Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. К., 05.10.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д. М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 148 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД от „У. Л.” ЕАД, ЕИК : **********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Г.” № 14, представлявано от А. К. и Д. Л. - изпълнителни директори, чрез адв. Д. – САК против В.В.В., ЕГН ********** ***, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от 10 165.53 / десет хиляди сто шестдесет и пет евро и 53 евроцента / евро, левова равностойност 19 882.05 / деветнадесет хиляда осемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 27.04.2016 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

Ищецът твърди, че на 24.01.2008 г. сключва Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 81223, ведно с Приложение № 1 и погасителен план към него, с „В. 96 96“ ЕООД, ЕИК : ******** в качеството му на лизингополучател. Ищецът сочи още, че по силата на посочения договор за лизинг ищецът - „У. Л.” ЕАД се е задължил да придобие и да предостави за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя следния лизингов обект, а именно : лек автомобил / нов /, марка „Аudi“, модел „Q7 TDI“, рама *********. От своя страна „В. 96 96“ ЕООД се е задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодичните плащания, чиито размер е посочен в Приложение № 1 и № 2, което е неразделна част от договора. Твърди се, че лизинговият обект е предаден на лизингополучателя с приемо – предавателен протокол от 25.01.2008 г.

Ищецът сочи още, че първоначално са се извършвали плащанията, но впоследствие лизингополучателят изпаднал в забава и с оглед на това на 17.08.2010 г. между страните е подписан Анекс с нотариална заверка на подписите, заверен от нотариус В., с рег. № 320 от НК, с което  лизингополучателят признал наличието на просрочени задължения към момента на подписване на Анекса. Ищецът сочи, че страните се споразумяват да подпишат нов погасителен план, отменящ предходния / чл. 5 от Анекса /. 

Ищецът заявява, че изпълнението на задължението по договора е гарантирано от В.В.В., ЕГН ********** ***, който встъпва в договора в качеството на солидарен длъжник и се е задължил неотменимо и безусловно да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията на лизингополучателя, така както са уговорени до окончателното им погасяване.

Първоначално лизингополучателят изпълнява задълженията си, но впоследствие отново преустановява плащанията си и изпаднал в забава.

          Поддържа се още, че  ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 962 / 2016 г. по описа на РС – гр. В., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците - „В. 96 “ ЕООД и В.В.В., ЕГН **********. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 558 / 2016 г. по описа на ЧСИ С. Н..

           Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответникът В.В.В., ЕГН **********, че същият дължи сумата от 10 165.53 / десет хиляди сто шестдесет и пет евро и 53 евроцента / евро, левова равностойност 19 882.05 / деветнадесет хиляда осемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки / лева – главница, с ДДС, представляваща сбор от просрочията по 10 / десет / броя последователни вноски за главница, падежирали в  периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г., ведно със законна лихва  от датата на подаване на заявлението – 27.04.2016 г. до окончателно изплащане на вземането.

          С исковата молба е направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.

  В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни по основание и размер. Също така в отговора ответникът е посочил, че предявените искове са погасени по давност, на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни. При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане и е помолил съдът да отхвърли претенцията на ищеца до размера на получената сума от продажбата на лизинговия актив.

Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 3327 / 07.09.2017 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, да се признаят така предявените искове, изложил е своите доводи за изтеклата давност, като счита, че според него е приложима 5 / пет / – годишната давност и моли да му се присъдят направените по делото разноски / посочени са в молбата / .  

Ответникът редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. Ц. – САК, който моли съда да отхвърли така предявените искове, тъй като са погасени по давност, като при условията на евентуалност моли да се приеме, че задължението е погасено от получената от ищеца сума при продажбата на лизинговата вещ, тъй като ищецът неправилно приспада сумата, след като начислява дори и вноски, които не са с настъпил падеж, като по този начин нарушава чл. 76 от ЗЗД, за приспадане на получени суми. Същият сочи още, че доверителят му не е заявил поредност на плащане и би следвало да е приложима общата разпоредба на чл. 76 от ЗЗД.    

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представените по делото доказателства е, че се сключва Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 81223 / 24.01.2008 г., ведно с Приложение № 1 и погасителен план към него, между „У. Л.” ЕАД, ЕИК : ******** и „В. 96 “ ЕООД, ЕИК : *****, в качеството му на лизингополучател.

Също така като доказателство към делото е приложен Анекс № 1 / 17.08.2010 г. подписан между страните / с нотариална заверка на подписите /, с което лизингополучателят признава наличието на просрочени към момента на подписване на анекса задължения към ищеца. Страните се споразумяват да подпишат нов погасителен план, отменящ предходния / чл. 5 от Анекса /.  

     От приложените доказателства се установява, че изпълнението на задължението по договора е гарантирано от ответникът В.В.В., ЕГН ********** ***.

            В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че „В. 96 “ ЕООД и В.В.В., ЕГН ********** са солидарни  длъжници на  „У - Л“ ЕАД, ЕИК : *******  като дължи сумата от 10 165.53 / десет хиляди сто шестдесет и пет евро и 53 евроцента / евро – главница към Договор за финансов лизинг № 81223 / 24.01.2008 г., падежирали в периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г., ведно със законната лихва от 27.04.2016 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че стойността на лизинговата вещ е по – малка. Тя е 40 000.00 / четиридесет хиляди / лева, която не покрива сумата от 51 216.95 / петдесет и една хиляди двеста и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки / лева към деня на връщане на лизинговата вещ, това е 27.01.2012 г. Разваля се договора, тази вещ се продава и не достига. 51 000.00 лева е задължението, а колата е продадена за 40 000.00 лева, не достигат 11 000.00 лева, но компенсацията на задължението е 146 872.61 лева към 02.06.2017 г. и от нея са приспаднати 40 000.00 лева и остава задължението от 106 872.61 лева.

Също така в заключението вещото лице е посочило, че към 27.01.2012 г. има падежирали, неплатени задължения по ДФЛ № 81223 / 24.01.2010 г. и сключения Анекс към него от 17.08.2010 г. в размер на 51 216.95 лева, равностойни на 26 186.81 евро. Посочено е в заключението, че след като е върнат обекта на лизинга, същият е продаден / повторно реализиран / за 40 000.00 лева. В съответствие на чл. 20 от Анекс № 1 / 17.08.2010 г. с получена сума от продажбата на обекта / след като се приспаднат направените разноски по продажбата / 40 000.00 лева, задължението на В.В.В. към ищеца е намалено от 146 872.61 лева на 106 872.61 лева към 02.06.2017 г.   

Сочи се още, че за периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г. са фактурирани от Лизингодателя на Лизингополучателя 10 / десет / броя главници, с настъпил падеж, които не са погасени в размер на 19 882.06 лева, равностойни на 10 165.54 евро. Сочи се още, че към 10.01.2012 г. по погасителния план се водят непадежирали главници 59 344.91 / без ДДС / лева / посочени по дата на падеж и стойност в Приложение № 7 /.    

С оглед установяване на вземанията, съдът дължи произнасяне по вторият спорен въпрос – дали процесното вземане от главница и законна лихва е погасено по давност, каквото възражение е надлежно релевирано от ответника.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента : бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл. 114 от ЗЗД.

Съдът напълно споделя доводите на упълномощения защитник на ответника, че така предявените искове са погасени по давност, на основание разпоредбата на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД. Между страните е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 81223 / 24.01.2008 г. Още при сключването на договора страните са уговорили плащането на дължимите суми за ползването на лизинговия обект – лек автомобил / нов /, марка „Аudi“, модел „Q7 TDI“, рама ************, да става на предварително определени по точна дата и размер периодични вноски, посочени в Приложение № 1 и Приложение № 2 към Договора. На 17.08.2010 г. е подписан Анекс № 1 към договора, с който ответникът В.В. се задължил да отговаря солидарно с Лизингополучателя по договора. В Анекса е уточнена дължимата сума и е договорено плащането да става съгласно подписан между страните погасителен план – приложение 2.1 към лизингов договор, на предварително определени по дата и размер периодични вноски. Приложението представлява неразделна част от Договора и в него са определени датата и размерът на всяка една вноска. Така уговорените между страните плащания за ползването на лизинговата вещ, представляват периодични плащания по смисъла на разпоредбата на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД, претенцията за които се погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност.

В настоящото производство ищецът претендира неплатени вноски с настъпил падеж за периода от 10.04.2011 г. до 10.01.2012 г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено пред РС – В. на 27.04.2016 г. – след изтичане на тригодишната погасителна давност на всички вноски за исковия период / Тълкователно решение № 3 / 2011 г. от 18.05.2012 г. на ВКС, ОСГТК /.    

Предвид изложеното се достига до извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК е неоснователен, като погасен по давност. С погасяване по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания – в конкретния случай претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 27.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

Тъй като ответникът е направил искане за присъждане на разноските /  представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да заплати на същи направените по делото разноски в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК искови претенции с правно основание чл. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „У. Л.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Г.” № 14, представлявано от А. К. и Д. Л. - изпълнителни директори, чрез адв. Д. – САК против В.В.В., ЕГН ********** ***, за установяване, че ответникът В.В.В., ЕГН ********** дължи на „У. Л.” ЕАД, ЕИК : ********** сумата от 10 165.53 / десет хиляди сто шестдесет и пет евро и 53 евроцента / евро, левова равностойност 19 882.05 / деветнадесет хиляда осемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки / лева, ведно със законната лихва от 27.04.2016 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 397.64 лева – ДТ, 250.00 лева – депозит за вещо лице и 1 351.75 лева – адвокатско възнаграждение, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК „У. Л.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Г.” № 14, представлявано от А. К. и Д. Л. - изпълнителни директори да заплати на В.В.В., ЕГН ********** *** разноските по настоящото производство в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

                                           

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :