Р Е
Ш Е Н
И Е № 842/11.11.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година година
в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и в присъствието на прокурор Пенев, като разгледа докладваното от
съдия Шотева адм.дело №124/21г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на лишения от свобода Д.М.Б.,***, с която са предявени два иска за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и в размер на 10 000 лв. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, отнасящи се за периода от края на
2018 г. до настоящия момент, през който е пребивавал в Затвор – Пазарджик, като по отношение на първия иск твърденията
му са за неадекватно лечение на заболяването му (наличие на железа в стомаха) и
за отказ да бъде изведен извън затвора за извършване на операция, а по
отношение на втория иск – че битовите условия в килията са нечовешки – налични
са влага и мухъл, хлебарки и дървеници, миризма от тоалетната, както и липсват
препарати за почистване и простор.
В
съдебно заседание от 19.04.2021г. ищецът , чрез процесуалния си представител
уточнява, че искът е за периода 01.01.2018г. до 03.02.2021г. – дата на подаване
на исковата молба в АС – Пазарджик.
Ищецът Б. в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адвокат М. моли да се приеме, че предявената молба е основателна.
Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили
чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи иска в цялост.Представя писмено становище.
Ответникът ГД“Изпълнение на
наказанията“-София, представляван от юриск. Р. в писмено становище, счита
жалбата за неоснователни и недоказана.
Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е
налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна
връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът не е доказан и моли да се отхвърли.
Съдът след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа
страна:
Лишеният от свобода Б. *** на
14.01.2009 г. в периода от 07.02.2018 г. до 27.02.2018 г. и от 14.09.2020 г. до
17.12.2020 г. е бил в Затвора Ловеч и Стара Загора. Лишеният от свобода е
пребивавал в IV-то отделение от 2018 г. е в 607 килия.
Съгласно договор № 10350 от 26.10.2017
г. по график е реконструиран целия сграден фонд – корпуса на затвора. През 2018
г. в Затвора Пазарджик от показанията на св. А. се установява, че ищецът е
пребивавал именно в 607 килия, където е имало отваряеми прозорци и тоалетна с
течаща вода, макар и със счупена врата. Килията е била постоянно отворена през
деня. След приключване на цялостния ремонт в затвора във всички отделения са
отделени по 4 кв. м. на задържано лице. Спалните помещения във всички отделения
във визирания период от 01.01.2018 г. до 03.02.2021 г. са оборудвани със
санитарен възел и баня с течаща студена и топла вода. По утвърден график се е
ползвала и пералня. Подменени са старите дограми с ПВЦ такива. Имат достъп до
естествена светлина и възможност за редовно проветряване. Стените са боядисани
в светли и приятни тонове. Отоплението е с локално парно на газ. От справката
от Затвора Пазарджик се установява, че има сключен договор между ГД „ИН“ и
„ДДД“ ООД за извършване на дезинсекция – 6 пъти годишно и дератизация
извършваща се 2 пъти годишно, а при необходимост и по-често. Няма данни за
престоя в Затвора Пазарджик ищецът да е подавал молби и оплаквания до
администрацията на затвора за лоши битови условия и за наличие на гризачи или
други вредители. От справката от Затвора Стара Загора се установява, че ищецът Б.
е постъпил в Затвора Стара Загора на 14.09.2020 г., като на същата дата е
настанен в I-ва група /приемно отделение/ на корпуса на Затвора Стара
Загора, за да премине периода на адаптация. Там е пребивавал до 07.10.2020 г.,
когато е бил разпределен в групата за осъдени – IX-та група. От
справката от Затвора Стара Загора се установява, че всички спални помещения
разполагат със самостоятелен санитарен възел, тоалетна и течаща вода, осигурен
денонощен достъп до чист въздух. Помещенията са оборудвани със стандартни
легла, налице е и изкуствено осветление. Отоплението е реализирано с локално
парно, като всеки от коридорите разполага и с помещение оборудвано с умивалници
и огледала, помещение за къпане и помещение за сушене на пране, като достъпът
до тези помещения е свободен от 06.00 часа до 20.00 часа всеки ден. Ищецът е
пребивавал в Затвора Стара Загора до 17.12.2020 г., когато е преведен отново в
Затвора Пазарджик. Не се събраха абсолютно никакви доказателства относно
обстоятелството, че през този период от време ищецът е бил лишен от медицинско
обслужване, както и да е пребивавал в килии, които да такава степен да са били
пренаселени или съответно да е имало наличие на влага, мухъл, хлебарки и липса
на осветление, което да е довело до унижаване на неговото достойнство. От
Затвора Ловеч няма данни ищецът да е подавал каквито и да е оплаквания за
пребиваването си там. Същият е пребивавал в Затвора Ловеч от 09.02.2018 г. до
19.02.2018 г. видно от приетата по делото епикриза, изготвена от СБАЛС – Ловеч
– Психиатрично отделение. Същият е пребивавал там с оглед направен суициден
опит, като съответно е лекуван с оглед неговото здравословно състояние.
Лечението е довело до изписването му на 19.02.2018 г.
По делото са разпитани свидетелите А., А.
и Б..
Св.А. твърди, че е бил заедно с ищеца
през 2018г. в една килия – 607 килия, като в тази килия е имало тоалетна и
течаща вода, но вратата на тоалетната била счупена. Имало хлебарки.Твърди, че
им давали прах с който чистели но нямало голям резултат.от неговите показания
се установява и че килията в която са били заедно с ищеца е била отворена през
деня от 6 часа сутринта до 8 часа вечерта. Твърди, че имало мивки и кранчета,
но били счупени и било голяма влага.
Св.А. също твърди, че ищецът сам гълтал
железата, от които повръщал, но администрацията на затвора не то го водила на
лекар.
Св. А. твърди, че е бил през м.
септември 2020 г. с ищеца в Затвора в гр. Стара Загора, а преди това е бил с
ищеца през 2014 г. Твърди, че бил разбрал, че през 2020 г. лекарката на затвора
го пратила да отива да учи в гр. Стара Загора, но това било за да се отърве от
него, т.к. имал железа в корема. Свидетелят също заявява, че ищеца сам е гълтал
някакви железа. Твърди, че лекарката не му обръщала внимание, само му давала
някакви хапчета. Заявява, че от 2018 г. до 2020 г. не е бил с ищеца в Затвора
Пазарджик. Само в Затвора в гр. Стара Загора.
Показанията на свидетеля А. и св. А. се
опровергават в по-голямата си част от приетите по делото писмени доказателства
– медицински справки, експертизи, здравен картон, рентгенография, както и от
показанията на свидетеля Б.. По безспорен начин е установено, че в
действителност е имал железа в корема, но същият сам е гълтал тези железа.
Става въпрос за болтчета и гайки, т.е. за железа, които нямат режещ връх.
Свидетелят Б. който е лекар на Затвора Пазарджик твърди, че е пращан на образна
диагностика, като същият многократно е трябвало да лежи в стационара но той сам
е отказвал да бъде там. Същият не е желаел да стои в стационара, а е искал да
се върне в отделението. Видно от приетия по делото екземпляр /заверено копие/
от журнала ищецът се е подписвал за отказ от стационара. Свидетелят Б. е
категоричен, че става въпрос за дребни предмети, които не създават опасност за
живота. Изписвано му е лечение с картофена диета и определени медикаменти.
Видно е, че в Стара Загора – затвора по същия начин е приел железа, като отново
е бил оставен на лечение с картофена диета, фамотидин, ранитидин и
спазмолитици. Осигурявана му е както в Затвора Пазарджик, така и в Затвора
Стара Загора диетична храна.
С оглед на гореизложеното по безспорен начин е установено, че
администрацията в Затвора Пазарджик и в Затвора Стара Загора е предприела
всички необходими мерки за лечение на ищеца. Правено му е рентгеново
изследване, изписвани са му съответните медикаменти и диетична храна. Безспорно
е установено, че ищецът сам е поглъщал тези железа, които са не по-големи от 3
см и са без режещ връх.
От показанията на св. А. се установи,
че килията – 607 е била отворена през целия ден от 06.00 часа сутринта до 20.00
часа вечерта.
Що се отнася до второто твърдение на
ищеца, че от 01.01.2018 г. до момента на подаване на исковата молба е бил
поставен в килия в която е бил в изключително тежко състояние, а именно имало е
наличие на влага и мухъл, хлебарки и дървеници ,миризма от тоалетната, както и
липса на препарати за почистване. Същите се опровергаха от приетите по делото
писмени доказателства, вкл. и от показанията на св. А. и св. А.. Установено е,
че в килия 607 в която ищецът е пребивавал през този период в Затвора Пазарджик
е имало тоалетна ти течаща вода. Това, че вратата на тоалетната е била счупена
е отговорност на самите лишени от свобода. Установено е, че е налице сключен
договор с фирма за ДДД обработка, като такава обработка се прави ежегодно
няколко пъти в годината. Наличието на хлебарки отново е в пряка връзка с
поведението на самите лишени от свобода, които внасят храна и не почистват
достатъчно добре. Установи се от показанията на разпитания свидетел А., че им дават прах за пране, както и
препарати за почистване. Има достатъчно въздух и отваряеми прозорци. Установено
е от приетите по делото писмени доказателства, че администрацията на Затвора
Пазарджик е направила всичко възможно за подобряване на условията за
изтърпяване на наложените наказания. Видно е, че е извършен основен ремонт на
целия затвор, именно с тази цел.
Относно престоя на лишеният от свобода
в Затвора Стара Загора отново не се събраха доказателства от които по
категоричен начин да е установено, че лишеният от свобода е имал нужда от
лечение извън затвора. Напротив от представената медицинска документация от
Затвора Стара Загора е видно, че е предприето адекватно лечение на ищеца, като
наличието на железа в стомаха не са довели до по-тежки увреждания на същия.
Установено е, че килията в която е пребивавал ищеца в Затвора Стара Загора е
отговаряла на изискванията за хигиена и за квадратни метри. Доказателства в
обратна посока не се събраха.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите А. и А. относно обстоятелството, че
ищецът сам е поглъщал железа и от твърденията на св. Б., като съдът не
кредитира показанията на св. А. и св. А., че лечението на ищеца е било
неадекватно, т.к. тези техни твърдения
се оборват от показанията на св. Б. и приетите по делото писмени доказателства,
от които е видно, че лицето е лекувано многократно и няма наранявания от тези
погълнати железа.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Стара Загора, гр.Пазарджик,и
гр. Ловеч, което с оглед разпоредбата на
чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е
необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия
на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.
Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата
администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност,
установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие;
причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно
разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в
сила от 7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът
обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.43,ал.3 ЗИНЗС , минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно параграф 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба
влиза в сила от 01.01.2019г. Въпреки
наличието на отлагателен срок за влизането на посочения текст в сила не може да
се приеме, че той не е част от действащото законодателство към периода преди
2019г. По силата на общите принципи залегнали в чл.3 ЕКПЧОС администрацията на
Затвора Пазарджик,Стара Загора и Ловеч е длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от
Република България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на
РБългария, има пряко действие и
съставлява част от националното право.
Относно
хигиената – хигиената се поддържа от самите лишени от свобода. За да няма
дървеници и хлебарки не следва да се носи храна в спалните помещения. При
положение , че самите лишени от свобода не спазват изискванията за хигиена в
спалните помещения, то не следва отговорността да се носи от администрацията на
съответния затвор. Няма данни ищецът да е искал почистващи препарати и те да са
му били отказани. В затвора в Стара Загора дори има и сушилно помещение.Установи
се, че е налице сключен договор от Затвора Пазарджик с фирма за ДДД обработка.От
приетата справка от Затвора в Стара Загора, не оспорена по съответния ред, се
вижда , че килиите отговарят на изисквания за площ, чист въздух, осветление и
отопление. Няма данни за наличие на мухъл и хлебарки.Налице са условия за
почистване .От справката от Затвора Пазарджик се установява, че администрацията
на Затвора Пазарджик е направила всичко необходимо за подобряване условията на
пребиваване на лишените от свобода. Предоставят им се препарати за почистване,
както се спомена е сключен договор с фирма за ДДД обработка Пръска се 6 пъти в
годината , а при необходимост и повече. Изключително показателно е, че липсват
каквито и да са оплаквания от ищецът относно условията за този период.относно в
престоя на ищеца в затвора Ловеч, не се събраха доказателства, а липсват и
такива твърдения за лоши условия на лишените от свобода.
Относно
твърдението за липса на адекватни медицински грижи, се събраха множество
писмени и гласни доказателства, че лишеният от свобода сам поглъща железа,
погълнатите железа са малки и без остри повърхности, правена му е
ренгенография, многократно е лекуван , предоставяни са му адекватни лекарски
грижи, поставян е на диетична храна,той сам е отказвал престой в стационара ,
за което е полагал подпис.
С оглед на горе
изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие
на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно
площ, санитарен възел, течаща вода, светлина и въздух, както и непредприемане
на действия за обезвреда на гризачи, дървеници и хлебарки. Видно е, че всеки
път лицето когато е поискало лекарска помощ я е получавало. Това не води но
накърняване правата на ищеца или пък причиняване на вредите визирани в чл.3 от
ЕСПЧ.
По отношение на
причинната връзка:
Доколкото в
настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е
безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.
При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му не може да се реализира отговорността на ГДИН.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение,
като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните
вреди.
По изложените
съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, І-ви състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на Д.М.Б.,***, с
която са предявени два иска за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и в
размер на 10 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
отнасящи се за периода от 01.01 2018 г. до настоящия момент – датата на
подаване на исковата молба – 03.02.2021г., през който е пребивавал в Затвор –
Пазарджик,Стара Загора и Ловеч, като по
отношение на първия иск твърденията му са за неадекватно лечение на
заболяването му (наличие на железа в стомаха) и за отказ да бъде изведен извън
затвора за извършване на операция, а по отношение на втория иск – че битовите
условия в килията са нечовешки – налични са влага и мухъл, хлебарки и
дървеници, миризма от тоалетната, както и липсват препарати за почистване и
простор.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд -
Пазарджик.
СЪДИЯ :/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:№ 3148София, 04.04.2022 на Върховен
административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание
по административно дело № 1340/2021г. реши:
ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение № 311 от
16.02.2022 г., по административно дело № 1340/ 2021 г. на Адм. съд– Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:№
311/16.2.2022г. по КАД №1340/2021г. ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, заявена от Димитър Маринов Богданов, в момента
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик, срещу Решение
№ 842/11.11.2021 г., постановено по адм. дело № 124/2021 г., по описа на
Административен съд Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
производството по КАД № 1340/2021 г., по описа на Административен съд
Пазарджик.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от днес.