№ 33916
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110146023 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с вх. № 194072/06.07.2023 г., молба с вх. №
192408/09.07.2023г. и молба с вх. № 192411/05.07.2023г. и молба с вх. №
194079/06.07.2023г.,, предявена на основание чл. 248 ГПК.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца, с който оспорва молбата като неоснователна.
Съдът като разгледа твърденията на молителя и възраженията на ищеца, намира следното, а
именно:
С Решението, постановено по делото с оглед неговия изход съдът е присъдил в полза на
процесуалния представител на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на от по 82
лв. за процесуалното представителство в исковото и заповедното производство или общо в
размер на 164лв.
В конкретния случай е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ответниците и техния процесуален представител, в който в частта относно договорено
възнаграждение е посочено: "безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата". Поискано е
присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Разпоредбата на посочената правна норма въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията
на, ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, то следва да е в
размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена
правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК, така и в определение № 515/02.10.2015 г. на
1
Първо ТО по ч. гр. д. № 2340/2015 г.; определение № 163/13.06.2016 г. на Първо ГО на ВКС
по ч. гр. д. № 2266/2016 г., определение № 70/08.02.2017 г. по ч. т. д. № 2445/2016 г. на ВКС,
ТК, II т. о, определение № 144 от 29.03.2019 г. По гр. Д. № 2483/2018 г., г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС/.
За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно
адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да се посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, като наличието на посоченото основание не се нуждае от доказване. Ето защо,
възражението на ищеца за недоказано плащане на претендираното възнаграждение е
неоснователно.
съдът намира, че следва да измени решението си в частта, в която е определен размера на
присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение, доколкото то е определено на
база общия материален интерес по делото и отхвърлената част на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 -
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ/ и
осъжда другата страна да го заплати. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 2,
ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела с определен интерес, адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки иден от тях поотделно, независимо от формата на
съединяване на исковете, в размерите, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 1- т. 7 – т. е. в предвидените
минимални размери, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като заплащането
на това възнаграждение се дължи от другата страна.
В горния смисъл са и разясненията, дадени в Определение № 2017 от 6.07.2023 г. на ВКС по
к. гр. д. № 821/2023 г., съгласно които "Наведените в частната жалба оплаквания, че
материалният интерес, върху който се определя дължимото адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да бъде определен въз основа на всеки от обективно
кумулативно съединените искове поотделно, са основателни. Според чл. 2, ал. 5 НМРАВ,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на
предявените искове.".
Следвайки цитираните разяснения и съобразявайки броя на кумулативно съединените
искове в настоящото производство, съдът приема, че в полза на процесуалния представител
на ответника Г. Г. - адв. В. Ф. С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер от 649.5лв.,
определени съобразно действащата към релевантния момент Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, именно, тази действала към датата на
приключване на устните състезания по делотокато решението следва са измени в тази му
2
част.
В полза на в полза на процесуалния представител на ответника Б. Г. - адв. С. Й. Д., следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно отхвърлената
част от исковете в общ размер от 649.5лв.., определени съобразно действащата към
релевантния момент Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно, тази действала към датата на приключване на устните състезания по делото. като
решението следва са измени в тази му част.
Съгласно разясненията, дадени в Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК, определение по ч. т. д. № 3805/2014 г. на ІІ т. о. /,
последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателството и е
обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценя размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този
договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено /не е договорено/, тази
дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на Наредба
№ 1/2004 г. и да определи размер, който не може да е по-малък от предвидения в нея. Като е
процедирал по този начин /тъй като последното по делото заседание е от 27.05.2020 г., към
който момент е била приета действащата редакция на Наредба № 1/2004 г., която е от
15.05.2020 г. /, съдът е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Както вече
беше посочено, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателката, че датата на сключване на договора за правна помощ е определяща. В
случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, от значение е датата, на
която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение.
Относно молба с вх. № 192408/09.07.2023г. и молба с вх. № 192411/05.07.2023г. за
изменение на решението, в частта, в която са определени разноските в заповедното
производство, съдът намира следното, а именно:
В случая и двамата ответници са представлявани от адвокатско съдружие Бул Лекс в
заповедното производство при условията на безплатна правна помощ.
В Наредба № 1/2004г не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при
съобразяване на извършеното процесуално действие.
Процесуалното действие на процесуалния представител на длъжника се изразява в
попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г.,
който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да
се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004г –изготвяне
на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв.
Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се
съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу заповедта. / в този
3
смисъл са и разясненията, дадени в Определение № 3262 от 1.10.2017 г. на САС по в. гр. д.
№ 3474/2017 г./.
По тези съображения съдът приема, че следва да се определи адвокатското
възнаграждение за депозиране на възражение в заповедното производство в размер на
сумата от 200лв., като с оглед отхърлената част от исковете и техния брой, в полза на
посоченото адвокатско съдружие следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в общ размер от 474.4., като в тази част решението, постановено по делото,
следва да се измени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решението, постановено по делото, в частта за присъдените разноски
като в неговата диспозитивна част, ВМЕСТО ИЗРАЗА:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********** по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД има вземане към Б. Г. Г., ЕГН
********** и срещу Г. С. Г., ЕГН ********** за сумата от 1776.83 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода м. 11.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
08.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от
4088.29лв. и за периода м. 06.2016г. до м.10.2016г.,вкл. ; както и вземане за сумата от по
185.98лв., представляваща мораторна лихва за периода м. 15.08.2017г. до 17.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ всеки от исковете до пълния предявен размер от 491.59лв.; ОСЪЖДА Б. Г. Г.,
ЕГН ********** и срещу Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********** сумата от по 452 лв., представляваща сторените от него деловодни разноски за
платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено
съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в исковото и
заповедното производство. ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *********** да заплати на адв. В. Ф.
С., разноски за адвокатско възнаграждение +общо в размер на 164лв. Решението е
постановено при участието на третото лице помагач Топлоконтрол ООД. РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните! РАЙОНЕН СЪДИЯ:.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********** по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД има вземане към Б. Г. Г., ЕГН
********** и срещу Г. С. Г., ЕГН ********** за сумата от 1776.83 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода м. 11.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
08.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от
4
4088.29лв. и за периода м. 06.2016г. до м.10.2016г.,вкл. ; както и вземане за сумата от по
185.98лв., представляваща мораторна лихва за периода м. 15.08.2017г. до 17.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ всеки от исковете до пълния предявен размер от 491.59лв.; ОСЪЖДА Б. Г. Г.,
ЕГН ********** и срещу Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********** сумата от по 452 лв., представляваща сторените от него деловодни разноски за
платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено
съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *********** да заплати на адв. В. Ф. С., разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно отхвърлената част от
исковете в общ размер от 649.5лв.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *********** да заплати на адв. С. Й. Д., разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно отхвърлената част от
исковете в общ размер от 649.5лв.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК *********** да заплати на адвокатско съдружие Бул Лекс
разноски в заповедното производство в общ размер от 474.4лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Топлоконтрол
ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.“.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5