Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 132 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, вх. № 1072/20.01.2020 г., предявена от
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК831030580 срещу П.А.Т., с адрес ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 600 лева,
представляваща главница по договор за кредит № **** между „4финанс” ЕООД и
ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018г. и
наказателна лихва в размер на 567 лева, начислена върху непогасената главница
за периода от 18.01.2017г. до 22.11.2018г., както и сумата от 146,40 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искането.Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че на 18.12.2016г. „4финанс” ЕООД с търговска марка „Вивус”
сключило с ответника договор за кредит № *******. Договорът бил сключен при
предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за
комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр.
с чл.2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора била описана в общите
условия и отговаряла на нормативните изисквания. Подписването на договора се
извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той
декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и
че желае да получи посочената сума по банкова сметка, ***. Твърди, че на на
18.12.2016г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за заем №******,
който бил втори между страните. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат
заем в размер на 300 лева и да ползва услугата за експресно разглеждане на
заявлението. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 17.01.2017г.
Съгласно уговореното между страните сумата била изплатена в клон на
„Изипей” на 19.12.2016г. На 19.12.2016г.
ответницата подала заявка за отпускане на Допълнителен кредит в размер на 200
лева. Тази сума била отпусната на 20.12.2019г. по посочения начин – чрез
паричен превод посредством „Изипей“ АД.
Съгласно т.8.1 и т.8.2 от Общите условия отпускането на допълнителния
кредит се считал за промяна на съществуващия договор за кредит. На 25.12.2016г.
П.Т. подала заявка за отпускане на още един допълнителен кредит в размер на 100
лева, която сума била отпусната на следващия ден отново чрез превод чрез
„Изипей“ АД. По този начин общата
дължима сума по договор за кредит № ********* станала в размер на 765,58 лева.
Към главницата от 600 лева била начислена договорна лихва в размер на 19,18
лева по т.6.1 от ОУ за периода от 18.12.2016г. до 17.01.2017г. при уговорен
лихвен процент в размер на 40,78%, такса за експресно разглеждане в размер на
146,40 лева по т.2.1 от ОУ. Съгласно т.2.4 от ОУ за услугата експресно
разглеждане на заявката се начислява такса съобразно сумата и периода на
погасяване на кредита, както за първия, така и за допълнителния кредит, като тя
била известна на кредитополучателя преди подписване на договора за кредит. За
първоначалният кредит с размер от 300 лева таксата за експресно разглеждане е в
размер на 76,89 лева. Заявени били от ответника два допълнителни кредита, като
с тях общата дължима такса за експресно разглеждане станала 146,40 лева.
Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите условия била
начислена наказателна лихва, формирана като към основния лихвен процент на БНБ
– 10,00% бил добавен договорения лихвен
процент от върху неизплатената главница от просрочието. Заемодателят изпратил
напомнителни писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по
договора, като били посочени актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Съгласно общите условия писмата са за сметка на
заемателя. На 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД сключил договор за цесия с
„Кредитреформ България” ЕООД № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който на ищеца
били прехвърлени вземанията на заемателя срещу ответника за следните суми: 600
лева – главница, наказателна лихва – 567 лева за периода от 18.01.2017г. до
22.11.2018г.; 146,40 лева – такса за експресно разглеждане; 19,18 лева –
договорна лихва за периода от 18.12.2016г. до 17.01.2017г.; 50 лева – такси за
събиране. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за извършеното прехвърляне на вземания. Същото било изпратено до длъжника,
но се върнало с отбелязване, че пратката се е върнала непотърсена. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми: 600 лева,
представляваща главница по договор за кредит №*****между „4финанс” ЕООД и
ответника, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018г. и
наказателна лихва в размер на 567 лева, начислена върху непогасената главница
за периода от 18.01.2017г. до 22.11.2018г., както и сумата от 146,40 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искането, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
С подадена от
ищцовото дружество молба вх. № 7039 / 29.05.2020 г, ищецът е уведомил съда, че
оттегля исковата си молба в частта на предявените искове за мораторна /наказателна / лихва срещу
ответницата, както и за сумата от 146,40 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искането.
С
определение № 260116 / 10.09.2020 г. съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК
производството по гр. дело № 132 по описа на Районен съд гр. Враца за 2020 г.,
в частта му на предявения иск за наказателна лихва в размер на 567 лева,
начислена върху непогасената главница за периода от 18.01.2017г. до
22.11.2018г., както и в частта му на
предявения иск за сумата от 146,40 лева,представляваща такса за експресно
разглеждане на искането, поради оттегляне на исковата молба за тези искове.Определението
не е атакувано и е влязло в сила.
С молба вх.№
262048 / 12.10.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не изпрати представител в
първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /разпореждане № 595/22.01.2020 г. е връчено на
ответницата на 27.01.2020 г./.
Съдът намира,
че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ,вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК П.А.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК831030580 сумата от 600.00 лева, представляваща
главница по договор за кредит № **********, сключен на 18.12.2016 г. между „4финанс” ЕООД, ЕИК ********** и П.А.Т.,
което вземане е прехвърлено на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.А.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК831030580 сумата от 410,00 лв./ 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 50.00
лева – заплатена държавна такса/, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 132 /2020 г. по описа на Районен съд гр. Враца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: