Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.***, 19.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на 30.10.2014 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдия *** гр.д. № 5439/2013
год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от Р.Ц.С. с ЕГН **********, Н.Г.С. с ЕГН **********
и С.И.И. с ЕГН **********, срещу Н.А.Н. с ЕГН ********** *** АГКК иск с правно
основание чл. 53, ал. 2, пр. ІІ от ЗКИР за приемане за установено между
страните, че към датата на одобряване на кад.карта и
кадастралните регистри със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК,
ищците са били собственици на реална
част с площ от около 80 кв.м., представляваща част от притежавания от ищците ПИ
2601 по кадастралния план на местност „***” от 1987г., по отношение на която е
налице грешка в КК на гр.***, изразяваща се в неправилното заснемане на площта
като част от имота на ответника с идентификатор по КК № 10135.2564.653.
Ищците основават исковите си
претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата молба: първите двама ищци са придобили правото на собственост върху
½ ид.ч. от процесния имот в режим на СИО на
основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 4, т. ХХІV, д. №
6530/1997г. от 13.05.1997г. от продавачите ***, а третия ищец е придобил право
на собственост върху останалата ½ ид.ч. от
същия имот на основание договор за замяна на недвижим имот с движима вещ,
обективиран в НА № 132, т. ХСІІІ, д. № 24487/1997г. от 23.12.1997г. По повод
искане за снабдяване със скица на собствения й имот, ищцата е узнала през
2009г., че при графичното определяне на границата между съседните им с
ответника имоти е налице допусната грешка, изразяваща се в изместване на
същата, така че неправилно се увеличава имота на ответника с около 80 кв.м. за
сметка на нейния. По повод подадена от нея молба до Началника на СГКК, гр. ***
е издадена Заповед № КД-14-03-221/23.01.2013г., с която е постановен отказ за
промяна на югоизточната граница на имот с ид. № 653
по съществуваща на място материализирана граница на КК на гр. ***. Границата
между двата имота е установена трайно, като още през 1965г. е изградена ограда
от всички страни, съответстваща на действителната имотна граница между имотите.
Ето защо, за ищците е налице правен интерес от установяване на допуснатата
грешка при заснемане на границата между съседните имоти, при която се отнема
част от площта на имота им и се увеличава тази на ответника. В този смисъл
молят за постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание
оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №101, том III, дело №947 от 25.03.1965г.
(л.6) *** продава на *** лозе с площ 1000 кв.м. в ***, гр.***, при граници ***,
*** и от двете страни ***, представляващ парцел III-1208а от кв.37 по плана на
Вилната зона.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №4, том XXIV, дело №6530 от
13.05.1997г. (л.7) *** и *** продават на дъщеря си Р.Ц.С. ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот – лозе с площ 1000
кв.м., *** ***, гр.***, заедно с ½ ид.ч. от
построената в него вилна сграда, цялата със застроена площ от 34.60 кв.м.,
представляващ парцел III-1208а от кв.37 при граници: ул
XIV, парцел XVII-1208a, VI-1257, XIX-1208б, II-1208б.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №132, том XLIII, дело №24487 от 23.12.1997г.
(л.8) *** и *** продават на внука си С.И.И. ½ ид.ч.
от собствения си недвижим имот – лозе с площ 1000 кв.м., *** ***, гр.***,
заедно с ½ ид.ч. от построената в него вилна сграда,
цялата със застроена площ от 34.60 кв.м., представляващ парцел III-1208а от
кв.37 при граници: ул XIV, парцел XVII-1208a,
VI-1257, XIX-1208б, II-1208б.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №189, том XХХIII, дело №10217 от
04.10.1995г. (л.9) *** и *** продават на Н.А.Н. незастроено вилно място,
находящо се в гр.***, ***, с площ 600 кв.м., представляващо парцел XVII-1208а,
кв.37 по плана на ***, гр.***, при граници: улица, парцел IV-1208а, имот 1255 и
парцел III-1208а. Към момента на изповядване на сделката ответникът не е бил в
брак, видно от представеното по делото удостоверение от община *** (л.31).
От представеното по
делото удостоверение от Община ***, ***” (л.71) се установява, че УПИ
XVII-1208а и УПИ III-1208а в кв.37 по
регулационния план на „***” - ***, одобрен със заповед 1035/19.09.1961г.,
представляват съответно ПИ 10135.2564.653 и ПИ 10135.2564.654 по кадастралната
карта на гр.***.
Със заповед КД-14-03-221/23.01.2013г.
на Началника н СГКК е отказана промяна на югоизточната граница на ПИ
10135.2564.653 по съществуващата на място материализирана граница на
кадастралната карта на гр.*** от 2008г.
От заключението на
допуснатата първоначална СТЕ се установява, че за процесната територия през
годините има изработени следните кадастрални и регулационни планове:
кадастрален план на „***” от 1956г., регулационен план на в.з.”***, одобрен със
Заповед 1035/19.09.1961г. /действащ и към настоящия момент/, кадастрален план
на „***” от 1987г., действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на
административен ***” гр.***, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АКГГ. По действащия регулационен план от
Заключението на
допуснатата допълнителна СТЕ е изготвено при използване на точки от работната геодезическа основа и заснемане на процесната граница между
двата имота с тотална станция. След генериране на площите на двата имота по
действително материализираната и заснета на място междинна граница се
установява, че ПИ 10135.2564.653 е с площ от 613 кв.м., а ПИ 10135.2564.654 е
площ 1042 кв.м. Заснетата на място граница напълно съвпада с границата по
кадастрален план от 1987г. Разликата между площите на ПИ 2601 по кадастралния
план на местност „***” от 1987г. – 1022 кв.м. и площта на 10135.2564.654 по
КККР – 1042 кв.м., т.е. 20 кв.м., се явява в точността на графичното ичисляване и е в допустимата точност съгласно чл.18 и чл.19
от Наредба 3 от 28.04.2005г., за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Поземлен имот с идентификатор ПИ
10135.2564.653 по КК попада върху три имота с пл. 2601, 2602, 2603 по КП от
1987г. на м.”***”. Заснетата от вещото лице на място материализирана граница
затваря пространство с площ от 88 кв.м., с която се намалява ПИ 10135.2564.654
и с същата площ се увеличава ПИ 10135.2564.653 по КККР. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че регулационният план от
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Кадастърът, според легалното
определение на чл. 2 ЗКИР, представлява съвкупност от основни данни за
границите на териториите; местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти. Данните се нанасят върху кадастрална карта и се
записват в кадастрални регистри, които се одобряват със заповед на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - чл.
49, ал. 1 ЗКИР. Значението на данните в кадастъра е информационно, те отразяват,
а не създават правото на собственост, но същевременно влязлата в сила
кадастрална карта определя пространствения обхват на собствеността и неин обект
става съответната кадастрална единица. Затова
чл. 53, ал. 2 ЗКИР предвижда непълнотите или грешките в основните данни
от кадастралната карта и кадастралните регистри да се допълват или поправят по
молба на заинтересуваното лице по административен ред, а когато са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. С
иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР правото на собственост се установява към минал
момент /решение № 867 от 20.11.2009 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 5397/2008г./,
след установяването на правата на спорещите страни по съдебен ред, те се
отразяват в кадастъра.
За основателността на иск с
правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИР, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
собственик на спорната площ, придобита по установените от закона способи,
съответно, че границата на имота му неправилно е нанесена в кадастралния план,
в който технически са отразени параметрите на правото на собственост, към
момента, в който планът е одобрен.
В разглеждания случай с
коментираните по горе титули за собственост ищците се легитимират като собственици
на недвижим имот с идентификатор 10135.2564.654, който представлява парцел
III-1208а по РП-1961г. с площ 1000 кв.м., придобит чрез възмездни
разпоредителни сделки. Ответникът се легитимира като собственик на имот
№10135.2564.653, който е идентичен с парцел XVII-1208а с площ 600 кв.м. на
възмездно правно основание. Въз основа на горното съдът приема за доказана
материално правната легитимация на страните като собственици на процесните
имоти.
По делото не е налице спор и от
събраните доказателства се установи, че имотите имат обща граница, като спорът
се свежда до това дали същата е отразена правилно в одобрената през 2008г.
кадастралната карта на местността, в която се намират имотите.
От ангажираните по делото
специални знания се установява, че по кадастрална карта от 2008г. границата
между процесните имоти съвпада с тази по регулационния план от 1961г., който
обаче не е приложен на място. С изтичането на сроковете, посочени в пар.8, ал.1 на ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени регулационни планове се прекратява автоматично
и собствеността се възстановява ex
lege в положението от преди влизане им в сила. С изтичането на предвидените преклузивни срокове, придаваемите
части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били
отчуждени по силата на регулацията. От събраните по делото доказателства се
установява, че регулационният план от 1961г. не е приложен, доколкото
материализираната на място граница не е била променена в съответствие с
регулационните предвиждания. Липсват данни за реално заемане от ответника на придаваемата реална част с площ 88 кв.м., както и за
уреждане на отношенията между страните по повод дължимите уравнения.
Поради липсата на приложена на
място регулация последният действащ план за местността преди изработването на кадастралната
карта от 2008г. се явява Кадастралният план от 1987г. Благоустройственото
законодателство, действало към момента на изготвянето на КП 1987г., не е предвиждало
процедура по обнародване в Държавен вестник като елемент от фактическия състав
за влизане в сила на кадастралните планове, поради което същите пораждат
действие с факта на техническото им приемане. Заключенията на първоначалната и
допълнителната СТЕ са категорични, че материализираната на място граница
съвпада с границата на имотите по Кадастрален план от 1987г. Основание за конфигурация
на границата, различна от тази по КП 1987г., би било налице единствено при настъпило междувременно правоприемство между
страните, водещо до промяна в принадлежността на правото на собственост върху
процесната реална част, каквото по делото не се твърди и не се доказа.
От горното следва, че границите
на двата имота по последния действащ план – КП „***“ от 1987г. съответстват на
границите на собственост. Поради това в кадастралната карта спорните
Въз основа на изложеното предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход от спора следва да
бъде уважено формулираното от ищеца искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане в полза на ищцата Р.Ц.С. на сумата от 300 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар и в полза на ищците сумата от 432.33
лева, представляваща заплатена държавна такса (82.33 лева), внесен депозит за вещи
лица по СТЕ (общо 350 лева) в съответствие с представените по делото писмени
доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по отношение на Н.А.Н.
с ЕГН ********** ***, че Р.Ц.С. с ЕГН **********,
Н.Г.С. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН **********, са
били собственици по силата на Нотариален акт №4, том XXIV, дело №6530 от
13.05.1997г. и Нотариален акт №132, том XLIII, дело №24487 от 23.12.1997г., към
момента на одобряването на КК със
заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на
АГКК, на реална част с площ от
Скица №2 от заключението на СТЕ
на л.143 от делото да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Н.А.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Ц.С. с ЕГН **********, Н.Г.С. с ЕГН **********
и С.И.И. с ЕГН ********** сумата от 432.33
лв. разноски за настоящото производство, изразяващи се в заплатена държавна
такса и депозит за вещи лица, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Ц.С. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. разноски за
настоящото производство, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от съдебния акт на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: