Р Е Ш Е Н И Е
София,
31.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9
състав
в открито заседание на осми март
две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Д.Ш., като разгледа докладваното от
съдия Комитова т. д. № 6635 по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 240, АЛ.1 ОТ ЗЗД И ЧЛ.86, АЛ.1 ЗЗД.
Ищецът „Е.Х.” АД, *** и адрес на управление ***,
с ЕИК ********, представявано от К.М.К. - Председател на съвета на директорите,
чрез адв. пълн. П.С.Б. от САК, с адрес ***, с искова молба от 23.10.2015 г. твърди, че между него и ответника „Б.К.е.С.“АД, ЕИК ********, със седалище *** 1220 и адрес на
управление *** No 48, Бизнес сграда Г.Х., представлявано от
Изпълнителния директор Р.Н.Г.-В., е бил сключен Договор за заем, по силата на
който ищецът в качеството си на заемодател, е предал в собственост на „Б.К.Е.С.“ като заемател, парична сума в размер на 80 000 евро. Съгласно чл. 2 от договора заемателят дължи
законна лихва в размер на 6 % годишно. На 21.12.2011 г. ищецът и „Б.К.е.С.“, с
ЕИК ******** са подписали Споразумителен протокол във връзка с горепосочения
договор за заем, като са констатирали, че към онзи момент задължението на
заемателя е в размер на 45 000
евро и
че са изплатени дължимите лихви. На същата дата е подписан нов Договор за заем
за сумата от 45 000 евро. Сългасно чл. 3 от този
договор заемателят дължи лихва в размер на 6% годишно. Съгласно чл.2 от
договора заемателят се задължава да върне заемните средства под отлагателно
условие след като получи изцяло уговореното плащане по друг Договор за
административни услуги от 22.02.2008 г., сключен между Заемателя и „Е.Ф.“ за
земеделска земя АДСИЦ /с последващо наименование Е.Ф.ЗА З.З. АДСИЦ/, с ЕИК ********,
наричано по-долу /Е./. Отлагателното условие по договора за заем е свързано със задължение Е.
за плащане, съгласно текста на т.3.1.3 от договора за административни услуги.
Дружество Е. е взело решение за прекратяване на дейността си на 29.02.2012г.
видно от протокол от ОСА от същата дата. Е. е в ликвидация със срок до
15.05.201Зг. На 28.08.2015 г. дружеството е заличено от Търговския регистър.
Със заличаването на търговеца отпада отлагателното условие по договора за заем,
посочено в чл.2 по-горе и вземането става изискуемо. Междувременно дружеството
на заемателя на 16.07.2014 г. се преобразува чрез промяна на правната форма от
ООД на „Б.К.С.“ АД и получава нов ЕИК ********
при пълно правоприемство, което ангажира отговорността на последното дружество.
На 09.09.2015 г. ищецът е поканил ответника да погаси задълженията си за главница
и лихви. В дадения срок плащане не е настъпило. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде осъден “Б.К.е.С.“
АД, да
заплати на ищеца „Е.Х.“ АД,
ЕИК ********,
следните суми по обективно съединените искове: 45 000 евро - представляваща главница и 8 100 евро - представляваща лихва, договорена 6 % годишно върху
заемната сума за период от три години, считано
от от 23.10.2012
год. до 23.10.2015 год. /съгласно уточнение, внесено с молба от 02.11.2016г./, заедно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, както и направените в настоящето
производство разноски.
Ответникът „Б.К.Е.С.“ АД, ЕИК ********, представлявано от Р.Н.Г.-В., със седалище и
адрес на управление:***8, Бизнес сграда Г.Х., чрез адв. Е.Д., с отговор на искова молба от 18.12.2015 г. твърди, че направените от
насрещната страна претенции са изцяло неоснователни и недоказани. Сочи, че
претендираните с исковата молба суми не се дължат. Ответникът оспорва изцяло
като съдържание и автентичност представените по делото Договор за заем от
21.12.2011 г. и Споразумителен протокол от 21.12.2011 г. Твърди, че те не са
подписани от надлежен представител на дружеството и не са предоставяни суми по
представените по делото Споразумителен протокол от 21.12.2011 г. и Договор за
заем от 21.12.2011 г., поради което „Б.К.Е.С.“ АД не дължи връщане на суми по представения по делото Договор за
заем от 21.12.2011 г. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове.
