О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………../10.08.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито съдебно заседание
на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1388 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по адм. дело № 1388 по описа за 2021
г. на Административен съд Варна е образувано по жалба на М.Л.Ж., с ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора – гр. Варна срещу Заповед № 509/
25.05.2021 г. на Началника на Затвора – гр. Варна, с която на основание
разпоредбата на чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни“.
Със Заповед № Л – 2051 от 18.06.2021 г. на Главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е било отхвърлено като неоснователно
оспорването на М.Л.Ж. срещу Заповед № 509/ 25.05.2021 г. на Началника на
Затвора – гр. Варна по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС
заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на
затворническите общежития и на поправителните домове подлежат на обжалване пред
началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвор, подлежат на
обжалване пред ГД „Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл. 104, ал. 3
от ЗИНЗС съответно пред Министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7 –
дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС обаче
само заповедта за дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“
подлежи на оспорване пред Административния съд по местоизпълнение на
наказанието в 3 – дневен срок от обявяването й. За останалите видове дисциплинарни
наказания, в това число наложеното с оспорената заповед „извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената за срок от три дни“ специалният закон
предвижда оспорването им единствено по административен ред и изключва общия ред
за съдебен контрол, за законосъобразност на административните актове. (в този
смисъл е актуалната съдебна практика – Определение № 898 от 30.05.2019 г., ІІІ
отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 4213/2019 г. Определение № 17175/19.12.2013
г., постановено по адм. д. № 16006/2013 г. на ВАС, Определение №
13107/04.11.2014 г., постановено по адм. д. № 13355/2014 г. на ВАС, Определение
№ 3276/22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2338/2016 г. на ВАС).
В свое определение № 1202/ 24.01.2020 г.,
постановено по адм. д. № 14722/2019 г., трето отделение, ВАС приема, че в
съответствие с чл. 120 от Конституцията на Република България гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон, а в практиката си Конституционният
съд нееднократно е посочвал, че възможността за изключване на съдебния контрол
върху административните актове, предоставена на законодателя с чл. 120, ал. 2
от Конституцията е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително (Решение № 18 / 1997 г. по к. д.
№ 12/1997 г., Решение № 5 от 1997 г. по к. д. № 25 / 1996 г.). Посочено е че “|... законодателят може да
установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове
само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати
основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по – висша, но изрично конституционно прогласена ценност
трябва да бъде приоритетно защитена”.
Съдебната практиката е колеблива по отношение
преценката относно допустимостта на жалбата пред съдилищата срещу заповедите за
налагане на посочените дисциплинарни наказания по чл. 110 от ЗИНЗС, но в
последните постановени съдебни актове, тя трайно се ориентирана към тълкуване
на разпоредбите на закона в смисъл, че след като ЗИНЗС изрично посочва съдебно
обжалване на определена категория актове на администрацията на затвора и тези
не са измежду тях, то същите не подлежат на съдебно обжалване. Това е и
смисълът и целта на ЗИНЗС, да се предвиди съдебен контрол за по – тежките
възможни дисциплинарни наказания, с оглед спазване на основните права на гражданите,
лишени от свобода.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
оспорения административен акт Заповед № 509/ 25.05.2021 г. на Началника на
Затвора – гр. Варна не подлежи на съдебен контрол, за него е предвидено
единствено оспорването пред по – горестоящия административен орган, който
процесуален ред в случая е бил изчерпан от жалбоподателя, предвид което жалбата
му, предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 1388 по описа за
2021 г. на Административен съд Варна следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане жалба на М.Л.Ж., с ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора – гр. Варна срещу Заповед № 509/
25.05.2021 г. на Началника на Затвора – гр. Варна, с която на основание
разпоредбата на чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, му е наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни“.
Прекратява производството по адм. дело № 1388 по
описа за 2021 година на Административен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок
от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: