Решение по адм. дело №1000/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 128 от АПК вр. с чл. 45 от Наредба за ползване на студентски общежития и столове, образувано по жалбата на Д. Т. Р. против Заповед №СБД-072/17.09.2025г, издадена от Ректора на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“ с наложено на жалбоподателката – студент в Академията на МВР, наказание „отстраняване от студентските общежития на МГУ“ при следните мотиви: във връзка с участие в шумно мероприятие в студентско общежитие блок 1 на МГУ „Свети Иван Рилски“ с употреба на алкохол и на основание чл.47 ал.1 т.1 от Правилата за устройство, организация и работа на студентските общежития и стол на МГУ „Св. Иван Рилски“, както на чл.21 т.1 от Наредба за ползване на студентски общежития и столове /Наредбата/, чл.46 ал.3, 4 и 5 и чл.44 ал.13 от Правилата за устройство, организация и работа на студентските общежития и стол на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ /Правилата/ и извършени нарушения на тези разпоредби.

Заповед №СБД-072/17.09.2025г е връчена на наказаното лице на 19.09.2025г без указания за правото да бъде обжалвана пред съд по реда на АПК в 14-дневен срок.

Жалбата е подадена на 01.10.2025г от адресата на неблагоприятния за него административен акт, поради което е допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №СБД-072/17.09.2025г, издадена от Ректора на МГУ „Св. Иван Рилски“ с наложено на жалбоподателя наказание „отстраняване от студентските общежития на МГУ“ с доводи за нейната незаконосъобразност и по-специално липсва на фактически мотиви и доказателства за осъществен състав на нарушение, без спазване на процедурата и без преценка за налагане първо на по-лекото наказание, предвидено в чл. 45 т.1 от Наредбата. Претендират се разноските по делото – държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000лв, платено в брой.

Ответникът Ректор на Минно-геоложки университет град София иска от съда жалбата да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес - срокът за настаняване в общежитие на МГУ е изтекъл на 18.09.2025г, а заповедта е връчена след тази дата на 19.09.2025г, и след като адресата е напуснал общежитието на същата при това извън срока на настаняване. Иска от съда да бъде намалено възнаграждението за един адвокат до размера от 100лв, защото Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа противоречи на Правото на ЕС и няма основание да се възмездява заплатено в прекомерен възнаграждение на един адвокат по конкретното дело.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Правният интерес се състои в неблагоприятна промяна на правното положение на адресата на административния акт, която настъпва с неговото издаване и поради това поражда правото да се иска от съд да образува съдебно производство, в което да отмени разпоредените правни последици / право на жалба/. Упражняването на вече породено право на жалба е ограничено от преклузивен срок, чието начало се поставя с редовното съобщаване на административния акт. Правният интерес отпада с отпадане на правните последици, срещу които адресата на акта се брани. В настоящия случай тези правни последици не са отпаднали, поради изтичане срока на настаняване, защото на основание чл.13 ал.1 от Наредбата наложеното наказание „отстраняване от студентско общежитие“ има за предмет лишаване от право на настаняване занапред. Следователно към момента на подаване на жалбата адресата на административния акт има правен интерес да се брани срещу правните последиците на наложеното му наказание по чл.13 ал.1 от Наредбата. Ето защо жалбата е допустима, а е основателна, защото са нарушени изискванията за съдържание на административния акт – правни и фактически мотиви отсъстват, но е нарушена и процедурата по налагане на наказанието, разписана в чл.45 от Наредбата.

В диспозитива за налагане на наказание е посочено, че студента е участвал в шумно мероприятие в студентско общежитие блок 1 на МГУ „Свети Иван Рилски“ с употреба на алкохол, но на коя дата и как е установен този факт не е посочено в заповедта. Съгласно чл.45 ал.2 от Наредбата наказанията се налага по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица. Преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище. Следователно предложението на управителя има сезираща функция, а становището на председателя на домовия съвет има значение за претегляне и тежестта на нарушението, за да се наложи съответното му наказание. Пропускането на тази задължителна фаза е довела до липсата на време и фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, имащи значението на доказателствени факти за нарушаване на задължението по чл.21 т.1 от Наредбата с предмет спазване изискванията на наредбата и на правилника за вътрешния ред. В мотивната част на заповедта са изброени като едновременно нарушени правилата на чл.46 ал.3, 4 и 5 и на чл.44 ал.13 от Правилата за устройство, организация и работа на студентските общежития и стол на МГУ „Свети Иван Рилски“, за извършване на които нарушения е наложено наказание отстраняване от общежитието, но на основание наказанието, предвидено в чл.47 ал.1 т.1 от Правилата, съответно на чл.45 т.1 от Наредбата /предупреждение за отстраняване/ за участие в шумно мероприятие с употреба на алкохол. На основание чл.44 ал.13 от Правилата обитателят на общежитието е длъжен да спазва забраната за употреба на алкохол в сградата на общежитието, а по силата на чл.46 ал.3, 4 и 5 му е забранено да внася и употребява алкохол, да приема посетител, които са в нетрезво състояние, да извършва действия, застрашаващи здравето или живота на други хора. Обвинение е отправено единствено за участие в шумно мероприятие с употреба на алкохол, но няма такова за приемане на посетители в нетрезво състояние, както и за конкретни действия, които да съдържат в себе си опасност за живота или здравето на други хора. Изброени са като нарушени забрани от Правилата, но без фактическо обвинение, което да е правно квалифицирано под техните състави. Допуснато е противоречие между правното основание и вида на наложеното наказание, защото по силата на чл.47 ал.1 т.1 от Правилата при констатирани нарушения на вътрешния ред се налага наказание предупреждение за отстраняване от студентските общежития на МГУ, а е наложено наказание отстраняване от студентските общежития.

Липсата на мотиви е абсолютно основание за отмяна, защото препятства съдебния контрол за законосъобразност, а до тази липса се е стигнало, поради съществено нарушение на производствените правила, установени за спазване като форма за установяване на съставомерните факти. Отсъства и преценка за тежестта на нарушението, която да съдържа обосновка защо е наложено най-тежкото наказание, имащо за последица лишаване от право на настаняване в студентските общежития не само на МГУ „Св. Иван Рилски“ по аргумент от чл.13 от Наредбата.

По възражението за прекомерност: Противоречие с Правото на ЕС е установено от СЕС по отношение определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения, които съдът да съблюдава и под които да не може да присъжда размер за възстановяване от ответната страна. Този порок е преодолян с изменение на Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа и по-специално с отпадане на ограничението по чл.1 да не бъде по-малко от определен минимален размер. Към настоящия момент възнаграждението се определя свободно по силата на договор по критериите на Наредбата като за случая е приложим този по чл.8 ал.3 от същата, а именно в размер на 1 000лв. Не са налице условията за неговото намаляване, посочени от ответника, предвид аргументите по-горе за изменение на нормативната уредба и привеждането й в съответствие с Решението по дело С-438/22г на Съда на ЕС. Главното съображение за липса на условия за намаляване на възнаграждението е следното: наказанието е лишаване от право на настаняване в студентски общежития безсрочно, поради което ползата за лицето от оказаната правна помощ съответства на размера на уговореното възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №СБД-072/17.09.2025г на Ректора на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“ по жалба на Д. Т. Р..

ОСЪЖДА Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“ град София да заплати на Д. Т. Р. [ЕГН] сумата от 1010лв /хиляда и десет лева/, представляваща разноски по адм.д.№1000/2025г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.