РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 27 март 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3749 по
описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е
по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба предявена от Б.В.К., в качеството му на едноличен
търговец с фирма „М. – Б.К.“, с ЕИК ***, с адрес ***, чрез пълномощника му
адвокат Т.Д.Т.,***, против „Отказ в Писмо изх.
№ 18Ф7486/30.11.2018 г. на Ц.П.Директор Дирекция „Местни данъци и такси“
(„МДТ“) при Община Пловдив“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт. Жалбоподателят иска съдът да отмени „Отказ в Писмо изх. №
18Ф7486/30.11.2018 г. на Ц.П.Директор дирекция „МДТ“ Община Пловдив“ и да
постанови решение, с което да задължи ответника, Община Пловдив, отдел „МДТ“,
на основание чл. 173 от ДОПК да отпише и да „заличи“ всички задължения от
неговата партида № М0000070_010131, които са погасени с абсолютната 10-годишна
погасителна давност, както и от програмния си продукт, както и да се нанесе
необходимата корекция по образуваните изпълнителни дела при частни съдебни
изпълнители, като същите задължения присъстват в Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) № 435/12.07.2011 г.; АУЗД № 649/14.06.2013 г.;
АУЗД № 260/06.02.2015 г.; АУЗД № 322/11.04.2018 г. и АУЗД № 980/12.12.2011 г. Иска се също така да бъде задължен ответникът
коректно да изчисли предоставената услуга по перо „такса битови отпадъци“ за
периода 2007 година до 2018 година на ЕТ „М. – Б.К.“, ЕИК *** по партида №
М0000070_010131 за недвижимия имот, съгласно реалното предоставяне на същата.
Във връзка с разпореждане на съда от 12.12.2018 г., с което на жалбоподателя е указано да уточни
искането си като изрично посочи вида и размера на задълженията по години, за
които се твърди да са погасени по давност, е постъпила молба вх. №
23621/18.12.2018 г. по описа на съда, с която е направено следното уточнение:
Ответникът Община Пловдив, отдел „МДТ", да
бъде задължен, на основание чл. 173 от ДОПК, да отпише и да „заличи"
всички задължения от партида № М0000070 010131 на жалбоподателя, които са
погасени с абсолютната 10-годишна погасителна давност, както следва:
- за цялата календарна 2004 година, общо сума в
размер на 5 848.40 лева/пет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, от която 2 255.98 лева главница и 3 592.42 лева лихва.
- за цялата календарна 2005 година, общо сума в
размер на 2 293.53 лева/две хиляди двеста деветдесет и три лева и петдесет и
три стотинки/, от която 919.23 лева главница и 1 374.30 лева лихва.
- за цялата календарна 2005 година, общо сума в
размер на 11 263.95 лева/единадесет хиляди двеста шестдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/, от която 4 514.50 лева главница и 6 749.45 лева
лихва.
- за цялата календарна 2006 година, общо сума в
размер на 1 841.82 лева/хиляда осемстотин четиридесет и един лева и осемдесет и
две стотинки/, от която 780.82 лева главница и 1 061.00лева лихва.
- за цялата календарна 2006 година, общо сума в
размер на 11 051.22 лева/единадесет хиляди и петдесет и един лева и двадесет и
две стотинки/, от която 4 684.99 лева главница и 6 366.23 лева лихва.
- за цялата календарна 2007 година, общо сума в
размер на 3 702.96 лева/три хиляди седемстотин и два лева и деветдесет и шест
стотинки/, от която 1 658.05 лева главница и 2 044.91 лева лихва.
- за цялата календарна 2007 година, общо сума в размер
на 17 280.32 лева /седемнадесет хиляди двеста и осемдесет лева и тридесет и две
стотинки/, от която 7 737.50 лева главница и 9 542.82 лева лихва, както и от
програмния си продукт, както и да се нанесе необходимата корекция по
образуваните изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители, като същите
задължения присъстват в АУЗД № 435/12.07.2011 г.; АУЗД № 649/14.06.2013 г.;
АУЗД № 260/06.02.2015 г.; АУЗД № 322/11.04.2018 г.; АУЗД № 980/12.12.2011 г.
Отделно от това е поискано ответникът, Община
Пловдив, отдел „МДТ" да бъде задължен коректно да изчисли данък недвижим
имот за периода 2007 година до 2018 година на ЕТ „М.-Б.К.", ЕИК *** по
партида № М0000070_010131, съгласно подадената коригираща декларация по
отношение на отчетната стойност на недвижимия имот.
3. Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, чрез процесуалния
си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта
:
4. Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. С Възражение вх. № 18Ф7486/20.09.2018
г. по описа на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, Б.В.К.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма „М. – Б.К.“, с ЕИК ***, е
направил следните искания и възражения:
- възражение
за погасяване по давност на всички задължения за периода от 2012 г. назад във
времето и тяхното отписване на основание чл. 173 ДОПК;
- намаляване
на „…отчетната стойност на ЕТ “М. – Б. К.“ с ЕИК *** подадена с декларация по чл. 14 през 2010
г., тъй като стойността е подадена заедно с включените машини и съоръжения,
заради което не се дължат данъци“;
- „…компетентен
служител на МДТ да направи съответните начисления за периода от 2012 г. до
настоящия момент като бъдат намалени съгласно приложеният договор и счетоводна
справка…“;
- „…да
бъде отписано изцяло задължението за ТБО начислени за горния обект,
представляващ фабрика за производство на колбаси, поради факта, че такса се
дължи само за предоставена реално извършена услуга сметосъбиране, тъй като
фабриката не извършва никаква дейност“.
6. Във връзка с така депозираното
възражения вх. № 18Ф7486/20.09.2018 г., с Писмо изх. № 18Ф7486/19.10.2018 г.
Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е уведомил
жалбоподателя за следното:
На
първо място, подробно е разяснен института на погасителната давност като е
посочена и неговата нормативна уредба.
На
следващо място, относно задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за
битови отпадъци и лихви за просрочие на ЕТ „М.-Б.К."
е посочено, че:
-
с АУЗД № 435/12.07.2011 г. на ЕТ „М.-Б.К.",
за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., са
установени задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови
отпадъци и лихви за просрочие.
АУЗД
№ 435/12.07.2011 г. е обжалван в законоустановения 14 - дневен срок. След
Определение на ВАС на РБ същият е влязъл в законна сила на 09.01.2015 г.
На
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната на 12.07.2011 г. с
издаване на АУЗД № 435/12.07.2011 г.
Тъй
като задълженията не са платени в определения срок, тяхното събиране е
възложено на Частен съдебен изпълнител Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 43/15.07.2015 г. и е образувано изпълнително дело с №
20158200400234.
На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство
по изп. дело с № 20158200400234.
Към
18.06.2018 г. задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и лихви за просрочие за периода 01.01.2008
г. - 31.12.2010 г., установени с АУЗД № 435 / 12.07.2011 г. не са платени от
задълженото лице.
Тяхното
събиране повторно е възложено на ЧСИ Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 44/18.06.2018г. и е образувано ново изпълнително дело с №
20188200401117;
-
с АУЗД № 649/14.06.2013 г. на ЕТ „М.-Б.К.",
за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г., са
установени задължения за Данък върху недвижим имот, Такса за битови отпадъци и
лихви за просрочие. Акт за
установяване на задължение по декларации № 649/14.06.2013 г. е обжалван в
законоустановения 14-дневен срок. След решение на Директора на Дирекция МДТ при
Община Пловдив, същият е влязъл в законна сила на 16.12.2015 г.
На
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната на 14.06.2013 г. с
издаване на АУЗД № 649/14.06.2013 г.
Тъй
като задълженията не са платени в определения срок, тяхното събиране е
възложено на Частен съдебен изпълнител Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 5/17.05.2016 г. и е образувано изпълнително дело с №
20168200400262.
На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК за изп. дело с
№ 20168200400262 е прекратено изпълнителното производство по същото.
