Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Варна, .12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15936/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С.С.
срещу „Ч.Т.“ ЕООД, *** следните обективно кумулативно съединени искове, след
допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, съчетано с отказ,
както следва:
1./ с правно осн.
чл. 242 вр.
чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 360 лв., претендирана като
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от месец септември
2018г. до месец ноември 2018г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 114, 36 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва,
считано от деня, следващ падежа на всяко задължение до 02.10.2019г., както
следва: за месец септември 2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за
периода от 26.10.2018г. до 02.10.2019г. от 32, 30 лв.; за месец октомври 2018г.
сумата от 510 лв. и обезщетение за забава, възлизащо на 44, 06 лв. за времето
от 26.11.2018г. до 02.10.2019г.; за месец ноември 2018г. сумата от 510 лв. и
обезщетение за забава от 39, 81 лв. за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г.;
2./
с правно осн. чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 88, 69 лв., претендирана като
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
3./
с
правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 429 евро, претендирана като неизплатено обезщетение за командировка
в чужбина под формата на командировъчни пари, както следва: от 21.09.2018г. до
27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия – България; от
19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия
– България; от 09.11.2018г. до 12.11.2018г. сумата от 105 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
4./ с правно осн.
чл. 215 КТ вр. чл. 28, ал. 3 от Наредба за
командировки и специализации в чужбина и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 178, 50 евро, претендирана като дневни
пари на командированото лице при постъпване в болнично заведение в гр. Чезена, Италия за времето от 13.11.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 19, 13 евро, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г.;
Ищецът С.С.
твърди, че по силата на сключен между страните по делото трудов договор от
12.09.2018г., е полагал труд в „Ч.Т.“ ЕООД, изпълнявайки длъжността „шофьор,
лекотоварен автомобил“ при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на
510 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ текущия.
Трудовото правоотношение е прекратено
със заповед на работодателя от 30.11.2018г., на осн.
чл. 325, ал. 1, т.1 КТ.
Ищецът поддържа, че за времето на
действие на трудовото правоотношение, работодателят не е изпълнил основното си
задължение да заплати трудово възнаграждение за положения труд в брутен размер,
поради което се настоява за уважаване на претенцията в заявения размер, ведно с
обезщетение за забава считано от деня, следващ падежа на
всяко месечно задължение до деня, предхождащ подаване на исковата молба -
02.10.2019г.
При
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 4 дни от 2018г., което същият не е платил.
Твърди
се още, че за
времето от 20.09.2018г. до 09.11.2018г. /вкл./, ищецът е бил в командировки в
чужбина, изпълнявайки служебните си задължения по заявки за превози, възложени
му от ответника, за което работодателят не му е връчвал нарочни заповеди. Затова,
дружеството дължи обезщетение командировъчни пари от по 27 евро на ден при
единична езда, съобразно ставките, определени в Приложение № 3 към Наредба за
командировки и специализации в чужбина, ведно с обезщетение за забава.
За
времето от 13.11.2018г. до 30.11.2018г., командированото лице е постъпило в
болнично заведение, като за дните за лечение работодателят му дължи 30 на сто
от дневните пари, които не са му заплатени и към деня на подаване на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ч.Т.“
ЕООД е депозирал писмен отговор, с който признава, че между страните по делото
е съществувало трудово правоотношение за времето от 12.09.2018г. до
30.11.2018г., което е прекратено, на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ.
По молба на ищеца, работодателят е заплащал
трудово възнаграждение по банкова сметка *** „Н.Г.“ ЕООД, на което С. С., е
едноличен собственик на капитала с основание „захранване на сметка“, поради
наложени запори на вземания на длъжника в личните му банкови сметки.
Представените от ищеца заявки за превоз не
са осъществявани от дружеството – превозвач.
Поддържа се, че на 30.10.2019г.
работодателят е превел по банкова сметка *** „Н.Г.“ ЕООД сумата от 869, 64 лв.,
с която са погасени задълженията на работодателя за трудови възнаграждения за
месец септември 2018г. от 131, 91 лв., за месец октомври 2018г. в размер на
395, 73 лв., както и обезщетение за командировка за времето от 21.09.2018г. до
26.09.2018г. по релацията България – Германия – България, възлизащо на 175 евро
или 342 лв.
