№ 183
гр. Бургас, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20222100900430 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Бул Ер Агро
ЕООД, ЕИК127587338, със седалище гр. Шумен, ул. Княз Борис Първи№9,
вх.2, ет.3, ап.5, чрез адв. Г. Г. от САК, съдебен адрес гр. София, бул.
Витоша№176, ет.3, ап.6, с която е предявен иск за осъждане на Веди ЕООД,
ЕИК102814319, със седалище гр. Бургас, ул. Болярска №16, ет.1, да заплати
на ищеца сумата от 65 208,33лева –изтекла мораторна лихва върху главница
в размер на 250 000лева, платена на отпаднало основание по развален
предварителен договор от 27.09.2019г. за периода 08.05.2020г. до
02.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на исковата молба -06.12.2022г. до окончателното плащане. В
исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение №88 от 21.12.2021г.по
т.д.№225/2021г. на БАС по в.т.д.№ 225 по описа на БАС за 2021г. ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД сумата в размер на 250 000лева като платена на отпаднало основание по
развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти
от 27.09.2019г., като в мотивите на решението на БАС е прието, че към
подаване на исковата молба е съществувало правото на ищеца да развали
договора. Предвид това ищецът счита, че от датата на разваляне на
предварителния договор – 08.05.2020г. ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задължението си да върне продажната цена. Ангажират се
1
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.4 от ГПК.
След срока за отговор на исковата молба е депозирано становище от
ответното дружество, с което искът се оспорва като неоснователен, като се
излага, че видно от мотивите на решението на БАС и двете страни са еднакво
неизправни при изпълнение на задълженията си по предварителния договор
към 17.01.2020г. и никоя от тях не може да претендира обезщетение за вреди
под формата на неустойка. Цитира разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, съгласно
която се дължи това, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Посочва, че претендираното от ищеца акцесорно вземане представлява по
своята същност неустойка, предвидена в предварителния договор. Изразява
становище, че едва след влизане на решение№88 на БАС по в.т.д.
№225/2021г. възниква правото на обезщетение за забавено изпълнение по
чл.86 от ЗЗД.
БОС е сезиран с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение №88 от 21.12.2021г. по в.т.д.№225/2021г. на БАС,
недопуснато до касационна инстанция с определение №50608 от 18.11.2022 г.
на ВКС по кас.т.д.№1063/2022г., след частична отмяна на решение по т.д.
№155/2020г на БОС, ответното дружество Веди ЕООД е осъдено да заплати
на ищеца Бул Ер Агро ЕООД сумата в размер на 250 000лева, платена на
отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 27.09.2019г. Първонинстанционното решение
на БОС е потвърдено от БАС в частта, в която е отхвърлен иска за
компенсаторна неустойка в размер на 100 000лева за неизпълнение на
задължението на продавача да предаде владението на обещания недвижим
имот, като в мотивите на съдебния акт на въззивната инстация е прието, че и
двете страни са неизправни, поради която никоя от тях не може да
претендира неустойка.
Видно от приложеното т.д.№155 по описа на БОС 2020г. исковата
молба, с която е предявен иска за главното задължение по реда на чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД е постъпила чрез куриерска пратка и входирана в деловодството
на БОС на 11.05.2020г.
По делото на стр. 65 е представена разписка от куриерската пратка, с
която е изпратена от адв. Г. Г. исковата молба по т.д.№155/2020г. на БОС,
удостоверяваща приемането й от куриер на Еконт на 08.05.2020г.
Между страните е формирана сила на присъдено нещо с решението по
2
в.т.д.№225/2021г. на БАС, че към датата на подаване на исковата молба, с
която е претендира сумата в размер на 250 000лева като платена на отпаднало
основание ищецът надлежно е упражнил правото си да развали
предварителния договор, като към този момент в негова полза е съществувало
правото да иска връщане на даденото по предварителния договор на
отпаднало основание.
Предвид това съдът намира, че, считано от предявяването на исковата
молба по т.д.№155/2020г. на БОС, която представлява покана за плащане по
смисъла на чл.84,ал.2 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за връщане на главницата в размер на 250 00лева.
