Определение по дело №711/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1346
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100500711
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1346
гр. Варна, 04.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шаки.ва
Членове:Н. Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шаки.ва Въззивно гражданско дело
№ 20233100500711 по описа за 2023 година
П.изводството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Е. С.“ АД срещу Решение № 4002 от
16.12.2022г. по гр.д. № 1458/2022г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с коeто на основание чл.
79, ал. 1, пр. I вр. чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивното дружество срещу
В. А. Н. с ЕГН **********, К. А. Д. с ЕГН **********, Д. Д. Д. с ЕГН **********, Д. Б. Д. с
ЕГН ********** и А. Б. Д. с ЕГН **********, всички в качеството на наследници на
абоната А. Г. Д., п. на 02.02.2013г. за осъждане на всеки да заплати на „Е. С.” АД
припадащата му се част съразмерна на наследствената му квота от наследството на
потребителя /по 1/3 за първите двама и по 1/9 за последните трима/ от задължението на
наследодателя, цялото в размер на 1260.52 лева, съставляващо цена на коригирано
количество потребена и неотчетена стойност на ел. енергия по фактура №
**********/28.08.2019г., начислена за периода от 29.05.2019г. до 26.08.2019г., за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „К. Р. Н.“ № 77, с аб. № ....................... и кл. №
...................., ведно с припадащата му се част съразмерно на наследствената му квота от
наследството на потребителя от задължението на наследодателя, цялото в размер на 310.25
лева под формата на мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2019г. до
11.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.02.2022г. до окончателното плащане на задължението /или по 420.17 лв. главница и по
103.41 лв. – лихва за забава първите двама и по 140.06 лв. главница и по 34.47 лв. – лихва за
забава за последните трима/.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в разрез с п.цесуални правила и с
доказателствата по делото. Изложени са съображения, че към момента на извършване на
п.верката /26.08.2019г./ в системата на дружеството титуляр на партидата за конкретния
1
обект е А. Г. Д.. В хода на п.верката е установено неправомерно присъединяване към ЕРМ,
като е издадено становище за начисление не ел. енергия. На основание чл. 6, ал. 4 от ОУ
ДПЕЕ е издадена корекционна фактура на вписания към този момент титуляр на партидата,
с когото дружеството е в договорни отношения. Крайният снабдител не би могъл да знае
каква е актуалната собственост на имота и дали правото на собственост принадлежи на
няколко лица. Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, ал. 3 от ОУ на „Е.-П.
П..“ АД за лицата, които поради наследяване, п.мяна в собствеността на обекта или друго
правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и п.дажба на ел.
енергия за даден обект, в 30 дневен с.к да уведомят крайния снабдител за настъпилата
п.мяна, представяйки съответните документи. Ето защо към момента на корекцията
ответниците са били собственици и ползватели на елект.снабдявания обект. Изтъква, че ЗЕ
свързва качеството длъжник на цената на доставена енергия за битови нужди с качеството
собственик на имота или носител на ограничено вещно право на ползване, а договорната
свобода допуска клиент на доставената ел. енергия да е и друг правен субект – онзи, който
ползва елект.снабдявания имот със съгласието на собственика. А след изгубване на
собствеността, доставката не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик,
а тези на новия. Случаят е законово заместване на страна в правоотношението по уредената
в закона сделка /ТР № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС/. От доказателствата е установено, че
начислената енергия е потребена след смъртта на потребителя, страна по валидно договорно
отношение по доставяна от дружеството ел. енергия за битови нужди. Исковите суми се
претендират от всеки от длъжниците, съобразно квотите им в собствеността на п.цесния
обект на потребление, като наследниците на абоната и дружеството ищец са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през ЕРМ на
„Е. С.“ АД, а исковите суми са дължими на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. По тези
съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.

В отговор на жалбата, В. Н., Д., Д. и А.ива Д.и, чрез особен представител адв. С. Д.
оспорват доводите в жалбата. Посочват, че в конкретния случай същите са конституирани в
качеството на наследници на починалия 9 години преди завеждане на исковата молба
потребител, а не и в качеството им на ползватели на елект.снабдявания обект. Въпреки
предоставената от съда възможност за коригиране на качеството, в което се претендира
ангажиране отговорността на ответниците в първо съдебно заседание пред ВРС, такова
уточнение от ищеца не е направено. Въззиваемите имат качеството наследници по смисъла
на ЗН, но претендираните суми са за ползвана ел. енергия, в качеството им на
съсобственици на наследствения имот. Последното е различно правно основание,
предполагащо различно доказване и защита. По делото липсват доказателства за
собствеността, нито е представен договор за ползване на елект.енергия, подписан между
въззивника и наследодателя им. Така обосновават правилност и законосъобразност на
обжалваното решение и отправят искане същото да се потвърди.
2

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна п.верка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в с.ка по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
нас.чено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на въззивника се предостави
възможност да представи доказателства за платен депозит за възнаграждение на особен
представител, назначен на въззиваемите страни.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАС.ЧВА п.изводството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.05.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

УКАЗВА на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на въззивника и му предоставя
възможност в с.к до съдебно заседание да представи по делото доказателство за внесен по
сметка на ВОС депозит за възнаграждение за особен представител на въззиваемите страни в
размер на 827 /осемстотин двадесет и седем/ лева.
При неизпълнение в с.к ход на делото няма да бъде даден, а въззивната жалба ще
бъде оставена без движение.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства п.цесуалните и бъдещите извънп.цесуални взаимоотношения
по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3