Ищецът е бил командирован в чужбина за
осъществяване на превоз по релация България – Германия – България и за периода
от 19.10.2018г. до 24.10.2018г., които дневни пари в размер на 210 евро или
410, 72 лв. са заплатени по банкова сметка *** „Н.Г.“ ЕООД. За периода от
27.09.2018г. до 28.09.2018г. е изпълнявал служебните си задължения в
страната.
През месец октомври 2018г. работодателят е
„превеждал авансови суми“ с уговорката, че ще бъдат удържани от заплатата, а
през месец октомври е преведена по банкова сметка *** „Н.Г.“ ЕООД сума в общ
размер на 1 500 лв.
С трите превода, извършени от 02.11.2018г.
до 09.11.2018г., работодателят е погасил сумата от 486, 82 лв., вкл. трудово
възнаграждение за месец ноември 2018г., обезщетение за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск и командиривъчни пари за 3 дни в
размер на 105 евро.
След изпълнената поръчка в Италия, ищецът е
претърпял пътно-транспортно произшествие, оставяйки за лечение в болнично
заведение за посочения от него период. Работодателят счита, че не дължи 30 на сто от дневните пари, тъй като временната
нетрудоспособност не е настъпила при или по повод извършваната от него работа.
Вместо
да се върне в страната, ищецът е решил да посети роднини в Италия.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на всички претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В първото
съдебно заседание е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че:
1./ С.С. и „Ч.Т.“
ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.Ч., са
били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов
договор № 1/12.09.2018г., сключен за
неопределено време /л. 8/, по силата на който ищецът е приел да изпълнява
длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил” с основно трудово възнаграждение в
размер на 510 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ текущия и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит
от 0.6 % за всяка година трудов стаж;
В деня на
сключване на трудовия договор, в лично качество Д.Ч., е упълномощил писмено с
нотариална заверка на подписите С.С. да управлява в страната и чужбина
собствения му товарен автомобил марка “Рено Мастър”, рег. № 1836 КС /л. 11/.
Считано от 01.10.2018г., г-н С. е преназначен на
длъжността “шофьор, товарен автомобил”, факт, отразен при проверка, извършена
от Дирекция “Инспекция по труда” – Варна по повод сигнал на ищеца /л. 14/,
който не е и спорен между страните.
На 15.10.2018г.,
ЧСИ Надежда Денчева е изпратила до „Ч.Т.“ ЕООД запорно
съобщение, без данни за момента на получаването му, с което е наложен запор на
трудово възнаграждение, както и на всяко друго възнаграждение по граждански и
други договори, получавано от г-н С. по изп. дело №
20188070400744, образувано по молба на взискателя
„КРЕДИТ КОМЕРС” АД /л. 143/.
На 13.11.2018г., г-н С. е приет в Спешно
отделение в болница в гр. Чезена, Италия, ортопедично отделение след претърпяно
пътно-транспортно произшествие, в която е проведено лечение на получените
травми. Ищецът е изписан от болничното заведение на 04.12.2018г.
От изявлението
на експерта в съдебно заседание по допуснатата ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните, се установява, че за времето, в което ищецът е бил
настанен в болнично заведение, или за времето от 13.11.2018г. до 30.11.2018г., г-н
С. е ползвал платен годишен отпуск от 10 дни, макар да не е отправял искане за
това, а в счетоводството на работодателя е начислено обезщетение в размер на
231, 82 лв.
С разпореждане
от 07.05.2019г. на НОИ, ТП – Варна, декларираната от г-н С. злополука на
12.11.2018г. при управление на товарен автомобил марка “Рено Мастър”, рег. №
1836 КС, не е приета за трудова, тъй като внезапното увреждане на здравето на
пострадалия, причинило неговата временна неработоспособност, не е през време и
през връзка или по повод извършената от него работа или с каквото и да е работа
в интерес на предприятието /л. 70/.
2./ че на 30.11.2018г. трудовото правоотношение
между страните по делото е прекратено със заповед на работодателя по взаимно
съгласие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ;
По
исковете с правно основание чл. 242 вр. чл. 128,
ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 215 КТ и
чл. 224 КТ
Ищецът твърди,
че от възникване до прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не
му е заплатил за положения труд дължимото брутно трудово възнаграждение, а
ответникът, че е погасил всички задължения, чрез банкови превози в периода от
30.10.2018г. до 26.11.2018г., извършени в полза на „Н.Г.“ ЕООД, на
което г-н С. е едноличен собственик на капитала по съгласие на страните, предвид
наложени запори по личните му банкови сметки.
Безспорно е, че
г-н С. е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество “Н.Г.”
ЕООД, ЕИК ********* считано от 02.05.2016г., видно от служебна справка по
партида на търговеца в ТР при АвП.
Служителят претендира от работодателя сумата
от 429 евро, неизплатено обезщетение
за командировка в чужбина под формата на командировъчни пари, както следва: от
21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България –
Германия – България; от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по
маршрут България – Германия – България; от 09.11.2018г. до 12.11.2018г. сумата
от 162 евро.
Работодателят признава, че за времето от
21.09.2018г. до 26.09.2018г. служителят е извършил превоз по групирана
заявка с направление България – Германия – България, както и от 19.10.2018г.
до 24.10.2018г. със същото направление.
Спорният по
делото въпрос е дали работодателят “Ч.Т.“ ЕООД е изпълнил основното си
задължение, произтичащо от трудовото правоотношение да заплати брутното трудово
възнаграждение на работника за процесния период, командировъчните пари и
обезщетението по чл. 224 КТ, с оглед въведеното в срока по чл. 131 ГПК правопогасяващо възражение.
Съгласно неоспореното заключение на ССчЕ, размерът на полагащото се брутно трудово възнаграждение,
дължимо на г-н С., е в размер, както следва: 1./ за отработени 12 работни дни
при 8 – часово работно време, съобразно договора за месец септември 2018г.
сумата от 340 лв.; 2./ за месец октомври 2018г. сумата от 510 лв.; 3./ за
отработени 11 дни от месец ноември 2018г. сумата от 255 лв. /л. 121/.
За периода от
22.10.2018г. до 26.11.2018г., сметката на „Н.Г.“ ЕООД, на което г-н С. е едноличен
собственик на капитала, е заверена със сумата от 4 910 лв., съобразно
представеното извлечение, както следва:
1./
1 200 лв. с наредител “Ч.Т.“
ЕООД с основание „захранване на сметка”, получени на 18.10.2018г.;
2./ 1 000 лв., преведена в брой на каса
с наредител Д.Ч. с основание „захранване на сметка”,
получени на 22.10.2018г.;
3./ 200 лв., преведена в брой на каса с наредител Д.Ч. с основание „захранване на сметка”, получени
на 26.10.2018г.;
4./ 890 лв., преведена в брой на каса с наредител Д.Ч. с основание „захранване на сметка”, получени
на 30.10.2018г.;
5./ 500 лв., преведена в брой на каса с наредител “Ч.Т.“ ЕООД с
основание „захранване”, получени на 02.11.2018г.;
6./ 500 лв., преведена от Д.Ч. с основание
„захранване на сметка”, получени на 06.11.2018г.;
7./ 500 лв., преведена в брой на каса с наредител М.Ф. с основание „захранване на сметка”, получени
на 09.11.2018г.;
8./ 120 лв., преведена в брой на каса с наредител Д.Ч. с основание „самолетен билет”, получени на
26.11.2018г.;
В счетоводството на работодателя е
осчетоводена единствено и само сумата от 500 лв., с която е заверена сметката
на „Н.Г.“ ЕООД на 02.11.2020г. по Дт сметка 421 „Персонал”
и Кт сметка 503 „Разплащатена сметка”. Останалите
плащания не са отразени в счетоводството на “Ч.Т.“
ЕООД.
В счетоводството на работодателя са
извършени осчетоводявания на всички брутни трудови възнаграждение от възникване
до прекратяване на трудовото правоотношение с г-н С., вкл. и ползвания платен
годишен отпуск по време на престоя му в болнично заведение по сметка „Разходи
за заплати” и социални осигуровки и данък в общ размер на 261, 41 лв. на
31.12.2018г., т.е след прекратяване на трудовия договор.
При отсъствие на доказателства, установяващи
изпълнение на публично-правни задължения към държавата за заплащане на данък
върху общия доход и осигурителни вноски на служителя, следва да се приеме, че
работодателят дължи на служителя за времето от 12.09.2018г. до 30.11.2018г. брутното
трудово възнаграждение, както следва: 1./ за 12 отработени дни от месец
септември 2018г. сумата от 340 лв., платима до 25.10.2018г.; 2./ за месец
октомври 2018г. сумата от 510 лв., платима до 25.11.2018г.; 3./ за 11
отработени дни от месец ноември 2018г. в размер на 255 лв., платима до деня на
прекратяване на трудовото правоотношение – 30.11.2020г.
Когато платецът не е посочил основанието за
извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното, в тежест на
получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Ако в
банковия документ или в разписка не е посочено основанието за плащане, в
доказателствена тежест на получилия плащане, е да докаже неговото основание,
иначе полученото подлежи на връщане. В тези случай, когато в платежните
документи не се сочи основание за плащане на сумата и длъжникът заявява, че с
плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да
докаже съществуването на друго основание за плащане. Така в решение №
258/03.11.2017г. по гр.д. № 1007/2017г. на ВКС, IV
г.о. и др.
В конкретния случай, в първото съдебно
заседание процесуалният представител на г-н С. не заяви на какво основание
сметката на „Н.Г.“ ЕООД, на която е едноличен собственик на капитала е била
заверена със сумата от 4 910 лв. за период от време, съвпадащ с действието
на трудовия договор с наредител физическото лице Д.Ч.,
явяващ се и управител на “Ч.Т.“ ЕООД.
По делото не са представени доказателства ответникът
да има към ищеца други парични задължения нито да е налице друго основание, на
които дружеството „Н.Г.“ ЕООД, на която е едноличен собственик на капитала, е
г-н С. да е получил плащания от Д.Ч., действащ лично и като управител на “Ч.Т.“
ЕООД. Без правно значение е обстоятелството, че счетоводните записвания за
дължимо възнаграждение, обезщетение по чл. 224 КТ, е извършено след
прекратяване на трудовото правоотношение, а данни за начислявания на
командировъчни пари, изобщо не е извършено. Без значение е и дали работодателят
е осчетоводил извършените плащания. Изпълнението на задължението за плащане на
трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства,
а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство, съобразно ЗСч няма
никакви гражданскоправни последици.
Съобразявайки правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, както и признанието на работодателя
относно направленията, продължителността и размера на командировъчните пари,
съдът приема, че С.С. е бил командирован и е изпълнявал
служебните си задължения, както следва: от 21.09.2018г. до 26.09.2018г.
по групирана заявка с направление България – Германия – България, за която му
се дължи обезщетение за командировъчни пари в размер на 175 евро /5 дни *35
евро/, както и от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. със същото направление,
за която му се дължи сумата от 175 евро /5 дни * 35 евро/.
В този смисъл твърденията на ищеца, че е бил
командирован за по-дълъг период от общо два дни от всяка командирова по маршрут
България – Германия – България, остават недоказани.
В случая, следва да намери приложение
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, която е
приета с ПМС, съобразно императивното изискване на чл. 215 КТ, предоставило
само на МС законова делегация за определяне на пътни, дневни и квартирни пари
при командировка.
Приложимата норма по отношение на
персонала на сухоземни транспортни средства е чл.31 НСКСЧ, като размера на
командировъчните пари се изчислява по правилата на приложение № 3 към което
препраща същата норма. Ищецът като шофьор на товарен автомобил е осъществявал
през процесния период превоз извън граница и в този смисъл като на персонал на
сухоземно транспортно средство размерът на дължимите командировъчни суми следва
да се изчисли по правилата на приложение № 3, а не на приложение № 2. Ето защо
във всички случаи, в които командироването е с цел превоз на товари и хора
командировъчните пари се изчисляват съгласно индивидуалните ставки, определени
в приложение № 3.
Не съществува пречка, работодателят да
определи по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в
приложенията на наредбата, съгласно чл. 31, ал. 6 НСКСЧ, както е направил и
работодателя в размер на 35 евро, вместо 27 евро при единична езда. В този
смисъл и решение № 753/29.03.2011г. по гр.д. № 1283/2010г. на ВКС, IV г.о.
Преценени в съвкупност, ангажираните
доказателства установяват, че с банковия превод, извършен на 30.10.2018г. в
размер на 890 лв., работодателят е погасил, чрез плащане брутното трудово
възнаграждение за месец септември в размер на 340 лв. и обезщетението за командировка
под формата на командировъчни пари по релация България – Германия – България за
времето от 21.09.2018г. до 26.09.2018г. в размер на 342, 27 лв., чиято
равностойност в евро е 175 или общо 682, 27 лв. Дължимото обезщетение за забава
върху неизплатеното БТВ за времето от 26.10.2018г. до деня предхождащ плащането
- 29.11.2018г. /вкл./ в размер на 3, 31 лв., следва да се счита погасено също с
извършения банков превод.