В случая с оглед отпадане на договорната облигационна връзка между
страните с развалянето на предварителния договор всяка от тях дължи
връщане на даденото по него. Без значение за пораждане на правото на
обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД е изправността на
страните. Законът свърза възникването на акцесорното вземане за мораторна
лихва върху главницата със забавата, в която е поставен длъжника, считано
от поканата, отправена му от кредитора, а не с изправността или
неизправността на страните по договора. Отговорността по чл.86 от ЗЗД има
обективен характер, тъй като вредата на кредитора при неизпълнение парично
задължение се предполага с оглед естеството на паричното задължение
– чл.81, ал.2 ЗЗД, спрямо което не може да има невъзможност за
неизпълнение. От друга страна пречка за присъждане на обезщетението за
забава по чл.86 от ЗЗД би представлявало присъждането на мораторна
неустойка за забавено плащане на главното задължение за същия период,
пред какъвто казус съдът не е изправен.
БОС счете за неприложима в отношенията на страните разпоредбата на
чл.59 от ЗЗД, на която се позовава ответника. Този състав на неоснователно
обогатяване има субсидиарен характер когато защитата на спорните права не
може да бъде подведена под другите състави на неоснователно обогатяване.
Обвързваща за страните е дадената правна квалификация на спорното
материално право относно главницата по чл.55, ал., пр.3 от ЗЗД с влязлото в
сила съдебно решение по т.д.№155/2020г. на БОС, предвид което съдът не
споделя доводите на ответника, че отговорността му следва да бъде
ограничена до по-малкия размер между обедняването и обогатяването.
На следващо място решението на БАС, с което е присъдена главницата е
влязло в законна сила на 18.11.2022г., когато не е допуснато до касационен
контрол. Като последици от уважаване на главния иск с влязло в сила съдебно
решение извършените процесуални действия от ищеца по това дело запазват
своето процесуално-правно действие, в това число следва да бъдат зачетени
правоувеличаващите последици от ефекта на предявяването на исковата
молба, в това число поставянето на ответника в забава по отношение на
задължението за плащане на главното задължение.
БОС съобрази, че съгласно трайната съдебна практика върху
обезщетението за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се
дължи лихва за забава след покана, а не от развалянето на договора. От друга
3
страна законът свързва датата на предявяване на исковата молба с
постъпването й в канцеларията на съда, а не с изпращането й по пощата,
освен ако не се касае за изтичане на преклузивен срок, в който искът следва
да се предяви.
При горните мотиви съдът намира, че ответникът следва да заплати
мораторна лихва върху главницата в размер на 250 000лева за периода от
датата на предявяване на исковата молба по т.д. 155/2020г. на БОС -
11.05.2020г. до 02.12.2022г. Размерът на обезщетението за забава за
посочения период възлиза на 65 000 лева, изчислено от съда по реда на
ПМС№426/2014г. Основателно е и искането за присъждане на законната
лихва върху главницата от 250 000лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба -06.12.2022г. до окончателното плащане.
За горницата над посочения размер предявеният иск за изтекла
мораторна лихва за периода 08.05.2020г. до 02.12.2022г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца, съразмерно на уважената част от иска, следва да
бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 9621,16лева.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Веди ЕООД, ЕИК102814319, със седалище гр. Бургас, ул.
Болярска №16, ет.1, да заплати на Бул Ер Агро ЕООД, ЕИК127587338, със
седалище гр. Шумен, ул. Княз Борис Първи№9, вх.2, ет.3, ап.5, чрез адв. Г. Г.
от САК, съдебен адрес гр. София, бул. Витоша№176, ет.3, ап.6, сумата от
65 000 /шестдесет и пет хиляди лева/ –изтекла мораторна лихва върху
главница в размер на 250 000лева, платена на отпаднало основание по
развален предварителен договор от 27.09.2019г., дължима за периода
11.05.2020г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
250 000, начиная 06.12.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Веди ЕООД, ЕИК102814319, със седалище гр. Бургас, ул.
Болярска №16, ет.1, да заплати на Бул Ер Агро ЕООД, ЕИК127587338, със
седалище гр. Шумен, ул. Княз Борис Първи№9, вх.2, ет.3, ап.5, чрез адв. Г. Г.
от САК, съдебен адрес гр. София, бул. Витоша№176, ет.3, ап.6, сумата в
размер на 9621,16 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за изтекла мораторна лихва за периода 08.05.2020г.
до 02.12.2020г. за горницата над уважения до предявения размер от
4
65208,33лева..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5