РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря П. Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502472 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, против решение № 184/20.06.2022 г., постановено
по г. д. № 147/2022 г. по описа на РС А., с което е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата Н. Д. С. да бъде издаден паспорт на детето
Г. Н. С., както и разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Г. С.
да напуска пределите на Република България, за неограничен брой пътувания
и неограничен период до страни – членки на Европейския съюз и Т.,
придружена от майка си – П. Г. А., ЕГН ********** или упълномощено от
нея лице.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и противоречие на
обжалваното решение с материалния закон и събраните по делото
доказателства, както и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила се иска неговата отмяна. Поддържа се атакуваният съдебен акт да е
постановен в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г.
по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, доколкото заявеното в
исковата молба и показанията на ищцовия свидетел демонстрират
намерението на майката да промени местоживеенето на детето в Г., където се
е установила да живее с новото си семейство и съответно то да вижда баща си
само през ваканциите. Сочи се, че същото е потвърдено и от социалното
проучване, въз основа на което, е приет социален доклад. Изложени са
1
оплаквания, че не е в интерес на детето да бъде издадено исканото
заместващо съгласие, а последното е дори опасно, доколкото би довело до
промяна на местоживеенето на детето в чужда държава, но не по установения
законов ред и след обстойно проучване на условията, които предоставя
новото място и съответно преуреждане на режима на лични отношения с
родителя, при когото детето не живее. Сочи се, че майката не е доказала да
има възможности да полага адекватни грижи за детето в Г., да предостави
нужното образование, удобство и издръжка. Изложени са оплаквания и
относно това, че не са събрани никакви доказателства какво налага
извеждането на детето в Република Т., въпреки че съдът е постановил
неограничено във времето тази възможност, като последното е дори повече
от поисканото от ищцата. Изложени са съображения, че детето говори само
български език и учи в българско училище, а съпругът на майката, който се е
установил да живее със семейството си в Г., е турски гражданин и не владее
български език. Поддържа се поради това пребиваването на Г. в Г., в
семейството на новия съпруг на майката, да е много по различно от
обичайната за нея семейна среда и че да живее с хора, чийто език не разбира,
ще я стресира и притесни. Сочи се, че Г. ще бъде откъсната от най – близките
си хора и това ще доведе до отчуждаването на детето от баща му и сестра му,
каквато тенденция се наблюдавала в последната една година, като това е в
разрез с принципа за защита на най – добрия интерес на детето. Цитира се
съдебна практика. Претендират се разноски.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. А.. В съдебно
заседание жалбата се оспорва.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от П. Г. А. против Н. Д.
С. иск с правна квалификация чл. 127а от СК да бъде постановено решение,
заместващо съгласието на бащата, за това на малолетното дете Г. Н. С., ЕГН
********** да бъде издаден международен паспорт за срок от 5 (пет) години
и същото да напуска пределите на страната и да посещава неограничено
страните от Европейския съюз, включително Република Г., и Република Т. с
продължителност на престоя до 10 дни. Посочените причини са, че вторият
съпруг на ищцата работи постоянно в Република Г., където през по – голямата
част от годината ищцата също живее, заедно с роденото на *** г. от брака им
дете С. А.. Въпреки, че в жилището, където майката живее в Г., в гр. ***, има
условия и за Г. и детето има желание да отиде при нея да живее и да учи там,
бащата категорично отказвал да даде съгласие за издаване на международен
паспорт на Г. и съгласие тя да напуска страната. Искането детето да посещава
Т. се обосновава с това, то да отиде на гости на роднините на втория съпруг
на майката, който е турски гражданин, както и за почивка на море.
2
В срока за отговор исковете са оспорени от Н. Д. С., като неоснователни
по съображение, че искането не е в интерес на детето, доколкото ищцата няма
условия да се грижи за Г. в Г., тъй като няма доходи, няма подходящи битови
условия. Поддържа се, че въпреки заявеното искане за даване на заместващо
разрешение за пътуване на детето в чужбина, се цели промяна на
местоживеенето на детето.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че в
интерес на детето е молбата да бъде уважена изцяло, доколкото така ищцата
ще може да осъществява родителските си права и задължения спрямо детето,
а то ще има възможност да осъществява пълноценно контакт със своята
майка, по – малкото си братче, както и с настоящия съпруг на майката,
включително пътувайки до други държави, детето ще може да обогати своите
впечатления и емоции.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Във връзка с констатирани от въззивната инстанция
нередовности на исковата молба, за които съдът е длъжен да следи по всяко
време, и дадени указания с протоколно определение от 17.10.2022 г. в
проведено открито съдебно заседание, с молба вх.№ 27765/24.10.2022 г. от П.
Г. А., е уточнено, че целта на пребиваването на детето Г. С. в Г. е обучение
през учебната 2023/2024 г. и следващите, през времето от 30.08. до 24.10.; от
29.10. до 22.12.; от 07.01. до 04.04. и от 22.04. до 25.07. В условията на
евентуалност, в случай, че се счетат за засегнати правата на бащата да
осъществява режима си на лични отношения, искането е детето да посещава
страните от Европейския съюз, включително Република Г., във времето на
учебните ваканции в България, а именно 01.08.-15.09.; 23.12. – 07.01., като
целта на пребиваването на детето Г. е гостуване при майката, нейния съпруг и
братчето на Г.. По отношение искането детето да посещава Република Т. с
продължителност на престоя – до 10 дни, то времето, за което се иска
разрешение е в периода на лятната ваканция 01.08.-15.09. с цел почивка. По
този начин са отстранени нередовностите на сезирането и поправената искова
молба се смята за редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 от ГПК).
Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде
проверена правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, с
изключение на случаите на установени нарушения на императивни
материалноправни норми и в изпълнение на задължението на съда да следи за
интереса на родените от брака деца, когато въззивният съд е длъжен да
отстрани констатираните нарушения без да има изрично направено оплакване
в тази насока, съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 на
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в брак, прекратен с решение №
80/01.03.2018 г. по г.д.№ 98/2018 г. на РС А., с което упражняването на
родителските права върху родените от брака две малолетни деца Д. Н. С.,
ЕГН ********** и Г. Н. С. ЕГН ********** е предоставено на майката. С
3
решение № 260329/17.09.2019 г. по г.д.№ 723/2020 г. на РС А., е допуснато
изменение на така определените мерки за детето Д. Н. С., като упражняването
на родителските права относно нея е предоставено на бащата Н. Д. С.. Ищцата
П. Г. А. има сключен последващ граждански брак и родено от него на *** г.
дете С. А.. Не е спорно също, а се потвърждава и от писмените и гласни
доказателства по делото, това, че в периода 2020 г. – 2022 г. майката пътува
постоянно и редува непродължителни престои от по няколко месеца в
България, където се намират родените от първия брак две деца, и Г., където
се намира настоящият съпруг. От своя страна детето Г. С. живее в дома на
родителите на майката в село Ч., където при отсъствието на майката от
България, за нея грижи полагат роднините по майчина линия – майката и
бащата, както и сестрата на ищцата. От приетите в първоинстанционното и
въззивно производство социални доклади съответно от 13.05.2022 г. и
13.10.2022 г. се установява, че за Г. са създадени подходящи жилищни
условия и среда, детето има личен лекар, ученичка е в пети клас през
учебната 2022 г. – 2023 г. в ОУ „***“, гр. А.. Няма допуснати отсъствия по
неуважителни причини, със среден успех е и с трудна мотивация за
самоподготовка по учебния материал. Детето поддържа редовни контакти със
своя баща, както и със сестра си Д., има изградена емоционална връзка и с
двамата си родители, с по – голямата си сестра, както и с по – малкия си брат.
Изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето, Г.
споделя, че иска да отиде в Г., иска да живее там, да учи език, има желание да
пътува на почивка в чужбина.
Спорът пред настоящата инстанция е по правото, по въпроса в интерес
на детето ли е и до каква степен, да бъде дадено заместващо съгласието на
бащата разрешение то да пътува в чужбина, съответно да му бъдат издадени
необходимите за това документи, с оглед очертаните с поправената искова
молба и уточнени в съдебно заседание параметри, респективно в тази връзка
и разрешение за издаване на международен паспорт на детето.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, при разногласия между родителите
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, споровете се разрешават от районния съд по настоящия
адрес на детето. Подробни разяснения в тази насока са дадени с тълкувателно
решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС. Посочено е, че производството в този случай е по спорна
администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът
прави преценка по целесъобразност, а интересът на детето за пътуване в
чужбина се преценява за всеки отделен случай, въз основа на задълбочен
анализ на конкретно установените факти. Преценката следва да е комплексна
и всестранна, с цел в максимална степен да се защитят интересите на детето,
като съдът не е обвързан от предявените от молителя брой пътувания, период
от време и посочени държави. Разрешението следва да се даде само за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. На свой ред понятието "най-добрият
интерес на детето" е многопластово по своето съдържание, като при всички
4
случаи включва изискването да бъде гарантирано пълното ефективно
ползване на всички признати от Конвенцията права на детето, както и
неговото холистично развитие, обхващащо физическото, умственото,
духовното, моралното, психологическото и социалното му развитие. Съгласно
§ 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, то включва преценка относно
редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите
и психо-емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства,
като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето,
както и възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и
последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата
и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна.
В посоченото тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС е акцентирано върху това, че в
производството по чл. 127а, ал.1 от СК не следва да се допуска разрешението
за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, когато не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето, доколкото в
последния случай следва да се съобразят потребности на детето с различен
характер. Искане за промяна на местоживеенето на детето в настоящото
производство не е отправено, поради което и разрешение за пътуване в
Република Г. за периодите с цел обучение през учебната 2023/2024 г. и
следващите, през времето от 30.08. до 24.10.; от 29.10. до 22.12.; от 07.01. до
04.04. и от 22.04. до 25.07 не следва да бъде допуснато по причина, че то
практически ще доведе до промяна на местоживеенето на детето в Република
Г..
Съгласно дадените пред въззивната инстанция уточнения, извън
коментираното вече обучение, се иска разрешението да бъде дадено във
времето на учебните ваканции в България, като целта на пътуванията на Г. до
страните от Европейски съюз и Република Т. е посещение на роднини и
почивка. Г. е на възраст, в която следва да разширява своя кръгозор, да
добива социален опит и да обогатява познанията си за света. В неин интерес е
да има възможност да посети и опознае живота, обичаите и културата на
други страни. Евентуално пътуване и пребиваване за подходящи
непродължителни периоди от време извън пределите на Република България в
страни от Европейски съюз, както и Република Т., несъмнено ще допринесе за
интелектуалното развитие, за придобиване на нови знания, ще даде нови
перспективи и ще обогати представите за света с оглед бъдеща реализация.
Също така ще даде възможност на Г. да общува по – пълноценно с новото
семейство на своята майка, както и със своя брат, роден от втория брак на
майката. Искането е с цел посещение на роднини, почивки и екскурзии,
поради което не са налице данни за съществуващ конкретен и реален риск за
детето или такива, които да обосноват съмнение в родителския капацитет на
майката и опасение тя да вземе решения, вредни за детето. Предоставена е и
информация относно мястото, условията и средата, при които Г. ще пребивава
при посещенията в дома на майката в Република Г..
Не следва обаче разрешението за пътуване на детето извън Република
5
България, да включва то да бъде придружено от упълномощено от майката
лице. В молбата не са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи това
искане, нито е посочено кое ще бъде това упълномощено от майката лице.
Последното е пречка да се извърши предварителна преценка на условията и
средата, при които детето би могло да пребивава в даден момент,
съпроводено от неустановено трето упълномощено лице, с оглед оценка на
конкретния и реален риск.
Като съобрази конкретно установените по делото обстоятелства
настоящата инстанция намира, че в интерес на детето Г. Н. С. е да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. Д. С., ЕГН
**********, да бъде издаден международен паспорт на детето, както и то да
пътува извън пределите на Република България до страните-членки на
Европейски съюз и Република Т., придружавано от своята майка П. Г. А.,
ЕГН **********, както следва: всяка нечетна календарна година през
периодите на пролетната и есенна учебни ваканции, а всяка четна календарна
година през периодите на междусрочната и коледна учебни ваканции,
определени от Министерство на образованието и науката за съответната
учебна година, както и всяка календарна година за периода от 01 юли до 01
септември. Разрешението следва да се даде без ограничение в броя на
пътуванията, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
навършване на 15-годишна възраст от детето. Така определената периодика
на пътуванията на детето в чужбина за времето на учебните ваканции, както и
през лятната такава, не се намира да е в конфликт между правото на детето да
пътува и правото на бащата на лични отношения с него. Дори и такъв да
възникне, с оглед непродължителните периоди от време, за които
разрешението се отнася, доколкото пътуването на детето е в него интерес, то
засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата
му (мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по т. д. №
1/2016 г. на ОСГК на ВКС). В тази връзка неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че при даване на исканото разрешение за пътуване в
чужбина, Г. ще бъде откъсната от най – близките си хора и това ще доведе до
отчуждаването на детето от баща му и сестра му.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първостепенния съд въззивната жалба е отчасти
основателна. Атакуваното с нея първоинстанционно решението следва да се
отмени досежно даденото разрешение за пътуване на детето до страни от
Европейски съюз и Република Т. за неограничен брой пътувания и
неограничен период от време, придружено от своята майка или
упълномощено от нея лице, като неправилно и вместо него да се постанови
ново, с което разрешението да бъде дадено в горепосочените параметри. В
останалата част относно разрешението за издаване на международен паспорт
на детето, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход от спора разноски се дължат и на двете страни
по съразмерност, но такива са претендирани само от жалбоподателя. Същите
са дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представени по реда на чл.
80 от ГПК списъци те са 500,00 лева за първоинстанционното производство,
6
платено в брой адвокатско възнаграждение (договор за правна защита на л. 54
от делото на РС) и 750,00 лева за въззивното производство, също платено в
брой, съгласно договори от 17.01.2023 г. и 25.01.2023 г., на л. 53 и л. 54 от
делото на ОС. Предявеното от въззиваемата възражение за прекомерност на
сторените във въззивното производство разноски се намира основателно. По
делото са проведени две съдебни заседания, като второто насрочено с оглед
възможността за постигане на споразумение между страните относно
предмета на спора, поради което възнаграждението по договора от 25.01.2023
г. не следва да се присъди. Като съответна се определя сумата от по 100,00
лева за всяка от двете инстанции, представляваща част от възнаграждението
по договори от 21.02.2022 г. и 17.01.2023 г., ведно с 15,00 лева държавна
такса за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/20.06.2022 г., постановено по г. д. №
147/2022 г. по описа на Районен съд А., в частта, с която е разрешено на
малолетната Г. Н. С., ЕГН ********** да бъде издаден международен
паспорт.
ОТМЕНЯ решение № 184/20.06.2022 г., постановено по г. д. № 147/2022
г. по описа на Районен съд А. в частта, с която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата Н. Д. С., ЕГН **********, детето Г. Н. С.,
ЕГН **********, да напуска пределите на Република България, за
неограничен брой пътувания и неограничен период до страни – членки на
Европейски съюз и Република Т., придружена от майка си П. Г. А., ЕГН
********** или упълномощено от нея лице, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Н. Д. С., ЕГН
**********, детето Г. Н. С., ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република България до страните-членки на Европейски съюз и Република Т.,
придружавано от своята майка П. Г. А., ЕГН **********, както следва: всяка
нечетна календарна година през периодите на пролетната и есенна учебни
ваканции, а всяка четна календарна година през периодите на междусрочната
и коледна учебни ваканции, определени от Министерство на образованието и
науката за съответната учебна година, както и всяка календарна година за
периода от 01 юли до 01 септември, като разрешението се дава без
ограничение в броя на пътуванията, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до навършване на 15-годишна възраст от детето.
ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********, с адрес с. Ч., община А., ул. ***, да
заплати на Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. ***, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева) – разноски в производството
по г.д. № 147/2022 г. на РС А. и 115,00 лева (сто и петнадесет лева)- разноски
в производството по в. г. д.№ 2472/2022 г. на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8