Дължимото за месец октомври БТВ в размер на
510 лв. и обезщетение за командировка под формата на командировъчни пари по
релация България – Германия – България за времето от 19.10.2018г. до
24.10.2018г. в размер на 342, 27 лв., чиято равностойност в евро е 175,
следва да се считат погасени с остатъка от превода от 30.10.2018г. от 204, 42
лв. и с двата банкови преводи от 02.11.2018г. и 06.11.2018г. в общ размер на
1 000 лв.
С остатъка от сумата от 352, 15 лв. работодателят
е погасил брутното трудово възнаграждение за месец ноември 2018г. в размер на
255 лв.
С останалата сума от 97, 15 лв., както и със
сумата по банковия превод от 500 лв., извършен на 09.11.2018г., следва да се
считат погасени задълженията на ответника за заплащане на целия размер на БТВ
за месец декември 2018г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за 4 дни от 2018г. в размер на 88, 69 лв., съобразно заключението на ССчЕ.
Видно от изложеното, работодателят е
изпълнил задълженията си да плати на ищеца уговореното брутно трудово
възнаграждение за времето от 12.09.2018г. до 30.11.2018г., обезщетенията за
командировка в чужбина под формата на командировъчни пари, както и дължимото
след прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
поради което предявените искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Работодателят не дължи обезщетения за забава
върху брутното трудово възнаграждение, тъй като е погасил задълженията си в
срок, поради което акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена.
По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, съдът е
допуснал изменение на претенцията по чл. 215 КТ, чрез заявяване на нов размер
на обезщетение за командировка в чужбина под формата на командировъчни пари от
105 евро за нововъден период от 09.11.2018г. до
12.11.2018г. извън посоченото в уточняваща молба от 14.11.2019г., което е
процесуално недопустимо, тъй като се стига до едновременно изменение на
основанието и петитума, като производството в тази
част, следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.
По
претенциите с правно осн. чл. 215 КТ вр. чл. 28, ал. 3 от Наредба за командировки и
специализации в чужбина и чл. 86 ЗЗД
Посочената разпоредба предвижда, че при
постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированото лице има
право на 30 на сто от дневните пари. За времето на престоя в лечебното
заведение за болнична помощ не се полагат квартирни пари.
По делото е представена заповед №
1/11.11.2018г., с която С.С. е бил командирован за
времето от 09.11.2018г. до 25.11.2018г.
или общо за 17 дни по маршрут България – Италия Рим – България при уговорен
размер на дневни пари от 35 евро.
Безспорно е, че на 13.11.2018г. г-н С. е
постъпил в болнично заведение в резултат на претърпяно пътно - транспортно
произшествие, както и че злополуката не е приета за трудова по надлежния ред,
поради което и работодателят счита, че не дължи дневни пари за времето от
13.11.2018г. до 30.11.2018г.
Настоящият състав на съда счита, че
претенцията на ищеца за заплащане на дневни пари за времето на престоя му, но в
рамките на продължителността на командировката, в размер на 126 евро /12 дни * 35 евро * 30 %/, е
основателна, тъй като са изпълнени предпоставките за присъждането й – постъпване
в болнично заведение на командированото лице за времето от 13.11.2018г. до 25.11.2018г., през което служителят следва да
получи 30 на сто от дневните пари.
Плащането на дневните пари не е обусловено
от това дали постъпване в болничното заведение е резултат от внезапното увреждане
на здравето на служителя, което е признато за трудова злополука, както настоява
работодателя. На първо място, защото наредбата не предвижда това, а на второ,
защото целта на разпоредбата е да компенсира служителя за неудобствата през
времето, през което той е в болнично заведение и не изпълнява конкретната
служебна работа, за която е изпратен в командировка, какъвто безсъмение е настоящият случай.
За времето на престоя в болнично заведение,
излизащ извън времето на командировката, работодателят не дължи дневни пари.
Разходите за престоя и лечението на командированото лице са за сметка на
застрахователя по медицинската застраховка, която предприятието е задължено да
сключи за времето на командировката, съобразно чл. 28, ал. 1 НКСЧ.
Предвид изложеното, претенцията следва да
бъде уважена до размер на сумата от 126 евро, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и отхвърлена до претендирания размер от 178, 50 евро.
Обезщетението по чл.
215 КТ представлява безсрочно парично задължение, поради което макар и
изискуемо, длъжникът изпада в забава в деня на поканата – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като покана не следва да се приема дори евентуалното
извършване на отчет за командироването, доколкото единствената цел на отчета е
въз основа на него да бъде изчислено дължимото обезщетение като се приспаднат
получените аванси. В този смисъл са и мотивите към решение № 1046 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2003 г., III гр.
о., решение № 1083 от 26.09.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2003 г. и решение №
1089 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2003 г.
Ето защо и доколкото
липсват твърдения и доказателства за отправена покана акцесорната
претенция по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на
процесуалния представител на ищеца С.С. следва да се
присъдят разноски за уважената част от иска по чл. 215 КТ вр.
чл. 28, ал. 3 НСКСЧ за оказаната му безплатна правна помощ в размер на 28, 61 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В полза на ответното дружество следва да се
присъдят разноски за отхвърлената част от претенциите, възлизащи на 452, 31
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
В тежест на ответника следва да се възложи
дължимата по иска по чл. 215 КТ вр. чл. 28, ал. 3 НСКСЧ държавна такса в
размер на 50 лв. и депозитът за изготвяне на ССчЕ от 22,
89 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.С.,
ЕГН **********,*** срещу „Ч.Т.” ЕООД, *** искове за заплащане на сумата от 1 360 лв.
/хиляда триста и шестдесет лева/,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от месец
септември 2018г. до месец ноември 2018г. /вкл./, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 114,
36 лв. /сто и четиринадесет лева и тридесет и шест ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от деня, следващ
падежа на всяко задължение до 02.10.2019г., както следва: за месец септември
2018г. сумата от 340 лв. и обезщетение за забава за периода от 26.10.2018г. до
02.10.2019г. от 32, 30 лв.; за месец октомври 2018г. сумата от 510 лв. и
обезщетение за забава, възлизащо на 44, 06 лв. за времето от 26.11.2018г. до
02.10.2019г.; за месец ноември 2018г. сумата от 510 лв. и обезщетение за забава
от 39, 81 лв. за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г., на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С., ЕГН
**********,*** срещу „Ч.Т.” ЕООД, *** иск за заплащане на сумата от 88, 69 лв.
/осемдесет и осем лева и шестдесет и девет ст./, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 4 дни за 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 224 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С., ЕГН
**********,*** срещу „Ч.Т.” ЕООД, *** иск с правно основание чл. 215 КТ за
заплащане на сумата от 324 евро /триста
двадесет и четири евро/, представляваща неизплатено обезщетение за
командировка в чужбина под формата на командировъчни пари, както следва: от
21.09.2018г. до 27.09.2019г. сумата от 162 евро по маршрут България – Германия
– България и от 19.10.2018г. до 25.10.2018г. сумата от 162 евро по маршрут
България – Германия – България, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 215 КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 15936/2019г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА по предявения от С.С.С.,
ЕГН **********,*** срещу „Ч.Т.” ЕООД, *** иск по чл. 215 КТ за заплащане на
сумата от 105 евро /сто и пет евро/,
представляваща обезщетение за командировка в чужбина под формата на
командировъчни пари за времето от 09.11.2018г. до 12.11.2018г., на осн. чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Т.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 126 евро /сто двадесет и шест евро/, представляваща
дневни пари на командированото лице при постъпване в болнично заведение в гр. Чезена, Италия за времето от 13.11.2018г. до 25.11.2018г.
/вкл./, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 215 КТ вр.
чл. 28, ал. 3 от Наредба за командировки и специализации в чужбина.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.С.,
ЕГН **********,*** срещу „Ч.Т.” ЕООД, *** искове за разликата над присъдената
сума от 126 евро до претендираната от 178, 50 евро, представляваща
дневни пари на командированото лице при постъпване в болнично заведение в гр. Чезена, Италия за времето от 26.11.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за
заплащане на сумата от 19, 13 евро
/деветнадесет евро и тринадесет цента/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 178, 50 евро,
съизмеримо със законната лихва за времето от 26.12.2018г. до 02.10.2019г., на осн. чл.
215 КТ вр. чл. 28, ал. 3 от Наредба за командировки и
специализации в чужбина и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.Т.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. В.Д. сумата от 28, 61 лв. /двадесет и
осем лева и шестдесет и една ст./, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство
по гр.д. № 15936/2019г. на Районен съд – Варна в полза на С.С.,
на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Т.” ЕООД, *** сумата
от 452, 31 лв. /четиристотин
петдесет и два лева и тридесет и една ст./, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Т.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата
от 72, 89 лв. /седемдесет и два лева и
осемдесет и девет ст./, представляваща дължими разноски за държавна такса и
депозит за изготвяне на ССчЕ, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му
част, имаща характер на определение подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Варна в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок от връчването
на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: