№ 2345
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110217998 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-4332-021098/15.10.2021 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на М. СТ. СТ. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно
нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 01.10.2021 г.,
около 16.49 часа, в гр. София по ул. „Черковна” с посока на движение от
моста „Чавдар“ към ул. „Йоаким Осоговски“ управлява лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № *******, като на пешеходната пътека, обозначена с
пътен знак „Д17” и маркировка „М 8.1.”, не пропуска и отнема предимството
на стъпилите и преминаващи по нея пешеходци, намиращи се от лявата
страна на автомобила.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице М. СТ. СТ., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. С оглед на
1
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата в хода
на съдебното производство по изложените в нея съображения. В допълнение е
посочено, че са допуснати множество нарушения на разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за
правото му, че в 14-дневен срок може да отправи предложение до
административнонаказващия орган за сключване на споразумение по чл. 43,
ал. 5 ЗАНН. Изложено е, че актосъставителят не е извършил надлежна
проверка относно повторността, за да обоснове по-тежка санкция по чл. 183,
ал. 6 ЗДвП. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическо и
юридическо описание в АУАН и НП, като не е посочена хипотезата на чл.
119, ал. 1 ЗДвП, в която е осъществено нарушението. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени обжалваното НП поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Претендират се направените по делото разноски.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 01.10.2021 г., около 16.49 часа, М. СТ. СТ. управлявал л.а. марка
„Шкода”, модел „Фабия” с рег. № ******* в гр. София, по ул. „Черковна” с
посока на движение от моста „Чавдар“ към ул. „Йоаким Осоговски”. На
пешеходната пътека непосредствено след първия десен завой в процесния
пътен участък, до градина „Площад Родина“, пешеходци започнали да
пресичат по намиращата се на ул. „Черковна“ пешеходна пътека,
2
сигнализирана с пътен знак „Д17” и пътна маркировка „М.8.1.”, отляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от М.С..
Последният не спрял на пешеходната пътека и преминал през нея без да
пропусне преминаващите по нея пешеходци.
Това обстоятелство било забелязано от свидетелите Р. и ННЗ, и двамата
служители на ОПП-СДВР, които се намирали в служебния си автомобил,
спрян непосредствено след пешеходната пътека. Тъй като двамата имали
добра видимост към случващото се на пешеходната пътека и видели
нарушението, спрели управлявания от М.С. автомобил и му обяснили какво
нарушение е извършил.
На място св. Р. съставил АУАН с бл. № 492370/01.10.2021 г. срещу М. СТ.
СТ. за извършено административно нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Актът
бил връчен на място на М.С., като последният го подписал без възражения и
получил екземпляр от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-021098/15.10.2021 г. от началника на сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение,
извършено в условията на повторност, на М.С. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
НП било връчено на М.С. на 25.11.2021 г., като в законоустановения 7-
дневен срок (на 02.12.2021 г.) същият подал жалба срещу последното, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Р., ННЗ и ЕИИ; справка-разпечатка за
допуснатите нарушения и наложените наказания на М.С. към момента на
извършване на процесното деяние; справка от Столична община, ведно със
схема на организация на движението на процесния пътен участък; Акт за
встъпване в длъжност; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
3
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. В този смисъл основно доказателствено средство се
явяват показанията на свидетелите В и З, които са очевидци на извършеното
от жалбоподателя С. деяние. Следва да се отбележи, че между страните по
делото липсва спор по фактите относно обстоятелството, че на процесното
място е имало пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17” и
маркировка „М.8.1.”, както и че М.С. е бил водач на процесния автомобил.
Спорният момент по делото е дали действително по пешеходната пътека са
пресичали пешеходци. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите З и В, които са категорични, че са се намирали непосредствено
след пешеходната пътека спрямо посоката на движение на л.а. „Шкода“ и са
видели пресичането на пешеходци по същата, като жалбоподателят е
преминал през пешеходната пътека без да ги пропусне. Действително, св. З не
можа да си спомни с точност къде са се намирали пешеходците на
пешеходната пътека, вкл. местоположението им спрямо управлявания от
жалбоподателя автомобил. Въпреки това, последният е категоричен, че са
съставили АУАН именно заради непропускане на пресичащи по пешеходната
пътека пешеходци. В този смисъл показанията на св. В са доста по-
информативни, като последният си спомня с подробности случая и е
категоричен, че по пешеходната пътека, отляво надясно спрямо посоката на
движение на процесния автомобил „Шкода“, е имало пресичащи пешеходци,
които не са били пропуснати от жалбоподателя С..
Съдът не кредитира показанията на св. Евтим И., познат на жалбоподателя,
в частта им, в която отрича да е имало стъпили или пресичащи по
пешеходната пътека хора. В този смисъл възпроизведеното от него се явява
изолирано и оборено от показанията на останалите разпитани свидетели.
Съдът намира показанията на св. И. в тази им част за необективни, като
същите целят да оневинят жалбоподателя М.С. в извършване на вмененото му
административно нарушение.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
4
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 1.2 и т. 2.6 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Следва да се отбележи, че със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, е изменена
горепосочената заповед, като същата единствено е допълнена чрез
разширяване на кръга на длъжностните лица, оправомощени да съставят
АУАН за извършени нарушения по ЗДвП. В този смисъл, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени
от некомпетентни длъжностни лица.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат
всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради
което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че са допуснати множество нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. На първо място, съдът счита, че
напълно ясно в АУАН и НП е описано в какво се изразява вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, а именно – непропускане на
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, намиращи се от лявата
страна на автомобила. Посочването и на факта, че пешеходците са стъпили на
пешеходната пътека не води до неяснота на вмененото на жалбоподателя
„административно обвинение“, доколкото ясно е посочено и в АУАН, и в НП,
че пешеходците не само са стъпили на пешеходната пътека, но и са пресичали
по нея. В този смисъл не е допуснато и твърдяното процесуално нарушение,
изразяващо се в непосочване в АУАН и НП на предложението от
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, което е било нарушено. Макар и да не е
посочена конкретната хипотеза при цифровото описание на
административното нарушение, същата е ясно конкретизирана при
словесното описание на административното нарушение в АУАН и НП, а
5
именно второто предложение от чл. 119, ал. 1 ЗДвП – непропускане на
преминаващи по пешеходната пътека пешеходци.
