№ 237
гр. Свиленград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100020 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от А. К. З., родена на ********** г., гражданин на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия чрез адвокат С. М. , срещу Заповед за
задържане на лице с рег.№ 583/ 28.12.2024 г., издадена от полицейски орган при ГПУ
Свиленград – **************, на длъжност младши инспектор при посочения полицейски
орган. В жалбата се твърди, че Заповедта е издадена при несъотвтствие с материалния закон
и при наличие на процесуални нарушения. Поради това жалбоподателят моли същата да
бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 583/ 28.12.2024 г., издадена от
**************, на длъжност младши инспектор - при ГПУ Свиленград на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя А. К. З. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на ГПУ Свиленград. Като основание в заповедта е
посочено, че има данни за извършено престъпление, без да се посоча какви са тези данни и
какво е извършеното престъпление. Задържаното на 28.12.2024 г. в 10:00 часа лице е
отказало да получи заповедта, удостоверено с подпис на свидетеля – ************.
Отбелязано е, че лицето е освободено в 22:30 часа на същия ден. При задържането, лицето е
отказала да подпише декларация, че се е запознала с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 - 4, чл.72,
ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР, удостоверено с подписа на свидетел ************.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното властническо волеизявление, поради което има правен
1
интерес от оспорване. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали
актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът приема, че заповедта за задържане на лице е издадена от компетентен орган. В
разглежданата хипотеза оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди
от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.
72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т.
7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
Съдът обаче счита, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на целта на закона, като
не съдържа необходимото съдържание, в частност посочване на фактическите основания за
задържане на жалбоподателя.
Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Посочената правна норма
регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване дейността на
полицейските органи по чл.6, ал.1 от ЗМВР – оперативно-издирвателна, охранителна,
разследване на престъпления и превантивна. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР за срок, не по-дълъг от 24 часа по съществото е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка задължителните реквизити на заповедта са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и
правните основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на
преводач, в случай че не владее български език, и на адвокатска защита.
В случая според съда по своята форма и съдържание обжалваната заповед не
отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР и чл.5, §2 от КЗПЧОС, тъй като в нея
не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата на чл.5, §2 КЗПЧОС, съгласно която всяко
задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за
основанията за арестуването му. В оспорената заповед за задържане като фактическо и
правно основание за лишаването от свобода е посочено само – има данни за извършено
престъпление, за какво престъпление, обаче не става ясно. Видно от събраните по делото
доказателства, то срещу задържаното лице няма образувано наказателно производство –
писмо с входящ номер 7927/08.08.2025 г. от РУ - Свиленград (л. 42 от делото). Не се събраха
и други доказателства от които да се установи данни за какво извършено престъпление са
послужили за задържането на лицето.
Не са изложени никакви фактически твърдения, обусляващи необходимостта от
задържане на жалбоподателя. В обжалваната заповед липсват и най-общи мотиви и
съображения относно причините за издаване на заповедта за задържане. При това
положение, с връчването на заповедта по реда на чл.74, ал.6 от ЗМВР задържаното лице не е
било наясно с причините за фактическото му лишаване от свобода, като по този начин е
ограничено правото му на защита.
Действително съгласно константната практика на ВАС и съобразно укаЗ.ята по
приложение на закона, дадени с ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на ВС на РБ, неизлагането
на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
2
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или последващ
такъв. В случая обаче не е приложен никакъв документ, от който да се установят мотивите
за задържането, а от приложеното писмо с входящ номер 7927/08.08.2025 г. от РУ -
Свиленград се установява, че срещу задържаното лице няма образувано наказателно
производство.
По изложените съображения оспорената с рег.№ 583/ 28.12.2024 г., издадена от
**************, на длъжност младши инспектор - при ГПУ Свиленград се явява
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на
сумата от 10 лв., а в полза на адвокат М. следва да бъде присъдено както и възнаграждение
за осъществено процесуално представителство в размер на 750 лева на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗМВР.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. К. З., родена на ********** г. в Обединено кралство на
Великобритания и Северна Ирландия Заповед за задържане на лице с рег.№ 583/ 28.12.2024
г., издадена от **************, на длъжност младши инспектор - при ГПУ Свиленград.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, да заплати на А. К. З.,
родена на ********** г. в Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия с
национален паспорт № *************, сумата от 10 лева, представляваща сторени пред
първата инстанция разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, да заплати на адв. С. П.
М. от АК Хасково, личен номер ********** сумата от 750 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Хасково в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3