Към
08.10.2018 г. задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и лихви за просрочие за периода 01.01.2011
г. - 31.12.2012 г., установени с АУЗД № 649/14.06.2013 г. не са платени от
задълженото лице.
Тяхното
събиране повторно е възложено на ЧСИ Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 134/08.10.2018 г. и е образувано ново изпълнително дело;
-
с АУЗД № 260/06.02.2015 г. на ЕТ „М.-Б.К.",
за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г., са
установени задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови
отпадъци и лихви за просрочие.
АУЗД
№ 260/06.02.2015 г. не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок и същият е
влязъл в законна сила на 11.03.2015 г.
На
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната на 06.02.2015 г. с
издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 260 / 06.02.2015
г.
Тъй
като задълженията не са платени в определения срок, тяхното събиране е
възложено на Частен съдебен изпълнител Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 44/15.07.2015 г. и е образувано изпълнително дело с №
20158200400238;
-
с АУЗД № 322/11.04.2018 г. на ЕТ „М.-Б.К."
с БУЛСТАТ *** за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017
г. са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци
и лихви за просрочие.
Акт
за установяване на задължение по декларация № 322/11.04.2018 г. не е обжалван в
законоустановения 14-дневен срок и същият е влязъл в законна сила на 18.06.2018
г.
На
основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната на 06.02.2015 г. с
издаване на АУЗД № 260/06.02.2015 г.
Тъй
като задълженията не са платени в определения срок, тяхното събиране е
възложено на Частен съдебен изпълнител Т.Л.с Акт за възлагане събирането на
публични задължения № 44/18.06.2018 г. и е образувано изпълнително дело с №
20188200401117.
Със
същото писмо (изх. № 18Ф7486/19.10.2018 г.) К. е уведомен, че за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. - задълженията на ЕТ „М.-Б.К."
за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви за просрочие
са погасени служебно по давност, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК (Доп. -
ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Същите са маркирани в
програмния продукт с маркер „отписани по давност".
За
задълженията за Данък върху недвижимите имот, Такса за битови отпадъци и лихви
за просрочие на ЕТ „М.-Б.К." за периода 2008 г.
- 2017 г. до настоящия момент няма основания за прилагане на правните последици
от изтекла погасителна давност.
Относно
задължения за Данък върху превозните средства и лихви за просрочие на ЕТ „М. - Б.К."
в същото писмо (изх. № 18Ф7486/19.10.2018 г.) до К. е посочено, че:
След
подаване на Възражение с вх.№ 18Ф7486 /20.09.2018 г. от ЕТ „М.-Б.К."
относно искане за прилагане на правните последици от изтекла погасителна
давност на задължения за Данък върху превозните средства и лихви е издаден
Протокол с № 1318/17.10.2018 г. с приложена справка за погасени по давност
задължения за периода 2008 г. - 2012 г.
Същите
са маркирани в програмния продукт с маркер „отписани по давност".
За
задълженията за Данък върху превозните средства и лихви за просрочие,
на ЕТ „М.-Б.К." за периода 2013 г. - 2017 г. до настоящия момент няма
основания за прилагане на правните последици от изтекла погасителна давност.
Относно
задължения за Данък върху недвижимите имоти. Такса за битови отпадъци и лихви
за просрочие на Б.В.К.в писмото (изх. №
18Ф7486/19.10.2018 г.) е посочено:
Задълженията
за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г. за Данък
върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви за просрочие на Б.В.К.с ЕГН ********** са установени с АУЗД №
980/12.12.2011 г. Издаденият акт не е обжалван от
задълженото лице в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила на
27.02.2012 г.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Следователно с издаването на АУЗД № 980 / 12.02.2011
г. давността за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви
за просрочие за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г.
е прекъсната на 12.02.2011 г.
Тъй
като задълженията не са платени в определения срок, тяхното събиране е
възложено на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Пловдив с Молба №
227/21.05.2012 г. Образувано е изпълнително дело № 2068 / 2012 г., което е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Задълженията
за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви за просрочие
установени с АУЗД № 980/12.12.2011 г. не са платени
при ДСИ при PC Пловдив и тяхното събиране е възложено на Частен съдебен
изпълнител Т.Л.с Акт за възлагане събирането на публични задължения №
1/16.02.2016 г. и е образувано изпълнително дело № 20168200400069.
Към
21.05.2012 г. /датата на предаване на ДСИ/ и 16.02.2016 г. /датата на предаване
на ЧСИ/ в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив от Б.В.К.няма
подадено Заявление за прилагане последиците на изтекла погасителна давност,
предвид факта че давността не се прилага служебно.
За
периода 01.01.2006 г. - 31.12.2007 г. задълженията на
Б.В.К., за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви за
просрочие са погасени служебно по давност, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Същите са маркирани в програмния продукт с маркер „отписани по давност".
За
задълженията за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци и лихви
за просрочие на Б.В.К., за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. няма основания за прилагане на
правните последици от изтекла погасителна давност.
7. Във връзка с така полученото писмо
изх. № 18Ф7486/19.10.2018 г. (чието съдържание бе възпроизведено по-горе в т. 2
от настоящото определение), К., чрез адвокат Т.Т.,
подава Молба-искане вх. № 18Ф7486-/2/ от 31.10.2018 г. в Дирекция „Местни
данъци и такси" при Община Пловдив с, в която посочва, че макар в Писмо
изх. № 18Ф7486/19.10.2018 г. да е упоменато, че задълженията на ЕТ „М.-Б.К."
към Община Пловдив, за такса битови отпадъци и данък недвижим имот за периода
2004 г. до 2007 г., на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, са погасени по
давност, същите присъстват във програмния продукт на общината и нещо по-лошо
същите са дадени за събиране на частни съдебни изпълнители в цялост, както
тези, които се твърди да са дължими, така и тези, които са погасени с
абсолютната 10-годишна погасителна давност. В тази връзка е направено искане,
на основание чл. 173 от ДОПК, да бъдат отписани всички задължения от партидата
на жалбоподателя с № М0000070_010131, които са погасени с абсолютната
10-годишна погасителна давност, както от програмния продукт, така и да бъдат
нанесени необходимите корекция по образуваните от общината изпълнителни дела
при частни съдебни изпълнители.
Отново
са направени следните искания:
-
Да се предприемат всички необходими действия за сериозно коригиране на размера
на такса битови отпадъци за периода 2008 година до 2018 година, търсена от ЕТ „М.-Б.К.",
ЕИК ***, по партида № М0000070_010131, поради факта и обстоятелството, че
услугата по "събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места" /чл. 62 от ЗМДТ/ не
е предоставена от Община Пловдив.
-
Да се предприемат всички необходими действия по отписването на задълженията на
ЕТ „М.-Б.К." и Б.В.К., на основание чл. 171 от ДОПК, дължими по АУЗД №
435/12.07.2011 г., АУЗД № 649/14.06.2013 г., АУЗД № 260/06.02.2015 г., АУЗД №
322/11.04.2018 г. и АУЗД № 980/12.12.2011 г.
8. Последвал е отговор, обективиран в
Писмо изх. № 18Ф7486-/2/ от 30.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство (вероятно
поради допусната техническа грешка, в жалбата оспореното писмо е изписано с
изх. № 18Ф7486/30.11.2018 г. без добавката „-/2/“).
Този
отговор напрактика преповтаря съдържанието на писмо изх. № 18Ф7486/19.10.2018
г. (възпроизведено
по-горе в т. 2 от настоящото определение).
Отново на жалбоподателя е разяснено какво представлява давността и че за
периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г., задълженията
му са погасени служебно по давност, на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК като
същите са маркирани в програмния продукт с маркер „отписани по давност".
Изрично е посочено в писмото, че за
задълженията на ЕТ „М. - Б.К." за данък върху недвижимите имоти,
такса за битови отпадъци и лихви за просрочие, за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. „Дирекция „Местни данъци и
такси" при Община Пловдив не е образувала изпълнителни дела при съдебни
или публични изпълнители.
Едноличният
търговец е уведомен, че относно задълженията му за данък върху недвижимите
имоти, такса за битови отпадъци и лихви за просрочие на тези вземания, за
периода 01.01.2008 г. - 31.12.2017 г., към настоящия
момент няма основания за прилагане на правните последици от изтекла погасителна
давност, като отново са изброени издадените на едноличния търговец АУЗД и
предприетите в тази връзка действия по принудителното им събиране (подробно
описани в т. 2 от настоящото определение).
Относно
Таксата за битови отпадъци (ТБО) подробно на жалбоподателя е разяснена правната
регламентация на тази такса, издадените в тази връзка заповеди на Кмета на
община Пловдив и приетите решения на общинския съвет, условията при наличието,
на които е допустимо освобождаване от заплащане на някои от компонентите на
ТБО.
ІV. За
правото:
9. В
изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от
Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка на обстоятелствата,
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира,
че оспореният административен акт се явява нищожен. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
10. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо
да се посочи следното:
За да е
нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е процесния, същият трябва
да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не
поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна
привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния
мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за
това дават разпоредбите на чл.
168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори
да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на
срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните разпоредби
намират приложение в производствата по установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси по
препращане от § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира в
кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното
разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е
разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на
същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е
становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни
актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той
е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
11. В случая, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени
от материално некомпетентен орган. В тази насока е необходимо да се съобрази
следното:
Законодателят не е
регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за
отписване на публични задължения в хипотеза, когато принудителното изпълнение е
започнало, но то не е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по
реда на Гражданския процесуален кодекс. От установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във
вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ компетентност следва, че в тази хипотеза компетентен да
се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината.
Той е този, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които
длъжникът твърди изтекла погасителна давност, ще приеме възражението и ще
обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл. 50 ДОПК, а
когато счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на
задължението по давност ще издаде акт, с който ще откаже отписването. Този акт,
тъй като засяга права и законни интереси на длъжника и тъй като за него не е
налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред
ще подлежи, на основание чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 152, ал. 1 и чл. 156,
ал. 1 ДОПК на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни
приходи и съответно пред административния съд.
Това законодателно
решение е в съответствие с правомощията и реда за оспорване на акта на
публичния изпълнител, когато принудителното изпълнение е по реда на
Данъчно-осигурителния кодекс - чл. 266 и 267 ДОПК. То е в отклонение от
установената едноинстанционност на съдебното
обжалване по чл. 268, ал. 1 ДОПК, но едноинстанционното
съдебно производство не може да се прилага по аналогия - то е изключение от
принципа, установен в чл. 131 АПК и чл. 144, във вр. с чл. 156, ал. 1, във вр.
с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
В случая, жалбоподателят
е отправил искане до „Община Пловдив Местни данъци и такси“, за отписване на
публични общински вземания, направил е възражение за погасяване по давност. Директорът
на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив вместо да изпрати искането на компетентния
орган - орган по приходите в общината, сам се е произнесъл, без да има
компетентност за това (като по този начин е иззел компетентност) и е лишил
искателя от гарантираното му от закона право на оспорване по административен
ред. Акт, постановен от некомпетентен орган, е нищожен.
В този смисъл Решение № 1763 от 10.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 1878/2016 г., VII о. и др.
Изложените
съображения съотнесени към конкретния казус водят до несъмнения извод, че
процесният административен акт е издаден от материално некомпетентен орган – Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.
12. Липсата на материалноправна
компетентност за административния орган да издаде конкретен индивидуален
административен акт има във всички случаи за последица неговата нищожност. В настоящия
случай обжалваният „отказ“ се явява нищожен като издадена от некомпетентен
административен орган и следва да бъдат прогласен за такъв, без да се обсъждат
изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните по делото
доказателства. Това налага преписката да бъде изпратена на служител на
общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ, упражняващ
правомощията на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив за произнасяне по Молба-искане вх. № 18Ф7486-/2/ от 31.10.2018 г. по
описа на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, на Б.В.К., в
качеството му на едноличен търговец с фирма „М. – Б.К.“, при съблюдаване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящото решение.
При новото разглеждане на искането, следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че служителят на общинската администрация,
упражняващ правомощията на орган по приходите, не е освободен от задължението
си по чл. 27, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 4 и чл.
9б ЗМДТ, да извърши проверка на допустимостта на всяко искане (доколкото едно лице може да отправи едновременно няколко искания до
съответния административен орган), с което е сезиран. Това от своя страна означава,
че преди да пристъпи към разглеждане по същество на искането, с което е
сезиран, органът следва да извърши проверка на предпоставките за допустимостта
на искането по ал. 2 на чл. 27 от АПК, които са: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване
или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато
актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4.
дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя,
привлечените и встъпилите граждани и организации (правен интерес ще липсва например, когато
заявителят е сезирал органа с искане, което вече е удовлетворено); 6.
наличие на други специални изисквания, установени със закон.
Съответно, при наличието или липсата на която и да
е от отрицателните, съответно положителните предпоставки за допустимост на
искането предвидените в закона, служителят на общинската администрация,
упражняващ правомощията на орган по приходите, следва да постанови отказ да
разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален
административен акт, който от своя страна подлежи на обжалване по реда на чл.
197 и сл. от АПК.
V. За разноските:
13. С оглед, констатираната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатирах в размер на 550 лв. - заплатената държавна такса в размер на 50 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. определено по реда на чл. 8 ал.
3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
14. Относно претендираното от жалбоподател адвокатско
възнаграждение в размер на 3820 лв. е необходимо да бъде подочно следното:
Действително по
делото е представен Договор за правна защита и съдействие сер.
№ **********/2018 г. без дата, според който договореното и заплатено в брой
възнаграждение е в посочения размер (3820 лв.), но според предмета на самия
договор, въпросното възнаграждение е заплатено за „…оказване на правна защита и съдействия, изразяващи се в:
представляване, защита, консултиране и процесуално представителство по подаване
на молба искане до Община Пловдив, отдел „МДТ“, за задължения по партида №
М0000070_01013, относно отписването им и
погасяването по давност на основание чл. 171 от ДОПК, включително и обжалване
на Решението на АО пред компетентния български съд, за първа инстанция…“ (лист 6 по делото).
При така очертания
предмет на обсъждания договор, повече от очевидно е, че същият е сключен за
правна защита и съдействия както пред административния орган, така и пред
съответния компетентен съд при евентуално обжалване на издадения от този орган
акт. Възнаграждението е уговорено общо и за административната и за съдебната
фаза, а понятието “разноски по делото” по смисъл на чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
обхваща тези разноски по делото, които страните са причинили със своите
процесуални действие или са направени по инициатива на съда, т.е. са пряко
свързани със самото съдебно производство (за вещо лице, за призоваване на
свидетели и т.н.).
При това положение, с
оглед фактическа и прана сложност на делото и обстоятелството, че оказаната от
адв. Т. правна защита и съдействие се изразява в изготвяне на жалба срещу оспорения
акт без процесуално представителство в единственото проведено по делото съдебно
заседание, съдът преценява, че адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде присъдено на жалбоподателя като разноски
възлиза на 500 лв.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл.
173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО Писмо изх. № 18Ф7486-/2/
от 30.11.2018 г. на Ц.П.Директор Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на служител на общинската администрация
по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ, упражняващ правомощията на орган по
приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за произнасяне
по Молба-искане вх. № 18Ф7486-/2/ от 31.10.2018 г. по описа на Дирекция „Местни
данъци и такси" при Община Пловдив, на Б.В.К., в качеството му на
едноличен търговец с фирма „М. – Б.К.“, при съблюдаване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б.В.К., в качеството
му на едноличен търговец с фирма „М. – Б.К.“, с ЕИК ***, с адрес ***, сумата от
550 лв., представляваща извършени разноски по производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: