Решение по дело №8281/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1657
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110108281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1657
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110108281 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против П. Н. Г. и Б. Н. Г. /в качеството им на наследници на
Н. И. Г., ЕГН **********/ с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят разделно по ½ сумите както следва: 870.88лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 306061, представляващ ап. № * находящ се в гр. С., АДРЕС *, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, 157.63лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 03.02.2022г., 47.35лв.
дялово разпределение за периода м.01.2019г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 10.81лв.
– мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 03.03.2019г. –
03.02.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния
апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
1
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “ Т. С.“ ООД, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното на 27.01.2023г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца посочи, че всички суми предмет на заявените искови
претенции са платени. Същият заяви, че са платени и част от разноските, а именно
внесените държавни такси, като ищецът претендира като неизплатени единствено
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите
са платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
следва да заплатят на ищеца сумата от 100.00лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, която следва да бъда разпределена поравно с оглед отговорността им.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., (АДРЕС) срещу П. Н. Г., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумите както следва: 435.44лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 306061,
представляващ ап. № * находящ се в гр. С., АДРЕС *, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, 78.81лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 03.02.2022г., 23.67лв.
дялово разпределение за периода м.01.2019г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2022г. до окончателно изплащане на
сумата и 5.40лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
03.03.2019г. – 03.02.2022г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., (АДРЕС) срещу Б. Н. Г., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумите както следва: 435.44лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 306061,
представляващ ап. № * находящ се в гр. С., АДРЕС *, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2022г. до окончателно изплащане на
2
сумата, 78.81лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 03.02.2022г., 23.67лв.
дялово разпределение за периода м.01.2019г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2022г. до окончателно изплащане на
сумата и 5.40лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
03.03.2019г. – 03.02.2022г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 50.00лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 50.00лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3