РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110159595 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ЗК “....” АД, моли да се признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи:
- сумата от 522 лева, обезщетение по щета № ........, ведно със законната лихва; и
- сумата от 154,58 лева, мораторна лихва за периода от 01.1-.2018г. до 31.08.2021г.
Претендира разноски.
Ответникът - С., оспорва иска (повечето правнорелевантни факти).
Третото лице-помагач на ответника - Консорциум „А.“, чрез участващите в него
юридически лица: ....... с данъчен номер ........, със седалище и адрес на управление: Р. И., не
се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Протоколът на КАТ от 03.04.2018г. е изготвен от служител на МВР, който е посетил
местопроизшествието (доводът за обратното е неоснователен а дори и да беше – това не
разколебава презумпцията, описано по-долу – в цитираната практика) Съобразно бланката
– изготвени са били и снимки, обстановката е описана с кодове и е нарисувана схема.
1
Според официалния документ, л.а., застрахован при ищеца, е увреден вследствие на дупка
на пътното платно.
Документът е официален и обвързва съда до доказване на обратното, от страната имаща
интерес за това – СО / доказателства в тази насока, въпреки указанието в доклада, не бяха
ангажирани (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена
сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено
значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и
материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за
станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на
длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа
факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила
удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на
актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Изброяването на практиката
въобще не е изчерпателно.
Нормата на чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, противоречи на нормативни актове с по-висок ранг – Правилника за ПТП и ЗДП,
които НЕпредвиждат снимков материал (чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Добре е ако има снимков
материал (както е в случая, но той не е изискан от МВР от страна на ответника –
отново чл. 154, ал. 1 от ГПК), но липсата му е ирелевантна. Така, това правило следва да се
тълкува в смисъл, „ако е възможно, е добре да се направи“, тъй като и КЗ не предвижда
подобно задължение.
Не се спори, че увреденият собственик е застраховал МПС-о при ищеца, че е образувана
щета и че по нея е заплатено.
Представени са няколко констативни протокола, подписани от представители на СО и
2
консорциума, от които е видно, че за целия участък, предоставен за поддържане на третото
лице – няма никакви дупки.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че, ако е имало дупка, тъй като според
документацията на общината такава няма, то стойността на обезвредата е 797,92 лева.
Увредени са въздушна възглавница и задно окачване. Те могат да са следствие от подобен
инцидент.
Вещото лица има за задача да мотивира извода си, ако е налице дупка (тъй като то не
би могло да знае със сигурност този факт), то от нея, съобразно доказателствата по делото,
дали би могло да възникне подобна щета, съответно – каква е нейният паричен еквивалент.
Експертът не може да преценява съотношението между доказателствата, което си
противоречат – това е задължение само на съда (Р. № 3419 от 19.01.1979г. по гр.д. №
2478/1978г., І г.о. на ВС).
Заключението е пълно, логично и задълбочено и в никакъв случай не може да се
приеме, че е повърхностно. Отново следва да се посочи, че документацията на ответника
също е съобразена. Навеждането на отвод само защото крайният извод обикновено не се
харесва на ответната страна е хипотеза на недопустимо процесуално поведение. Как ще се
структурира изложението, стига изводите да са ясни, е без значение. Нормално е да се
изложи мотивация и да се отговори на двата въпроса: могат ли подобни щети да са
следствие от подобна дупка и стойността на обезвредата (средна пазарна цена, освен, както
е посочено по-долу, ако става въпрос за елементи/чести, които имат отношение към
безопасността). Всичко това е сторено.
от правна страна:
Съгласно чл. 5 от Закона за пътищата, пътищата са общинска и държавна собственост (с
изключение на частните такива). Републиканската пътна мрежа е държавна собственост – но
в случая не става въпрос за такава мрежа, доколкото ПТП е настъпило в рамките на гр.
София. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините (чл. 31 от ЗП). Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Твърди се неизпълнение от страна на работещите в общината на отредените им задължения
– поддръжка на системата от пътища, в резултат, на което е налице деликт, осъществен чрез
омисивно деяние – т.е. чрез бездействие.
Самият протокол има определен минимум от реквизити, които са налице. В него мястото на
ПТП (дупката) е локализирано в достатъчна степен. Всичко останало, стига да е релевантно,
се установява от страната, имаща интерес за това (отново чл. 154, ал. 1 от ГПК). Бланкетното
(използването на стандартен отговор) оспорване, не е конструктивен подход, а и не
подпомага интереса на ответника.
Скоростта представлява евентуална хипотеза на съпричиняване и се установява от
3
ответника – това не е сторено. Според Решение от 21.02.2012г. по гр.д. № 7603/2010 г. на
СГС: шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път,
независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Т.е., вариантът за
освобождаване от отговорност на СО е само неизправност на пътя, маркирана със
съответните пътни знаци (нещо, което очевидно не е било сторено).
Основният предмет на договор за застраховка КАСКО е щета от ПТП. Ответникът би
следвало и да установи защо намира, че неизправността на пътя, причинила щети, не е
хипотеза покрита от полицата. Сблъсък с неподвижен предмет обхваща и „дупка”.
Юридически и лингвистично тя е предмет („предмет”: съществително, всяко материално
явление – „Съвременен тълковен речник на български език, ІІІ издание, издателство
„Gaberoff) – чл. 9 от ЗНА. Става въпрос за липса на материя, която е обособена в
самостоятелно понятие от езика (аналогично е и омисивното поведение – т.е. е липса на
поведение, при задължение за такова). В тази връзка и § 1, т. 19 от ЗДП - "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Увредена е въздушната възглавница на л.а. и задно окачване. За жизненоважните елементи
на л.а. не се прилага какъвто и да е процент овехтяване, тъй като от тях зависи животът и
здравето на пътниците. А в случая дори е и теоретично трудно да се предположи каква би
следвало да е, според ответника, новата въздушна възглавница.
Задължението за поддържане на пътната настилка в изрядно състояние е на ответника, а не
на неговият подизпълнител. Последният действа от името на общината, като всяка негова
грешка или пропуск, юридически се приема за такава на ответника. В тази връзка, цялата
документация, представена от СО, във връзка с договореностите ù с консорциума, е
ирелевантна. Самият договор дава възможност на СО единствено да предяви регрес, ако
бъде осъдена в това производство.
Както бе посочено, задължението за поддържане на пътищата в рамките на столицата
е на ответника. Облигационната връзка между ответника и консорциума е с частен характер
– това е договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД). Протоколите установяват само, че
общината е приела без забележки дейността на изпълнителя, но те не обвързват никого (да
се разбира – което и да е трето лице). Става въпрос за частни документи, които нямат, за
разлика от протокола за ПТП, нормативно уредена презумпция за вярност. Юридически те
могат да се възприемат като писмено свидетелско показание (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на
ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и
Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК), от гледна
точка на консорциума – но те са недопустими. Това е така, тъй като ищецът на можа да
зададе въпроси в о.с.з. на работниците на изпълнителя (евентуални свидетели), какво точно
е поддържано и какъв оглед е сторен (задълбочен или не), към момента на подписване на
документа. А от гледна точка на ответника – писмено изражение на собствените му
възражения (писането не доказва нищо в полза на този, който го е писал, но то е
доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem).
4
Ищецът е заплати дори по-малко отколкото се е дължало. Съобразно заключението
на в.и. искът за главницата е основателен.
На основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че това се отнася и до лихвата.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 75 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 325 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
ЗК „.....“ АД, срещу С., че ответникът дължи следното:
- сумата от 522 (петстотин двадесет и два) лева, обезщетение по щета № 0000-1261-18-
251294, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 154,58 (сто петдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) лева,
мораторна лихва за периода от 01.1-.2018г. до 31.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК, С., да заплати на ЗК „.....“ АД, сумата
от 75 (седемдесет и пет) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, С., да заплати на ЗК „.....“ АД, сумата
от 325 (триста двадесет и пет) лева – сторени деловодни разноски в исковия процес.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника -
Консорциум „А.“, чрез участващите в него юридически лица:
„.....“ АД
и
„.....“ ООД .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6