Определение по дело №52920/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25004
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20221110152920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25004
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110152920 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Й. Т. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 989,83 лева,
представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София, район
Сердика, ж.к. „Б“ бл. ***, ***, ***, ***, с абонатен № ****, 148,77 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия; 44,81 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 18095/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата М. Т., в качеството й на ползвател, а с
това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в град София, район Сердика, ж.к. „Б“ бл. ***, ***, ***, ***, с
абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил
до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая „Б България“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че
когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия
1
от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., М. Т., като клиент на топлинна енергия, е следвало
да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 989,83 лева – главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 148,77 лева –
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия; 44,81 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,22 лева – лихва за забава за периода
от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна
енергия. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на
СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл.
415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за
предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2022 г. до
окончателното й заплащане. С тези съображения „Топлофикация София“ ЕАД обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответницата – адв. С. П., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции като неоснователни. Оспорва М. Т. да е използвала реално процесния имот в
разглеждания период, доколкото същата не се е намирала в страната, а се е установила в
чужбина. Излага доводи, че апартамент № 30 е с демонтирани радиатори, поради което в
имота не е налице реално потребление на топлинна енергия за отопление. Ето защо счита за
неясно на какво основание топлофикационното дружество начислява суми за топлоенергия,
при липсата на отоплителни тела. Навежда възражение за погасяване по давност на
вземанията – главница и лихва във връзка с доставката на топлинна енергия. Оспорва
начислените суми за дялово разпределение, тъй като същите са определени на основание
формула по отменената Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
– етажна собственост. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се
явяват и акцесорните такива, имащи за предмет вземания за лихва за забава. С тези доводи
се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Б България“ ООД
(понастоящем с търговско наименование „Б“ ООД), като трето лице-помагач на негова
страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува
договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в
случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане
за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на
ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на
облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на
2
собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на
топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества,
при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест по предявените искове на ответницата е да установи
възраженията си, както и заплащането на претендираните вземания, в случай, че твърди
това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
С оглед характера на конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба
като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде
уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза
по въпросите, формулирани в исковата молба, както и по въпросите на особения представил
на ответницата, поставени с отговора на исковата молба, с изключение на въпрос № 5,
доколкото последният съдът намира за неотносим към предмета на спора, а и предвид
останалите формулирани задачи, насочени към установяване наличието на реално доставена
топлинна енергия до имота през процесния период. В тази връзка следва да бъде уважено и
искането на ищцовото дружество за задължаване на подпомагащата страна за представяне
на описаните в исковата молба документи, които да бъдат съобразени от експерта при
изготвяне на заключението.
Като ненеобходимо – предвид липсата на твърдения за плащане, следва да бъде
оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза.
По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТИУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Б“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б Б“№ 85, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
3
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна „Б“ ООД, с ЕИК:
ЕИК: ********* в двуседмичен срок да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, находящ се
на адрес: гр. София, район Сердика, ж.к. „Б“ бл. ***, ***, ***, ***, с абонатен № ****,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период - 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, както и по въпросите в отговора на исковата молба с
изключение на въпрос № 2.5, по отношение на който оставя без уважение искането на
ответната страна, като вещото лице отговори и на въпроса относно стойността на
дължимите суми за периода от м. май 2018 г. до м. февруари 2019 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М Т, включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а пир
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 360 лева, от
които 300 лева – вносими от ищеца в двуседмичен срок от съобщението, а останалите 60
лева – платими от бюджета на съда, предвид обстоятелството, че ответницата се
представлява в процеса от особен представител (доколкото не последният, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им, е задължена за
заплащането на такси и разноски в производството, в т.ч. за допуснатите по нейно искане
задачи към СТЕ, които следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат
на съответната страна, съобразно изхода на делото ( в т. см. т. 7 от ТР от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. СОГТК на ВКС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
4
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5