№ 7406
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110127844 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,вр.чл.430 от ТЗ,чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.82 от ЗЗД и чл.240,ал.2 от ЗЗД от ***************със седалище и
адрес на управление ********,против Т. Е. Д.,ЛНЧ **********,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 209,20 евро – главница по
договор ************ златна кредитна карта № ************ от 25.04.2007
г.,сумата от 142,42 евро договорна лихва за периода 18.10.2010 г. до
28.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 442,73 лева за
преводачески услуги и сумата от 72 лева разноски за връчване на нотариална
покана.
В исковата молба се твърди,че на 25.04.2007 г. между страните е
сключен договор за издаване на ************ златна карта,при което банката
се задължила да предостави кредитен лимит в размер на 10000 евро,а
заемополучателят приел да връща усвоената парична сума в размер поне на
минимална погасителна вноска,възлизаща на 500 евро при приложима
договорна лихва за усвоената част от главницата в размер от 9,5 %. Ищецът
поддържа,че договорът е сключен за период от една година – до 25.04.2008
г.,но е предвидена възможност за автоматично подновяване срока на
договора,при което срокът на договора е подновен до 25.04.2009 г. и
25.04.2010 г. Ищецът сочи,че неиздължената главница възлиза на 209,20
евро,а договорната лихва е 142,42 евро. В исковата молба се твърди,че
предвид допуснатото от ответника неизпълнение и за да бъде предявена
исковата претенция ищецът е сторил разходи за превод на договора,сключен
между страните и за връчване на нотариална покана. Поддържа се,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за ищеца е налице
1
правен интерес да предяви осъдителните искове. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника Т.
Е. Т. Д. чрез назначения особен представител със становище за
недопустимост на иска като се сочи,че не съществува интерес от предявяване
на установителен иск,защото е постановен отказ за издаване на заповед за
изпълнение,твърди се,че претендираните вземания се погасяват при
прилагане на тригодишна погасителна давност и е формулирано
възражение,че вземанията са недължими поради изтекла погасителна
давност,а с погасяване на вземанията за главница погасени се явяват и
акцесорните вземания. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК ************
************“АД е претендирало издаването на заповед за изпълнение
против Т. Е. Д.,за сумата от 209,20 евро главница по договор за ************
златна кредитна карта,тип револвираща № ************ от 25.04.2007 г.,за
сумата от 142,42 евро договорна лихва за периода 18.10.2010 г. до 28.11.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. С разпореждане на
съда,което е влязло в сила,заявлението е отхвърлено поради липсата на
основание да се счита,че длъжникът има обичайно местопребиваване на
територията на страната. След влизане в сила на разпореждането съдът е дал
указания за предявяване на осъдителен иск.
Приет е договор № ************/25.04.2007 г.,сключен между
„************“АД и Т. Е. Д.,съгласно който банката предоставя златна
револвираща кредитна карта с разрешен лимит от 10000 евро и приложим
лихвен процент върху ползваната парична сума от 9,5 %,а картодържателят
се задължава да връща ползваната парична сума или поне да внася
минималната погасителна вноска в срок до петнадесето число на следващия
месец.
Представено са извлечение от сметка с титуляр Т. Е. Д. за периода
02.07.2007 г. до 12.08.2019 г.,както и извлечение от счетоводните книги на
банката.
С покана за доброволно изпълнение ************ ************“АД
претендира от Т. Е. Д. сумите от 209,20 евро главница и 121,07 евро
лихви,представляваща задължението към 20.01.2020 г.,за което до Т. Е. Д. е
изпратена покана на 05.02.2020 г.
Видно от фактура от 26.11.2021 г.,издадена от ********** с получател
************ ************“АД,претендирана е паричната сума от 442,73
лева за превод на документи от английски на български език.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че между страните е сключен договор за кредитна
карта с кредитен лимит от 10000 евро,паричната сума по кредитния лимит е
ползвана многократно като редовно са връщани паричните суми,към
2
15.09.2010 г. предоставеният кредитен лимит е бил напълно погасен,а
размерът на непогасената парична сума е 209,20 евро главница,дължима към
31.12.2010 г.,както и договорна лихва от 2,31 евро към 15.01.2011 г.,сумата от
209,20 евро не е погасена и към крайната дата на договора за издаване на
кредитна карта,начислена е договорна лихва в размер от 141,37 евро за
периода 18.10.2010 г. до 28.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК е регламентиран като
осъдителен иск,който страната може да предяви,когато заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. С оглед обстоятелството,че
в настоящия случай дружеството ищец е претендирало паричните суми по
реда на заповедното производство,но заявлението е отхвърлено,както и при
съобразяване,че предявените искове са осъдителни,съдът счита,че исковите
претенции са допустими. Законът изрично регламентира,че когато
заявлението е отхвърлено,съдът дава указания за предявяване на осъдителен
иск,какъвто е и конкретният случай.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че
между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта,в която
насока по делото е представен договор за ************ револвираща
кредитна карта,както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза
се установява,че са ползвани парични суми в рамките на кредитния лимит.