Ищецът „Е.Х.” АД, ЕИК ********,
е подал допълнителна искова молба във връзка с отговора на „Б.К.е.С.”
АД, в която прави пояснения и допълнения на първоначалната искова
молба, като твърди, че ответникът е получил паричен заем по Договора от
07.05.2008г., като получената по него сума, след приспадане на частично
погасеното задължение се преоформя в Договора от 21.11.2011 г.
Ответникът „Б.К.Е.С.“ АД, ЕИК ********,
е подал допълнителен отговор. Оспорва изцяло по основание и размер предявените
от ищеца „Е.Х.“ АД с исковата молба и допълнителна искова молба искове за връщане на получена в заем
сума в размер на 45 000 евро и лихва в
размер на 8 100 евро., като поддържа твърденията си
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Към исковата молба, ищецът е представил
преписи от Споразумителен протокол с
дата 21.12.2011 към Договор за заем от 07.05.2008 г. и Договор за
паричен заем от 21.12.2011 г. За същите, с оглед искане на ответната страна, на основание чл. 183 от ГПК, ищецът е
бил задължен и да представи документите в оригинал, с оглед извършване на
служебна констатация. Същият не е
изпълнил вмененото му по закон задължение, поради което с Определение от
02.11.2016, така посочените доказателства - Споразумителен протокол с дата 21.12.2011 към Договор за заем от 07.05.2008 г. и Договор за
паричен заем от 21.12.2011 г., на основание чл. 183, ал.1, изр. 2 от ГПК, са
изключени от доказателствения материал по делото.
С Нотариална покана от 09.09.2015 г., с рег. №
18320, том IV,
акт № 90, на нотариус М.Г., с рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС, ищецът „Е.Х.“ АД, е уведомил ответника „Б.К.Е.С.“ АД, че съгласно чл. 2 от сключения
между тях Договор за заем от 21.12.2011 г., заемателят се задължава да върне
заемните средства под отлагателно условие след като получи изцяло уговореното плащане по друг Договор за административни
услуги от 22.02.2008 г., сключен между „Б.К.Е.С.“ ЕООД и „Е.Ф. за земеделска земя
АДСИЦ /с последващо наименование Е.Ф.ЗА З.З. АДСИЦ/ с ЕИК ********.
Отлагателното условие по договора за заем е свързано със задължение на Е. за
плащане, съгласно текста на т.3.1.3 от договора за административни услуги.
Дружество Е. е прекратило дейността си на 25.09.2012 г. То е било в ликвидация
със срок до 15.05.201З г. На 28.08.2015
г. дружеството е заличено от Търговския регистър. Със заличаването на търговеца
Е. е отпаднало отлагателното условие по договора за заем, посочено в чл.2
по-горе и вземането е станало изискуемо. Ответникът е поканен в 7-дневен срок
да погаси задълженията си за главница 45 000 евро и лихва 8 100 евро
/договорена 6 % годишно върху заемната сума за период от три години/.
Поканата е връчена на ответника на
14.09.2015 г., срещу разписка № 270, чрез юрисконсулт Б.Д.В., със
задължение да предаде на изпълнителния директор.
По
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се
възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото
и с предоставената от страните счетоводна документация, е установило, че с
платежно нареждане за кредитен превод от 14.05.2008г. (уникален регистрационен
номер 080514150517379), с наредител „Е.Х.” АД, по сметката на „Б.К.е.С.” АД при
Р. BG40**********, е постъпила сумата 156 466.40 лева равностойни на 80 115.92 евро. (1 евро = 1.953 лв.).
Основанието за превода е “по договор от
07.05.2008г.” Получената сума е
осчетоводена като
задължение по кредита на сметка 151 ’’Краткосрочни кредити”.
