Р Е Ш Е Н И Е
№ 243 27.12.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 1125 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „К.Б.” ЕООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя Р.Х.В.подадена
чрез процесуалния им представител – юрк.Н.Х. против Г.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се
сочи, че на 07.09.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и Г.С.Б. бил сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. В заявката си Г.Б.
заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 350 (триста и петдесет) лева.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 07.10.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на кредитополучателя. Сочи се, че с настъпване на падежа по договора -
07.10.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от 08.10.2015г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започнали да начисляват наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора (в
процесния случай - 0,00%), върху неизплатената главница за периода на
просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника
на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10 (десет) лева за
всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.
На
01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б."
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор № **********, както следва: главница - 350 (триста и
петдесет) лева; наказателна лихва - 415,52 лева (четиристотин и петнадесет лева
и петдесет и две стотинки) за периода 08.10.2015г. до 31.01.2018г.; отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 (тридесет) лева. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на условията на чл.99, ал.3
от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е получена от Пепа
Балинова (съпруга на длъжника). Сочи се, че от сключването на договора за цесия
до настоящият момент забавата на ответника продължава.
С
оглед на гореизложеното на 18.07.2018г. „К.Б." ЕООД е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.С.Б., въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 763/2018г. по описа на PC-Несебър и е издадена
Заповед за изпълнение за сумите, както следва: главница в размер 350 лева,
наказателна лихва в размер 82,51 лева, за периода от 08.10.2015г. до
31.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
против Г.С.Б. относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Предвид
гореизложеното, „К.Б." ЕООД са предявили иск, с който молят съда да
признаете за установено че „К.Б." ЕООД имат вземания срещу Г.С.Б., общо в
размер на 432,51 лева (четиристотин тридесет и два лева и 51 стотинки), от
които: сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева - неплатена главница по
Договор за кредит № **********, сумата в размер на 82,51 (осемдесет и два лева
и 51 стотинки) - наказателна лихва за периода: от 08.10.2015г. до 31.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 16.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
Представят писмени доказателства. Правят искане за изискване и прилагане на
ч.гр.д.763/2018г. на РС-Несебър към настоящото дело. Претендират присъждане на
направените съдебни разноски по заповедното и по настоящото производство, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 (сто и петдесет) лева.
Предявен
ни са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.99
от ЗЗД.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
на ответника Б. особен представител – адв.Х.Н.-Б. ***, с който се изразява становище
за недопустимост на предявените искове, а при условията на евентуалност оспорва
същите, като неоснователни и недоказани. В тази връзка на първо място се сочи,
че ищецът основава претенциите си въз основа на договор за цесия, който не бил
представен по делото в цялост, а само първата и последната му страница, поради
което следвало да се приеме, че липсвала уговорена цена, дължима от цесионера
за прехвърлянето на вземанията. Поради липса на съгласие договорът от
01.02.2018 г. се явявал нищожен, и не пораждал целените с него правни
последици. Твърди се, че ищецът не се легитимирал, като кредитор на вземането,
предмет на исковата претенция на соченото от него основание - договор за цесия.
Независимо
от горното, особеният представител на ответника оспорва наличието на валидна
облигационна връзка между ищеца и ответника, породена от представения договор
за кредит. Твърди се, че в процесният случай кредитодателят не е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, не е спазил
сроковете за правото на отказ на ответника от сключване на договора, не е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. При сключване на
процесния договор не били спазени разпоредбите на ЗПФУР и разпоредбите на
ЗЕДЕП.
Предвид
обстоятелството, че договорът за заем за потребление, какъвто е договорът за
кредит, е реален договор се твърди, че фактическият състав на сключването му
завършва с предаването на парите или вещите, като в настоящия случай, по
никакъв начин не се установявал и факта на предаването на определената в
договорът парична сума на ответника. На следващо място се сочи, че от
приложените по делото документи, нито договора за кредит, нито общите условия
на договора за кредит били разписани от кредитополучателя. Във връзка с
гореизложеното, особеният представител на ответника оспорва изцяло наличието на
съгласие за сключване на договора за кредит. Сочи, че представената по делото
разписка за извършен превод към Easy Рay по никакъв начин не удостоверява
получаване /предаването/ на сумата на ответника. В представеният документ не
била посочена и дата на издаване. Относно представеното уведомление за
прехвърляне на вземания с изх.№ 4752/14.02.2018 г., особеният представител на
ответника сочи, че същото по никакъв начин не е достигнало до знанието на
ответника, като по този начин била нарушена разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. С оглед гореизложеното се моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
недопустим.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява. Изпращат
писмено становище по отговора на исковата молба, с което моля делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Оспорва възражението на особения представител на
ответника за нищожност на договора за цесия поради непредставянето му в цялост,
като несъстоятелно. В тази връзка заявява, че всички лични данни на
кредитополучателите /имена и ЕГН/ и индивидуализиращите белези на договорите в
Приложение № 1, освен данните за процесния договор за кредит, били заличени на
основание регламента за лични данни /GDPR/ и
за защита на данните на ищеца. По същата причина не бил представен и целият
рамков договор за прехвърляне на вземания, тъй като съдържал описание на цената
на цесията за всички вземания, прехвърлени с договора и други специални
условия, които не засягали процесния случай, а в същото време съдържал
информация, представляваща фирмена тайна. Твърдят, че всички данни, засягащи
процесният договор за кредит и задължението по него били представени в цялост,
включително частта от Приложение № 1, отнасяща се до него. На следващо място
оспорват и възражението на особеният представител на ответника за
неоснователност на предявените искове, поради недоказаност на възникнала между
страните облигационна връзка. В тази връзка твърдят, че представените с
исковата молба Договор за кредит и Разписка за извършено плащане доказват
сключването на договора за кредит по електронен път и превеждането на сумата от
страна на кредитодателя на името на кредитополучателя чрез „И.“ АД. За
доказване на претенциите си правят искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза и за изискване от „И.“ АД документи, доказващи предаването на сумата
от 350 лева на ответника Б. от страна на „И.“ АД.
Назначеният
на ответника особен представител оспорва исковите претенции и поддържа
подадения от него писмен отговор на исковата молба. Не сочи нови доказателства.
Моли за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лица с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца е да докаже сключването на валиден Договор за цесия № BGF-2018-005 от
01.02.2018г., по силата на който му е прехвърлено претендираното вземане, както
и че длъжникът е уведомен надлежно за договора за цесия. На следващо място,
ищецът следва да докаже, че прехвърленото вземане съществува, т.е. че между
„4финанс” ЕООД и ответника Б. има сключен Договор за кредит № ********** от 07.09.2015г.,
че е настъпила изискуемост на претендираната главница, както и размерът й. В
тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че
е изпълнил задълженията си по договорите. В негова тежест е също да докаже
възражението си за нищожност на договора за цесия.
Видно
от договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. (л.12 – л.15вкл.)
„4финанс” ЕООД е прехвърлило възмездно на „К.Б.” ЕООД, свои вземания, подробно
описани и индивидуализирани в Приложение 1. Видно от приложението, сред
прехвърлените вземания било и това срещу ответника Б. по договор за кредит №
********** от 07.09.2015г., включващи главница в размер на 350 лева и
наказателна лихва в размер на 65,52 лв., със срок на връщане – до 07.10.2015г.
(л.4 и л.14). Към договора било изготвено и потвърждение за прехвърляне на
вземания от 01.06.2018г. (л.16). От „4финанс” ЕООД било дадено пълномощно на „К.Б.”
ЕООД (л.17) да уведомява длъжниците по договора за цесия. Такова уведомление
било изготвено по отношение на ответника Б. (л.18) и изпратено с препоръчано
писмо чрез „Български пощи“, за което ищецът твърди, че било получено на
09.03.2018г. от Пепа Балинова - съпруга на длъжника. Доказателства за връчване
на уведомлението не се представят. Посоченото уведомление е връчено на особения
представител на ответника, назначен в хода на процеса, видно от съобщение на л.43
от делото за връчване на исковата молба и приложенията към нея.
При
тези данни съдът намира, че са доказани елементите от фактическия състав на
претендираната от ищеца цесия. На първо място следва да се има предвид, че
ищецът е бил надлежно упълномощен от цедента (кредитора на ответника) да го
уведоми по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, като за целта било изготвено и потвърждение
от цедента. Ето защо не е имало пречка уведомлението за цесия да бъде връчено
именно от ищеца по делото. Макар от страна на ищеца да не се представят
доказателства за връчване на уведомлението за цесия на съпругата на ответника,
в хода на настоящият процес уведомлението е връчено на особения представител на
ответника Б.. В практиката на ВКС е прието, че уведомяването в хода на процеса
за настъпилата цесия следва да бъде отчитано от съда като факт по смисъла на
чл.235, ал.3 от ГПК – Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. по
описа на II търг. отделение. Наред с това според настоящия съдебен състав няма
пречка уведомяването да бъде осъществено и на особен представител на ответника.
Това е така, тъй като по арг. от чл.47, ал.6 от ГПК всички книжа, предназначени
за ответника по делото, се връчват на особен представител. Такова връчване се
счита за надлежно и с осъществяването му настъпват всички последици, свързани с
него (Решение № 198 от 18.01.2019г. по търг. дело № 193/2018г. по описа на I
търг. отделение на ВКС). Т.е. връчването на уведомлението за цесия, ведно с потвърждението
за цесия, изготвено от цедента, от ищеца (упълномощен да връчва съобщения по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД) на надлежен представител на ответника (назначен в хода на
процеса) представлява уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД
за цесията, което следва да бъде отчетено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. С оглед на това, съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител във връзка с уведомяването на ответника за настъпилата цесия.
Не
се приема и възражението за недоказаност на възникнала между страните
облигационна връзка. Съдът намира за установено по делото, че между „4финанс”
ЕООД и ответника има сключен Договор за кредит ********** от 07.09.2015г.,
както и че е настъпила изискуемост на претендираната главница. Самият договор,
ведно с общите условия към него, е приложен по делото (л.4-10 вкл.). По делото
е приложена и разписка, от която се установява, че 07.09.2015г. в полза на Б. е
извършен превод на сумата от 350 лева от страна на „4финанс” ЕООД. Вярно е, че
договорът и общите условия не са подписани от ответника Б., но в случая по
твърдения на ищеца, които се потвърждават и от становището на вещото лице Г.
(л.78), договорът е сключен по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (чрез средства за комуникация от разстояние). Съгласно
визираната разпоредба, договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяме на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние- едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на
„4финанс” ЕООД и била в съответствие със 3ПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус”
предоставяло Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябва да бъдел запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез
натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя
се считало, че се подписвали всяка страница от договора и приложимите Общи
условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал,
че бил прочел и приемал условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Ето защо съдът
намира за доказано по делото, че такъв договор е сключен в съответствие с Общите
условия на „4финанс” ЕООД. Този факт се потвърждава в най-пълна степен от представената
в оригинал разписка №07000366789627 от 07.09.2015г., видно от която сумата от 350
лева е била преведена чрез EasyPay в полза на ответника Б.. Следва да се
приеме, че са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл. 18 от ЗПФУР,
неоспорени от ответника, които установяват наличието на твърдяната от ищеца
облигационна връзка.
В
случая е доказана и изискуемостта на вземането, тъй като в представения
екземпляр от Договора за кредит изрично е вписано, че сумата от 350 лева
подлежи на връщане до дата 07.10.2015г., поради което съдът приема, че
изискуемостта на вземането е настъпила на 07.10.2015г. Доколкото по делото се
установи, че сумата от 350 лева е преведена на ответника, то съдът намира, че е
доказан и размерът на претендираната главница.
С
оглед всичко изложено до тук искът за главница се приема за основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По
предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 08.10.2015г. до
31.01.2018г., както и размера на претенцията си. В случая се претендира сумата
от 82,51 лева, като наказателна лихва за периода 08.10.2015г. – 31.01.2018г.,
формирана на основание т. 13.3 от Общите условия към договора, според която при
изпадане на длъжника в забава започва да се начислява наказателна лихва
формирана чрез надбяване на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01 %
към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за
кредита (в процесния случай – 0,00%) върху неизплатената главница за периода на
просрочието. Предвид гореизложеното съдът приема, че се дължи наказателна лихва
върху сумата от 350 лв., която за периода 07.10.2015г. – 31.01.2018г. е в
размер на 82,51 лева, поради което иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло
уважен.
При този изход на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски
за заплатена държавна такса в размер на 75 лева и заплатен депозит за особен
представител в размер от 300 лева. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид
ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда до подаване на исковата молба и становище
преди открито съдебно заседание.
Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи
дължимо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, т.е. общият размер на осъществените и поискани от ищеца
разноски в исковото производство се определя на 475 лева.
С
оглед разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК следва в решението да се посочи
банкова сметка, ***аплатени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***,
че
съществува вземане в полза на „К.Б.” ЕООД с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от
управителя Р.Х.В.за
сумата от 350 лева /триста и
петдесет лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № № ********** от 07.09.2015г., сключен между
ответника Б. и „4финанс“ ЕООД /“Вивус“/, със срок на връщане 07.10.2015г.,
вземането по който е прехвърлено на „К.Б.” ЕООД с договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 82,51 лева /осемдесет и
два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща наказателна лихва върху
главницата за периода от 08.10.2015г. до 31.01.2018г., за които суми е издадена
Заповед № 381 от 23.07.2018 г. по ч.гр.д. № 763/2018 г. по описа на Районен
съд-гр.Несебър.
ОСЪЖДА Г.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Б.” ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя Р.Х.В.за сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по заповедното производство
и сумата от 475 лева /четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по исковото производство.
Банкова
сметка, ***ните суми:
IBAN:
***, BIC: ***, при „Банка ДСК” ЕАД.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: