№ 977
гр. Перник, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720104256 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 16537/22.07.2024 година от А. Х. Т.,
ЕГН **********, ************, чрез адвокат Б. В. от САК, съдебен адрес -
адрес за призоваване на ищеца: *********************** срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско
шосе № 159, с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ,
вр.чл.86 от ЗЗД – иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
полагащото му се обезщетение в общ размер на сумата от 16255.26
(шестнадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки)
лева, представляващи шест брутни трудови възнаграждения (БТВ), в размер
на по 2 709.21 лева - месечно, за периода от 02.05.2023 г. до 02.11.2023 г.,
вкл., ведно със законната лихва върху сумата по главницата от 16255,26 лева,
за периода от 27.06.2024 г. до 21.07.2024 г., вкл. в размер на 154.15 лева, както
и законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2024 година
до окончателното изплащане на вземането по главницата.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че по силата на съдебно решение № 845 / 02.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1955/2023 г., по описа на ПРС, влязло в сила на
20.05.2024 година е признато за незаконно на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл.
344, ал. 3 КТ уволнението на А. Х. Т., ЕГН **********, извършено от
работодателя „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК ********* и е
отменена Заповед № ************, на „Електроразпределителни мрежи
1
Запад“ АД за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ и осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „******************“ за район *************, с
месторабота в *************
Излага, че с оглед оспорване на заповедта за прекратяване на ТПО с
ответника, ищецът е останал без работа за период, по дълъг от 6 месеца,
считано от датата на прекратяване на ТПО с него, а именно от 02.05.2023 г. и
до момента, в който не бил възстановен реално от съда на заемната преди
уволнението длъжност - 02.07.2024 г., след издаване и получаване на
съответното съобщение за това.
Ето защо на осн.чл. 225, ал. 1 от КТ иска присъждане на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Твърди, че размера на БТВ за времето преди прекратяване на ТПО е
възлизал на сумата от 2709.21 лева, като за периода от 02.05.2023 г. до
02.11.2023 г. претендирания размер на обезщетението което му се дължи е в
общ размер на 16 255.26 лева.
С покана до ответника поискал и предоставил 7 - дневен срок от
получаване на същата от ответника да му бъде изплатено обезщетението по
чл.225 КТ по банкова сметка, но плащане не е постъпило до момента.
Изрично е било посочено, че при неплащане в посочения по-горе срок, се
претендира и заплащане на законна лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК, в размер на 1900,00
лева – за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, чрез юрисконсулт Ф.Г., а в о.с.з. чрез юрисконсулт П.
изразява становище за неоснователност на исковете. Излага съображения в
тази насока.
Прави възражение за прихващане на претендираната искова сума
от 16255,26 лева със сумата от 5418,31 лева, изплатена на ищеца на
отпаднало основание, с прекратяване на трудовия му договор пред отмяната
на уволнението му от съда, представляващи сбор от обезщетения при
прекратяване на трудов договор на 02.05.2023 година, съгл.чл.220, ал.1 от КТ
(2709,21 лева) и чл.222, ал.1 от КТ (2709,10 лева). Счита, че след
възстановяване от съда на предишната му работа, уволненият и впоследствие
възстановен работник следва да дължи връщането им на отпаднало основание,
като недължимо платени.
Претендира разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по преценка на съда, съгл.чл.78, ал.8 от ГПК, прави възражение за
2
прекомерност на исканото от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ – за присъждане на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, както
и лихви за забава.
Не се спори, а от представените доказателства се установява
съществувалото между страните трудово правоотношение на длъжност
„******************“, Отдел *************, с месторабота в гр. Перник,
издаването на уволнителна Заповед № ************ с посочено основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, връчена на ищеца
при отказ на 02.05.2023 г. Безспорни и установими и от писмените
доказателства са и обстоятелствата, че съдът е признал уволнението за
незаконно, отменил е заповедта и е възстановил ищеца на предишната му
работа.
От справка на Бюро по труда Перник изх.№ 60-18-08-21990/18.10.2024
година се установява, че за периода от 05.05.2023 година до 01.07.2024 година
ищецът е бил безработен.
Работникът е поискал от работодателя заплащане на дължимото му
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно с лихви за забава, но последният не
му ги е заплатил в предоставения с поканата за доброволно изпълнение
разумен срок.
Неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на
лихви за забава по отношение на присъдената главница по иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Тъй като се претендира лихва върху обезщетение по чл. 225 КТ, следва
да се определи характера на отговорността по чл. 225, ал. 1 КТ, с оглед
преценката от кой момент се дължи лихва върху същото.
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна. Тя се
поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение и произтича от
незаконното му прекратяване. Задължението по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и
при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно
уволнения работник. Поради договорния характер на отговорността и липсата
на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху
обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за
задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, “при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата”. При безсрочните задължения,
каквото се явява това по чл. 225, ал. 1 КТ, длъжникът изпада в забава, след
3
като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата на чл. 225, ал.
1 КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението, признато
за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението е конститутивен, като действието на решението, с което този иск
е уважен важи с обратна сила, т.е. уволнението се счита за незаконно към
момента на извършването му.
Искът по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е осъдителен и може
да се предяви за съвместно разглеждане с иска по т. 1 на същия член.
Вземането по чл. 225, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е деня на
уволнението, но тъй като вземането по чл. 225, ал.1 КТ е парично и безсрочно
в рамките на договорната отговорност по чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана до
кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е
предявен искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ (в тази насока е
възприетото в ТР № 3/19.03.1996 г., по гр.д. № 3/1995 г., ОСГК на ВКС/.
Следователно в настоящия казус началният момент, от който се дължи
лихвата за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД е изтичане на седемдневния срок от
получаване на поканата от работодателя за изплащане на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ - 27.06.2024 година, като по отношение на претендирания
размер за периода от 27.06.2024 г. до 21.07.2024 г., вкл. за сумата от 154.15
лева не е налице спор за размера.
Ето защо се явява основателен така предявеният от ищеца иск, с правно
основание чл.225, ал.1 КТ. Безспорно е установено, че в резултат на
извършеното уволнение, същият е останал без работа и не е полагал труд по
друго ТПО, което налага ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
исковите суми така, както са предявени, заедно с със законната лихва за забава
от 27.06.2024 г. до 21.07.2024 г., вкл. в размер на 154.15 лева, както и
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2024 година
до окончателното изплащане на вземането по главницата.
Горното обуславя уважаване на така предявените претенции за главница
и лихви, като доказани по основание и размер.
По направеното от ответника възражение за прихващане:
Същото е направено своевременно, в срока за отговор по чл.131 ГПК,
поради което се явява допустимо, а разгледано по същество и основателно.
При уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, съдът дължи
произнасяне по възражението за прихващане със заплатени от работодателя
обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовия
договор на 02.05.2023 година, както следва: съгл.чл.220, ал.1 от КТ – сумата от
2709,21 лева и на осн. чл.222, ал.1 от КТ - 2709,10 лева, или общо платени
5418,31 лева. Горното се установява по несъмнен начин от представените от
ответника платежни документи и от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, че работодателят действително е начислил и заплатил горните
обезщетения по сметка на служителя в посочения размер.
Заплащането на обезщетенията е обусловено от уволнението на
работника и от законосъобразното му упражняване. След признаване на
4
уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява трудовото
правоотношение и основанието за получаване на сумите отпада, поради което
те подлежат на връщане по арг.от чл.55, ал.1 ЗЗД.
В подкрепа на горното се явява и съдебната практика по сходни казуси:
решение № 271 от 17.10. 2012 г., на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, по гр.д. № 409/2011 година; решение № 67 от 09.04.2014 г., на
ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.дело № 4085/2013
година.
Ето защо искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, след извършване
на прихващане следва да се уважи до размер на сумата от 10836,95 лева
(16255,26 лева – 5418,31 лева), ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Акцесорният иск за присъждане на лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД
от изтичане на седемдневния срок от получаване на поканата от работодателя
за изплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 27.06.2024
г. до 21.07.2024 г., вкл. за сумата от 154.15 лева, по който не е налице спор за
размера следва да бъде изцяло уважен, поради основателността на главния.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски, при наличие на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
А на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
общата сума от 483,00 лева държавна такса по предявените и уважени (след
извършено прихващане) искове – главен (433 лева) и акцесорен (50 лева).
Неоснователно се явява възражението на юрк.П. за прекомерност на
платеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер
на сумата от 1900 лева, тъй като съгл.чл.7, ал.2, т.3, вр.т.1, вр.чл.2, ал.5 от
НМРАВ хонорарът би следвало да се равнява в общ минимален размер от
2263,00 лева за двата иска, както следва: за главницата от 16255,26 лева (1300
+ 563 = 1863,00 лева) и за лихви– 400,00 лева. В случая същият е дори под
минимума, в унисон с последната повеля на Решението на СЕС от 25 януари
2024 година по дело С-438/22.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК, досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, поискано от юрк.П.
по преценка на съда, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
казуса, същото следва да бъде определено към минимума, предвиден
съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.23, т.1, предл.ІІ от Наредба
за заплащане на правната помощ, в размер на 150,00 лева (за предвидени от
100 лева до 360 лева за един иск).
След извършване на редукция, поради прихващане на исковите суми,
ответникът ще следва да бъде осъден да дължи на ищеца сумата от 1273,00
лева – сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.86
ЗЗД „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско
шосе № 159 да заплати на А. Х. Т., ЕГН **********, ************ сумата от
16255.26 (шестнадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и шест
стотинки) лева, представляващи шест брутни трудови възнаграждения (БТВ),
в размер на по 2 709.21 лева - месечно, за периода от 02.05.2023 г. до
02.11.2023 г., вкл., КАТО СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 5418,31 лева спрямо главницата от 16255,26 лева, по уваженото
възражение на ответника, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 10836,95 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху сумата по главницата, за периода от
27.06.2024 г. до 21.07.2024 г., вкл. в размер на 154.15 лева, както и законната
лихва от депозиране на исковата молба в съда–22.07.2024 година до
окончателното изплащане на вземането по главницата.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********
да заплати на А. Х. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1273,00 лева – разноски пред Районен съд Перник, а по сметка на съда, на
осн.чл.78, ал.6 ГПК и сумата от 483,00 лева– за държавна такса.
Допуска предварително изпълнение на решението, в частта на
присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ, на
основание чл.242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6