Р Е Ш Е Н И Е № 251
Гр.Несебър, 20.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 73 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от Ефтим Г.С. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 17-0304-004210 от 13.12.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ-Несебър, с което: 1) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”, 2) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, и 3) за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно и отрича да е извършил вменените му административни нарушения. При издаването на наказателното постановление (НП) и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и моли постановлението да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП като отрича той да е извършил нарушението, предвид, че не е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита също, че е нарушен материалния закон с оглед на това, че е приложена отменената Наредба № 30/26.06.2001г. Съгласно действащата наредба не е следвало да бъде извършена нова проверка с техническо средство, след като преди това жалбоподателят не е отказал такава, а такава с химическо лабораторно изследване. Не е доказано категорично обаче, че талон за медицинско изследване е издаден на жалбоподателя, предвид, че номера на талона не е вписан в съставения от актосъставителя протокол.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.12.2017г. докато изпълнявали служебните си задължения свид. М.В.М., Данаил Валентинов Събев и Валентин Стойков Петров – мл. автоконтрольори при РУ-Несебър, в град Несебър, на улица Първа, срещу хотел „Бисер”, спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Туран с рег.№ 036М781, движещ се в посока потел „Сапфир” – хотел „Свежест”. След проверка на документите, установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Е.Г.С., който при проверката не е представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, както и контролен талон към свидетелството му за управление на МПС. Спрямо С. е била предприета проверка с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+” за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. След това е бил поканен от проверяващите в сградата на РУ-Несебър, където да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, на което С. се съгласил и се придвижил до сградата на РУ-Несебър с автомобила си. Там свид. М.М. е извършил проверка за алкохол, като тестът е отчел невалидна проверка по всички показатели. След като проверяващият е приел, че невалидната проба се дължи на недостатъчно материал, и въпреки, че на водача преди извършването на пробата не му е била предоставена възможност да пие поне четири глътки вода, както е според изискванията на методическите указания за работа с техническо средство, е приканил С. да даде втора проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози пак чрез тест, на което последният отказал с мотива, че вече е направил един тест и втори няма да прави.
Свид. М.М. е попълнил талон за медицинско изследване № 0043605 от 06.12.2017г., в който е отбелязал обстоятелството на невалиден тест при проверката с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и в който е посочил, че водачът Е.Г.С. следва да се яви до 15:00 часа на 06.12.2017г. във ФСМП – Несебър. Смилайков е отказал да получи талона, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел. Този талон не е издаден според образеца съгласно Приложение № 1 към чл.4, ал.3 от действащата към него момент Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, а според образеца по Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от отменената тогава Наредба № 30 от 27.06.2001г.
Свид М.М. е съставил АУАН сер. Д, бл. № 0269365 от 06.12.2017г., според съдържанието на който Ефтим Г.С. на 06.12.2017г. около 13:50 часа в град Несебър, на улица Първа, пред хотел „Бисер”, посока хотел „Сапфир” – хотел „Свежест” управлява лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ 036М781, като: 1) отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на наркотични вещества или техни аналози в кръвта; издаден талон за медицинско изследване № 0043605; отказва талон за медицинско изследване, 2) не носи контролния талон и 2) не носи свидетелство за регистрация на МПС. Констатираните административни нарушения са квалифицирани съответно по чл.174, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от двама свидетели по акта и нарушението. Жалбоподателят Ефтим С. е отказал да подпише акта, но препис от него му е връчен срещу разписка.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации и извършените действие при проверката.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите и в което е възпроизвел съдържанието на акта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес да обжалва постановлението и законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 17.01.2018г., а жалбата срещу него е подадена на същия ден.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, в него се съдържат всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. Актосъставителят е посочил правната квалификация на всяко от извършените нарушения, прилагайки правилно материалния закон. Актът е съставен от компетентно лице, чиято компетентност и правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения произтича от Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, с които са му делегирани права.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, в частност тези на чл.57, ал.1 от ЗАНН, и е съобразено с целта на закона.
За да е съставомерно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП следва нарушителят да е отказал извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно, отделно нарушение от отказа да се изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвид начина на законодателна регламентация с отделянето на посочените хипотези в текста на правната норма посредством съюза „или”. В наказателното постановление тези две хипотези са били в кумулативна наличност, т.е. на жалбоподателя е вменено, че като водач на МПС едновременно е отказал проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно показанията на актосъставителя М., дадени в съдебно заседание, водачът след като е бил поканен и се е съгласил да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, действително такъв му е бил извършен, пробата от който се е оказала невалидна, което се потвърждава и от писмените доказателства по делото, установяващи невалидната проба. Актосъставителят не е приравнил невалидната проба с тест с отказ да бъде извършена такава проверка. В нарушение на чл.3, ал.2, т.3 обаче, вместо след невалидната проба да даде предписания за химико-токсикологично лабораторно изследване, той е поканил водача да му бъде извършен повторен тест, каквато хипотеза не е предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017г., поради което напълно незаконосъобразно отказът на водача да му бъде извършен повторно тест, му е вменен за нарушение, а едва този заявен отказ е дал основание на актосъставителя да даде предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, издавайки талон за медицинско изследване.
Жалбоподателят обаче, като водач на МПС, е отказал да изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изпълнителното деяние се състои в неизпълнение, т.е. бездействие в някоя от следните форми – водачът отказва да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел – чл.6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., водачът не се явява в определеното с талона лечебно заведение или водачът отказва да даде кръв за химико-токсикологично лабораторно изследване, което се удостоверява от медицинския специалист, включително и в протокола за медицинско изследване, с подпис на изследвания и/или на свидетел – чл.15, ал.6-8 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. В случая на водача е било обяснено, че може да даде кръв за анализ, за което е издаден талон за медицинско изследване № 0043605, но същият отказал получаването на талона, видно от отбелязването в него. Така контролните органи са изпълнили задължението си по чл.4, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. да издадат талон за медицинско изследване и да насочат лицето към това изследване. Не представлява съществено нарушение обстоятелството, че талонът е издаден по образен от отменената Наредба № 30.27.06.2001г., тъй като на първо място той не бил пречка водачът да даде кръв за химико-токсикологично изследване, нито този неправилен образец е бил причината водачът да не изпълни предписанието за този вид изследване и второ, издаденият талон по съдържание притежава необходимите реквизити на талона съгласно Приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., с изключение на реквизита, който изисква проверяваното лице да посочи дали приема или не приема теста. Това в случая не се явява съществено предвид отказа на водача да получи талона за изследване и липсата на показания на теста, т.е. невалидната проба.
Съдът намира, че в случая е ирелевантно и обстоятелството, че талонът за изследване вместо в хипотезата на т.3, е издаден при условията на т.1 на ал.2 на чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., с оглед приетото от съда, че като е приел, че водачът е отказал да му бъде извършен тест, актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, незаконосъобразно са вменили на жалбоподателя, че е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и в тази хипотеза.
След като обаче категорично се доказа, че жалбопадателят е отказал да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, означава, че същият е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП в тази хипотеза, поради което съдът намира, че наказателното постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, включително и поради доказаност на нарушението, макар, че в частта му, с което му е вменено, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол, това нарушение е недоказано.
Жалбоподателят не е изложил доводи в жалбата си против постановлението в частта му, с което за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени Глоби в размер на по 10 лева за всяко от двете нарушения на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, а и съдът не намира в тази част наказателното постановление да страда от пороци, които да налагат неговата отмяна – не са допуснати нарушения нито на материалния нито на процесуалния закон.
Наказанията, предвидени в чл.174, ал.3 и в чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП са с фиксирани от законодателя размери, поради което наложените глоби не могат да бъдат намалявани, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН, и срокът, за който жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС, съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, също е с фиксиран от законодателя размер.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із – 2539 от 17.12.2912г.
На основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, направените от съда разноски по делото, изразяващи се в заплатени пътни разноски на свидетел в размер на 9,54 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0304-004210 от 13.12.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Ефтим Г.С. с ЕГН **********,***,: 1) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки, 2) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, и 3) за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ефтим Г.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 9,54 лв. (девет лева и 54 ст.), представляваща направени по делото пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: