Решение по дело №5202/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              04.06.2015 година                        гр.С.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , III “Б” състав , в публично заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                           

ЧЛЕНОВЕ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА

 

  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при секретар Н.С.

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5202 по описа на 2015 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №5202/2015 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “К.Т.” АД *** срещу решение №I-44-237 от 21.01.2015 г постановено по гр.д.№15922/11 г на СРС, 44 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу И.Г.И. ЕГН ********** и Р.М.Г. ЕГН ********** от гр.С. :

- с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на избено помещение със застроена площ от 9 кв.м. в жилищна сграда в гр.С. ул.З.К. №* ; разположено под кухнята на жилищния етаж при граници : от две страни двор , мазе , общ коридор и мазе ;

- с правно основание чл.109 ЗС за премахване на стената изградена между стълбището на сградата и общия коридор в сутеренния етаж , която препятства ползването на описаното избено помещение ;

- с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата от 5000 лева обезщетение за лишаване от ползване на ищеца за периода 05.07.2007 г – 15.04.2011 г ;

- и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 200 лева обезщетение за забава за периода 05.07.2007 г – 15.04.2011 г.

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като по архитектурния проект от 1956 г и нотариалният акт за отстъпване на право на строеж от същата година сутеренният етаж е мазе и там има коридор , който е обща част. До 1988 г в сутерена не е имало баня и той не е представлявал жилище , видно от заснемане на разпределителната мрежа за топла вода. Сутеренът не отговаря на нормативните изисквания за жилище по Наредба №5 и не е правено законно преустройство , като е нарушен чл.40 ЗУТ. Не следва да се кредитират тройната СТЕ и показанията на св.Ф. и св.В. , защото същите противоречат на заснемането от 1988 г , а трябва да се кредитират показанията на св.Й. и св.Л. . Избеното помещение от 9 кв.м. съществува и към момента представлява спалня. Неправилно СРС не е допуснал нова тройна СТЕ , която да установи дали сутеренът отговаря на изискванията за жилище , а за първи път сутеренът се назовава жилище в нотариален акт от 1993 г , но тази сделка е нищожна. Жилищата на първи и втори етаж са от 81 кв.м , а на сутерена е от 72 кв.м ; като разликата от 9 кв.м е именно спорното мазе и е била зазидана вратата към общия коридор. Мазетата не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка в полза на несобственик в етажната собственост т.е. сделката от 1993 г е нищожна . Не може да има позоваване на придобивна давност върху избено помещение от лице , което не е собственик на обект в сградата.

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Правилно съдът е приел , че претендираното избено помещение не е било изградено и представлява невъзможен предмет по придобивния акт на ищеца от 2006 г. СРС е извършил точен анализ на изслушаните СТЕ и свидетелски показания , които обосновават отхвърляне на процесните искове. Сградата е посторена през 1956 г -1960 г и към този момент помещенията , които не са означени като зимник отговарят на техническите норми . Последващата нормативна уредба е без значение , защото тя няма обратно действие.

         Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 09.02.2015 г и е обжалвано в срок на 20.02.2015 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

За да отхвърли исковете СРС е приел , че в сутеренният етаж на сградата – още от нейното изграждане – не е същестувало избено помещение с описанието дадено от ищеца и вписано в нотариалния акт от 2006 г . По единствения одобрен проект от 1956 г не се предвижда изграждане на избено помещение и няма юридически и фактически данни за извършване на последващи преустройства /в този смисъл са и показанията на св.Ф. и св.В./. Единственото помещение означено като “зимник” е с площ от 17,70 кв.м. и не се намира под кухнята на горните етажи , а избено помещение от 9 кв.м. не е предвиждано . Нотариалният акт от 2006 г относно избено помещение от 9 кв.м. е с невъзможен предмет и е частично нищожен.

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба . Не е доказано твърдението на въззивника , че целият сутеренен етаж на сградата е бил “мазе”. Както установяват СТЕ и тройната СТЕ , касае се за надземен етаж , като на единствения одобрен план от 1956 г само северозападното помещение от 17,70 кв.м е означено като “зимник” , а другите три помещения не са обозначени . Зимникът от 17,70 кв.м не се намира под кухнята на горния етаж /първи , но на практика втори етаж по сегашната нормативна уредба/, а и същият е с различна площ .

Поначало нотариалният акт за учредяване на право на строеж на предходен праводател на ищеца от 1956 г може да се приеме за частично нищожен поради неопределеност на част от престацията , описана като “едно избено помещение в сутерена на сградата /мазето/ , находящо се под кухнята на етажа”. Не е описана площта на бъдещото избено помещение , нито са посочени неговите съседи или е индивидуализирано по проект . Следователно самата суперфиция е с неиндивидуализиран предмет , като липсата на индивидуализация не може да се замести от последващи устни споразумения между страните и/или на фактически данни за евентуалното му изграждане . В този смисъл е решение №100 от 31.07.2013 г по гр.д.№443/12 г на ВКС , IV ГО . На практика последващите нотариални актове на праводателите на ищеца и на самия ищец не доказват категорично площта и местоположението на претендираното избено помещение и се налага вещите лица по настоящото дело да изпадат в колебания и догадки , което е недопустимо .

Дори да се приеме , че процесното помещение би могло да е това в югоизточната част на етажа /с площ от около 9 кв.м./, данните по делото от тройната СТЕ са , че още при първоначалното строителство през 1956 г – 1960 г сутерен с мазета не е бил изграден , а е изграден пълноценен жилищен етаж. Спорното избено помещение е превърнато в спалня, единственият зимник – в дневна , а общия коридор за мазета – в коридор на жилището и антре. Увеличена е проектната височина на помещенията. Действията на строителите на сградата по укриване наличието на още един пълноценен жилищен етаж са логични предвид свирепата жилищна криза в С. в края на 50-те години и опитите да се ограничава индивидуалната жилищна собственост до едно жилище и то до определена площ .  Тогава са превръщани в жилища полуподземни помещения и тавани , камо ли надземен и напълно годен за живеене сутерен . Към настоящия момент и чрез настоящото дело , ищецът прави недопустим опит “да върне времето назад” само на базата на една спорна като действителност суперфиция от преди повече от половин век . Факт е , че се изкупуват части от сградата и чрез настоящите формални претенции за мазе всъщност се иска унищожаване на жилището на ответниците , което ще стане маломерно ако му се отнемат едно от помещенията и коридора.

Неоснователни са доводите на въззивника по Наредба №5/77 г и по последващи нормативни актове , включително ЗУТ , че сутеренното жилище не отговаря на нови законови технически изисквания . Съобразно указанията в Тълкувателно решение №96/1971 г на ОСГК на ВКС е допустимо съществуването на заварени /вече обособени/ жилища до 17.05.1963 г , макар и несъобразени изцяло с новите строителни правила и норми . Последващите нормативни актове , с които се въвеждат нови технически и хигиенни изисквания към жилищата нямат приложение и е безцелно да се изследват .

Не отговаря на истината твърдението на въззивника , че жилищата на първи и втори етаж са от 81 кв.м , а на сутерена е от 72 кв.м ; като разликата от 9 кв.м е именно спорното мазе. СТЕ нямат такива констатации , а по архитектурния план горните жилищни етажи имат допълнителни елементи , включително и еркерна тераса , каквато сутеренът няма.

Не следва друго от заснемане на разпределителната мрежа за топла вода от 1988 г. Видно и от този план сутеренът е показан като жилище – с две стаи и хол ; като претендираното помощение е означено като стая и е показана и тоалетна. Това  е напълно достатъчно за едно жилище , като жилищата по Тълкувателно решение №96/1971 г на ОСГК на ВКС могат да съществуват даже като една стая , дори и без прилежаща тоалетна . Процесното сутеренно жилище си има всичко необходимо за цивилизован живот и не е необходимо да има отделна баня и отделна тоалетна – може и обща баня-тоалетна . Впрочем , планът от 1988 г е най-силен  и неоспорим аргумент , че процесният етаж е отдавна преустроен и е дългогодишно жилище . Твърденията и претенциите на ищеца за “етаж от мазета” са безпочвени и абсолютно неоснователни .

Настоящият съд приема , че поне от 1988 г сутеренният етаж е владян като жилище и без достъп до него от праводатели на ищеца, предвид и единствения вход към него . През 1993 г праводателят на ответниците Н.И. е придобил имота по дарение от сестра си В.П. . Дори последната да не е станала собственик по давност , самият Н.И. го е придобил в 5-годишен давностен срок – през 1998 г - като добросъвестен владелец и/или евентуално при присъединяване на владение . Съответно и ответниците , които са и бивши наематели на имота , са го придобили от собственик с нотариален акт от 05.07.2007 г . Правилно СРС е кредитирал показанията на св.Ф. и св.В. , а не тези на св.Й. и св.Л. , защото изложеното от последните е нелогично и противоречи на данните от СТЕ .

От своя страна през 2006 г ищецът не е придобил право на собственост върху “избено помещение”, дори да се приеме , че сделката от 1956 г за учредяване на право на строеж за него е действителна . Избеното помещение никога не е било изградено като такова , а е било приобщено към сутеренен апартамент . Избено помещение не е съществувало , а площта му е придобита от праводателя на ответниците по давност. За обектите по Тълкувателно решение №96/1971 г на ОСГК на ВКС не е задължително да имат избено помещение . Оставането на праводателя на ищеца без мазе и придобиването на площта предвидена за мазе от ответниците не е в нарушение на императивна норма . Не е предмет на настоящото дело да се установява дали сутеренното жилище е напълно законно или само търпимо , поради което съдът не следва да излага мотиви в тази насока .     

При безспорно установеното , че ищецът не е собственик на процесния имот , предявените от него ревандикационен , негаторен и парични искове за неоснователно обогатяване и за лихви за забава са неоснователни. Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно и трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемите страни в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение.

  

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №I-44-237 от 21.01.2015 г постановено по гр.д.№15922/11 г на СРС, 44 състав.

 

ОСЪЖДА “К.Т.” АД *** да заплати на И.Г.И. ЕГН ********** и Р.М.Г. ЕГН ********** от гр.С. сумата от 1500 лева деловодни разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение/ .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.