№ 826
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501026 по описа за 2022 година
Производството е въззивно е и е образувано въззивна жалба на КР. Д.
К., чрез адв.Г. против Решение № 676 от 15.03.2022 година, постановено по
гр.дело № 11 230/2021 година, по описа на ВРС, с което което е била уважена
исковата претенция на Д. М. Д. и е осъден въззивника К. да заплати , както
следва:
1. За сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част
от сумата 5 000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на неблагоприятното
третиране на ищеца чрез осъществен акт на дискриминация от страна на
ответника въз основа на признак „увреждане“, изразяващи се в
претърпени психо[1]емоционален стрес от накърняване честта и
достойнството на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане
на задължението.
2. За сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съставляваща част
от сумата 5 000 лв., представляваща дължимо парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на неблагоприятното
1
третиране на ищеца чрез осъществен акт на дискриминация от страна на
ответника чрез извършване на „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ЗЗДискр, изразяващи се в претърпени негативни емоции, безсилие
и онеправданост от дискриминационното третиране, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /30.07.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, разноски в размер на 700 лв.
/седемстотин лева/ в полза на ищеца, както и сумата от 100 лв. /сто лева/,
в полза на ВРС.
Според аргументите в жалбата, ВРС неправилно е отчел представените
по делото доказателства и респективно неговия правен извод също се явява
неправилен.Излага се още, че съдът погрешно е възприел и обсъдил
заключението на вщото лице по представената Съдебно медицинска
експертиза; излага се още, че присъденото обезщетение не съответства на
степентта на увреждане, като се твърди, че не е налице уронване на
авторитета и / или страх от наказание и загубване на работното място.Според
исковата молба е налице съпричиняване на страданията, факт които не е бил
отчетен от решаващия съд.В заключение са настоява съдът да уважи жалбата,
като отвени решението и отхвърли исковата претенция.
По делото и в срока за отговор е бил депозиран такъв от страна на Д. М.
Д., с които се иска съдът да потвърди решението, като правилно и съответно
на представените доказателства.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззиваемия КР. Д. К. е редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Г., които поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Д. М. Д., редовно призован, се явява лично и с
адв.А., като настоява решението да бъде потвърдено.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
В исковата молба пред решаващия съд, ищецът Д. М. Д. твърди, че
работи в системата на МВР от 1992 г. на длъжност „младши инспектор“.
Излага още, че на 14.11.2018 година по време на инструктаж е бил
диксриминиран и поставен в унизителна ситуация от прекия си ръководител,
2
в лицето на К.К. пред други служители във връзка с това, че се води
освидетелстван от ТЕЛК. Излага също така, че на 16.11.2018 година е подал
жалба до Комисията за защита от дискриминация срещу ответника и че след
това против нещо /ищеца/ него са били подавани докладни от ответника, че не
изпълнява служебните си задължения.Ищеца сочи още, че тези докладни
записки са влошили допълнително здравословното му състояние и с тези си
действия от командира на отделение са му били накърнени честта и
достойнството. Твърди, че на 05.11.2019 година е подал оплакване за
„Преследване“ в съдебно заседание в производството по ЗЗДискр.
Впоследствие Комисията е постановила решение, което е обжалвано пред
Варненски административен съд и пред Върховен административен съд,
който окончателно е приел, че са налице извършени актове на дискриминация
от страна на ответника спрямо ищеца, като ответникът е извършил „тормоз“
по признаци „Увреждане“ и „Преследване“. Препоръчано е на ответника да се
въздържа от действия и изказвания подобни на тези. Ищецът посочва, че
дискриминационното третиране е установено в дискриминационното
производство, поради което за него се поражда правния интерес да
претендира от ответника обезщетения за претърпените неимуществени вреди,
които се изразяват в психо-емоционален стрес от накърняване честта и
достойнството му, негативни емоции – безсилие и онеправданост от
дискриминационното третиране. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски.
