РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Разград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200761 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от „Ч“ ООД от гр.Р, срещу Наказателно постановление №38-
000****/28.10.2021г. на Директор на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр.
Русе, с което за нарушение на чл.10, §.5, буква «а», /І/ от Регламент 561/06 /ЕО/ и на основание
чл.93г, ал.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция от 3000 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38-000****/28.10.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе за нарушение на чл.10, §.5, буква
«а», /І/ от Регламент 561/06 и на основание чл.93г, ал.2 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция от 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№295292/15.10.2020г., съставен на жалбоподателя от ст.инспектор към наказващия орган. В акта
и НП се сочи, че на 15.10.2021г. около 13:30 часа в гр. Русе, ул. Котовск № 1, при комплексна
проверка на транспортното предприятие "Ч" ООД, притежаващо лиценз на Общността № 4568 за
международен превоз на товари, издаден от МТИТС било констатирано следното нарушение:
Превозвачът не е осигурил записването на всички данни от картата на водача Г М М, който е
1
управлявал товарен автомобил марка ДАФ ФА45 от категория N2, с peг. № РР****ВК, оборудван
с дигитален тахограф с инд. № 52581, за предходната една година.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя К. Ц., ст. инспектор към
наказващия орган. Същият свидетел сочи, че на превозвача била извършена комплексна проверка.
При проверката с оглед представената информация за посочения в акта товарен автомобил било
установено, че същият бил управляван на 02.09.2011г. от водача Г М. При представена обаче
информация за работата на водачите на електронен и хартиен носител за работата на този водач
нямало никаква информация. Разпитан е и св. И. А, работещ във фирмата като ръководител на
транспортна група, който сочи, че той отговарял за свалянето на информация от картите на
водачите и бил записал информация и за конкретния водач, но проверяващите не могли да отворят
тази информация от представената им флашка. С оглед изложеното съдът приема, че отразените в
акта и НП обстоятелства не са доказани. Остава без отговор въпроса дали тази информация е
извлечена реално и после поради някакъв технически проблем не е могла да бъде ползвана от
проверяващите. В този смисъл съдът намира, че наказващата администрация не установява по
несъмнен начин наличието на твърдяното нарушение.
Независимо от казаното, съдът намира, че НП страда от съществени процесуални
пороци, които водят до неговата незаконосъобразност на формално основание. От текста на НП не
е ясно какво точно се визира – незаписване на информация изобщо или частично незаписване –
сочи се, че не било осигурено записването на всички данни. От текста на НП не е ясно и дали в
случая се визира загуба на данни, защото ако не, то тогава санкцията е друга и по друг състав
/чл.93г, ал.4 от Закона/. Наказващата администрация очевидно не е изяснила този въпрос в
пълнота. В текста на НП не е посочено какъв превоз се визира, кога е извършен от конкретния
водач и всъщност в НП изобщо липсва ясно очертана фактическа обстановка. Всичко това
осуетява възможността на жалбоподателя да разбере какво му се вменява, в какво конкретно се
изразява нарушението, което му се приписва. Ето защо съдът приема, че НП е незаконосъобразно
от формална страна и следва да бъде отменено.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан
размер от 200 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38-000****/28.10.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.10, §.5,
буква «а», /І/ от Регламент 561/06 /ЕО/ и на основание чл.93г, ал.2 от Закона за автомобилните
превози на №38-0002460/23.12.2020г. на „Ч“ ООД гр.Разград е наложено наказание имуществена
санкция от 3000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да
заплати на „Ч“ ООД гр.Разград ЕИК ********* сумата от 200 лв за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен
2
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3