РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. Плевен , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430102764 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, против С. ИБР. Д. с ЕГН
**********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ответникът ( като
абонат № 27225) е ползвал топлинна енергия в сграда етажна собственост,
която е топлоснабдена от ищеца, през периода 01.01.2018г.-30.04.2018г.
Твърди се, че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, като въз
основа на изготвените отчети от последното дружество ищецът начислявал
суми на абоната. Посочва се, че ответникът не е заплатил сумата от 487,57 лв.
за консумирана топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода
01.01.2018г. до 30.04.2018г., поради което дължи и сума в размер на 129,52
лв. , представляваща лихва за забава върху главницата от 02.03.2018г. до
15.02.2021г. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 1271/21г. по описа на РС Плевен.
Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска се от съда да
признае за установено, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
1
изпълнителния директор ***“ против С. ИБР. Д. с ЕГН **********, адрес:
*** съществуват вземания за сумата от 487,57 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г., сумата от 129,52 лв.- лихва за периода 02.03.2018г. -15.02.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.02.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№810/23.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. д. № 1271/2021г. по описа на РС Плевен.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната
взема становище в молба с вх.№13700/30.07.2021г. и моли съда при наличие
на законовите предпоставки да постанови неприсъствено решение на
основание чл.238, ал.1 ГПК, както и да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№1271/2021г.
описа на РС-Плевен, че на 22.02.2021г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против С. ИБР. Д. с ЕГН **********, адрес:
***, както и че в хода на производството била издадена Заповед
№810/23.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която РС – Плевен разпоредил „Длъжникът С. ИБР. Д. с ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 487,57 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г., сумата от 129,52 лв.- лихва за периода 02.03.2018г. -15.02.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.02.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 50 лв.юрисконсултско
възнаграждение“. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47,
2
ал.5 ГПК. С разпореждане №1929/29.03.2021г. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото
си. Съобщението било получено на 06.04.2021г. С искова молба вх.
№6769/28.04.2021г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото
гражданско дело №2764/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество
заверено копие на копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №44, том IV, рег.№ 4790, дело №464 от 2018г., че на 05.11.2018г.
ответницата е продала собствения си недвижим имот, находящ се в ***.
Не се спори по делото е и се установява от представеното от ищеца и
неоспорено от ответника заверено копие на договор от 04.10.2002г., че на
процесната дата между етажната собственост , находяща се в *** от една
страна и „Техем сървисиз“ ЕООД с Булстат *** бил сключен договор, по
силата на който дружеството в качеството на изпълнител се задължавало да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно
системата ХАЙЦТЕК, за разпределение на разходите на топлинна енергия, на
фирмата Техем) вкл. издаване на индивидуални сметки.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, кое дружество извършва дяловото
разпределение в сградата, има ли монтирани уреди в апартамента на
длъжника в периода 01.01.2018г.30.04.2018г., отчитана ли е и по какъв ред
ползваната топлинна енергия, дължи ли суми ответницата суми за отопление
и битово горещо водоснабдяване, за услугата дяловото разпределение и за
енергия, отдавана от сградната инсталация, в какъв размер и от коя дата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с иск по чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземане в полза на ищеца на сумата от 487,57 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г., сумата от 129,52 лв.- лихва за периода 02.03.2018г. -15.02.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (22.02.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№810/23.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. д. № 1271/2021г. по описа на РС Плевен.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. Съобщението ведно с препис от разпореждане
№3914/02.06.2021г., препис от исковата молба и приложенията към нея,
ответникът е получил на 03.06.2021г. Не е представил в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба. С призовка ведно с Определение
№1821/08.07.2021г. ответникът е уведомен за датата на откритото
3
съдебно заседание на 30.07.2021г. Ответникът не се е явил в първото съдебно
заседание и не е заявил желание производството да се разгледа в негово
отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба.
С оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че
исковете се явяват вероятно основателни. Ето защо настоящото
неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките
за това по чл.239, ал.1 ГПК.
Гореизложеното води до извода, че исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, против С. ИБР. Д. с ЕГН
**********, адрес: ***, следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в исковото производство, както
следва: сумата от 25.00 лв. платена държавна такса, както и деловодни
разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. държавна такса
и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 100
лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, съществуват вземания против С. ИБР. Д. с ЕГН
**********, адрес: *** и последната дължи на дружеството сумата от 487,57
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г., сумата от 129,52 лв.- лихва за
периода 02.03.2018г. -15.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (22.02.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №810/23.02.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 1271/2021г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 С. ИБР. Д. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 25 лв. деловодни разноски за държавна такса в исковото
производство и сумата от 75 лв. в заповедното производство или общо
сумата от 100 лв. направени деловодни разноски.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
4
Препис от решението са се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5