Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 14.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа т.д. № 3589 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 68 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.
Образувано е по възражение на А.И.И., ЕГН: **********, по
чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу решение № ЗБН 66-461/29.12.2015 г., с което синдиците
са оставили без уважение възражение срещу невключване в списъка с приетите
вземания на вземането на И. в определяем размер - в размер на законната лихва
от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
ответника /22.04.2015 година/ върху главницата от 253 215,56 лева /възразилият
кредитор поддържа възражението само по пункт II,
т. 2/.
Кредиторът твърди, че в списъка с приети вземания по чл. 64
ЗБН са включени вземанията за сумата от общо 253 215,56 лева, но счита, че
му се дължи и неприетото определяемо вземане за законна лихва върху посочената
главница за периода след решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Моли за допълване на списъка на приетите вземания в посочения
смисъл, при спазване нормата на чл. 94, ал. 1, т. 9, вр. чл. 4, ал. 2, т. 1
ЗБН. Счита, че и вземането за законна лихва е подлежало на служебно вписване от
синдиците в списъка на приетите вземания на основание чл. 63 ЗБН и предвид
качеството на вложител на И., включително с всички привилегии и акцесорни
вземания. Аргументира се с липса на законови изисквания за установяване
вземанията на вложителите и форма за предявяване, както и липсата на законово
задължение по ЗБН за вложителите за предявяване на акцесорните вземания.
Синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********оспорват
възражението. Твърдят, че вземанията на възразилата са включени служебно под №
617 в списъците и тя не е подавала молба. Твърдят, че И. е вложител в КТБ АД, а
приетите вземания са с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и
включват главница и договорна лихва до 22.04.2015 година по два договора за
влог на И.. Вземането за законна лихва не е включено поради липса на съответно
искане и предявяване на такова искане пред синдика, като по тази причина и
предвид нарочно предявяване в списъците на приетите вземания са включени други кредитори
с вземане за законна лихва след решението за откриване на производството по
несъстоятелност, тъй като те са отправили такова искане. Претендира разноски.
Предявено
е възражение с правно основание чл. 66, ал. 6 от ЗБН.
В тежест на възразилия кредитор е да докаже, че към датата
на откриване на производството по несъстоятелност има качеството вложител в
банката, съответно – носител на вземанията, които претендира в настоящото
производство, както и да докаже размера на вложената сума и на претендираните
суми.
Ответникът следва да установи правоизключващите си
възражения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно между страните е, че възразилият кредитор е бил вложител в банката по силата на два
договора за влог, във връзка с което е била титуляр по две депозитни сметки.
Безспорно е и че в тази връзка притежава вземане срещу банката за сумата от
общо 253 215,56 лева /главници и договорна лихва до 22.04.2015 година/.
Няма спор, че вземане в този размер е включено служебно от синдиците в списъка
на приетите вземания. Няма спор и че възразилият кредитор не е подал молба за
предявяване на вземането за законна лихва, предмет на настоящото производство.
Безспорно е също и че възражението по чл. 66, ал. 1 ЗБН е
подадено в срок и че е оставено без уважение изцяло, вкл. и относно вземането
за законна лихва /налице е произнасяне на синдиците, макар и при липса на
мотиви за отхвърляне на искането за допълване на списъка в тази част/.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗБН, вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени и се вписват
служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1. Това не отменя правото на лицата
по предходното изречение да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал.
1. Съгласно чл. 4
ЗБН, масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по
вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски
по несъстоятелността. Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на
кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - 8 вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност за банката.
Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗБН, по смисъла на този закон
„вложител" е лице,
което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова
сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни
банкови сделки.
Или, при съвкупна преценка на цитираните норми и при
съобразяване спецификата на регулираните отношения от ЗБН и необходимостта от
съблюдаване баланса между обществения интерес във връзка с тях и интереса на
кредиторите/вложителите, съдът достига до
извод, че служебно по смисъла на чл. 63, ал. 3 ЗБН се включват в списъците само вземанията
на вложителите, които са за получаване на паричните средства по банковата
сметка или кредитните салда към определен
времеви момент. За останалите вземания, вкл. акцесорното за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, е необходимо нарочно предявяване по реда на
чл. 63, ал. 1 ЗБН, каквото в процесния случай не е налице. Действително вземането
за законна лихва е акцесорно /дължимо само при наличието и на главно вземане/,
но то произтича от закона – чл. 86 ЗЗД и в този смисъл е самостоятелно вземане,
което не попада в обхвата на нормата на чл. 63, ал. 3 ЗБН, вр. § 1, т. 4 ДР. Тоест, по отношение на това вземане, вложителят е
приравнен на кредиторите и за него са приложими правилата на чл. 63, ал. 1 ЗБН
и доколкото законната лихва не се начислява автоматично по
сметката на вложителя, то е необходимо и нарочно
предявяване на вземането пред синдиците /така и Решение № 1672/2017 година на САС, по т.д. № 6236/2016 година/.
Във връзка с възраженията на вложителя следва да се посочи,
че от представените доказателства е видно, че в списъците на приетите вземания
са включени такива за законна лихва от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, но само, когато същите са били предявени пред синдиците, вкл. с
посочване на начална дата на обезщетението.
Или, правилно синдиците не са включили служебно в списъка на
приетите вземания вземането на възразилия кредитор за законна лихва от решението
за откриване на производство по несъстоятелност и правилно са оставили без
уважение възражението.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно
подаденото от А.И. възражение.
С оглед изхода от спора, на ответника са дължими разноски за
юрисконсулт в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП
и вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, а възразилият кредитор следва да заплати и дължимата
ДТ по сметка на Софийски градски съд от още 25 лева /25 лева вече са заплатени/.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
възражението по чл. 66, ал. 6 от
Закона за банковата несъстоятелност на А.И.И., ЕГН: ********** срещу решение на
синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ № ЗБН 66-461/29.01.2015 г., с
което е оставено без уважение възражение на кредитора срещу невключване /служебно
от синдиците/ на негово вземане в определяем размер в размер на законната лихва
от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
ответника /22.04.2015 година/ върху главницата от 253 215,56 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, А.И.И., ЕГН: **********
да заплати на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК: *********, сумата от 300
лева – съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: