РЕШЕНИЕ

№ 1039

гр.Бургас, 10.06.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 13 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 2886 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Тампа Трейд БГ ЕООД ЕИК:***, със съдебен адрес ***-2. В производството ищецът участва чрез управителя на дружеството Георги Манчев, както и чрез пълномощници – адвокати Б.Й. и Д.Д.,***.

Ответник е държавата, представлявана от Национална агенция за приходите. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулти Милчо Д. и Магдалена С.. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.10 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че спрямо него било проведено производство по установяване на публични задължения и издадени три ревизионни акта – ревизионен акт № 1664/14.12.2007г., ревизионен акт № 2051/02.07.2008г. и ревизионен акт № *********/03.02.2010г., които са били отменени (отчасти) като незаконосъобразни. С молба-уточнение (л.53-54 от делото) ищецът е посочил, че всички посочени ревизионни актове са постановени в едно ревизионно производство, започнало с акт за възлагане № 723/26.04.2007г., който акт многократно е изменян и допълван относно предмета и срока на ревизията. В рамките на провежданото производство, с постановление № ИТ-00-6457/14.08.2007г. били наложени обезпечителни мерки – възбрана върху притежавани от жалбоподателя 93 броя самостоятелни обекти, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 51500.505.413 по кадастралната карта на к.к.Слънчев бряг. Преди налагането на възбраната, а именно на 09.05.2007г., жалбоподателят сключил с Феникс Гарант ЕООД предварителен договор, с който се задължил да продаде на последния посочените в постановлението имоти в срок до 25.08.2007г. Съобразно договореното по предварителния договор Феникс Гарант ЕООД дал на ищеца 1 000 000лв. задатък. Поради наложената възбрана, на 25.11.2007г. двете дружества прекратили предварителния договор и се съгласили, че поради неизпълнението Тампа Трейд ЕООД дължи на Феникс Гарант ЕООД връщане на задатъка в двоен размер, а именно 2 000 000лв. В последствие на 10.11.2012г. страните по първоначалния договор, след като констатирали, че задължението за връщане на задатъка в двоен размер не е изпълнено, сключили анекс за новиране на задължението в полза на Тампа Трейд БГ ЕООД. След новационния договор задължението отново не било платено, поради което кредиторът предявил иск за плащането му пред Арбитражен съд за търговски спорове – Бургас, който иск  бил уважен с решение от 27.03.2017г. по арб.д. № 1/2017г. С решението на арбитражния съд били присъдени и 16 500лв. разноски в полза на ищеца. Въз основа на арбитражното решение бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 398/2017г. на ДСИ при РС Бургас. Няма формулирани твърдения по изпълнителното дело да са събрани дължими суми или същото да е прекратено. При изложените обстоятелства ищецът счита, че в следствие на отменените като незаконосъобразни посочени три ревизионни акта, обезпечени с постановление за налагане на възбрана, е претърпял имуществени вреди в размер 1 000 000лв., присъдена главница по арбитражното дело и присъдените 16 500лв. разноски. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми, заедно със законната лихва за забава върху сумата 1 000 000лв. от предявяването на иска до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Правното основание на искането за присъждане на разноски е чл.10 от ЗОДОВ.

Ответникът оспорва както допустимостта, така и основателността на иска. Основната линия на защита на ответника е не към оспорване на фактите, а към обосноваване на правни изводи, различни от тези на ищеца. Не се оспорва провеждането на ревизионните производства, издаването на сочените в исковата молба ревизионни актове и частичната им отмяна като незаконосъобразни. Не се спори относно налагането на сочената възбрана. Не се оспорват сключването на предварителния договор, споразумението за прекратяването му, новацията, провеждането на арбитражното производство, резултата от него и образуването на соченото изпълнително дело пред ДСИ при РС Бургас. Възражението за недопустимост на производството се основава на това, че ревизионните актове не са били отменени изцяло и по този начин не е налице предпоставката за допустимост на иска по чл.204 ал.1 от АПК. Релевирано е оплакване, че не е ясно от кой точно акт са настъпили претендираните вреди и ако това е постановлението за налагане на обезпечителни мерки – то не е било обжалвано по съответния ред и не е било отменено, съобразно изискването за допустимост по чл.204 ал.1 от АПК. Прави се подробно обосновано възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност, което се приема от съда като възражение по основателността на иска. Като възражение срещу иска се сочи, че към момента на налагане на възбраната върху имотите е имало вписана договорна ипотека в полза на Банка ДСК, която е заличена едва в началото на 2009г. Тази възбрана, според ответника, прави необоснован извода за пряка причинно-следствена връзка между акта на данъчната администрация и настъпването на твърдяните от ищеца вреди. Оспорва се наличието на такава връзка и поради обстоятелството, че ако е имало настъпили за ищеца вреди, то те не са произлезли от ревизионните актове, а от постановлението за налагане на обезпечение, което е самостоятелен акт, но не е било обжалвано и не е отменяно като незаконосъобразно. Претенцията е за прекратяване на производството като недопустимо, респективно за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът поддържа позиции, сходни с тези на ответника. Сочи, че не е налице отменен акт, който е законова предпоставка за търсената отговорност. Сочи и това, че претендираните от ищеца щети не са настъпили и към настоящия момент. Не сочи нови доказателства.

Съдът счита направените възражения за недопустимост на производството за неоснователни. Наистина разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК урежда като предпоставка за допустимост на иска за обезщетение предварителна отмяна на административния акт по съответния ред. Това законово правило не следва да се тълкува като изискване на цялостна отмяна на акта. След като чл.172 ал.2 от АПК предвижда, че съдът може да отмени акта отчасти, то следва да се заключи, че и отменената като незаконосъобразна част от един административен акт може да доведе до причиняване на вреди. Изключването на възможността да се търси обезщетяване на вредите, произтекли от подобно увреждане, е в очевидно противоречие с основната идея на чл.1 и сл. от ЗОДОВ, както и с чл.7 от Конституцията, въз основа на който е приет закона.

Неоснователно е и възражението за неяснота относно това от кой точно акт се твърди настъпването на процесните вреди. В обстоятелствената част на исковата молба, описвайки фактическата обстановка, ищецът е посочил възбраната на имотите си, която (според него) е довела до прекратяването на предварителния договор за продажбата им и възникването на задължението за връщане на задатъка в двоен размер. Посочил е и постановлението, с което е била наложена възбраната, но бидейки наясно, че спрямо това постановление не е налице предпоставката за допустимост на иска по чл.204 от АПК, е обосновал доводи, че вредите са произтекли от издадените и частично отменени ревизионни актове, вземанията по които са били обезпечени с възбраната. В този смисъл съдът приема за ясни претенциите, че вредите са произтекли от всеки един от посочените три ревизионни акта, в отменената им част. В тази връзка съдът взе предвид задължителните указания по тълкуването на закона, дадени с определение № 13510/06.11.2018г. по приложеното а.д. № 11026/2018г. на ВАС, Трето отделение.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

По делото е представен препис от ревизионен акт № 1664/14.12.2007г. на ТД на НАП Бургас. Приложени са и преписи от решения по а.д. № 524/2008г. на АС Бургас и по а.д. № 4514/2011г. на ВАС, от които се установи, че ревизионния акт е бил изменен от съда в обжалваната му част.

По делото е представен препис от ревизионен акт № 2051/02.07.2008г. на ТД на НАП Бургас. Приложени са и преписи от решения по а.д. № 1419/2008г. на АС Бургас и по а.д. № 5249/2009г. на ВАС, от които се установи, че ревизионния акт е бил отменен от съда.

По делото е представен препис от ревизионен акт № 02-00-901243/03.02.2010г. на ТД на НАП Бургас. Приложени са и преписи от решения по а.д. № 911/2010г. на АС Бургас и по а.д. № 2063/2013г. на ВАС, от които се установи, че ревизионния акт е бил отменен от съда в обжалваната му част.

Производството по ревизиите, по които са издадени ревизионните актове, е започнало с акт за възлагане № 723/26.04.2007г., препис от който е приложен, както и преписи от актове за последващите му изменения.

Представен е препис от постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-6457/14.08.2007г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас по мотивирано искане на органите по приходите, извършващи ревизия по акт за възлагане № 723/26.04.2007г. С постановлението е наложена възбрана върху множество обекти, земя и сгради, описани според легитимиращия като собственик Тампа Трейд БГ ЕООД нотариален акт № 83/23.12.2003г. по н.д. № 2166/2003г. на нотариус Стоян А. гр.Несебър.

Представен е препис от нотариален акт № 83/23.12.2003г. по н.д. № 2166/2003г. на нотариус Стоян А. гр.Несебър с който ЕТ Минката – 61 – Димитър Б. е продало на Тампа Трейд БГ ЕООД 921.25 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ УПИ ІV в кв.27 по плана на к.к.Слънчев бряг – изток, заедно с построените в него корпус № 1 и корпус № 2, и обособени като самостоятелни обекти в корпусите 22 броя офиси на първи етаж, 22 броя офиси на втори етаж и 16 броя офиси на мансардния етаж, подробно описани, заедно с предвиденото право на надстрояване върху сградата.

Представен е препис от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.05.2007г., с който Тампа Трейд БГ ЕООД е обещало на Феникс Гарант ЕООД да му продаде имотите си, притежавани въз основа на цитирания по-горе нотариален акт и реализираното право на надстрояване, при налично въвеждане в експлоатация с разрешение № 308/19.08.2004г., за цена 3 981 104лв. Поето е задължение прехвърлянето на собствеността по нотариален ред да стане не по-късно от 25.08.2007г., която дата страните по сделката са определили като краен срок. Страните са договорили при сключване на предварителния договор купувачът да заплати на продавача 1 000 000лв. в брой като задатък и са удостоверили плащането на тази сума към същата дата. Съгласно чл.15 т.2 от предварителния договор страните са се съгласили по искане на купувача, в случай, че са възникнали обективни пречки, водещи до невъзможност да бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота, включително и неговата непротивопоставимост на трети лица, както и поради вписване на възбрани и обезпечения на бъдещ иск от трети лица, действието на договора да бъде прекратено.

Представен е препис от споразумение за прекратяване на предварителен договор от 25.11.2007г. между Тампа Трейд БГ ЕООД и Феникс Гарант ЕООД. Със споразумението страните са взели предвид издаденото на 14.08.2007г. постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (описано по-горе в настоящите мотиви) и позовавайки се на чл.15 т.2 от предварителния договор между тях от 09.05.2007г. са прекратили действието му по искане на купувача. Страните са декларирали съгласие, че причината за прекратяване действието на предварителния договор е наложената с постановлението възбрана върху имотите. Страните са се съгласили, че продавачът ще върне на купувача дадения задатък в двоен размер, т.е. че му дължи 2 000 000лв.

Представен е препис от „анекс към споразумение за прекратяване на предварителен договор“, сключен на 10.11.2012г. между Тампа Трейд БГ ЕООД и Феникс Гарант ЕООД. С анекса страните са се съгласили, че до момента на сключването му дължимата сума от 2 000 000лв. не е платена. Длъжникът Тампа Трейд БГ ЕООД е признал задължението си и е заявил намерения да го заплати при наличие на обективна възможност за това. Накрая страните по анекса са постигнали съгласие за новиране на задължението от 2 000 000лв., която сума следва да се заплати в цялост или на части по банкова сметка ***.

Представен е препис от покана от Феникс Гарант ЕООД до Тампа Трейд БГ ЕООД, получена на 02.09.2016г., с която ищецът е поканен да заплати задължението си или да предложи погасителен план в едномесечен срок. При неизпълнение е заявено намерение за предявяване на иск пред договорения арбитражен съд.

Представен е препис от решение от 27.03.2017г. по арб.д. № 1/2017г. на Арбитражен съд за търговски спорове гр.Бургас, с което Тампа Трейд БГ ЕООД е осъдено да заплати на Феникс Гарант ООД 1 000 000лв., представляващи част от дължим и подлежащ на връщане платен задатък от 2 000 000лв. по предварителен договор от 09.05.2007г., заедно със законната лихва върху сумата от 1 000 000лв. от предявяването на иска (02.02.2017г.) до окончателното изплащане на задължението, както и 16 500лв. разноски по делото.

Представен е препис от изпълнителен лист № 209/26.05.2017г., издаден по търговско дело № 230/2017г. на Окръжен съд Бургас, за събиране на сумите по горното арбитражно решение.

Представен е и препис от покана за доброволно изпълнение до Тампа Трейд БГ ЕООД по и.д. № 20172120400398 на ДСИ при Районен съд Бургас, образувано по горния изпълнителен лист. По настоящото дело няма твърдения на страните и събрани доказателства по изпълнителното дело да са събрани вземанията или части от тях.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.2 ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, т.е. искът е предявен срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

В процесния случай спрямо ищеца е била проведена процедура по установяване на публични задължения, в рамките на която са наложени обезпеченията, довели до сочените в исковата молба вреди за дружеството, а самото производство е приключило с посочените три ревизионни акта, един от които е отменен от съда изцяло, а другите два – отчасти. Претенциите на ищеца са неоснователни поради липса на предпоставките за възникване на право на обезщетение.

Не е налице твърдяната в исковата молба вреда. Като такава се сочи възникнало задължение за заплащане на 1 000 000лв. - договорна отговорност за неизпълнение на предварителния договор между ищеца и Феникс Гарант ЕООД от 09.05.2017г., явяващо се последица от наложените обезпечителни мерки по провежданото срещу Тампа Трейд БГ ЕООД ревизионно производство, описано по-горе. Възникването на задължение за обезвреда в тежест на ищеца не е равнозначно на реално причиняване на имуществена вреда, каквото би представлявало плащането на задължението. Това е така, защото законът предвижда множество различни способи за погасяване на задълженията и част от тези способи не са свързани с намаляване на имуществото на длъжника или намаляването на имуществото не е съизмеримо със задължението. Например задължението може да се погаси по давност, може да се опрости, да се цедира или поднови и др. По делото се установи, че до настоящия момент соченото в исковата молба увреждащо задължение не е било изпълнено, т.е. реална вреда от възникването му не е настъпила за ищеца.

На следващо място – дори да се приеме, че неизпълненото задължение представлява само по себе си имуществена вреда, то в случая към настоящия момент ( както и към момента на предявяване на иска) задължението, възникнало въз основа на сключения и неизпълнен предварителен договор не съществува и е погасено, поради сключения между същите страни последващ договор за новация от 10.11.2012г. Договорът за новация е уреден в чл.107 от Закона за задълженията и договорите, намиращ се в глава V на закона, озаглавена „Погасяване на задълженията“. Никога в практиката и теорията не е имало съмнения, че новационният договор е уреден от закона способ за погасяване на задълженията, чрез замяната им с други.

В процесния случай със сключването на договора от 10.11.2012г., въз основа на свободно изразената воля на страните, задължението, произтичащо от неизпълнението на предварителния договор между тях от 09.05.2007г. е било погасено и на негово място е възникнало ново. Задължението е ново, тъй като има за свое основание не предварителния договор, а новационния договор. Страните не са договаряли при новацията без основание, тъй като по старото правоотношение са погасени възраженията на длъжника и привилегиите на кредитора, а след сключването на новия договор привилегии и възражения могат да се основават единствено на него, т.е. по отношение на възникналите от него нови права и задължения. Обстоятелството, че в новационния договор страните са описали новираното задължение чрез белезите му, произтичащи от предходния предварителен договор не променя горните изводи, тъй като това описание страните са ползвали за индивидуализация на задължението и не засяга ясно изразената воля за новиране. Впрочем новацията на задължението, като значим за отношенията между страните по договора юридически факт, не е бил правилно оценен и правните му последици не са били взети предвид при постановяването на представеното арбитражно решение. Последното обаче има задължителна сила само между страните, т.е. между двете търговски дружества и е непротивопоставимо на ответника по настоящото дело.

Предвид правните изводи на съда, че соченото в исковата молба задължение на ищеца е било погасено чрез новация на 10.11.2012г., се явява безпредметно обсъждането на направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Не е налице и изискуемата пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните властнически актове и твърдяните вреди. Соченото от ищеца задължение за обезщетяване е възникнало поради възбраните, наложени върху обещаните за продажба имоти. Тези възбрани обаче не са наложени с описаните в исковата молба ревизионни актове, а с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № ИТ-00-6457/14.08.2007г. Това постановление е самостоятелен властнически акт – издава се от орган, различен от този, компетентен да издаде ревизионния акт (а именно от публичния изпълнител, съгласно чл.121 ал.1 от ДОПК). Постановлението подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.121 ал.2 от ДОПК. Ищецът не се е възползвал от възможността да обжалва постановлението и то е влязло в сила, което е пречка за търсене на вреди, произтекли от него при положение, че не се навеждат доводи за нищожността му. Бидейки наясно с това законово положение, ищецът сочи в исковата си молба ревизионните актове в отменената им част като основание за търсеното обезщетение. Налице е връзка между тези актове и възникналото задължение за обезщетение, но тя не е пряка и непосредствена и не може да се разглежда като причина за настъпване на сочените вреди.

Сумирайки изложеното съдът прие, че предявените искове, включително и обусловените претенции за лихви за забава и разноски по проведеното арбитражно производство, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По повод направеното искане и на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му плати разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Тампа Трейд БГ ЕООД ЕИК:***, със съдебен адрес ***-2, против държавата, представлявана от Национална агенция по приходите гр.София със съдебен адрес *** Петър 5Б, за заплащане на 1 000 000лв., представляващи имуществени вреди, произтекли от следните незаконосъобразни актове : ревизионен акт № 1664/14.12.2007г., ревизионен акт № 2051/02.07.2008г. и ревизионен акт № *********/03.02.2010г., всички на ДТ на НАП Бургас, в отменената от съда част на актовете, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 24.10.2017г. до окончателното и изплащане, както и на 16 500лв. разноски, присъдени в тежест на ищеца по арб.д. № 1/2017г. на Арбитражен съд за търговски спорове гр.Бургас, представляващи имуществени вреди, произтекли за ищеца от същите незаконни актове.

ОСЪЖДА Тампа Трейд БГ ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите 200лв. разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :