№ 346
гр. Дупница, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101320 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: *** е предявил срещу С. Й. Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е служител на РУ на МВР гр. Дупница. На 10.08 2018г. изпълнявал
служебните си задължения в състав на Автопатрул АП/716 съвместно с колегата си В. С..
По време на движение със служебния автомобил по стария мост на ***, около 23.00ч. пред
патрулния автомобил изскочил внезапно ответникът С. Б..
В. С., който управлявал патрулния автомобил, успял да спре своевременно и да
предотврати евентуално ПТП. С оглед неадекватното и опасно поведение на ответника,
двамата полицаи решили да го проверят и го последвали в ресторант „Струма“, където Б.
бързо влязъл. Заварили го вече седнал на маса в заведението, ищецът се приближил до него
и му разпоредил да излезе пред ресторанта, за да му бъде извършена проверка, без да
смущават останалите посетители в заведението. Вместо да изпълни разпореждането,
ответникът станал от стола и побягнал.
Разпоредили му да спре, но той продължил да бяга и скочил в коритото на река
Струма от повече от пет метра височина. Ищецът и колегата му многократно разпореждали
на ответника да излезе от реката, а той започнал да ги псува и да ги нарича с обидни и
цинични епитети, да хвърля по тях и по служебния автомобил камъни, като всичко това се
развивало пред множество гости на ресторанта. След около половин час Б. се покатерил по
една стълба и излязъл от коритото на реката, явно мислейки си, че служителите на МВР не
го виждат или са го забравили. Ищецът го причаквал близо до стълбата и в момента, в който
1
го забелязал, Б. скочи върху него с явното намерение да го събори и нарани. Двамата
паднали на земята, като през цялото време ответникът се опитвал да нанесе на ищеца удари
в лицето. Ищецът се опитвал да го усмири, а Б. го удрял където свари и му скъсал пагона на
униформата. След като на помощ се притекъл колегата на ищеца, двамата успели да укротят
Б. и да му поставят белезници. Ответникът бил отведен в РУ Дупница, където бил задържан
за срок до 24 часа.
По време на борбата с ответника ищецът получил травматични увреждания, които
осезаемо почувствал сутринта на 11.08.2018г. Боляло го цялото тяло, изпитвал силна болка в
областта на тила, задната част на главата и ръцете, като дясната му ръка била видимо
отекла.Това наложило да посети ЦСМП, където след преглед му било издадено медицинско
свидетелство, в което констатациите са: контузия и оток на дясната ръка и множество
травматични охлузвания горните крайници. Били му предписани болкоуспокояващи и
медикаменти за мазане на отоците. Ищецът изпитвал силни болки за продължителен период
от време.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие
причинената му лека телесна повреда-контузия и оток на дясната ръка и множество
травматични охлузвания горните крайници, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника. В
открито заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. Н. Б., оспорва иска, както по
основание, така и по размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 918/2023г. по описа на ДРС, се установява, че с
постановената по него Присъда №13/05.03.2024г. ответникът С. Б. е признат за виновен в
това, че на 10.08.2018г., около 23:30ч. в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, от оградно
заграждение при река Струма с височина около 2 метра, Б. е скочил върху орган на власт -
полицейския служител в РУ Дупница, изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред – С. П. при и по повод изпълнение на службата му – при което е съборил същия на
земята с думите: „Е сега ти ебах майката“, като се е опитвал да му нанесе удари по главата и
през цялото време е псувал и се е борил с полицейския служител П., в резултат на което е
причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване на меки
тъкани, оток и болка/ на дланта на дясната ръка, довела до временно разстройство на
здравето на полицейския служител С. П., неопасно за живота при и по повод изпълнение на
службата му – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Разпитаният като свидетел по делото В. Р. К., дългогодишен приятел на ищеца, дава
показания, че ищецът му споделил за претърпян инцидент по време на дежурство през
2018г., от който пострадал-дясната му ръка била подута, вратът му бил схванат и го болял.