Непосочването в АУАН на датата на раждане на св. Николай З не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не ограничава
по никакъв начин процесуалните права на нарушителя, още по-малко
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“. От извършеното административно нарушение
не са настъпили вредни последици, поради което и в АУАН не е следвало
съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 9 ЗАНН да се посочват имената и точните
адреси на лицата, претърпели вреди от нарушението.
По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение по чл. 43, ал. 5 ЗАНН, следва да се отбележи, че изискването за
писмено уведомяване на нарушителя при връчване на препис от АУАН за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство, е въведено с изменението на
посочената разпоредба с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
Процесният АУАН е съставен на 01.10.2021 г. или почти три месеца преди
влизане в сила на посоченото изменение на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, поради което и
актосъставителят не е имал задължение да уведомява писмено нарушителя за
правото за сключване на споразумение, тъй като такова не е съществувало
към този момент.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че М. СТ. СТ. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Радослав В и Николай З се установи по несъмнен начин, че приближавайки
процесната пешеходна пътека, М.С. не е спрял управлявания от него
автомобил и не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци. С това последният е осъществил всички обективни признаци от
състава на вмененото му с НП административно нарушение по чл. 119, ал. 1
ЗДвП.
Не отговаря на обективната истина твърдението на процесуалния
6
представител на жалбоподателя, че в АУАН и НП неправилно е посочено
къде се е намирала процесната пешеходна пътека. В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че пешеходната пътека се е намирала на ул.
„Черковна“, което отговаря на обективната истина, видно от приложената
справка от Столична община и схема за организация на движение към нея.
Същевременно, в АУАН и НП е посочена и посоката на движение на лекия
автомобил, а именно от моста „Чавдар“ към ул. „Йоаким Осоговски“, като
никъде не се твърди процесната пешеходна пътека да е разположена на ул.
„Йоаким Осоговски“. В този смисъл възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя се явява неоснователно.
Административното нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП е извършено
виновно от жалбоподателя С. при форма на вина непредпазливост в
хипотезата на небрежност, доколкото, макар и да не е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното административно нарушение и
да не е предвиждал общественоопасните му последици (че по пешеходната
пътека пресичат пешеходци, които не пропуска), по закон е бил длъжен и е
могъл да предвиди това негативно изменение на обективната действителност.
Следва да се посочи, че пешеходната пътека е била сигнализирана както с
пътен знак „Д17“, така и с пътна маркировка „М 8.1“, поради което
нарушителят е имал задължение да се съобрази с последните, като спре и
пропусне пресичащите пешеходци.
Административнонаказващият орган законосъобразно е определил
наказанието на жалбоподателя С. за така извършеното административно
нарушение в условията на повторност – „глоба” в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, съобразно
императивната разпоредба на чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗДвП, предвиждаща
същите по размер наказания за неосигуряване на предимство при
преминаване през пешеходна пътека в условията на повторност. С оглед
липсата на предвиден минимален и максимален размер на административните
наказания по чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗДвП е безпредметно да бъдат
обсъждани наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Следва да се
посочи, че процесното административно нарушение е било извършено в
хипотезата на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото
7
М.С. е осъществил същото в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което му е наложено наказание за същото по
вид нарушение. Видно от приложеното на л. 43 от делото НП № 19-4332-
003044/05.03.2019 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, М.С. е
бил наказан за извършено административно нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП
(непропускане на преминаващи по пешеходна пътека пешеходци), като му е
наложено съответно административно наказание. НП е било връчено лично
на нарушителя на 19.01.2021 г., като последният не го е обжалвал и същото е
влязло в законна сила на 27.01.2021 г. Настоящото административно
нарушение е извършено от С. на 01.10.2021 г. или по-малко от една година
след влизането в сила на НП № 19-4332-003044/05.03.2019 г. на ОПП-СДВР, с
което е санкциониран за извършване на същото по вид нарушение.
Следва да се посочи, че извършването на нарушението в условията на
„повторност” касае определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това обстоятелство да е
посочено в АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. В този смисъл,
макар и касаещи друг вид нарушения (по чл. 108, ал. 1 КЗ) са Решение №
880/17.02.2014 г. по описа на III-ти кас. състав; Решение № 1803/20.03.2014 г.
по описа на IV-ти кас. състав; Решение № 289.14.01.2014 г. по описа на III-ти
кас. състав и т.н. С оглед на това по никакъв начин с непосочването на
признака „повторност” в АУАН не е било ограничено или нарушено правото
на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени всички
съставомерни признаци на процесното административно нарушение по чл.
119, ал. 1 ЗДвП.
Въпреки, че не е релевирано такова възражение от страна на
жалбоподателя, съдът счита, че не е налице маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, респ. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид.
Нещо повече, същото е извършено в условията на повторност, което завишава
само по себе си обществената опасност на осъщественото административно
нарушение. С оглед на това, съдът счита, че в случая не е налице хипотезата
на маловажен случай на извършеното административно нарушение, поради
което административнонаказващият орган правилно не е приложил
8
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна, а обжалваното НП да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
021098/15.10.2021 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на М. СТ. СТ. са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за извършено административно нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9