отчела това , че се касае за двуглезенно счупване на ставата , тоест,
такова на повечо от едно място и кост, нещо което личи от прочита както на епикризата за
първоначалното наместване на можеството фрагменти, така и на инкорпорираната в същата
извадка от оперативен протокол ( л.14 от делото), съответно – повече от една интервенция
за премахването на остеосинтезния материал , удължен в сравнение с едноглезенното
счупване оздравителен процес и нужда от допълнителна рехабилитация както преди , така и
след премахването на плаките и винтовете. Затова размер на обезщетението от 40000 лева
не е прекомерен.Той е съобразен и със съдебната практика- така например , с решение , от
дата 17.01.2022 г., състав на Софийски градски съд е присъдил , по гр. д. 5 474/2020 г.,
обезщетение за неимуществени вреди при двуглезенно счупване сумата от 90 000 лева ( то е
било съчетано със сериозна травма на ставата на същия крак) . С решение №186/
08.06.2018 г. по т.д. №2424 по описа за 2017 г., състав на ВКС присъжда обезщетение за
неимуществени вреди от счупена на две места челюст в размер на общо 55 000 лева, като
липсват други фрактури, продължителността на оздравителния процес е по – кратка. В
много сходен като травматизъм случай, с решение № 159/ 14.12.2020 г. по т. д. № 2575 по
описа за 2019 г. състав на ВКС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
общо 35 000 лева , като и двете посочени решения не отчитат актуалните социално –
икономически условия, доколкото са постановени преди 2021г.
Право на разноски при този изхода на спора има въззиваеми П.. Възражението за
прекомерност на договорения от нея хонорар на адвокат В. не може да бъде споделено, като
се има предвид , че договорения хонорар не надхвърля минималния размер, изчислен по
методиката на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( 3850 лева )
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/21.01.2025г., постановено по гражданско дело № 4063 по
опис за 2024г. на РС Перник, в частта , с която е осъдено Общинско предприятие „Общинска
собственост, спортни и туристически обекти„ към Община Перник , с ЕИК 000386751616,
адрес: гр.Перник, пл."Св.Иван Рилски " 1А, да заплати на Ж. М. П. с ЕГН:**********, от
***, сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществените вреди от трудова злапалука на
дата 19.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата злополуката до
окончателното изплащане на вземането, 2050 лева такси и разноски за вещи лица и 500 лева
възнаграждение на адв . В. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата .
Осъжда „Общинска собственост, спортни и туристически обекти„ към Община Перник , с
ЕИК 000386751616, адрес: гр.Перник, пл."Св.Иван Рилски " 1А, да заплати на Ж. М. П. с
ЕГН:**********, от ***, разноски по въззивното производство в размер на 3500 лева.
В останалата част, решението е в сила като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен касационен съд, в
срок от един месец от датата на връчването на съобщение до страните, с препис от
решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4