Исковата молба е била оспорена от ответника, които излага, че исковете
са неоснователни. Твърди, че ищецът не е претърпял сочените
неимуществени вреди, като стресът е породен от характера на работата му, а
хипертоничната криза, за която има данни от 13.08.2019 г., е породена от
нездравословния му начин на хранене и болестите, от които е страдал още от
2012 година. Според ответника двамата са били колеги и то в добри
отношения, до момента, в които през 2018 година ответникът е повишен на
длъжност „командир отряд“, което е променило отношението на ищеца към
него.
От фактическа страна е било прието, а не се и спори от страните, че с
Решение № 223 от 20.05.2020 г. по преписка № 9/2019 г. на Комисията за
защита от дискриминация, Решение № 1793 от 30.11.2020 г. по адм.д. №
3
1432/2020 г. на Варненски административен съд и Решение № 7293 от
16.06.2021 г. по адм.д. № 2405/2021 г. на Върховния административен съд,
КР. Д. К. е извършил актове на дискриминация спрямо Д. М. Д. по признак
„Увреждане“ и чрез „Преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
Ищеца е представил решения на ТЕЛК и други множество медицински
документи, свидетелстващи за здравословното му състояние.
От изготвената пред решаващия съд СМЕ става ясно, че към датата на
посочените в исковата молба прояви на дискриминация /14.11.2018 г./ и след
това, видно от ЕР на ТЕЛК от 04.01.2018 година ищецът Д. е бил с намалена
работоспособност 58 % и с водеща диагноза изкълчване, навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Наред с това са налице и
други заболявания – захарен диабет, затлъстяване, лумбална дископатия,
бъбречно-каменна болест и т.н. Експерта сочи още, че предвид опорно
двигателния апарат е налице изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и
ставните връзки на коляното. Вътреставно увреждане на двете коленни стави.
Хондропатия на бедрените кондили. Състояние след хондропластика и
субтотална синовектомия на дясно коляно и хондропластика и резекция на
плика на ляво коляно. Лумбална дископатия с дискови пролапси на нива L3-
L4 и L5-S1. Двустранна лумбална редикулопатия L4, L5 и SI. ХВН на долни
крайници IV ф.кл. по СЕАР. Флебит и тромбофлебит на долните крайници,
неуточнен.
Налице е дисфункция и на сърдечно[1]съдова система и други органи:
АХ II ст, умерена степен. Неинсулинозависим захарен диабет тип II. Диабетна
полиневропатия. Затластяване III ст. Нулеарна и начална заднокапсуларна
катаракта на дясно око. Артефаия на ляво око. Бъбречно-каменна болест.
Вещото лице счита, че поради дългогодишната давност на хипертоничната
болест и захарен диабет, може да се приеме, че степента на артериална
хипертония, описана в двете решения на ТЕЛК, не е II-ра, а III-та стадий, лека
към умерена степен, със засягане на сърце и мозък. Оформяне на
хипертонично сърце (хипертрофия на стените на лява камера). Трябва да се
добави към диагнозите и иехемична болест на сърцето, която при диабетици е
в стадий на тиха иехемия, т.н. безболкова ангина пекторис. Липсата на
значителна прогресия на заболяванията е поради факта, че пациентът е с
добър контрол на стойностите на артериално налягане и стойностите на
4
кръвна захар. Също вещото лице обаче изказва становище, че при възбудено
състояние, определено като повишено психо-емоционално напражение е
възможно да се повиши артериалното налягане над нормалните стойности и
изява на хипертонична криза. Констатираните заболявания, в частност
хипертонична болест, датират от около 2002 г., когато ищецът е бил на 32 г.,
като захарния диабет е открит 5-6 години по-късно. Не може да се даде точен
отговор дали има причинно-следственна връзка между описаните заболявания
и водените дисциплинарни производства, тъй като хипертоничната криза е
част от дългогодишен болестен процес. Възстановителния процес при
хипертонична криза е времето за което стойностите на артериално налягане
са трайно нормализирани. Възможно е обаче периодично повишаване на
стойностите на артериално налягане, както и стойностите на кръвна захар,
породени от стрес или друг род психо-емоционална възбуда, но са част от
болестен процес водещ началото си преди години.Вещо лице сочи още, че
ищеца Д. е във висок риск от развитие на сърдечно-съдови инциденти,
въпреки преживения стрес от дисциплинарните производства. При пациенти
с хипертонична болест, поради грешки в диетичния режим(повишен прием на
сол), влияние на външни фактори на околната среда и наднормено тегло е
възможно поява на хипертонична криза. Възможно е и да няма причинно-
следствена връзка между водените производства и хипертоничната криза, т.к.
ищцовата страна е с наднормено тегло, описано с диагноза от ТЕЛК 2018 г.
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – в частност от показанията
на свидетеля М. А. А. става ясно, че той познава страните и е техен колега.
Спомня си за инструктажа през ноември 2018 година, който ответникът е
провел, и в който страните са влезли в пререкания. Сочи, че ответникът е
започнал подигравателно се изказва за здравословното състояние на ищеца,
като сочи още, че самия Д. редовно му се е оплаквал от постоянния тормоз на
ответника и за това, че имал дисциплинарни проверки. Ищецът е започнал да
вдига кръвно и да отсъства от работа. Твърди, че поради тази причина
двамата са ги преместили в друг участък. Свидетелят работи заедно с ищеца,
знае, че има и други дела и се чувства отпаднал.
От депозираните пред решаващия съд показания на свидетеля М. Н. М.
се установява, че той също познава страните и е бил техен колега в Четвърто
районно управление на МВР. През април 2018 година се е прехвърлил в А.,
5
както и че ответника е бил негов командир на отделение. Споделя, че
ответникът се е държал грозно с ищеца по отношение на заболяванията на
последния, поради което ищецът се е принуждавал да взема болнични, защото
бил разстроен. Споделя, че такива ситуации е имало пред него и е чувал и от
колеги за коментарите от страна на ответника. Изразите му са били обидни и
държанието му отвратително и пренебрежително, не само спрямо ищеца, но и
спрямо други колеги. Имало е моменти, в които ищецът е бил разстроен и се е
чувствал некомфортно на работното си място. Не е присъствал на дрязгите
между двамата, но е чувал коментарите по адрес на ищеца. Знае за
дисциплинарните производства срещу ищеца и други негови колеги, но счита,
че ответникът се е заяждал.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. И. Д. се
установява, че познава ищеца от 8 години, а ответника от 15-16 години, като
колеги. Ищецът е с позитивно чувство за хумор и не е забелязал да има
негативно отношение към колегите, както и някакви психически промени у
него. Колегите му В.А., П.П., М. А. и С.С. не са му споделяли за психически
проблеми на ищеца. Обяснява за изискванията за носене на службата. Не знае
ищецът да спазва хранителен режим. Знае за наличието на конфликт между
страните и съдебните дела, но не е бил свидетел на реплики между двамата.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Р.М. се установява, че
работи като полицай в Четвърто РПУ и познава страните. Ответникът е
напуснал системата. Ищецът му е колега и е добро момче, енергичен. Не е
забелязал да си е променил навиците и да демонстрира негативно отношение.
При тези данни, ВРС е достигнал до извода, че исковете се явяват
доказани и че следва да присъди търсения размер на дължимото обезщетение.
При тези данни виждането на съда е следното:
Закона за защита от дискриминацията е в сила от 01.01.2004 година и в
него не се съдържа легална дефиниция на родовото понятие, но от законовите
разпоредби следва извод, че законодателят разглежда като дискриминация
несправедливото /по-неблагоприятното/ отношение към един или повече
членове на определена група в сравнение с други хора по определени
критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако
е извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние или на
6
други признаци, установени в закон или в международен договор. В ал.2 и
ал.3 на цитираната разпоредба са дадени дефиниции на проявните форми на
дискриминация - пряка и непряка. Пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране въз основа на изброените по-горе защитени
признаци, доколкото се третира и е било третирано друго лице при сходни
обстоятелства. Предвид изложеното, съдът приема, че за да е налице
нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е по-
неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно
третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон
или международен договор, по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1
т.7 от ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси.Освен
горното обаче е редно да се посочи и друго - Закона за защита от
дискриминация е специален закон по отношение на защитаваните с него
права и законни интереси и предписания режим.
Според разпоредбата на§ 1 т.3 б.“А“ от ДР на ЗЗ Дискр.
"Преследване" е налице, когато едно лице е по-неблагоприятно
третирано поради това, че е предприело или ще предприеме действие на
защита от дискриминация.Елемент от състава на "преследването" е
сравнението на поведението на Работодателя спрямо други лица в
сравнима сходна ситуация.В исковата молба, а и в хода на делото,
изобщо са изложени от ищеца твърдения, а наличните по делото
доказателства ги и доказват.Въззивника е допуснал неравно третиране
на ищеца Д. спрямо останалите служители.В резултат на горното се е
достигнала до пряка конфронтация в проведения „Инструктаж“ на
14.11.2018 година, когато въззивника е употребил думи и изрази обидни
и дискриминиращи – „ за тези, които не виждат и имат ТЕЛК“, „да не се
оправдават, че имат ТЕЛК“ както и „ като имаш ТЕЛК си отивай в
къщи“.Наведени са доводи и те са доказани, че поведението на
въззиваемия е проява на "тормоз" по смисъла на § 1 т.1 от ДР на
ЗЗДискр. на основата на "лично положение", засилено след подаване на
жалбите до КЗД.Тормоз по смисъла на закона е всяко нежелано
поведение на Работодателя или друго лице, на основата на признаците
по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.,изразено физически,словесно или по друг
начин,което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда.Горният състав включва едно важно условие -
поведението на дискриминиращия да е необосновано, неоправдано и
7
без каквото и да било законово, и морално основание.Тормозът следва
да е обусловен от защитен от закона признак по чл.4 от Закона и следва
да има причинно - следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него.В случая от свидетелските показания
става ясно, че тази причинно – следствена връзка е налице и
поведението на въззивника е укоримо.Т.к. са доказани и двата признака
– „Тормоз“ и „Преследване“ е редно да се съобрази размера на
дължимото обезщетение.
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие,
съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта
- личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да
определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички
обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които
обуславят настъпилите вреди.От данните по делото става ясно, че обидното и
унизително отношение е било публично, последователно и е предизвикало
неблагоприятни преживявания у ищцовата страна.Дори да се приеме, че
описаните от вещото лице заболявания са имали пред история и предхождат
описаните инциденти, то те самите със сигурност са повлияли върху психо –
емоционалното състояние на въззиваемия Д..Също от данните по делото става
8
ясно, че състоянието му е било коментирано от негови колеги; че
поведението на ответника е било непремерено и че в резултат на него,
ищцовата страна често е ползвала болничен, именно поради влошено
здравословно състояние плод на дискриминационното отношение; че ищецът
често е бил разстроен и се е чувствал некомфортно.При тези данни,
настоящия съд приема, че търсеното обезщетение е правилно определено.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения, че
съдът е следвал общата логика, а не се е обърнал към представените по
делото доказателства.Напротив – за да изходи от процесуалната си позиция,
ВРС е застъпил виждането, че поведението на ответника е укоримо, и е
мотивирал това си становище.Наличието на връзка между хипертоничните
кризи и отношението на въззивника К. също е налице – в тази връзка съдът се
позовава на наличните по делото свидетелски показания на свидетелите А. и
М.; последните са конкретни и подробни, и са изцяло в унисон с останалите
представени доказателства, а не им противоречат.Неясно е възражението във
въззивната жалба, според което е налице „съпричиняване“ от страна на
ищеца.Обективното състояние на жалбоподателя само по себе си не обуславя
стремеж на същия да е обект на дискриминационно отношение, каквото е
било налице.От данните по делото е видно, че Д. не е провокирал поведението
на въззиваемия.
При тези данни, ВОС намира, че решението е правилно, постановено е
в съответствие със закона, и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в полза на Д. М. Д. следва да се присъдят
разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 676 от 15.03.2022 година, постановено
по гр.дело № 11 230/2021 година, по описа на ВРС, седемнадесети състав.
ОСЪЖДА КР. Д. К., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. М. Д.,
ЕГН ********** сумата от 800 лева /осемстотин/, представляваща сторени по
делото съдебно - деловодни разноски – възнаграждение за адвокат пред ВОС,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10