Няма спомен да се е оплаквал след това.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при инцидента на 10.08.2018г. ищецът С. Б. П. е получил следните
2
травматични увреждания: Контузия на дланта на дясна ръка - натъртване на меки тъкани,
оток и болка. Множество охлузвания по кожата на горните крайници.
Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, по механизма на удари и/или натиск с или върху такива и е
възможно да са получени по съобщените от ищеца време и начин: за контузията на дясна
ръка-възможно удар с част на тялото на ответника Б. /крак или др./ при „скачането“ върху
ищеца П., възможно удар на ръката в земята при последващото падане, възможно удар или
натиск върху ръката при борбата и др.; за множеството охлузвания по кожата на горните
крайници - възможно одрасквания с нокти от ответника Б. при „борбата“, възможно
одрасквания в земната повърхност или околни предмети (храсти или др.) в хода на
инцидента и др. подобни.
Контузията на дясната ръка е причинила на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание. Охлузванията по кожата на
горните крайници са му причинили болка и страдание. Срокът за пълно възстановяване от
тези увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес (в делото няма
обективни данни за усложнения и др.) е около 10-20 дни, в зависимост от степента им на
изразеност, като тази степен по наличните данни не може да бъде достоверно определена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от
същото деяние.
С влязла в сила Присъда №13/05.03.2024г., постановена по НОХД № 918/2023г. на
ДРС, ответникът С. Б. е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба
престъпление, от което е пострадал ищецът. Силата на пресъдено нещо на присъдата във
връзка с гражданския процес се изразява в установителното й действие и обхваща всички
признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия (натъртване на меки тъкани, оток и болка/ на
дланта на дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето на полицейския
служител С. П., неопасно за живота при и по повод изпълнение на службата му.
Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира
с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно
(умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между
3
виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат. По отношение на
тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да
установи нещо различно от възприетото по НОХД № 918/2023г. по описа на РС-Дупница.
Установява от показанията на разпитания по делото свидетел, чиито показания съдът
кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
непосредствено след инцидента.
Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения
срещу причинителя на неимуществено увреждане - ответникът С. Б.. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
„справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС,
обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане
следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават
обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно
възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и
характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият
ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.
В конкретния случай, освен изпитаните болки и страдания при инцидента и в деня
непосредствено след него, изразяващи се в болки в дясната ръка, вследствие на удари и
охлузвания, схващане на врата и главоболие, не се установява ищецът С. П. да е претърпял
други неимуществени вреди. Не се твърди, а не се събраха и доказателства извършеното от
ответника деяние да е причинило каквото и да е влошаване на здравословното състояние на
ищеца.
Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита,
че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 000.00 лв.,
представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца страдания
вследствие на нанесената му от ответника лека телесна повреда, осъществяваща състава на
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, до който размер впрочем
искът се признава от ответника, като за разликата над тази сума, до претендираните от
ищеца 5 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава
/компенсаторна/, считано от датата на деликта /10.08.2018г./, в съответствие с падежа,
предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за внесена държавна такса (200.00 лв.), адвокатско възнаграждение (800.00 лв.) и
4
депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза (300.00 лв.),
съразмерно с уважения размер на иска, в размер на общо 260.00 лв.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на С. Б. П., ЕГН:
**********, с адрес: *** сума в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди: болки и страдания вследствие
причинената му от ответника лека телесна повреда-контузия и оток на дясната ръка и
множество травматични охлузвания горните крайници, осъществяваща състава на
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което ответникът е
признат за виновен с влязла в сила Присъда №13/05.03.2024г. по НОХД № 918/2023г. на
ДРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането -
10.08.2018г., до окончателно изплащане на сумата, КАТО за разликата над уважения
размер от 1 000.00 (хиляда) лева, до претендирания от ищеца размер от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на С. Б. П., ЕГН:
**********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 260.00 (двеста и шестдесет)
лева, за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по назначената
СМЕ, съразмерно с уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5