РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. В., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110105672 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. п. ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. *** срещу „М. *“ ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. В., ул. К. * обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1564,82
лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по Договор за доставка на
електрическа енергия от 13.02.2015 г. сключен между „Ф. Е.“ ООД и „М. *“ ООД, за отчетен
период м.11.2017 г. – м.12.2017 г., за обект находящ се в гр. В., ул. К. *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.02.2021 г. до окончателното изплащане, която сума е възложена на заявителя с
Постановление за възлагане по т.д. № * г., на СГС, VI-19 състав, сумата 469,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.01.2018 г. –
14.02.2021 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № *г., издадена по ч.гр.д. №
* г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът М. п. ЕООД чрез адв. Р. М. от САК излага, че по силата на
постановление за възлагане № *от * г., постановено по т.д. № *г. на Софийски градски съд,
е придобил вземанията на „Ф. Е." ООД (в несъстоятелност), ЕИК *, произтичащи от
доставка на електрическа енергия. На 13.02.2015 г. „Ф. Е." ООД - в несъстоятелност и
ответникът „М. *“ ООД сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа
1
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Ф. Е. се
задължило да продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от
83,60 лева за МВ/часа и да предоставя услугата „Отговорност за балансиране", като поема за
своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Продавачът следвало да
предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението", като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно
предвиденото в Договора, клиентът ставал член на балансиращата група, на която
координатор е търговецът. Ответникът поел задължение да заплаща договореното
възнаграждение за закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите му.
За стойността на доставената електрическа енергия, Ф. Е. издавало фактура на клиента.
Цената по Договора не включвала допълнително начисляваните акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови услуги за достъп и пренос или
други такси и допълнителни задължения, които се дължали съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. В изпълнение на задълженията си по
Договора, Ф. Е. е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните
графици за снабдяване. За месеците ноември и декември 2017 г. Ф. Е. е доставило на
клиента договореното количество електрическа енергия и е издало фактури за това.
Съгласно договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия за месеца,
следващ месеца на доставка, следвало да се извърши в срок до 14-то число. Ответникът е
изпаднал в забава в плащането на задълженията по издадените фактури. Моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „М. *“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба чрез адв. М.К., с който исковете се осппорват като неоснователни и погасени
по давност. Не се спори, че между страните е бил сключен процесния договор за покупко-
продажба на ел. енергия, но след месец февруари 2017 г. по него не е осъществявана
доставка, доколкото ответникът сключил на 23.12.2016 г. договор за покупко-продажба на
ел. енергия с „Енерго про Енергийни услуги“ ЕООД и считано от февруари 2017 г. това
дружество извършвало доставката на ел. енергия. Поради това ответникът не е извършил
доставка за месеците ноември и декември 2017 г., поради което фактури за такива
задължения не съществуват. Сочи, че визираното от ищеца постановление за възлагане не
поражда задължение след като не е извършена доставка по договора. На следващо място
сочи, че вземанията са и погасени с изтичането на кратката три годишна давност. По
изложените съображения моли за отвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора - ищецът с писмени молби чрез адв. Р. М. докладвани от съда, а
ответникът чрез адв. М.К..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото влязло в сила Постановление издадено по реда на
2
чл. 717з от ТЗ № * г. постановено по т.д. № * г. по описа на СГС на ищеца „М. п.“ ЕООД са
възложени вземания от масата на несъстоятелност на „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) към
клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182,24 лв., по
опис изготвен от синдика и пазарна оценка.
Съгласно представената пазарна оценка на вземанията на „Ф. Е.“ ООД произтичащи
от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги ищецът има към ответника
вземане на обща стойност от 1564,78 лв.
Ищецът е представил по делото препис от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № * г., съгласно чл. 1 от който „Ф. Е.“
ООД се задължава да продаде, а ответникът да закупи и получи активна нетна електрическа
енергия. Съгласно чл. 17, ал.1 и чл. 18, ал. 1 от договора същият влиза в сила от 01.02.2015 г.
и се сключва за една година, а съгласно чл. 18, ал.2 в случай, че един месец преди изтичане
на срока на договора по ал.1 никоя от страните не изпрати писмено известие
запрекратяването му, същият се счита за продължен при същите условия за всяка следваща
година.
Съгласно Приложение № 1 към договора енергоснабденият обект представлява
търговски комплекс с адрес гр. В., ул. К. * присъединен към мрежата нa Енерго про, с кодов
номер на либералния пазар на електрическа енергия *.
Съгласно представения от ответника Договор за покупко-продажба на електрическа
енергия и участие в стандартна балансираща група ПКСП – * г. ответникът и „Енерго-про
нергийни услуги“ ЕООД са сключили договор, съгласно чл. 2 от който последното
дружество се задължава да продаде и достави, а ответникът като купувач получава и
заплаща количествата нетна активна електрическа енергия по цена и при условия уговорени
в договора. Видно от чл. 3, ал.1 договрът е сключен за срок до 31.01.2018 г., а съгласно
Приложение № *енергоснабденият обект се намира в гр. В., ЗПЗ с кодов номер на точката
на отчет *.
Ответникът е представил фактури № № ** г., издадени от „Е.-п. н. у.“ ЕООД с
получател ответника „М. *“ ООД за ползвана ел. енергия за периода 01.02.2017 г. –
30.11.2017 г. за обект находящ се на адрес гр. В., ЗПЗ, №/* ВХ. УПИ *.
Съгласно писмо с изх. № * г., постъпило по делото по реда на чл. 192 от ГПК от
третото неучастващо по делото лице „Ел.с. о.“ ЕАД, на основание подадени от „Ф. Е.“ ООД
(в несъстоятелност) месечни справки за членовете, включени в балансиращата му група „М.
*“ ООД е било включено като непряк член в стандартната балансираща група на „Ф. Е.“
ООД за периода от 01.08.2014 г. до 01.12.2017 г.
С второ писмо „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД с изх. № *г., постъпило по
делото по реда на чл. 192 от ГПК, на основание подадени от „Е. п.е. у.“ ЕООД месечни
справки за членовете, включени в балансиращата му група „М. *“ ООД е било включено
като непряк член в стандартната балансираща група на „Е. п.е.у.“ ЕООД за периода от
01.02.2017 г. до 31.12.2017 г. за обект с кодов номер / точка за отчет *.
3
Съгласно писмо вх. № * г., постъпило по делото по реда на чл. 192 от ГПК от третото
неучастващо по делото лице „Ел.ю.“ ЕАД, в системата на дружеството не са открити данни
за „М. *“ ООД.
Съгласно писмо вх. № * г., постъпило по делото по реда на чл. 192 от ГПК от третото
неучастващо по делото лице „Ч. Р.Б.“ АД ответникът „М. *“ ООД не е регистриран клиент
на дружеството.
Съгласно писмо вх. № * г., постъпило по делото по реда на чл. 192 от ГПК от третото
неучастващо по делото лице „Ел.С.“ АД ответникът не е бил с търговец „Ф. Е.“ ООД за
периода ноември 2017 г. и декември 2017 г. за обект разположен на лицензионната
територия на„Електроразпределение Север“ АД.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендиранитe сумi, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл. 414 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
В производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/ валидно учредено между „Ф. Е." ООД (в
несъстоятелност) и ответника договорно правоотношение по Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от * г. и изправността на „Ф. Е." ООД по него, 2/ обстоятелствотo, че
„Ф. Е." ООД (в несъстоятелност) е лицензиран търговец на ел. енергия; 3/ доставено
количество ел. енергия в рамките на исковия период, отчетено от изправно СТИ в
метрологична годност; 4/ че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение; 5/ възлагането на
ищеца на процесното вземане в производството по несъстоятелност на „Ф. Е." ООД.
В случая за установяване на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение
между праводателя му „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) и ответника „М. *“ ООД по делото е
представен препис от Комбининиран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент № * г. Доколкото подписите поставени в договорите за
законните представители на дружествата не са оспорени в сроковете по чл 301 от ГПК, то и
съдът намира, че договорът е породил между страните визираните в него права и
задължения за същите, включително задълженията на „Ф. Е.“ ООД да продаде, а ответникът
да закупи и получи активна нетна електрическа енергия за обект на потребление - търговски
комплекс с адрес гр. В., ул. К. * присъединен към мрежата на Е. пр., с кодов номер на
либералния пазар на електрическа енергия *.
На следващо място между страните не е било спорно, а и от представеното по делото
влязло в сила Постановление по чл. 717з от ТЗ № * г. постановено по т.д. № * г. по описа на
4
СГС се установява, че на ищеца „М. п.“ ЕООД са възложени вземания от масата на
несъстоятелност на дружеството „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) към клиенти за доставена
ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182,24 лв., по опис изготвен от
синдика и пазарна оценка, включително вземане на „Ф. Е.“ ООД към ответника на обща
стойност от 1564,78 лв., произтичащо от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни
услуги.
Респективно визираното постановление легитимира ищеца като титуляр на
претендираните права към момента на образуване на делото от формална страна.
В тази връзка следва да се има предвид, че постановлението за възлагане е
деривативен способ за придобиване на права – аргумент от чл. 717з, ал. 2 от ТЗ. Според
посочената разпоредба от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, но правата,
които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
Това е така, защото длъжникът не е страна в производството по несъстоятелност по т.д. №
ЗЗ43/2017 г. по описа на СГС, за да може да противопостави свои правоизключващи или
правопогасяващи възражения, поради което по отношение на него на основание чл. 298, ал.
1 от ГПК силата на присъдено нещо на постановление №260000/06.01.2021 г. на СГС няма
действие. След като само по себе си влязлото в сила постановление за възлагане не води до
извод, че вземането е безусловно дължимо, то неговата дължимост и изискуемост следва да
бъдат установени в процес като настоящия на общо основание, съобразно правата, които е
притежавал длъжникът върху него. Съответно, ако длъжникът не е имал права върху
вземането, то и неговият правоприемник няма да има такива.
В тази връзка на ищеца с доклада по делото е указано на основание чл. 146, ал.2 от
ГПК, че не сочи доказателства относно обстоятелствотo, че за отчетен период м.11.2017 г. –
м.12.2017 г. е доставял ел. енергия в процесния имот. Въпреки това по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява пълно и главно, че праводателят на
ищеца е бил изрядна страна по Комбининирания договор за продажба на електрическа
енергия и балансиране на краен клиент № *г. и реално е доставял на ответното дружество
ел. енергия в процесния период. Напротив.
Видно от постъпилото писмо вх. № * г. от „Е. С.“ АД, на чиято лицензионна
територия е разположен процесния обект на потребление, ответникът не е бил обвързан с
търговец „Ф. Е.“ ООД за процесния период ноември 2017 г. и декември 2017 г., а видно от
писмо с изх. № * г. от „Ел.с. о.“ ЕАД, съгласно заявление на „Е. пр. е. у.“ ЕООД
дружеството „М. *“ ООД е било включено като непряк член в стандартната му балансираща
група за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2017 г., включващ процесния, за обект с кодов
номер / точка за отчет *. Т.е. по делото наред с пълната липса на доказателства за реална
престация по договора от „Ф. Е.“ ООД са събрани и доказателства на практика изключващи
верността на тези твърдения. До извод за противното не води и приетото като доказателство
друго писмо от „Е. с.о.“ ЕАД изх. № * г., доколкото в него се сочи, че по заявление на „М.
5
*“ ООД е било включено като непряк член в стандартната балансираща група на „Ф. Е.“
ООД за периода от 01.08.2014 г. до 01.12.2017 г., т.е. само за част от процесния период.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в приложената пазарна оценка на
вземанията на „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) вземането от „М. *“ ООД всъщност изобщо
не е надлежно индивидуализирано, като нито е посоченото правното основание, на което е
възникнало, нито периодът, за който се дължи, а само е посочена обща сума – 1564,78 лв.,
т.е. възможно е към момента на възлагането несъстоятелното дружество да е имало
изискуемо вземане към ответника в този размер, което ищцовото дружество от своя страна
да е придобило, но същото не може да бъде отнесено по несъмнен начин именно към
процесното задължение на ответника за заплащане на цена за доставена и потребена ел.
енергия по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на
краен клиент № *г., дължима за м. ноември и декември 2017 г.
По гореизложените съображения, съдът намира, че процесното вземане за главница
не е установено по основание и по размер, поради което искът се явява неоснователен.
Предвид, че не се установи вземането за главница, неоснователен се явява и
акцесорния иск за установяване на вземането за обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху главницата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в процеса има ответника, който е
претендирал сумата от 600,00 лв. за платено по банков път адвокатскво възнаграждение,
видно от предствените доказателства – договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021
г., списък по чл. 80 от ГПК и извадка от онлайн банкиране. В тази връзка съдът намира, че
направеното по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК от ищеца в молбата по хода от 05.01.2022 г.
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява
само частично основателно, макар в действителност заплатеният от ответника хонорар да
надвишава относимия минимум определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизащ на 372,40 лв. Това е
така защото посочените в наредбата минимуми представляват адекватното адвокатско
възнаграждение за съдебни производства, в хода на които например е направено признание
на иска, признати са спорните правнорелевантни факти или за установяваването им не са
били събирани доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус.
Настоящият правен спор обаче, в който са събрани множество писмени доказателства и е
приключил в три открити съдебни заседания не може да се подведе под нито една от
изложените хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че в случая
справедливият размер за заплащане труда на процесуалния представител на ответника е
именно минималният по Наредбата или твърде близък до него. Наред с това ищецът
собствено е поискал да му бъдат присъдени разноски от 469,49 лв. за заплатено процесуално
представителство, който размер е по-висок от относимия минимален, ерго, възразяваща
страна с конклудентни действия е потвърдила тезата на съда, че настящото производството
не е такова с изключително ниска правна и фактическа сложност, която да оправдава
6
минимален размер на възнагражденията за пълномощниците в процеса. Респективно с
решението по делото съдът намира за справедливо да се присъди на ищеца размер на
разноските за адвокатско възнаграждение от 500,00 лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. п. ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. *** срещу „М. *“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. К. * обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1564,82 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа
енергия от 13.02.2015 г. сключен между „Ф. Е.“ ООД и „М. *“ ООД, за отчетен период
м.11.2017 г. – м.12.2017 г., за обект находящ се в гр. В., ул. К. *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2021 г. до
окончателното изплащане, която сума е възложена на заявителя с Постановление за
възлагане по т.д. № * г., на СГС, VI-19 състав, сумата 469,49 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.01.2018 г. – 14.02.2021 г., които суми
са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. п. ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М.
*** да заплати на „М. *“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. К. *
сумата в размер на 500,00 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7