№ 11450
гр. С, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110173088 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски Районен Съд е сезиран с предявени от „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на А. С. Й., с
ЕГН:**********, С. В. А., с ЕГН:********** и И. В. Й., с ЕГН:**********, в
качеството им на наследници на В Н Й., ЕГН:**********, че дължат на ищеца в режим
на разделност – по 1/3 част от задължението за следните суми: сумата от 8903,33 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL1066087 от
22.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 376,38 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 58,65 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г., такси в
размер на 76 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -18.03.2021 г,
разпределени както следва:
А. С. Й. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 2967,78 лв.
- главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 19,55 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г., такси в
размер на 25,33 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
1
С. В. А. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 2967,78 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 19,55 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г., такси в
размер на 25,33 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
И. В. Й. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 2967,78 лв.
- главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 19,55 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г., такси в
размер на 25,33 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците е бил сключен
Договор за потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 9561,60 лв., усвоени на
22.04.2020 г. Сочи, че на 10.07.2020 г. кредитополучателят починал, като оставил за
наследници ответниците, които приели наследството, оставено от В Н Й. по опис.
Заявява, че длъжниците не изпълнили задълженията си към банката да заплатят
погасителна вноска с падеж 22.08.2020 г., банката е обявила предсрочна изискуемост
на кредита, за което ответниците били уведомени на 10.02.2021 г. Настоящия иск е
подаден с оглед дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в законоустановения
едномесечен срок. С исковата молба се излагат подробни съображения за дължимост
на посочените суми. Моли се да бъде установено съществуване на вземане за сумите
съгласно издадената заповед. Претендират се разноски. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
предявените искове по основание и размер. Сочат за нередовности на исковата молба.
Считат, че след смъртта на общия им наследодател договорът е прекратен, респективно
не се дължат лихви или такси по управление на кредита. Заявяват, че са приели
наследството на В Н Й. по опис, поради което отговарят до размера на полученото
наследство, като ищецът не е поискал отделяне на имуществото на наследниците, нито
е поискано извършването на опис и оценка на същото. Твърдят още, че по възлагане на
банката кредитополучателят е бил застрахован за настъпване на смърт на последния
при „К Ж - к Б“ КЧТ. В тази връзка заявяват, че са направили искане пред
застреахователя за заплащане на дължимото от него застрахователно обезщетение,
поради настъпване на покрит от него риск, като са представили всички необходими
документи, но застрахователят незаконосъобразно отказал изплащане на обезщетение.
В тази връзка заявяват, че ищецът е следвало да реализира правната си възможност да
ангажира отговорността на застрахователя. Молят за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
2
235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.дело № 15769/2021г. по описа на СРС, 25 състав
се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу А. С. Й., С. В. А. и
И. В. Й. /ответници по делото/ за сумите, посочени по-горе. В полза на „ф-ма“ АД на
30.03.2021г. е била издадена заповед, съобщена на сочените длъжници, които подали
възражение в срок. Поради което на заявителя било указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Настоящата искова молба е подадена в срок и исковете са допустими.
По делото е представен от ищеца и приет като доказателство Договор за
потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г., сключен между „ф-ма“ АД и В Н
Й., като кредитополучател, по силата на който в полза на физическото лице е отпуснат
банков кредит в размер на 9561,60 лв. Съгласно чл.6 от договора крайният срок за
погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план,
неразделна част от договора – 22.08.2024г.
По делото не се оспорва валидността на поетите от В Н Й. задължения по
Договор за потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г.
От представен Препис-извлечение от Акт за смърт на стр.62 от делото, се
установява, че В Н Й. е починал на 10.07.2020г., а от удостоверение за наследници от
13.07.2020г. се установява, че ответниците са единствените му наследници по закон –
съпруга, дъщеря и син. От Решение №190245 от 02.09.2020г. по гр.д.№36949/2020г. по
описа на СРС, 92 с-в се установява, че А. С. Й., С. В. А. и И. В. Й. са приели по опис
наследството, останало от В Н Й., като са описани само активи на наследството, като
не се установява съществуването на кредит в полза на наследодателя да е било
известно на наследниците.
Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на
кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той
запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и
задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. В настоящия
случай единствената разпоредба на Договор за потребителски кредит № FL1066087 от
22.04.2020 г., касаеща прекратяване е чл.11 от Договора, съгласно която същия може
да се прекрати само след пълното погасяване на всички дължими задължения по
договора. Следователно в Договор за потребителски кредит № FL1066087 от
22.04.2020 г. не е предвидено прекратяване на действието на договора със смъртта на
кредитополучателя и същия запазва действието си и след тази смърт, като
кредитополучателя се замества от наследниците си. Поемането на кредитните
задължения се осъществява на основание наследяване по закон и на това основание
3
универсалният правоприемник придобива и качеството "потребител". Доколкото
договора не урежда последиците при смърт на кредитополучателя, то приложение
намират общите разпоредби на ЗЗД, отнасящи се към определяне на началния момент
на забава за изпълнение на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този
ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след
изтичане на 7 дни от поканата, но от това не следва, че до изпадането им в забава
задължението им не е съществувало. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д
покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението
на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя
договор за кредит – и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на
дължимите вноски по кредита. При уговорено разсрочено плащане на предоставената
по договора за кредит сума на определени погасителни вноски, посочен падеж на всяка
вноска и краен срок за издължаване на сумата по кредита не може да се приеме, че след
изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за връщане на цялата част
от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска трябва да бъде изпращана
покана на наследниците. Поради това предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр.
2 33Д покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на
кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за
задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват
съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи -
решение № 63 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1528/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че кредитополучателят е
заплатил за суми за погасяване на дължимите вноски по процесния договор за кредит в
общ размер на 1 386,37 лв., представени в таблица 4 идентична с таблица 1 по дата на
плащане, размер и вид вноска по кредита. С извършените плащания са заплатени
изцяло всички дължими месечни вноски по кредита до падеж 22.07.2020 г. вкл.
Плащанията са извършени от разплащателната сметка на кредитополучателя служеща
за усвояване и обслужване на кредита, с IBAN: BG 75 BPBI 7940 10 41301109. От
извлечение от посочената разплащателна сметка, на стр.29 и сл. от делото, се
установява, че вноската с падеж 22.07.2020г. е заплатена чрез вътрешно банков превод
между сметки на В Н Й. на 03.07.2020г., т.е. преди смъртта на кредитополучателя. От
заключението на ССчЕ се установява също, че изцяло е платена вноска за възн. лихва
в размер на 39,29 лв. с падеж 22.08.2020 г. и частично в размер на 163,12 лв. е
заплатена част от дължимата вноска за главница с падеж 22.08.2020 г. от общо
дължима вноска за главница 166,48 лв. От посоченото извлечение обаче се установява,
че погасяването е извършено чрез няколко банкови операции от 05 и 06.08.2020г., като
начина на отразяването им сочи, че вероятно служебно са усвоени намиращи се по
4
сметката суми, без да е на лице нареждане от титуляра на сметката или друго лице,
което да може да се разпорежда с нея. От извлечението не се установява някой от
наследниците на В Н Й. да е наредил превода на средства на 05.08.2020г., като от
банката не са представени други документи, от които да се установява плащане на
суми по кредита от името на някой от наследниците или отправяни от тях изявления до
банката, сочещи на наличие на знание за съществуването на Договор за потребителски
кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г. и конкретните права и задължения по него.
По делото са представени три писма от „ф-ма“ АД, с идентично съдържание,
изпратени до всеки от ответниците, получени от А. С. Й. на 10.02.2021г., с които
банката ги уведомява, че на 22.04.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ FL1066087 между банката и В Н Й.. Посочено е, че предвид допуснатото
неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите по кредита
вноски, е на лице забава относно погасяването му, с което е нарушен договора. Поради
неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж 22.08.2020г. на основание
чл.14 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ „ф-ма“ АД е съобщила на наследниците на В Н
Й., че обявява цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо, без да се
прекратява действието на договора, считано от датата на получаване на
уведомлението.
Съгласно чл.14 от Договора, при непогасяване в срок на една или повече вноски
по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Претенцията на ищеца произтича от трансформиране на целия остатък от
кредита в предсрочно изискуем на това основание.
Както бе посочено по-горе въпросът за изискуемостта на облигационните
задължения при наследствено правоприемство е уреден изрично в чл. 84 от ЗЗД,
съгласно който когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Очевидно замисълът на разпоредбата е кредиторът по едно срочно задължение, който
има интерес от изпълнението му, да уведоми наследниците на длъжника за
задължението на наследодателя им и настъпването на падежа му и да им предостави
подходящ срок за изпълнение.
Задълженията по процесния договор са срочни, с падеж 22-ро число на месеца.
Кредитополучателят е починал на 10.07.2020г., като видно от заключението на ССчЕ
последната вноска по кредита, наредена от В Н Й., предхожда смъртта му с няколко
дни. Не са представени никакви доказателства, които да сочат, че наследниците му или
някой от тях е извършил плащане по договора или са знаели за съществуването му.
При приемането на наследството на В Н Й. по опис от неговите наследници –
5
ответниците по делото, в наследствената маса не е посочено нито едно от
задълженията му по някой от трите договора, сключени с банката. Следователно по
делото не се установява знание на наследниците за съществуването на задължение по
Договор за потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г. в наследствената маса.
Поради липсата на доказателства за знание, банката е следвало да изпълни вмененото й
с чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД задължение за уведомяване на наследниците, за да може да
постави същите в забава, в случай, че не заплатят някоя от вноските.
По делото не са ангажирани доказателства, че в който и да е избран от ищеца
момент, предхождащ изявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ответниците са уведомени за настъпването на падежа на вноските по процесния
договор и поканени да изпълнят. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 изр. 2 ЗЗД в
седемдневен срок от уведомлението ответникът би изпаднал в забава, като в 30-дневен
срок от изпадането в забава биха настъпили предпоставките по договора за обявяване
на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, доколкото чл.14 от Договора
предвижда, че при непогасяване в срок на една или повече вноски по кредита, Банката
има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Падежа на
вноските е на 22ро число всеки месец, като забавата настъпва при неплащане на една
вноска, т.е. след изтичането на един месец от падежа. Очевидно е невъзможно с едно
единствено изявление, обективирано в писмо, получено на 10.02.2021г., ищецът да
уведоми ответниците, като наследници, по реда на чл. 84, ал.1 ЗЗД, да ги постави в
забава и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е така доколкото след
изтичане на предоставен 7 дневен срок наследниците са поставени в забава, а едва след
неплащане на една вноска, за дължимостта на която са уведомени, настъпва
предсрочната изискуемост и то само ако е упражнено това право на кредитора.
Поради изложеното изявленията на „ф-ма“ АД, отправени до наследниците на
кредитополучателя, получени от последните на 10.02.2021г., не са породили целеното
действие, т.е. чрез тях не е упражнено валидно право на банката за обявяване на
кредит за предсрочно изискуем, доколкото към този момент не са били на лице
основанията за настъпване на предсрочна изискуемост.
Не може да се приеме и, че писмата имат характер на валидно уведомление по
реда на чл. 84, ал.1 ЗЗД доколкото не съдържат информация за размер на задълженията
по кредита, падеж и размер на вноските, следователно наследниците не са поставени в
забава. Към исковата молба обаче са приложени всички документи, от които са видни
вида на сключения договор, отпуснатата сума, падеж, размер на месечни погасителни
вноски и срок за заплащането им, уговорените лихви и такси. Доколкото исковата
молба е винаги покана, то с достигането й до ответниците е изпълнена процедурата по
чл. 84, ал.1 ЗЗД.
В т.18. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
6
ОСГТК се приема, че правото на кредитора да направи кредита си предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, чрез уведомяване на длъжника, като ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В случая се
установи, че банката не е имала основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, поради което и предсрочна изискуемост не е настъпила, т.е. предявения иск
не може да се уважи на наведеното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК обаче допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Видно от извлечение от счетоводни книги по ч.гр.дело № 15769/2021г. по описа
на СРС, 25 състав неплатени към момента на подаване на заявлението са 7 непогасени
вноски за главница, считано от 22.08.2020г. – 812,90лв. и 6 непогасени вноски за лихва,
считано от 22.09.2020г. – 262,65лв. С оглед Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК падежиралите вноски следва да се определят към
датата на приключване на съдебното дирене – 19.09.2022г., т.е. за периода
22.08.2020г.-22.08.2022г. Видно от погасителен план на стр.13 от делото – графа 4,
размера на падежиралите и незаплатени вноски за главница за периода 22.08.2020г.-
22.08.2022г. е 4222,75лв. до който размер следва да се уважи предявения иск за
установяване дължимост на главница, като всеки от ответниците отговаря за по 1/3
част от задължението.
Върху сумата за главница следва да се присъди законна лихва за забава считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК – 18.03.2021г.
С оглед на встъпване на наследниците в правата и задълженията на починалия
кредитополучател, то същите отговарят за начислената възнаградителна лихва, като
размера й съгласно изчисленията на вещото лице по ССчЕ отговаря на претендирания
такъв, поради което предявения иск в тази част следва да се уважи.
Доколкото ответниците, като наследници на В Н Й. не са поставени в забава,
7
същите не отговарят за допуснатото неизпълнение на договора, доколкото не са били
уведомени за това, че задълженията по същия са част от наследствената маса, поради
което не дължат начислената мораторна лихва в размер на 58,65 лв. за периода от
22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
По отношение на претенцията за такси в размер на 76 лв. за периода от 22.8.2020
г. до 11.3.2021 г., вещото лице по ССчЕ е установил, че в така претендираната сума се
включват неплатени 4 броя месечни такси в общ размер на 14,00 лв. (по 3,50 лв. всяка)
за поддръжка и обслужване на разплащателна сметка в лева с IBAN: BG 75 BPBI 7940
10 41301109, на основание чл.5, т.2 от процесния договор за кредит и неплатени 7 броя
месечни такси в общ размер на 62,00 лв. за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие, на основание чл.2, ал.2 от договора за кредит и Тарифата за
таксите и комисионните на банката, раздел XIV, б.В, т.10. Съгласно чл.5, ал.2 от
Договор за потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г. кредитополучателят
заплаща на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителски кредит в размер на 3,50лв. Доколкото таксата се дължи за обслужване
на сметката, разкрита на кредитополучателя, но с определена цел – за обслужване на
кредита, то ответниците, които наследяват както правата, така и задълженията по
договора отговарят за заплащането на същата. Съгласно б.В, т.10 от Тарифата за
таксите и комисионните на банката, приложена към заявлението по ч.гр.дело №
15769/2021г. по описа на СРС, 25 състав в случай на неплащане в срок по договора за
кредит и при заявено от клиента ползване на допълнителна услуга за извършване на
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, банката начислява
такса според броя на дни забава за предоставената услуга (в това число, но не само, за
телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и др.) С оглед характера на тази
такса същата се явява недължима на няколко основания – по делото не са представени
доказателства, че кредитополучателя В Н Й. е заявил ползването на такава услуга, а
видно от б.В, т.10 от Тарифата за таксите и комисионните на банката, се изисква такова
изрично заявление; на следващо място таксата се дължи за извършване на действия на
служители на банката, доколкото обаче В Н Й. е бил починал към момента на
начисляване на таксите, то е нямало субект на тези действия и е нямало как обективно
да бъдат извършени; банката не е изпълнила задължението си по чл. 84, ал.1 ЗЗД и
следователно действия не са предприети по отношение на лицата, които е следвало да
заместят кредитополучателя; таксата е в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава
не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за
забава. Поради изложеното претенцията за такси се явява основателна само в частта
относно сумата от 14,00 лв. такса за поддръжка и обслужване на разплащателна
8
сметка в лева с IBAN: BG 75 BPBI 7940 10 41301109.
По искане на ответниците следва да се посочи, че доколкото същите са приели
наследството на В Н Й. по опис, удовлетворяване на вземанията по принудителен ред
може да се осъществи само до размера на стойността на описаното имущество.
По разноските:
С оглед частичното уважаване на претенциите, разноските по ч.гр.дело №
15769/2021г. по описа на СРС, 25 състав следва да бъдат намалени до 92,26лв. за
заплатена държавна такса и 328,99лв. адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора право на разноски в исковото производство имат и
двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 749,08лв. за заплатени
държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение.
С оглед изричната претенция на ответниците, за присъждане на разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да им заплати направените
разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в общ размер на 540,59лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. С. Й., с
ЕГН:**********, С. В. А., с ЕГН:********** и И. В. Й., с ЕГН:**********, всички с
адрес: гр.С, ул.“С“ №5, в качеството им на наследници на В Н Й., ЕГН:**********,
починал на 10.07.2020г., дължат на „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.“О п“ №260, в режим на разделност – по 1/3 част от
задължението, следните суми: сумата от 4222,75 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № FL1066087 от 22.04.2020 г., включваща
падежирали месечни вноски, дължими за периода от 22.08.2020г. до 22.08.2022г., ведно
със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 376,38 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г. и такса за поддръжка и
обслужване на разплащателна сметка в лева в размер на 14 лв. за периода от 22.8.2020
г. до 11.3.2021 г., разпределени както следва:
А. С. Й. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 1407,58 лв.
- главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.
9
и такса в размер на 4,66 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
С. В. А. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 1407,58 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.
и такса в размер на 4,66 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.
И. В. Й. – 1/3 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 1407,58 лв.
- главница, ведно със законна лихва от 18.3.2021 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 125,46 лв. за периода от 22.9.2020 г. до 10.2.2021 г.
и такса в размер на 4,66 лв. за периода от 22.8.2020 г. до 11.3.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на главница за
сумата над 4222,75лв. до пълния претендиран размер от 8903,33лв., претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва в размер на 58,65 лв. за периода от
22.8.2020 г. до 11.3.2021 г. и претенцията за установяване съществуване на задължение
за заплащане на такси за сумата над 14лв. до пълния претендиран размер от 76лв.
ОСЪЖДА А. С. Й., с ЕГН:**********, С. В. А., с ЕГН:********** и И. В. Й., с
ЕГН:**********, всички с адрес: гр.С, ул.“С“ №5 да заплатят разделно – по 1/3 част за
всеки от тях, в полза на „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.“О п“ №260 разноски по ч.гр.дело № 15769/2021г. по описа на СРС, 25 състав
в размер на 92,26лв. за заплатена държавна такса и 328,99лв. адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 749,08лв. за
заплатени държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.“О п“ №260 да заплати на А. С. Й., с ЕГН:**********, С. В. А., с ЕГН:**********
и И. В. Й., с ЕГН:**********, всички с адрес: гр.С, ул.“С“ №5, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от претенциите в общ
размер на 540,59лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10