Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14069 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Г. К.,
ЕГН ********** срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.
София, бул. „Мария Луиза“ № 46, с която е предявен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1561,38
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 233,38 часа за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода 01.08.2016г. до
30.06.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност „младши инструктор“ в ГПУ-Варна при РДГП-Бургас към Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР, поради което
е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил
общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на
1865,38 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 233,38 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен
от ответника.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. За периода от 01.08.2016г. до 02.09.2016г.
прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при
положение, че има действащи специални норми.
Счита, че нощният труд не е извънреден такъв, а превръщането в дневен е
само с цел увеличено заплащане на нощния труд.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. ищцата е полагала труд на
длъжност „младши
инструктор“ в ГПУ-Варна при РДГП-Бургас към Главна дирекция „Гранична
полиция“ на МВР, поради
което е бил със статут на
държавен служител.
Не се спори още, че ищецът
че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд и че е работил на
12-часови работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по констатации
от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията по
ССчЕ.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.08.2016г. до
30.06.2019г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер
на 1632 часа общо, въз основа на представените по делото и неоспорени
ведомости. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143,
отчетените часове нощен труд се увеличават до 1865,38 часа, с разлика
от общо 233,38 часа, останали неплатени, като
стойност в размер на 1561,38 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд
в сочените времеви и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже плащане на
дължимите възнаграждения.
Безспорно между страните е наличието на служебно
правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часов труд.
В настоящия случай спорът между страните е изцяло
правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния
закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период 01.06.2016г. до 31.09.2016г. отчитането се
извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а
след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл.
179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл.
179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.06.2016г. до
31.03.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на
Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването
на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в
сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От ответника е направено възражение за частично
погасяване на вземането по давност, а именно за периода от 01.08.2016г. до
02.09.2016г., което е неоснователно. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ за исковете
за трудово възнаграждение (на които следва да се приравнят настоящите)е
предвиден тригодишен давностен срок. Броенето на срока следва да започне от
настъпване на изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение. В настоящия
случай предвид липсата на данни за изрична уговорка за датата, на която е
дължимо възнаграждението, следва да се приеме, че изискуемостта настъпва на
първо число от месеца, следващ този, за който се дължи, Предвид, че преди м.
октомври 2016г., възнагражденията е следвало да се изплащат ежемесечно то вземането
за възнаграждението за извънреден труд за месец август 2016г. е станало
изискуемо на 01.09.2016г., предвид което и искането за същия месец не е
погасено по давност.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза
се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след
преизчислението с коефициент 1.143 е 1561,38 лева.
С оглед на
изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 480 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС (400
лева без ДДС).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 62,46 лева,
както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46
да заплати
на П.Г. К., ЕГН ********** сумата 1561,38 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 233,38 часа
за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с
адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46
да заплати на П.Г. К., ЕГН ********** сумата от 480 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес:
гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 62,46 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: