Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1645
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на С.В.Ц., подадена чрез пълномощника му по
делото адвокат К.Б., срещу заповед № 22-**********/30.06.2022
г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване за срок от шест
месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек
автомобил с рег. № В****ВА. По съображения, че заповедта е издадена при
неспазване на изискуемата от закона форма, тъй като в разпоредителната й част
не е посочен срокът за прекратяване на регистрацията на ППС, който в закона е
определен в параметри от 6 до 12 месеца, като вследствие на този пропуск не
става ясно за колко точно време субектът трябва да търпи последиците от наложената
му административна принуда; че с АУАН не са иззети регистрационните табели на
автомобила и свидетелството за регистрация на МПС, както и с твърдение, че
жалбоподателят бил учуден от факта, че при извършената му проверка с
техническото средство уредът отчел наличието на наркотични вещества, се иска
заповедта да бъде отменена от съда и на жалбоподателя да се присъдят
направените по делото съдебни разноски, включително и заплатеното от него
възнаграждение за адвокатска защита.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично заедно
с адвокат К.Б., който изцяло поддържа подадената жалба.
Ответникът
по делото - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
я оспорва чрез пълномощниците си юрисконсулт Б.Й. и юрисконсулт Г.Г., който в
пледоарията по същество на спора сочи, че са били налице всички
материално-правни предпоставки за налагане на процесната ПАМ, а относно факта,
че в дадения на жалбоподателя екземпляр от заповедта не е посочен срокът на
действието й, счита, че това вероятно се е получило поради качеството на
индигото или заради релефа, който е бил под листа, като сочи, че ако такъв
пропуск действително е бил налице, то адресатът на заповедта е разполагал с
възможността да възрази при получаването й. Моли съда при отхвърляне на
оспорването да присъди в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът
като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, подадена в преклузивния
срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на
приложената ПАМ, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното
оспорване.
По
основателността на жалбата съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна заповед № 22-**********/30.06.2022 г. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП „прекратяване за срок от
шест месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек
автомобил с рег. № В****ВА, собственост на С.В.Ц.. В изпратената до съда със
съпроводително писмо вх. док. № 11247/20.07.2022 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ административна преписка по издаването на заповед № 22-**********/30.06.2022
г. е приложено заверено копие от заповедта като в разпоредителната й част след
изписване на вида наложената ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП ръкописно с цифра
е изписан срокът за налагането й – 6 месеца.
В
мотивите на заповедта като основание за прилагането на ПАМ е посочено, че на
30.06.2022 г. около 22:19 ч. в гр. Варна на бул. „Княз Борис І“, в посока бул.
„Васил Левски“, срещу бензиностанция „Шел“, С.В.Ц. управлявал собствения си лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № В****ВА, след употребата на наркотични вещества /Канабис-
25/, което било установено от извършената на водача проверка с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000, фабр. № ARPK-0014. Посочено
е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 133769/30.06.2022 г.
Съгласно
приложената по преписката Докладна записка от 30.06.2022 г. на извършилия проверката младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, след установяването на
положителния резултат от тестването за наркотични вещества на водача е бил
съставен АУАН № 684820/30.06.2022 г. и след като му е издаден талонът за
медицинско изследване, той е придружен от полицейския служител до ВМА – Варна
за вземане на проба за химичен анализ. По делото не са налични данни за резултата
от изследването.
В
съдържанието на заповедта не е вписан съставеният за нарушението АУАН серия GA, №
684820/30.06.2022 г., но актът е приложен по преписката като при съпоставката между
него и заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП е видно, че и в двата документа нарушението
е индивидуализирано по абсолютно идентичен начин.
По
преписката е приложен и описаният в заповедта и връчен на водача в 22:45 ч. на
30.06.2022 г. талон за изследване №
133769, издаден на основание чл. 3 ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., съгласно
който при издаването на АУАН и попълването на протокол за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и
талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1. Визираният в
разпоредбата Протокол за извършването на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества също е приложен по преписката, ведно с резултата от
тестването с техническото средство Дрегер Дръг тест 5000, фабр. № ARPK-0014,
отчел позитивен резултат за употребата на Канабис-25 от водача. Изправността на
уреда, с който е извършено тестването, е доказана посредством приложения по
преписката Протокол *********-40000 за извършената на 25.11.2021 г. сервизна
проверка със заключение за годност на уреда и валидност на проверката 12
месеца.
За
установяване компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, по преписката е
приложена заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна,
с т. 2.3 на която, в упражнение на предоставената му с чл. 172 ал. 1 ЗДвП
възможност за делегиране на правомощия, е оправомощил назначените по график служители на длъжност „младши
автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по време на
изпълнение на дежурство да прилагат ПАМ по чл. 171 т. 2а ЗДвП като е определил,
че това им правомощие се отнася за цялата обслужвана от ОД на МВР- Варна територия.
Фактът, че на датата 30.06.2022 г. в 22:19 ч., когато е установено нарушението,
издателят на заповед № 22-**********/30.06.2022 г. К. Г. И. е бил дежурен по
график нощна смяна се доказва с приложения по преписката месечен график за месец
юни 2022 г. за определяне на служителите за изпълнението на патрулно-постова
дейност от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, а обстоятелството, че
към този момент И. заема изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор ІІ
степен“ в група „ОПДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Варна се установява от представеното по делото и
приобщено към доказателствения материал в с. з на 05.10.2022 г. удостоверение УРИ
365-000-44049/03.10.2022 г. на началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР –
Варна, според което на тази длъжност К. Г. И. е назначен, считано от 13.08.2020
г.
Установените
обстоятелства посредством приложените по преписката и в рамките на съдебното
производство писмени доказателства сочат, че обжалваната заповед по чл. 172 ал.
1 ЗДвП е издадена от компетентен административен орган и при наличието на една
от алтернативно зададените в чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП материално-правни
предпоставки, обективирана в управлението на моторно превозно средство от
собственика му, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. За
доказването на това обстоятелство в случая е достатъчен положителният резултат
от теста с Дрегер Дръг тест 5000, фабр. № ARPK-0014,
след като за него са налице данни, че е преминал успешно техническа проверка за
изправност.
Независимо
от това съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това –
подлежаща на отмяна, като съображенията за този извод са следните:
За да
е законосъобразен един издаван в писмена форма административен акт, каквато е и
заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, той трябва да отговаря на заложените в чл. 59
ал. 2 АПК изисквания към съдържанието му, що се отнася до регламентираните в нормата
съществени негови реквизити, какъвто съгласно чл. 59 ал. 2 т. 5 АПК е разпоредителната
част на акта, с която се определят правата или задълженията на адресатите, начинът
и срокът за изпълнението им.
В
случая в разпоредителната част на представения в с. з. на 05.10.2022 г. и
приобщен към доказателствения материал по делото втори /копирен/ екземпляр на заповед
№ 22-**********/30.06.2022 г., връчен още при издаването й на адресата С.В.Ц.,
не се вижда изписан нито с цифри, нито словесно срокът, за който следва да се
приложи наложената със заповедта ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП. Като се има
предвид, че в закона този срок е
определен в параметри /от шест месеца до една година/, то се налага извод, че
за да е ясна във всеки отделен случай волята на административния орган относно неговата
продължителност, той задължително следва да я посочи в съдържанието на заповедта,
изписвайки я изрично в разпоредителната й част. Действително, в случая върху
представения в с. з. на 30.11.2022 г. оригинал на заповедта срокът за
прилагането на процесната ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП е уточнен на шест месеца,
което е в рамките на законоустановените му граници, като в разпоредителната
част на акта той е изписан с цифрата 6. Изслушан в с. з. на 30.11.2022 г.,
издателят на заповедта младши автоконтрольор К.И. заявява пред съда, че срокът
от 6 месеца е записал в разпоредителната част на заповедта още при нейното попълване.
От изслушаното в с. з. на 22.02.2023 г. и приобщено към доказателствения материал
по делото без възражения от страните заключение на допуснатата по почин на
жалбоподателя съдебно-графологична експертиза се установява обаче, че след
налагането на оригинала на заповедта върху приобщения по делото и приложен на
л. 19 от съдебното досие копирен екземпляр на жалбоподателя, няма пълна идентичност
относно посочения срок за прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП,
който в оригинала е определен на 6 месеца, а в копието цифрата 6 не е изписана.
Това обстоятелство води до заключение, че срокът на действие на ПАМ е бил
добавен, след като заповедта е била вече издадена и екземплярът от нея е бил връчен
на адресата. Подобна корекция под формата на допълване на акта може да се
извърши обаче единствено при спазване на установения за това ред по чл. 62 ал.
1 АПК, като само по този начин могат да се гарантират правата на засегнатата от
акта страна, че ще бъде своевременно запозната с допълването и ще може адекватно
да отреагира срещу него. По делото обаче не само че не са налице данни за
допълването на заповедта по реда на чл. 62 ал. 1 АПК, но и подобна позиция изобщо
не се застъпва от ответника, който до приключването на устните състезания поддържа
тезата, че срокът на действието на ПАМ е изписан в заповедта още при нейното издаване.
Заявеното от пълномощника му в пледоарията по същество, че неотразяването на
цифрата 6 в предоставения на жалбоподателя екземпляр на заповедта се дължало или
на качеството на индигото, или на неравности на релефа под листа представлява излагането
на вероятности, а не доказано твърдение. Като се има предвид, че тежестта да
докаже по делото материалноправната
законосъобразност на акта е изцяло в тежест на неговия издател, ответник
в процеса, то безсъмнено установеното несъответствие в разпоредителната част на
двата, иначе идентични, екземпляра от заповедта, що се отнася до срока на
действие на ПАМ, и отсъствието на каквито и да било доказателства несъответствието
да се дължи на твърдяните едва в пледоарията по същество обстоятелства, сочи на
неспазване на установената с чл. 59 ал. 2 АПК форма на административния акт досежно
неговата разпоредителна част, в която при издаването му административният орган
е пропуснал изрично да отбележи продължителността на действие на наложената с
него ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „б“ ЗДвП.
Поради
изложеното обжалваната заповед следва да бъде отменена от съда на основание чл.
172 ал. 2 предл. второ АПК.
При
този изход на спора и предвид изрично направеното искане от страна на жалбоподателя,
ОД на МВР – Варна следва да бъде осъдена да му заплати, на основание чл. 143
ал. 1 АПК, направените по делото разноски в общ размер на 1060 лв., от които 10
лв. - заплатена държавна такса по сметка на Административен съд Варна, 300 лв.
- внесен депозит по сметка на
Административен съд Варна, вещи лица и 750 лв. – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи, че пълномощникът на ответника
не е направил възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната по делото страна, поради което то следва да се възстанови в цялост
на жалбоподателя от ОД на МВР - Варна.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба на С.В.Ц. заповед № 22-**********/30.06.2022 г. на младши
автоконтрольора в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Варна да заплати на С.В.Ц., ЕГН **********, направените по делото
разноски в общ размер на 1060 /хиляда и шестдесет/ лева.
На
основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: