Решение по дело №1146/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 177
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 14 октомври 2023 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20221730101146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Радомир, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101146 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание 128, т.2, вр. чл.245, ал.2, вр. с чл.242 от КТ
и чл.86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ищцата Д. К. В. ЕГН: **********, чрез
адв. Д. М. от АК- П., с адрес: гр.П., ул.„Т.” № ., ет. ., офис ., срещу ответника Сдружение
„И. за п. и и.”, ЕИК: . с адрес: гр.Б., ул. „А. С.” № ., представлявано от С. С., с които моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 2 284.80 лева -
незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор № П- ./22.01.2021 г., за периода
22.01.2021 г.- 31.12.2021 г, ведно със законната лихва смятано, от датата на депозиране на
исковата молба, до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.01.2021 г.., между ответното Сдружение „И. за
п. и и.” и ищцата Д. К. В. е сключен трудов договор № ./22.01.2021 г., като последната е
осъществявала трудова заетост като медиатор, в изпълнение на проект „Социално-
икономическа и образователна интеграция на уязвими групи на територията на Община-
Р.”.
Договорът бил сключен със срок до 31.12.2021 г.
За изпълнение на предвидените в договора дейности работодателят следвало да
заплати на работника възнаграждение в размер на 360 лева , ежемесечно за отработени 18
часа месечно, платими след приключване на възложената работа и въз основа на представен
1
и приет отчет за дейността през месеца.
Съгласно раздел „Месечно възнаграждение“ от договора, договореното
възнаграждение включва в себе си дължимите осигуровки за работник и работодател,
съгласно българското законодателство.
Дейността по договора била изпълнявана точно и своевременно от работника и в
срок са представяни ежемесечните отчети за извършената дейност. Не са налични
възражение от работодателя по срочността и качеството на извършените дейности, в
изпълнение на трудовият договор.
Към датата на депозиране на исковата молба не е заплатено нито едно от месечните
възнаграждения, макар и срокът на целият договора да е изтекъл и били правени
многократни опити за контакт с работодателя и възможност за доброволно решаване на този
спор, но такъв е не бе осъществен.
Това е довело до предявяване на настоящата искова молба от страна на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, чрез нейната процесуална представителка- адв.Д. М.,
поддържа предявените искове.
Ответникът Сдружение „И.т за п. и и.” не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК
и редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Видно от приетия по делото без възражение от страните трудов договор №
./22.01.2021 г. Д. В. е осъществявала трудова заетост като „медиатор“, в изпълнение на
проект „Социално-икономическа и образователна интеграция на уязвими групи на
територията на Община- Р.”. Същият е е сключен със срок до 31.12.2021 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, от
заключението по която вещото лице Я. А., след като се е запознала с материалите,
приложените към делото и допълнително предоставена информация от НАП - ТД на НАП С.
- офис Б., установила следното:
Изискана е, но не е предоставена информация от Сдружение „И. за пр. и и.", с ЕИК .,
след проведени разговори с лице, отговарящо на телефон, посочен като телефон за контакти
със сдружението, на името на С. С.8.
По въпрос № 1. Какъв е точният размер на неизплатеното трудово възнаграждение по
договора, вещото лице е дала следния отговор:
Съгласно сключен Трудов договор № П./22.01.2021 г. между Сдружение „И. за п. и
и.", с ЕИК. - работодател и Д. К. В. с ЕГН ********** - работник, на основание чл. 111 и във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява
длъжността „М." с код по НКПД . в изпълнение на проект „Социално-икономическа и
образователна интеграция на уязвимите групи на територията на община Р." с бенефициент
община Р. по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05M90P001-2.018-0017-C02
2
от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020". Месечното
възнаграждение в размер на 360 лева, включва в себе си дължимите осигуровки за работник
и работодател. Договорът е със срок до 31.12.2021 г.
Изискани но не са предоставени документи от Сдружение „И. за п. и и.".
Съгласно писмо изх. № ./15.082023 г. от териториална дирекция на НАП С. - офис Б.
за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г. за Д. К. В. са подадени данни с декларация
образец № 1 „Данни за осигурено лице" и е приложена Справка данни за осигуряване по
Булстат" съдържаща информация за деклариран за лицето осигурителен доход.
За периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г. за Д. К. В. е деклариран осигурителен
доход общо в размер на 2 284,80 (две хиляди двеста осемдесет и четири лева 80 стотинки)
лева (сума след приспадане на осигурителни вноски и данъци)
Не са предоставени документи за изплащане на начислените суми - авансово и/или
окончателно плащане и вещото лице не може да определи размера на начисленото, но
неплатеното възнаграждение.
Съгласно писмо изх. № ./15.082023 г. от териториална дирекция на НАП С. - офис Б.,
Сдружение „И. за п. и и.", с ЕИК. няма неплатени задължителни осигурителни вноски за
фонд ДОО, НЗОК, ДЗПО и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от м. 01.2021 г. до м.
12.2021 г. - т. е. осигурителните вноски са платени.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ:
При предявен иск по чл.128, т.2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера на
уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото
възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието на трудово правоотношение между страните за претендирания период не е
спорно между тях, а се установява и от събраните в производството писмени доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 128, т.1 и т.2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при
изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното (по
делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на
ищцата). Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнявал възложените му
трудови задължения съобразно договореностите с работодателя и същият дължи пълния
размер на уговореното трудово възнаграждение.
Според заключението на съдебно - икономическата експертиза, съдът приема за
доказано, че по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата за периода в размер на претендираната главница от 2284.80 лв.,
като същата не е изплатена от ответника.
3
Следователно ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника
през процесния период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение и
наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение. Същевременно
ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговореното
трудово възнаграждение на ищеца. Ето защо, съдът намира иска за главницата за процесния
период за основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
По отношение на иска за лихва съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при забавено изплащане на трудовото
възнаграждение работодателят дължи законната лихва за забава на работника. Трудовото
възнаграждение се дължи ежемесечно (чл.270, ал.2 КТ), доколкото не е уговорено друго.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху главницата,
смятано, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане на
вземането.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска разноските по делото,
които, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, възлизат на 300 лв.- изплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Р. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 91.39 лв.- държавна такса
и 200 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА С. „И. за п. и и.”, ЕИК: . с адрес: гр.Б., ул. „А. С.” № . представлявано от С. С., да
заплати по предявения иск с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2, вр. с чл.242 от
КТ, на Д. К. В. ЕГН: **********, чрез адв. Д. М. от АК- П., с адрес: гр.П., ул.„Т.” № ., ет..,
офис ., сумата от 2284.80 лв. /две хиляди двеста осемдесет и четири лева и осемдесет
стотинки/- незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор № П- ./22.01.2021 г., за
периода 22.01.2021 г.- 31.12.2021 г., ведно със законната лихва смятано, от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Сдружение „И. за п. и и.”, ЕИК: 1. с адрес: гр.Б., ул. „А. С.” № .,
представлявано от С. С., да заплати на Д. К. В. ЕГН: **********, чрез адв. Д. М. от АК- П.,
с адрес: гр.П., ул.„Т.” № ., ет. ., офис ., сумата от 300 лв. /триста лева/- направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „И. за пр. и и.”, ЕИК: . с адрес: гр.Б., ул. „А. С.” № .,
4
представлявано от Ст. С., да заплати по сметка на РС- Р. сумата от 91.39 лв. /деветдесет и
един лева и тридесет и девет стотинки/- държавна такса и сумата от 200 лв. /двеста лева/ –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5