ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1632
гр. Пловдив, 21.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа частно касационно АНД № 2604 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Николай Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63в във вр. с чл. 63д ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН и във вр. чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от С.Б.Б., ЕГН **********, чрез адвокат Р. пълномощник, против
Определение № 711/22.06.2022 г., постановено по АНД № 4810/2021 г., IV н. с., ПдРС, с което е оставена без
уважение молбата на адвокат Райков, в качеството му на процесуален представител
С.Б.Б., за изменение на Решение № 2384 от 31.12.2021 г., постановено по АНД №
4810/2021 г. по описа на ПдРС, в частта за разноските.
В
частната касационна жалба се релевират доводи, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен.
От
ответника по жалбата- Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив- не е постъпило
становище.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и се запозна с материалите по делото, на
база събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна.
С решение № 2384/31.12.2021 г., постановено по АНД № 4810/2021 г.,
Районен съд Пловдив е отменил наказателно постановление № 20-1030-008225 от
19.08.2020 г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” -
Пловдив, с което на С.Б.Б. на основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания - глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП. Присъдил е в полза на оспорващия да бъдат
заплатени направените разноски за адвокат в размер на 300, 00 лева за сметка на
бюджета на ОДМВР-Пловдив.
По молба на С.Б.Б., ПдРС е
постановил процесното определение № 711/22.06.2022 г., с което е отхвърлил като
неоснователна искането за изменение на решението в частта за разноските.
Така постановеното
определение е правилно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 2, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразена фактическата и правна
сложност на спора и обема на извършената работа. В случая в обжалваното
определение ПдРС е изложил подробни и обосновани мотиви относно определянето на
адвокатското възнаграждение съобразно доказателствата за извършването му,
сложността на делото, както и приложимото законодателство, в резултат на което
приел молбата за неоснователна и я отхвърлил.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя доводите на състава на ПдРС, изложени в атакуваното
определение. Правилно са приложени относимите в случая разпоредби, като е
отчетен характера и сложността на правния спор, както и реално извършената
работа от процесуалния представител на оспорващия. Действително в настоящия
казус се касае за наличие на спор с материален интерес в размер на наложеното
административно наказание глоба, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен административно наказание
глоба е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. В
разглеждания случай обаче се касае за едно нарушение, за което са наложени
кумулативно предвидените в закона наказания, поради което този факт сам по себе
си не може да обоснове извод за определяне на адвокатско възнаграждение в
по-голям размер. Правилно районният съд е приела, че са налице основания за
намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид действително
осъщественото от ангажирания адвокат процесуално представителство и извършената
от същия работа пред въззивната инстанция. Като е отчел всичко гореизложено
съставът на ПдРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІII състав :
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №
711 от 22.06.2022 г. на Пловдивския районен съд, ІV н. с., постановено по АНД №
4810 по описа на съда за 2021 г.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.