Договорът за издаване на кредитна карта е разновидност на договора за
банков кредит,който се характеризира с постигнато между страните съгласие
относно размера на кредитния лимит и на приложимия лихвен процент върху
ползваната парична сума като страната картодържател и кредитополучател
може да ползва многократно парични суми в рамките на кредитния лимит и
се задължава да връща същите изцяло или в размер поне на минималната
уговорена погасителна вноска до петнадесето число на месеца,следващ
месеца,в рамките на който е ползвана парична сума от кредитния лимит. Това
означава,че преценката дали искът за главница е доказан по основание и по
размер е обусловено от установяване размера на ползваната парична
сума,респективно от размера на върнатата парична сума,както и от това дали
има парична сума,която е ползвана,но не е възстановена. Софийският районен
съд приема,че исковата претенция е доказана за сумата от 209,20
евро,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза като тази
парична сума е ползвана,но невъзстановена в периода след 15.09.2010 г. до
края на 2010 г.,тъй като според експертното заключение към 15.09.2010 г.
паричната сума по кредитния лимит е била изцяло погасена. Предвид липсата
на доказателства паричната сума от 209,20 евро да е била върната на
кредитора искът е доказан по основание и по размер. Изводът на съда,че
искът за сумата от 209,20 евро е основателен налага да бъде разгледано
своевременно формулираното възражение за погасителна давност в писмения
отговор. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да
се позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване
изискуемост на вземането,кредиторът бездейства. Съдът приема,че
приложимата погасителна давност към вземанията,произтичащи от договор
3
за издаване на кредитна карта е общата петгодишна давност,тъй като макар
кредиторът да приема връщане на паричната сума на вноски ( поне в размер
на минималната погасителна вноска ),това означава,че кредиторът приема
разсрочено връщане,а не може да бъде възприето,че се касае за периодични
платежи. С оглед това,че паричната сума по кредитния лимит е ползвана в
края на м.2010 г.,съдът счита,че при съобразяване петгодишна давност към
предявяване на иска вземането е погасено по давност. Както беше
посочено,при усвояване на парична сума от кредитния лимит
кредитополучателят дължи връщане на паричната сума изцяло до петнадесето
число на следващия месец или дължи връщане поне на част от ползваната
парична сума в размер на минималната погасителна вноска като срокът на
издължаване зависи изцяло от кредитополучателя в зависимост от размера на
връщаната ежемесечно парична сума. С оглед съществуващата уговорка
между страните,че ползваната парична сума от кредитния лимит подлежи на
връщане,считано от месеца,следващ периода на ползване на същата,съдът
счита,че отправената от дружеството ищец покана до ответника Д. не
променя извода,че вземането се явява погасено по давност към края на 2015
г.,поради което съдът намира,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че предвид отхвърляне на исковата
претенция за главница неоснователни се явяват и исковете за заплащане на
договорна лихва и на разходи за превод и за връчване на покана. С погасяване
на задължението за главница погасени се явяват и акцесорните
задължения,поради което тези искове следва да бъдат отхвърлени. Отделно от
това,съдът приема,че искът за заплащане на разходи за превод подлежи на
отхвърляне,защото са представени доказателства – фактура относно размера
на претендирана парична сума за превод,но липсват доказателства,че
преводът се отнася до договора,сключен между страните,не са представени и
доказателства,че паричната сума по фактурата е заплатена. За да счете,че
искът за възстановяване на разходи за връчване на покана е недоказан по
основание,съдът взе предвид,че връчването на такава покана не се явява
задължително условие,за да реализира кредиторът правата си по договора за
издаване на кредитна карта,респективно липсва пряка причинно-следствена
връзка между допуснатото от ответника неизпълнение на договорни
задължения и сторените от ищеца разходи по връчване на покана. Така
мотивиран,съдът приема,че и исковете за договорна лихва,за разходи за
превод и разходи за връчване на покана подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от
ГПК,вр.чл.430 от ТЗ,чл.79 от ЗЗД,вр.чл.82 от ЗЗД и чл.240,ал.2 от ЗЗД от
***************със седалище и адрес на управление ********,против Т. Е.
Д.,ЛНЧ **********,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
209,20 евро (двеста и девет евро двадесет евроцента ) – главница по договор
************ златна кредитна карта № ************ от 25.04.2007 г.,сумата
от 142,42 евро ( сто четиридесет и две евро четиридесет и два евроцента )
договорна лихва за периода 18.10.2010 г. до 28.11.2021 г., сумата от 442,73
4
лева ( четиристотин четиридесет и два лева седемдесет и три стотинки ) за
преводачески услуги и сумата от 72 лева ( седемдесет и два лева ) разноски за
връчване на нотариална покана.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5