С
нареждане за кредитен превод от 20.08.2008г.,
с наредител „Б.К.е.С.” АД, по сметката на „Е.Х.” АД е постъпила сумата 68 454.05 лева, равняващи се на 35 000 евро, с основаниие "по договор заем”, с което частично е погасен
предоставения заем. В счетоводството на ищеца – „Е.Х.” АД. предоставеният заем
е осчетоводен като вземане, по
дебита на сметка 49911 "Заеми”. Остатъкът на вземането (след извършеното погасяване по
заема в размер на 35 000 евро), възлизащо на 88 012.35 лв. (156 466.40 лв. - 68
454.05 = 88 012.35 лв.), равняващи се на 45 000 евро, фигурира по сметката и в
годишните финансови отчети на дружеството, включително до 2014 г. През 2015 г.
вземането е прехвърлено по сметка 445”Разчети по съдебни спорове”.
Към
материалите по делото са приобщени: Договор за заем от 07.05.2008г.; Договор
за административна услуга за промяна на предназначението на земеделска земя и
получаване на статут на УПИ от 22.02.2008 г., Протокол
от извънредно заседание на ОС на акционерите на „Е.Ф.ЗА З.З.“ АДСИЦ, с ЕИК ********,
проведено на 29.02.2012 г.; Извлечение от ТР към 23.09.2015 г. за „Е.Ф.ЗА З.З.“
АДСИЦ – заличен търговец; Договор за наем от 28.06.2005 г., сключен между „П.М.
Г.“ АД като наемодател и „Е.Х.“ АД като наемател; Извлечение от ТР, относно
преобразуване на „Е.Х.“ АД, с ЕИК ******** в „Е.Ф.Х.“ АД, с ЕИК ********;
Споразумение от 01.02.2011 г. за прекратяване на Договор за наем от 28.06.2005
г.; Договор за наем от 01.01.2012 г., сключен между „С.И.“ АДСИЦ като
наемодател и „Е.Ф.Х.“ ЕАД като наемател; Извлечение от банкова сметка, *** „Р.
(България) ЕАД, с титуляр „Е.Х.“ АД, относно извършен превод от 14.05.2008 г.
Представени
са доказателства и относно правосубектността и представителната власт на управителните
органи на страните – 2 броя Извлечения от ТР към 24.09.2015 г., както и Справка по чл. 366 от ГПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно
разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е неформален и реален. Именно поради реалния характер на договора правата и задълженията между страните възникват от предаването на паричната сума, предмет на договора от заемодателят в собственост на заемателя. Договорът се
счита сключен в момента, когато въз основа на постигнатото
споразумение между страните едната даде,
а другата получи в заем пари. Предаването на дадената в заем сума е съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата със задължение за връщането и от заемателя е доказване на договора за заем. Договорот се счита сключен със самото предаване на паричната сума и при
поето насрещно задължение да се върне тази сума.
С
решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 52 от
22.05.2009г. по т.д.№ 695/08 г. на І-во Т.О и Решение
№ 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ГК, IV-то ГО на ВКС, е прието, че основанието за сключване на определен договор не може да се
презюмира, като в
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът
установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е
налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно
наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено,
но липсват други данни на какво основание е стореното, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен
договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник. Поради това ищецът
не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от
закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването
на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. В
доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз
основа на конкретен договор за заем.
Предаването и получаването на сумата
може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от заемателя - разписка за
предоставяне на сумата в заем, движение на парични средства от банковата сметка
на заемодателя към банковата сметка на заемателя и свидетелски показания, но
при спазване на ограниченията в чл.164 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК. В тази насока е
и съдебната практика /виж Решение № 777 от 08.11.2005 г. на ВКС по гр. д. №
1011/2004 г. – 2-ро г. о., Решение № 875 от 11.01.2006 г. на ВКС по гр. д. №
431/2005 г., 2-ро г. о., Решение № 517 от 31.05.2007 г. на ВКС по т. д. №
956/2006 г. ТК, 2-ро о., Решение № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т. д. №
387/2007 г., 1-во о., ТК и други/.
Както
бе посочено по-горе, за уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл.154
ал.1 от ГПК ищецът носи главна и пълна доказателствената тежест за установяване
на релевантните факти – съществуване на заемно правоотношение между страните,
предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на
задължението за връщане. В конкретния случай, за доказване възникването,
основанието и условията, в това число заявените като отлагателни такива и
падеж, ищецът се ползва от конкретни писмени документи, а именно Споразумителен
протокол с дата 21.12.2011 г. и Договор за паричен заем от
21.12.2011 г. Съществуването на така посочените документи е оспорено от
ответната страна, като по отношение на същите е приложена и процесуалната последица, визирана в текста на чл. 183, ал.1, изр. 2 от ГПК. Същевременно, в процеса не се установи, страните да са извършили каквато и
да е размяна на писмени документи, които да удостоверят по надлежен начин
заемното правоотношение от 21.11.2011 г., което ищеца твърди, че е възникнало.
По делото липсват и писмени доказателства, както по предаването на сумата по договор
с дата 21.12.2011 г. от ищеца на
ответника, така и по приемането й от „Б.К.Е.С.“ АД. Не се ангажират
доказателства относно конкретно поето насрещно задължение на ответника да върне
предоставена сума по соченото като процесно правоотношение. За наличието им не
може да бъде направен обоснован извод и въз основа анализа данните, съдържащи
се в заключението на изслушаната по делото ССЕ, досежно обстоятелстото, че
констатациите на същата касаят облигационна връзка, която, съобразно
твърденията на ищеца е била прекратена (преоформена), и стои извън предмета на
настоящото производство. При недоказаност на възникване на заемното
правоотношение между страните по делото, ирелевантно се явява обстоятелството,
че ищецът е търсил претендираната сума от ответника, което е удостоверено чрез
приложената по делото в тази връзка Нотариална покана от 09.09.2015 г.,
с рег. № 18320, том IV, акт № 90,
на нотариус М.Г., с рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС.
Във
връзка с изложението по-горе, съдът намира, че в настоящия процес ищецът не
реализира в пълен обем доказване на исковата си претенция по делото и не
ангажира допустими доказателства в подкрепа на изложените в исковата си молба
твърдения. В хода на производството той не се установи твърдението си, че на
21.12.2011година е дал като заем на ответника сумата от 45 000 евро., срещу
поето от страна на „Б.К.Е.С.“ АД в качеството му на
заемател задължение за връщане на тази сума. При това положение ищецът не е доказа
съществените елементи на договора за паричен заем по чл.240 ал.1 от ЗЗД, т.е. -
не установи правопораждащият отговорността на ответника юридически факт.
Липсата на валидно сключено заемно правоотношение налага извода за
неоснователност на претенцията за връщане на претендираната от ищеца сума,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл.240 и сл.от ЗЗД, неоснователен и недоказан се явява
и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху сумата по главния иск,
считано от 23.10.2012г. до окончателното изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При
този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото от тази страна
разноски в размер на 4 400,00 (четири хиляди и четиристотин) лева с ДДС, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените от страната
платежни документи и списък на разноските по реда чл.80 от ГПК.
Водим
от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.Х.”
АД, ***
и адрес на управление ***, с ЕИК ********, представявано от К.М.К. -
Председател на съвета на директорите, чрез адв. пълн. П.С.Б. от САК, с адрес ***
против „Б.К.ЕНД С.“ АД, ЕИК ********, представлявано от Р.Н.Г.-В., със седалище и
адрес на управление:***8, Бизнес сграда Г.Х., чрез адв. Е.Д. искове в общ размер от 53 100,00 евро (петдесет и три хиляди и сто евро), от
която сума – по иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД - 45 000 евро (четиридесет и пет хиляди евро)- главница , ведно със законната лихва върху заемната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – 8 100.00 евро(осем хиляди и сто евро), представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 23.10.2012г. до 23.10.2015г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Е.Х.” АД, *** и адрес на управление ***, с ЕИК ********, представявано
от К.М.К. - Председател на съвета на директорите, чрез адв. пълн. П.С.Б. от САК,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.К.Е. С.“ АД, ЕИК ********,
представлявано от Р.Н.Г.-В., със седалище и адрес на управление:***8, Бизнес
сграда Г.Х., чрез адв. Е.Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 4 400,00 (четири хиляди и четиристотин) лева с ДДС, представляваща сторените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: