Решение по дело №1009/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „МОНТАЖИ ВАРНА” АД -гр.Варна срещу Решение № 433/20.03.2023г. постановено по АНД № 5335/2022г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № *********/23.09.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Варна, с което за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева и то е осъдено да заплати на РД„Автомобилна администрация” сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, тъй като съдът неправилно отразил фактическата обстановка и неправилно приложил материалния закон. Сочи се, че в НП нарушението е описано като „извършил обществен превоз на товари“, каквото изпълнително деяние не попада в хипотезата на посочената в санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗавтП, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна отговорност на превозвач, който „назначи на работа“ или „допусне водач“. Претендира се присъждане разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В условията на алтернативност, в случай на отхвърляне на жалбата и при наличие на претендирано юрисконсултско възнаграждение, се отправя искане за присъждане на такова в минимален размер по реда на чл.37 от Закона за защита на правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В депозирана чрез представител по пълномощие писмена защита се излагат обстойни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ВРС.

Ответникът – Директорът на РД „Автомобилна администрация” – Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

По аргумент от чл.63в от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди нарушение на закона, което е основание за отмяна по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Районен съд -Варна е валидно и допустимо.

Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от ДРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа на фактическите установявания на въззивния съд. РС извършил преценка на събраните по делото доказателства и установил, че отговорността на „МОНТАЖИ ВАРНА” АД е ангажирана за това, че на 23.06.2022г. дружеството, което притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, извършило обществен превоз на товари – бетонни блокчета, срещу заплащане с влекач „Мерцедес“ с рег. № В **** РХ, управляван от водача Я. Я., който не притежава валидна карта за квалификация, тъй като издадената му такава била валидна до 27.05.2022г., след което не му е издавана нова карта. РС констатирал, че нарушението е установено при извършена през месец август 2022г. от служители на РД „Автомобилна администрация“ – Варна комплексна проверка на превозвача. Установено е, че за нарушението е съставен АУАН, въз основа на който Директорът на РД „Автомобилна администрация” – Варна издал обжалваното НП № *********/23.09.2022г., с което за нарушение на чл.76, ал.1, изр.1 от ЗАвтП на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП на дружеството е наложил имуществена санкция от 3000лв.

Въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, съдът достигнал до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и лица, в срок, с необходимото съдържание, при правилно приложение на закона и са законосъобразни, поради което отхвърлил жалбата и потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд.

По делото не е имало спор между страните по фактите и обстоятелствата, посочени в АУАН и НП : че на 23.06.2022г. „МОНТАЖИ ВАРНА” АД извършило обществен превоз на товари с автомобил, управляван от водача Я. Я., който не притежавал валидна карта за квалификация. Правилно РС приел, че с това дружеството – превозвач е осъществило състава на административното нарушение по чл.76, ал.1, изр.1 от ЗАвтП, която възвежда в задължение на лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари с МПС от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. При извършената проверка и въз основа на представените им документи и направена служебна справка в база данни към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролните органи констатирали по несъмнен начин осъществяването на превоз на товари от дружеството с водач, който не отговаря на изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация на водача. От събраните по делото доказателства е установено „МОНТАЖИ ВАРНА” АД да управлява превозно средство на 23.06.2022г., без да притежава валидна карта за квалификация към тази дата. От приложената по административнонаказателната преписка справка е видно, че издадената на водача карта за квалификация била валидна до 27.05.2022г., като няма данни да е издадена друга след тази дата.

Наведените в касационната жалба доводи за липса на съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и дадената му правна квалификация касационният състав са неоснователни. Санкционната норма на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП изисква превозвачът да е допуснал фактически превозното средство за обществен превоз на товари да бъде управлявано от водач, който не отговаря на някое от изискванията на ЗАвтП и наредбите по прилагането му. В случая, макар и не дословно съответстващ на санкционната разпоредба, подходът на административнонаказващия орган при описанието на конкретното изпълнително деяние е достатъчно ясен и не създава невъзможност да бъде упражнено правото на защита от привлеченото към отговорност лице чрез посочване на фактите, които счита за неправилно установени и излагане на твърдяните от него обстоятелства във връзка със случая с представяне на доказателства за тях. Както правилно приема ВРС, извършването на обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидна карта за квалификация несъмнено е в резултат на възлагане и допускане от страна на превозвача на конкретния водача до осъществи дадения превоз, въпреки че той не притежава валидна карта за квалификация към момента на осъществяване на превоза.

Неоснователно е оплакването в писмената защита, че е останало недоказано описаното в АУАН и в НП административно нарушение. На основание чл.7б, ал.9 от ЗАвтП е издадена Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация /Наредба № 41 от 04.08.2008г./. С този подзаконов нормативен акт са въведени изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003г.), а с измененията от 09.07.2021г. се въведени и изискванията на Директива (ЕС) 2018/645 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018г. за изменение на Директива 2003/59/ЕО относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства. В цитираната наредба е уредена процедурата по провеждане на обучение и изпити за придобиване на квалификация като са утвърдени и образци на карта за квалификация на водача, на удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници или товари, както и други относими към процедурата документи. Действително от използвания съюз „или“ в нормата на чл.4, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. се установява, че водачи – граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение, алтернативно – с карта за квалификация на водача или със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността по чл.10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003г.) – Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава. Тази национална подзаконова разпоредба е съобразена с чл.10 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, където също е подчертана алтернативната възможност на основание издаденото удостоверение за професионална квалификация за удостоверяване на начална квалификация или на последващо обучение, водачите на МПС да могат да представят свидетелство за управление на превозно средство, или карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива. В §2 на същата общностна норма е уточнено, че карта за квалификация на водача на превозно средство се издава, ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено удостоверение за професионална квалификация, не могат да отбележат кода на Съюза в свидетелството за управление на превозно средство. Тоест картата за квалификация на водачите не е единственото средство за удостоверяване на тяхната професионална квалификация в Република България – такава е необходима само, ако в тяхното свидетелство за управление на превозно средство липсва отбелязан кодът на Съюза.

Противно на твърдяното от жалбоподателя, в негова тежест е доказването на факта, че процесният превоз е извършен от водач, който на посочената в АУАН и в НП дата – 23.06.2022г. е притежавал валидно свидетелство за управление на превозно средство с маркиран код на Съюза съгласно изискването на чл.10 параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г., издадено въз основа на удостоверение за професионална квалификация. Санкционираното дружество – превозвач, не е представило доказателства в тази посока, поради което за него е налице изискването за извършване на обществен превоз с водач, който притежава валидна карта за квалификация. При безспорно установения по делото факт, че срокът за валидност на картата за квалификация на водача Я. Я., осъществил процесния обществен превоз на товари, на датата на нарушението бил изтекъл, нарушението са явява правилно установено и доказано от АНО.

Правилно е приложен чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП като е наложена имуществената санкция във фиксирания размер в тази норма, поради което не е налице правна възможност за съда да измени размера й.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗАвтП като оставил жалбата без уважение, потвърдил НП и присъдил на РД„Автомобилна администрация” сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В обобщение касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, макар да е своевременно направено, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 433/20.03.2023г. постановено по АНД № 5335/2022г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: