РЕШЕНИЕ
гр.С.,
29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 4
515 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 2 847 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2 218/2018 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че С.И.М., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* сумата 3 294,16 лева – главница, представляваща цена на
доставена топ-линна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., район „Л.”,
ул.”**************за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. и сумата 51,04
лева – такса за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва върху тях, счи-тано от 25.05.2017 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащането им, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33 002/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 63 състав,
като в останалата им част до пълните предявени общи размери, съот-ветно от 3 294,21
лева и 56,48 лева, тези искове са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт са отхвърлени като неоснователни и
исковете на „Т.ция
С.“ ЕАД срещу С.И.М. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумите: 366,64 лева – законна лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2015 г. до 19.04.2017
г. и 14,08 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.09.2015 г. до 19.04.2017 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33 002/2017 г. на
СРС, ІІ ГО, 63 състав, като С.И.М.
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 67,21 лева – държавна такса за
заповедното производство, 44,82 лева – юрисконсултско възнаграж-дение за заповедното
производство, 185,40 лева – държавна такса за исковото производство, 89,64 лева
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 403,42 лева – раз-носки
за експертизи, съобразно уважената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени
като неоснова-телни предявените искове за част от главница за дялово
разпределение за разликата над 51,04
лева до пълния предявен размер от 56,48 лева, за обезщетението
за забава върху нея в размер от 14,08 лева за периода от 15.09.2015 г. до
19.04.2017 г., както и за обезщетението за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 366,64 лева, начислена за пе-риода от 15.09.2015
г. до 19.04.2017 г., е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***. В жалбата се поддържа, че атакуваното
решение в тези му части е неправилно, поста-новено при нарушение на материалния
закон и че е неоснователно. Наведени са съображения, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, се осъществява от
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, които се
изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от КЕВР към МС, които имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, и които регламентират взаимоотношенията между тези
страни, техните права и задължения, редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение и др.
Посочено е и че в раздел VІІ от Общите условия, в сила от 13.02.2008 г. –
„Заплащане на ТЕ”, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът, по който купувачите
на топлинна енергия /в т.ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните
дъл-жими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, в който смисъл задължението на ответника за
заплащане на дължимата от него сума в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия, с изтичането на последния ден от който същият е
изпаднал в забава за тази сума.
Наведени са доводи и че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпре-деление, като съгласно чл.155, ал.1 ЗЕ са
начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са
изготвени изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Отразено е и че съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършена
от избра-ния от тях търговец. Поддържа се и част от претендираната сума,
представляваща стойността на услугата „Дялово разпределение”, е дължима по
издадени фактури от „Топлофикация Со-фия” ЕАД във връзка с потреблението на
топлинната енергия от клиента през процесния период, както и че същата е включена
при предявяването на заявлението от страна на дру-жеството към сумата по извлечение
от сметки и по този начин е формирана крайната цена на иска им по главницата.
Сочи се и че последното се отнася и за претендираните от дружеството лихви
върху главницата за процесния период, като сумата за тях е прибавена към
лихвата, начислена за потребената топлинна енергия и по този начин е определена
крайната цена на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Релевирани са доводи, че дължимостта
на сумите за дялово разпре-деление не е оспорена от страна на длъжника, както и
че следва да се обърне внимание и че сумата за главницата за дялово
разпределение е фактурирана и в съответствие с договорните задължения между „Т.С.”
ЕАД и фирмата за дялово разпределение.
Моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като му се присъдят и направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграж-дение.
Ответникът по жалбата –
С.И.М.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба и не е
изразил становище по нея.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД не
е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по
отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в
ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на
решението с оглед изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3038250/25.05.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу С.И.М.,
ЕГН ********** за сумите: 3 367,69 лева – главница, от която: 3 294,21
лева – стой-ност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за времето: от
м.05.2014 г. до м.04.2016 г. и 73,48 лева –
за дялово разпределение на топлинната енергия за същия период относно топ-лоснабден имот –
апартамент № 2, находящ се в гр.С., район „Л.”, ул.”*******вх.”А”, абонатен
номер 368723, и 380,72 лева – лихва за забава за периода: 15.09.2015 г. – 19.04.2017 г., от които: 366,64 лева – относно вземането за
топлинна енергия и 14,08 лева – относно вземането за дялово разпределение. На 18.06.2017
г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33 002/2017 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав срещу
посоченото лице за предявените общи суми, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 25.05.2017 г. до изплащането им, като на заявителя са присъдени и
направените в заповедното производство разноски на стойност 174,97 лева, от
които: 74,97 лева – държавна такса и 100,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
На 31.07.2017 г. е депозирано възражение от длъжника С.И.М. по чл.414 ГПК, в което същият
е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК
– на 10.01.2018 г., ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за
установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспорените от длъжника С.И.М. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния
иск по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г.
на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответ-ника – фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 2 847 от 07.01.2019 г. по гр. дело № 2 218/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав е влязло в сила на 23.02.2019 г. в
частта, с която
са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответ-ника С.И.М. искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно
дължимостта сумите: 3 294,16 лева – главница за доставена топлинна енергия
в периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. и 51,04 лева – такса за дялово
разпределение за същия период, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 25.05.2017 г. до изплаща-нето им, с
оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
връзка с чл.149 ЗЕ за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на
клиент на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия във връзка с процесния топлос-набден
имот: апартамент
№ 2, находящ се в гр.С., район „Л.”, ул.”*******” № *******абонатен номер
368723 за периода: м.05.2014 г. – м.04.2016 г. относно главните вземания за
потребената топлинна енергия и извършеното дялово разпределение на същата.
Спорният въпрос във въззивното
производство е относно размера на вземането – предмет на отхвърлителната част на
решението на СРС, касаещи услугата „дялово разпределе-ние”.
По силата на разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопро-изводство е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания. С ангажи-раните в
производството доказателства жалбоподателят-ищец не е установил при условията
на пълно и главно доказване, че размерът на вземането му за услугата „дялово
разпределение”, възлиза в претендираната от него с исковата молба стойност от
56,48 лева. От приетото заклю-чение на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по спора, се констатира,
че за процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. вкл. разглежданото
вземане е на стойност 51,04 лева – съвпадаща с присъдената такава от СРС. Други
доказателства, които да оборват изводите на съдебно-счетоводната експертиза и
да установяват по-голям размер на задължението за дялово разпределение, не са
ангажирани в производството от страна на ищцовото дружество, с оглед на което
обжалваното решение в частта, в която заявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД относно това вземане е отхвърлен за разликата над
сумата от 51,04
лева до пълния заявен размер от 56,48 лева се явява правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на втората претенция-предмет
на въззивен контрол – с правно основа-ние по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ГПК относно главницата за стойността на дялово разпределение, заявена
в размер от 14,08 лева за времето от 15.09.2015 г. до 19.04.2017 г., решаващият
състав на СГС намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на от-говорността
на ответника по нея. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия
2014 г. е пред-видено, че редът и начинът на заплащане на услугата за дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи същата,
и се обявява по подходящ начин на клиентите, за които обстоятелства в хода на
производството не са представени никакви доказателства, с оглед на което не
може да са обоснове извод за наличието на договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата „дялово разпреде-ление”, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за запла-щане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху дължимата се като главница сума. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцо-вото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за
дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не
дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно задължение за дялово
разпределение до датата на по-даване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на вземането за дялово разпределение, обжалваното решение в
частта, в която искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен за сумата 14,08 лева за период: 15.09.2015 г. – 19.04.2017 г. като правилно трябва
да бъде пот-върдено.
Следва да бъде потвърдено решението на СРС и относно третата
претенция-предмет на инстанционен контрол – с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 366,64 лева, начислена за периода от 15.09.2015 г. до
19.04.2017 г., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата
за доставена топлинна енергия.
Обезщетението за
несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и
възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното
му задължение. С нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топло-фикация С.” ЕАД на клиенти в град С., одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД имат сила на закон за страните по
това правоотношение, е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозен дял, в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а с тази на чл.33, ал.2 – и падеж за
изпълнение на задъл-жението за плащане на дължими суми за доплащане след
изготвянето на изравнителните смет-ки – също в 30-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача „Топ-лофикация С.“ ЕАД. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не
е представило доказателства за публикуване на фактурите за дължи-мите се от
ответника като главница суми за топлинна енергия за исковия период в интернет.
Предвид това обстоятелство за
вземането на ищцовото дружество за дължимата се стойност на потребената топлинна
енергия за времето от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. вкл. спо-ред мнозинството на съдебния състав ответникът не е изпаднал в забава,
тъй като не е настъ-пил договорения между главните страни по спора срок за
изпълнение. По делото не е предста-вена и покана, изходяща от „Т.С.” ЕАД, за погасяване на задължението за топлинна
енергия, надлежно връчена на длъжника преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба доводи във връзка с клаузата на чл.32, ал.1 от общите условия
на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. За иско-вия
период отношенията между страните се регламентират от общите условия от 2014
г., в си-ла
от 12.03.2014 г., в които е предвиден различен ред относно заплащането на
топлинната енергия, като от друга страна – визираното правило на чл.32, ал.1 се
отнася само относно зап-лащането на цената на доставената топлоенергия, но не и
по отношение на стойността на услугата за дялово разпределение.
По силата на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското
съдопроизводство е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания, което не е направено от ищеца в дадения казус по отношение на
претенциите му с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
При приетия изход на спора на жалбоподателя-ищец
не се дължат разноски на осно-вание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнасяне
на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2
847 от 07.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 2 218/ 2018 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 63 състав в
обжалваната от „Т.С.” ЕАД част.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
о.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по гр.д.№ 4 515/2019 г. по описа на СГС
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на задължението на
купувача за заплащане на доставената топлинна енергия.
С оглед данните по делото ответникът не е изпаднал в забава относно плащането на главните вземания,
представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия за периода:
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. вкл., поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и
ал. 2 от приложимите за този период от време Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24
часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потреби-теля /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на пуб-ликуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата
на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими
суми за доплащане след изготвя-нето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от
ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публи-куването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потре-бителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят
не може да бъде задължаван да направи значителни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да
направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. От друга страна, от потребителя не може да се изисква
да извършва постоянни справки в един неопределен период от време за това кога
точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите
се месечни сметки, за да може да съобрази едност-ранно определяните по този
начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение.
Предвид
горното считам, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г.
противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146,
ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Съобразно това обстоятелство, за вземанията на
ищеца за дължи-мата се стойност на топлинната енергия за времето: м.05.2014 г.
– м.04.2016 г. вкл., които попадат изцяло в приложното поле на Общите условия
от 2014 г., ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсва договорен срок
за изпълнение между страните, а по делото не е представена и покана за
изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата на чл.84,
ал.2 ЗЗД.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД на
това основание е приет за неоснователен от мнозинството на състава. Особеното
ми мнение е единствено по мотивите на съдебния акт, но намирам същото за важно
с оглед съществото на разглежданата материя.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/