Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1694
гр.Варна, 19.04.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, шестнадесети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р.ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Г. ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14 684 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от И.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адреса***, чрез адвокат Й.А. от ВАК срещу
ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ", БИК *, със седалище ***, представлявано от
А. П. Л. и Р. К. Д..
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.432,ал.1 от КЗ
да осъди ответника да му заплати, сумата в размер на 10 лева, представляваща частичен иск от общо 514.88 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане: броня предна и основа предна броня на
собствения ми автомобил марка * *, с ДК № *, причинени на 06.03.2018г., в резултат
на реализирано ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на
т.а. *, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 06.03.2018г., около 10.00 часа, в гр.Варна, ул.* *,
автомобилът му марка * *, с ДК № * е ударен от микробус марка *, с ДК№*.
ПТП настъпва при следните обстоятелства: На
06.03.2018г., около 10.00 часа се движи по ул.* *. Докато се движи настига
микробус *, който е спрял явно поради задръстване. Налага се и той
да спре зад него и да изчака движението да продължи. Изведнъж микробуса
тръгва назад и удря неговият автомобил.
За настъпилото ПТП уведомява компетентните органи.
Същите регистрират произшествието под № *г. и им указват да съставят Двустранен констативен протокол
за ПТП. В протокола за ПТП, като виновен водач е посочен водача на микробус
марка *, с ДК № *.
Товарния автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № * от
застрахователна компания ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ със срок на действие
24.01.2018г. - 23.01.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 06.03.2018г. уведомява застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя
снимков материал и съставя Опис по щета с № *г. В описа по щетата, като
увредени детайли са описани следните детайли: броня предна. За да се извърши
обстоен оглед на автомобила и изготвяне на подробен опис на увредените части,
застрахователят изиска автомобилът да се разглоби.
На 14.03.2018г. е извършен допълнителен оглед на
автомобила, като в Описа по щетата са описани следните увредени детайли: основа
предна броня.
Във връзка с настъпилото ПТП получава отказ от
застрахователя за изплащане на обезщетение с № ЦУ 15-501/12.04.2018г.
На 18.04.2018г. подава молба за преразглеждане на
щетата, т.к. счита отказа за неоснователен.
На 03.05.2018г. получава втори отказ с изх. №
А315-3046/03.05.2018г., като основанието на застрахователя за постановения
отказ, е че от предходно събитие т.а. *, с ДК № * е имал увреждане на задната
броня в същата степен и на същото място.
Във връзка с направения отказ за изплащане на
обезщетение извършва проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на
автомобила. От проведеното проучване установява, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила в състоянието, което е бил преди настъпване на ПТП
е в размер на 514.88 лв.
Във връзка с гореизложеното за него възниква правен
интерес от завеждане на настоящия иск.
Желае обезщетението да бъде изплатено в брой.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба. Предявеният иск, счита за недопустим. Съгласно правната теория и
константната съдебна практика са недопустими последващи
частични искове, относно същото право, за което съществува влязло в сила
съдебно решение по предходен частичен иск, доколкото същите са явна злоупотреба
с право. В настоящия случай това е Решение № 4091/15.10.2018г., постановено по
гр. д. № 8210/2018г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XII състав.
В случай, че съдът приеме предявения иск за
процесуално допустим, то намира същия, изцяло неоснователен. Оспорва иска,
както по основание, така и по размер. Не е налице правно основание за
възникването на твърдяното материално право - предмет на осъдителния иск,
депозиран от ищеца, а именно наличието на валидно възникнало вземане на ищеца
към ответното дружество в посочения в исковата молба общ размер от 514,88 лв.
Не са налице предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за заплащане на
исковата сума.
Становище по обстоятелствата, на които се основава
искът:Не оспорва, че към 06.03.2018г., както и към настоящия момент, между „* *"
ООД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № * от 24.01.2018г. за застраховка „Гражданска
отговорност" на товарен автомобил марка „*", модел „*", с per. № * със срок на застраховката от 24.01.2018г. до
23.01.2019г. На 06.03.2018г. ищецът е подал уведомление за щета до
застрахователя, в което се сочи, че на същата дата в гр. Варна, на ул. „* *",
при маневра „назад" водачът на автомобил с peг.
№ * е ударил неговия автомобил, който е бил позициониран зад него.
Застрахователят е извършил опис техническа експертиза по щета № *г., изготвен е
и снимков материал. В уведомлението за щета, ищецът изрично е посочил, че желае
щетите по неговия автомобил да се изчислят по експертна оценка и
застрахователното обезщетение да се изплати с банков превод. При извършените на
06.03.2018г. и 14.03.2018г. огледи на автомобила са описани посочените от ищеца
щети по неговия автомобил - повреди на броня предна и основа предна броня. След
подробно запознаване с щетата, с изготвения снимков материал и извършената към
нея автотехническа експертиза, експерти на
застрахователя са установили, че е налице несъответствие между изготвения опис
на увредените детайли по заведената щета от застрахователя и описания механизъм
на декларираното събитие от ищеца.
Оспорва твърдението, че на 06.03.2018г. се е
осъществило ПТП между лек автомобил марка „*", модел „*", с peг. № * и лек автомобил марка „*", модел „*", с peг. № *, посочено в двустранен констативен протокол по
описания в него и в исковата молба начин и че в резултат на това събитие са
възникнали имуществените вреди, констатирани при извършените от застрахователя
огледи на МПС на ищеца. Оспорва механизма на ПТП от 06.03.2018г.
Оспорва Двустранен констативен протокол за ПТП № *г., досежно неговото съдържание. По правната си природа
констативния протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, но на
основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, същият има обвързваща доказателствена
сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице, включително и за констатираното и възпроизведено в документа
положение на участниците в произшествието след настъпването му и за претърпените
вреди. Следователно, по отношение на самия механизъм на ПТП, описан в
протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена
сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на служител на
МВР, а не са налице данни местопроизшествието да е било посетено от служител на
МВР и в последствие.
Оспорва наличието на пряка причинно - следствена
връзка между констатираните от застрахователя щети по процесния
автомобил при извършените на 06.03.2018г. и 14.03.2018г. описи и твърдяното ПТП
от 06.03.2018г.
В условие на евентуалност, дори и да се приеме, че ПТП
между двамата водачи се е осъществило на посочената дата, оспорва твърдението,
че виновност за процесното ПТП носи единствено
водачът на автомобил марка „*", модел „*", с peг.
№ *. В съставения двустранен констативен протокол за ПТП № *г. водачът С. Г. е
посочил, че е виновен за ПТП, но това изявление не може да обоснове категоричен
извод за неговата изключителна вина и за липсата на съпричиняване
от страна на другия водач. За установяване на ПТП не е съставен и официален
удостоверителен документ от органите на МВР, "Пътна полиция", който
да удостоверява твърденията на ищеца, както и вината на водача С. Г. за
настъпването на ПТП.
Неспазването на необходимата дистанция от страна на
водача на лек автомобил с peг. № * е спомогнала за
реализирането на ПТП, поради което и е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Ищецът е нарушил разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП като не се е движил на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко. За подобно поведение, а именно неспазването
на дистанция, чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидил ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача. В този
смисъл, несъобразяването на разстоянието между двата автомобила влече като
последица намаляване на дължимото застрахователно обезщетение на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
По отношение размера на застрахователното обезщетение.
Намира за неясни използваните метод и критерии за определяне размера на
обезщетението, което се претендира да е дължимо от ответника. Същото е
произволно определено. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014г.
за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на
автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз, издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно
приложения № 1-6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Съобразно пар. 3, ал. 1 от
ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба № 24 от 08.03.2006г. се отменя с
изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6, в които именно се съдържа
установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. Съгласно константната касационна практика методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Само ако
пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност.
Ако се приеме, че ответното дружество дължи заплащане
на застрахователно обезщетение, то следва да се съобрази действителната
стойност на разходите, необходими за отстраняване на констатираните щети по
автомобила. Размерът на обезщетението следва да репарира действителните вреди
към датата на процесното ПТП. В противен случай ще се
допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя. Искът е
предявен в завишен общ размер и не кореспондира с действително претърпените
вреди. Ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв начин е
калкулирана исковата претенция. Посочената цена за ремонт на увредените части е
завишена като не е съобразена с действителната цена на необходимите материали и
труд.
Оспорва изцяло акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли
изцяло предявения иск.
Моли да му
бъдат присъдите сторените в
производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представителите
адв. А. от ВАК поддържа иска. В хода по същество на
делото моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, чрез проц.представител адв. С. поддържа
отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на
иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните ,
че към 06.03.2018г., както и към настоящия момент, между „* *" ООД и
ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полица № * от 24.01.2018г. за застраховка „Гражданска
отговорност" на товарен автомобил марка „*", модел „*", с peг. № * със срок на застраховката от 24.01.2018г. до
23.01.2019г.; че на 06.03.2018г. ищецът
е подал уведомление за щета до застрахователя, в което се сочи, че на същата
дата в гр. Варна, на ул. „* *", при маневра „назад" водачът на
автомобил с peг. № * е ударил неговия автомобил,
който е бил позициониран зад него; че
застрахователят е извършил опис техническа експертиза по щета № *,
изготвен е и снимков материал.
Приобщени към доказателствата по делото са следните писмени документи: свидетелство
за регистрация на МПС; двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие №*г.; опис техническа експертиза по щета №* от 14.03.2018г.; опис
техническа експертиза по щета №* от 06.03.2018г.; уведомително писмо
изх.№ЦУ15-501/12.04.2018г. до И.И.; молба от И.И. вх.№153/18.04.2018г.; уведомително писмо изх.№1315-3046/03.05.2018г.
до И.И.; уведомление за щета на МПС; полица №* от
24.01.2018г.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по САвт.Е. Заключението на ВЛ, неоспорено от страните, съдът
цени като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението на ВЛ участник II в събитието с лек автомобил „* *“ с ДК №*, с водач И.М.И. *** М..
Участник I в събитието с товарен автомобил „*“ с ДК № *, с водач С. Г. е извършвал
маневра с движение на заден ход , при което удря спрелият зад него лек
автомобил „* *“ с ДК №*. За лек автомобил „* *“ с ДК Х * удара е в предната
част на автомобила.За товарен автомобил „* *“ с ДК №* удара е в задната част на
автомобила. Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните средства.
Експертизата приема уврежданията,
който са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал: Броня предна и
Основна предна броня. Общата стойност на разходите за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на
409.52лв., което включва следните позиции: общо за броня предна -342.32лв.;
общо за основа предна броня-67.20лв.
Уврежданията , които са установени по автомобила при извършеният оглед от
представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал са в
предната част на автомобила в зоната на удара или са вследствие на деформация и
изместване на увредени детайли. Установените увреждания е възможно да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Общата стойност на сумата, необходима за ремонт на увредените части и
детайли на лек автомобил марка „*“,
модел „*“ с рег.№ *, с година на производство: 2004год., съгласно Приложение
№1-6 от Наредба №24 от 08.03.2006год. за задължителното застраховане по
чл.249,т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни-превозни средства е в
размер на 158.18лв., което включва следните позиции: общо за броня
предна-135.78лв., общо за основа предна броня-22.40лв.
Стойността на сумата, необходима за ремонт на увредените части и детайли
на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ * по средни пазарни цени,
включително на алтернативни доставчици, като вещото лице направи справка с поне
три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество е същата
като в т. IV/т.2 – 409.52лв. В съдебно
заседание след направените уточнения сочи, че този размер възлиза на 307.92лв.
Не са налице данни за отстоянието между двата
автомобила преди удара.
Сблъсъка е възможно да е бил предотвратен, ако водача на товарен
автомобил „* *“ с ДК №* се е убедил , че е безопасно движението му на заден ход
или да осигури човек, който да го напътства при извършването на маневрата.
При тази
установеност на делото от фактическа страна,
съдът извежда следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с договора
за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по този ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител
на вредата и застрахователя. Същевременно
съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По смисъла на
чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят, покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществените вреди, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като
за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск
срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай безспорно е установено обстоятелството , че е налице валидно
сключен договор за застраховка”Гражданска отговорност” между ответника и собственика на товарен автомобил марка „*",
модел „*", с peг. № * със срок на застраховката
от 24.01.2018г. до 23.01.2019г.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства се установява, че е налице настъпило застрахователно
събитие на 06.03.2018 г., изразяващо се в реализиране на процесното
ПТП, виновността на деликвента - водача на товарния
автомобил „*“/Констативен протокол за ПТП/ , както и вида на настъпилите вреди
по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП.
В настоящия казус за процесното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол,
подписан от двамата водачи, който съдържа удостоверително изявление на водача
на т.а. „*“/,че вината за инцидента е негова. С оглед последиците от инцидента
и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДв.П вр. с чл.125 от ЗДв.П не е налице
нормативно установено задължение за органите на КАТ да посещават мястото на ПТП
и да съставят протокол за пътното произшествие. В този смисъл съставеният от
участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се ползва
със специфична доказателствената сила, тъй като с
подписа си водача на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност
признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на
застрахователя по застраховка “ГО“ е функционално обусловена от тази на
застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача
има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП,
означава да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П изискваща при разногласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се състави
официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на
службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че
двустранният констативен протокол за ПТП е годно доказателство за установяване по
отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината
за настъпването му, в случая на водача на т.а. „*“.
Неоснователни са възраженията
на ответника, че не е налице съответствие между констатираните щети и описания
механизъм на ПТП, тъй като наличието на причинно следствена връзка между
реализираното ПТП и щетите се установява по безспорен начин от приетата по
делото САТЕ, която не е оспорена от страните и която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. Неоснователно се явява и
оспорването на ответника, относно механизма на ПТП, тъй като последния
безспорна се установява от САТЕ и от приетите писмени доказателства по делото.
Ответникът не ангажира доказателства, относно твърдяното съпричиняване
от страна на ищеца за настъпилото ПТП.
В резултата на виновно
осъщественото от водача на т.а. „*“ ПТП,
моторното –предвозно средство на ищеца е увредено. Вида
на вредите съдът приема, че е определен с опис заключенията по процесната щета и САТЕ.
При съдебно решаване на спора,
съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която
размерът на дължимото обезщетение при частична увреда
на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество до вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо
т.о решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и мн.други/.
Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.На увредения се дължи обезщетение,
определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и
характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или
подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието
й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на
заключението дадено от вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, която настоящата инстанция приема като компетентно изготвена,
следва да се приеме стойността на ремонта в сервизи, които не притежават
европейски сертификат за качество, а именно в размер на 307,92 лева.
Гореизложените съображения
мотивират съда да постанови решение с което уважа иска. Като законна последица
от уважаване на иска съдът присъжда законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 28.09.2018год. до окончателното
изплащане.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 485лв., изразяващи се в: 50лв. държавна такса, 75лв.
депозит ВЛ и 360лв. платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ", БИК *, със
седалище ***, представлявано от А. П. Д. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адреса***,
чрез адвокат Й.А. от ВАК, сумата в размер на 10 лева, представляваща частичен иск от общо 514.88 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане: броня предна и основа предна броня на собствения му автомобил марка *
*, с ДК № *, причинени на 06.03.2018г., в резултат на реализирано ПТП в
гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водачът на т.а. *, с ДК № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-28.09.2018год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ ", БИК *, със седалище ***, представлявано от А. П. Д. и Р.
К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адреса***, чрез адвокат Й.А. от ВАК, сумата от 485лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /