Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 29.04.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1111/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от ищеца с правно основание чл. 108 ЗС, а ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по предявена искова молба от РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, пл. „Независимост” 2, представлявано от председателя Ангел Димитров Руев, срещу „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, СО, район ,.Красно село“, ул. „Разград“ № 4, представлявано от председателя на Съвета на директорите Минчо Пламенов Чолаков. Ищецът твърди, че собственик на основание договор за продажба, извършена с нотариален акт 38, том I, дело 89/36 г., рег. 257 на Новоселски околийски съдия и влязло в сила на 29.06.1992 г. съдебно решение по гр. д. 25/1992 г. на РС Елин Пелин, потвърдено с решение от 29.06.1992 г. по гр. д. 1157/1992 на Софийски окръжен съд и решение 397/14.05.1993 г. на ВКС, 4 ГО и универсално правоприемство. С нотариален акт №114, том 1 дело №448/1993 г. на съдия Виолета Главинова при Районен съд гр. Елин Пелин ищецът отстъпил на ответника правото да построи една стопанска сграда - мандра в североизточната част на парцела, със застроена площ от 650 кв. м., като отстъпеното право на строеж е със срок от 25 години, които изтекли на 08.06.2018 г. Иска се на основание чл. 108 ЗС да се осъди ответника да предаде на ищеца правото на собственост и владение на следния недвижим имот: 1205 /хиляда двеста и пет/ кв.м. от УПИ, находящ се в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, представляващи част от УПИ VII /седми/ За мандра в кв.27 /двадесет и седем/ по плана селото, при съседи на тази част по скица: от север - улица, от изток УПИ VIII -433, от юг- улица и магазин на РПК „Развитие“, от запад- УПИ IX-164 и УПИ VI-157, целият парцел с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., съставляващ УПИ VII /седми/ За мандра в кв.27 /двадесет и седем/ по плана селото, при съседи по документ за собственост: от две страни-от юг и от север - улици, от изток - Недко Недков и от запад - Иван и Стоян Цанови, а по Скица №105/02.02.2015 г., издадена от Община Елин Пелин, презаверена на 07.11.2018 г.: от юг и от север - улици, от изток УПИ VIII - 433, УПИ IX-164 и УПИ VI-157, заедно с построената в парцела МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, разположена в североизточната част на парцела, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ състояща се от три функционално свързани блока, съгласно одобрените архитектурни планове № 7 от 02.03.1994 г. като Сграда Блок „А” и Блок „Б”. представляващи: Двуетажна еднофамилна сграда обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ от 159,56 кв. м., а на двата Блок „А” и Блок „Б” с обща разгърната застроена площ от 616,30 кв. м. Сграда Блок „В“- Едноетажна сграда, долепена до Блок „А“ и Блок „Б” - Цех за сирене с площ от 346,18 кв. м. при съседи на производствената сграда: от две страни - улици, котелно и омекотителна станция, двор и УПИ VIII-433, Сграда Котелно и омекотителна станция с площ от около 60 кв. м., при съседи: двор, производствена сграда, магазин за хранителни стоки на РПК „Развитие“ и УПИ IX-164 и Външен навес разположен пред котелното с площ от около 50 кв. м.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК, като иска признаването за установено по отношение на ищеца, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност от 02.06.1993 г. до момента на: УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седем/ по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, при съседи: от север - улица, от изток УПИ VIII -433, от юг- улица, от запад- Иван и Стоян Цанови, с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., отреден за строеж на комплекс от сгради, функциониращи като мандра за производство на бяло саламурено сирено, ЗАЕДНО с всички построени върху имота сгради. При отхвърляне на главния иск се иска признаването за установено по отношение на ищеца, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност от 02.06.1993 г. до момента на: МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, разположена в североизточната част на парцела, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ състояща се от три функционално свързани блока, съгласно одобрените архитектурни планове №7 от 02.03.1994 г. като Сграда Блок „А” и Блок „Б”. представляващи: Двуетажна еднофамилна сграда обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ от 159,56 кв.м., а на двата Блок „А” и Блок „Б” с обща разгърната застроена площ от 616,30 кв.м. Сграда Блок „В“- Едноетажна сграда, долепена до Блок „А“ и Блок „Б” - Цех за сирене с площ от 346,18 кв.м. при съседи на производствената сграда: от две страни - улици, котелно и омекотителна станция, двор и УПИ VIII-433, Сграда Котелно и омекотителна станция с площ от около 60 кв.м., при съседи: двор, производствена сграда, магазин за хранителни стоки на РПК „Развитие“ и УПИ IX-164 и Външен навес разположен пред котелното с площ от около 50 кв. м., построени в УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седем/ по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, при съседи: от север - улица, от изток УПИ VIII -433, от юг- улица, от запад- Иван и Стоян Цанови, с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м.
В отговора на насрещните искове първоначалният ищец РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин се твърди, че е собственик на процесния УПИ и построения в южната част на имота магазин за хранителни стоки, а в полза на ответника е учредил възмездно право на строеж за срок от 25 години, които са изтекли на 08.06.2018 г. Твърди се, че между собственика на земята и суперфициара било уговорено възмездно ползване на 1205 кв. м. от процесния УПИ за срок от 25 години при ежемесечен наем и условия на плащане съгласно подписан на 19.02.1993 г, рамков договор за строеж на мандра в с Равно поле. Сочи се, че според сключения на 08.06.1993 г. договор за суперфиция под формата на нотариален акт, след изтичане на договорения срок сградата с направените подобрения, без машини и съоръжения, остава собственост на РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин или на правоприемниците на кооперацията. Ответникът построил масивна производствена сграда, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ на груб стоеж съгласно одобрените архитектурни планове № 7/ 02.03.1994 г. Твърди се, че ответникът не заплатил договорената цена за право на строеж и наем за мястото, поради което имал присъдени над 234000 лева (без лихвите) с влезли в сила решения и издадени изпълнителни листи. Твърди се, че ответникът нарушил договорените в нотариалния акт условия отнасящи се до обема на построеното и предназначението му (ползвал се за жилищни нужди). Оспорват се твърденията на ответника за спокойно и необезпокоявано владение, като се сочи, че има влезли в сила решения и издадени изпълнителни листи, поради неплащането на отстъпеното право на строеж и наем за ползване на дворното място.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа иска и моли за уважаването му. В писмена защита се сочи, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС, а ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот под формата на Нотариален акт № 38, том I, дело № 89/36 г. рег. 257 на Новоселския околийски съдия и влязло в законна сила на 29.06.1992 г. съдебно решение № 45 от 14.05.1992 г. на РС Елин Пелин по гр.д. 25/1992 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение от 29.06.1992 г. на СОС по гр.д. № 1157/1992 г. и решение № 397 от 14.05.1993 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се, че делото е водено срещу община Елин Пелин, тъй като според ЗМСМА в сила 13.07.1991 г. се разграничава държавната от общинската собственост, а общините по силата на §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА придобиват “ex lege” правото на собственост върху имоти с местно значение, а в АДС № 1322/05.10.1968 г. спорния имот е посочен като „стар общински имот. Издаването на АДС №1322/05.10.1968 г. само по себе си не е основание за легитимация на вещни права, тъй като записването или отписването на един държавен имот от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост на държавата върху този имот. Сочи се, че актуването на недвижими имоти като държавна или общинска собственост, така и отписването им от актовите книги за държавна или общинска собственост не са въздигнати от законодателя като правопораждащи, респ. правопогасяващи юридически факти, а съставляват единствено технически действия по регистрация. Твърди се, че имотите да се владеят от ответника без правно основание, тъй като ищецът е отстъпила на ответника правото да построи една стопанска сграда - мандра в североизточната част на парцела, със застроена площ от 650 кв.м., а учреденото право на строеж е възмездно и срочно за 25 години. Освен това било уговорено възмездно ползване на 1205 кв.м. от имота за срок от 25 години при ежемесечен наем и условия на плащане съгласно подписаният на 19.02.1993 г. рамков договор за строеж на мандра в с. Равно поле, които са изтекли на 08.06.2018 г. Твърди се, че според договора за суперфиция от 08.06.1993 г., сключен под формата на нотариален акт, след изтичане на договорения срок сградата с направените подобрения, без машини и съоръжения, остава в собственост на ищеца. Ответникът построил масивна производствена сграда на груб строеж, състояща се от три производствени блока, съгласно одобрените архитектурни планове № 7/02.03.1994 г., сграда „Котелно и омекотителна станция“ и сграда- външен навес без строителни книжа за последните две. Твърди се, че насрещните искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС са неоснователни. Процесният имот не попада в законовото поле на ЗВСВОНИ обн. ДВ 15/ 25.02.1992 г., когато исковото производство е било започнала и не е действал актуалния ЗК обн. ДВ 113/ 28.12.1999 г., както и Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г., приета с ПМС 162/ 02.08.2000 г. Сочи се, че законът не допуска придобиване по давност на държавна или общинска собственост до 01.06.1996 г., а след това давността е спирана. Давностният срок за придобиване на недвижими имоти - частна държавна собственост, спира да тече към 31.05.2006 г., с оглед разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС, и това е последният ден, в който изтича т.е. към 01.06.2006 г. не е налице изискуемия десетгодишен срок за придобиване на процесния имот по давност. Твърди се, че търговското дружество, при осъществена фактическа власт на целия терен и сградата, не е имал анимуса (намерението) за своене - основен елемент на фактическия състав на придобивната давност, след като по негова инициатива е направено искане за съставяне на нот. акт № 97, том V, рег. № 4467, дело 837/2008 г. за право на собственост върху недвижим имот въз основа на отстъпено право на строеж на нотариус Ивелина Градинарова, в който е отбелязано в т.6, че след изтичане на срока на правото на строеж, собствеността преминава безвъзмездно в собственост на собственика на земята РПК „РАЗВИТИЕ”.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва исковете. В писмена защита се сочи, че ищецът не е собственик на процесния УПИ, защото с АДС № 1322/05.10.1968 г. процесният имот е обявен за държавна собственост. Към 1968 г. няма общинска собственост, а само държавна собственост. Този АДС няма правопораждащо действие, като неговата доказателствена сила за това, че през 1968 год. процесният имот е отнет (одържавен) без законово основание по смисъла на чл. 1 от ДР на ЗК. Сочи се, че отнемането и одържавяването без законово основание „не води реално до придобиване на собствеността от държавата, като юридически тя се запазва от носителя на това право“ (вж. ТР № 6/ 2006 год.). Правната уредба на реституцията (възстановяването на правото на собственост) предвижда два начина на възстановяване на собствеността. Първият е възстановяване на правото на собственост “ex lege”, т.е. по силата на самия закон (вж. ЗВСОНИ - чл. 2, ал. 3). В приложното поле на възстановяването на правото на собственост “ex lege” не попада възстановяването на собствеността на иззето и одържавено имущество на кооперациите (вж. ДР на ЗК от 1991 г. и ДР на ЗК от 1999 г.). Сочи се, че правото на РПК „РАЗВИТИЕ” на възстановяване на собствеността е погасено, тъй като не са подадени искания за това в срок до 07.02.1993 г., респ. до 31.12.2000 г. Твърди се, че констативния нотариален акт не легитимира ищеца като собственик по давностно владение, тъй като не е посочена начална и крайна дата, а имотът е деактуван на 08.12.2004 г. Твърди се, че ищецът сочил собственост въз основа на съдебни решение, а не по давност, като е недопустимо недвижим имот да се придобива едновременно по оригинерен и деривативен начин. Твърди се, че без приключила валидна административна процедура по възстановяване правото на собственост е недопустим иск по чл. 108 ЗС, а ищецът не можел да се разпорежда с процесния имот, в т.ч. да учредява право на строеж на трети лица. Твърди се, че ответникът упражнявал валидно владение върху процесния поземлен имот, като правомощието да се извърши строителна дейност върху чужда земя имплантира и правомощието да се владее чуждия поземлен имот. Сочи се, че с нотариален акт № 144/1993 г. се признава само правото на ползване на застроената Масивна производствена сграда, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“, а с нотариален акт № 97/ 22.12.2008 г. се признава правото на собственост върху изградената сграда. Твърди се, че с показанията на свидетелите Тодор Асенов Петров и Валери Григоров Василев ответникът в лицето на представляващия акционерното дружество Минчо Чолаков строило със съзнанието, че застроеното е негова собственост (на дружеството), а свидетелите не знаят някой да е оспорвал правото на собственост на дружеството.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от нотариален акт № 38, том I, дело № 89/1936 г., рег. 257 на Новоселски околийски съдия, че е сключен договор за продажба на 18.06.1936 г., с който кредитна кооперация „Искра“ село Робертово е придобила правото на собственост на 18/20 идеални части от къща в с. Робертово, едноетажна дълга 7 ½ метра с височина 2 метра, построена от пр. дървен материал, покрита с керемиди, с двор около два декара при съседи стари Танчо Колев, Митър Спасов, Никола Алексов и път, а при нови съседи: наследниците на Стоимен Стойчков, Недко Бонев и от две страни улица за цена 12600 лева, която сума продавачите получили в брой.
В АДС № 1322/05.10.1968 г. на СОНС е посочено основание за одържавяване на имота – стар общински имот, като са посочени 1300 кв. м. от парцел VII от кв. 27 по плана в с. Равно поле, масивна сграда – мандра, застроена площ 400 кв. м., 800 куб. метра, сградата е построена 1936 г.
С решение № 45/14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. на РС Елин Пелин, върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 29.06.1992 г., е признато за установено по отношение на Общински съвет Елин Пелин, че РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин е собственик на дворно място, съставляващо парцел VII в кв. 27 по регулационния план на с. Равно поле, заедно с построената в него масивна сграда –мандра, при съседи: от две страни улица, Недко Иванов Недков, Найден Стоилов, като искът е отхвърлен за два броя навеси и два броя закрити складови помещения. С решение от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157/1992 на Софийски окръжен съд е оставено в сила решение № 45/14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. на РС Елин Пелин. С решение № 397/14.05.1993 г. по дело № 1774/1992 г. на ВКС, 4 ГО, е оставена без уважение молбата на община Елин Пелин за допускане на преглед и отменяване по реда на надзора на влезлите в сила решения от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157/1992 на Софийски окръжен съд и на РС Елин Пелин от 14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. В мотивите на решенията се сочи, че ищцовата кооперация, като обединение на съществущите преди това кооперации „Мургаш“ и „Искра“, е собственик на имот по силата на нотариален акт № 38, том I, дело № 89/1936 г. и давностно владение, като неправилно е била АДС № 1322/05.10.1968 г., а собствеността на кооперацията не е преминавала в собственост на общината и на държавата.
Според рамков договор за строеж на мандра в с. Равно поле от 19.02.1993 г. РПК „Развитие” се задължава да учреди в полза на „СТРОЙИМПЕКС” ООД право на строеж за стопанска сграда-мандра върху собственото си дворно място от Пелин 1300 кв.м. от парцел VII от кв. 27 по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, като се изключват 95 кв. м. според скица, като правото на стоеж се учредява за 25 години, за което „СТРОЙИМПЕКС” ООД 1000000 лева ще изплаща ежегодно в продължение на 10 години, както и наем за мястото от 1205 кв. м. по 7 лева=8435 лева на месец за целия договорен срок.
Видно е от нотариален акт от 08.06.1993 г. № 114, том I, дело № 448/93 г. на съдия Виолета Главинова при Районен съд гр. Елин Пелин, че РПК „Развитие” като собственик на дворно място от 1300 кв. м. находящ се в с. Равно поле, Община Елин Пелин, съставляващ УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седми/ по плана селото при съседи по документ за собственост: от две страни - улици, Недко Недков и Найден Стоилов, отстъпва за срок от 25 години на „СТРОЙИМПЕКС” ООД гр. София правото да построи в парцела описан по горе една стопанска сграда-мандра в североизточната част на парцела и със застроена квадратура от 650 кв. м. за цена 1000000 лева, платими за срок от 10 години, считано от датата на настоящия договорна равни части за месец по 6333 лева от 1-во до 5-то число на месеца, следващ предходния на РПК „Развитие” гр. Елин Пелин. Според т. 2 „СТРОЙИМПЕКС” ООД гр. София в рамките на отстъпеното право на строеж придобива право да прави подобрения на место според всички изискващи се наложителни технически и стопански нужди на мандрата без да е необходимо подписване на нов договор. Според т. 3 „СТРОЙИМПЕКС” ООД гр. София се задължава да плаща всички консумативни разходи, свързани с използването на имота, както и разходите по отстраняване на всички поправки, дължащи се на природни стихии. Според т. 4 „СТРОЙИМПЕКС” ООД гр. София се задължава да използва имота за производство на млечни изделия и преработка на мляко. Според т. 5 при неизплащане на сумите, упоменати в нотариалния акт в договорените срокове „СТРОЙИМПЕКС” ООД гр. София ще заплаща същите с мораторна лихва с текущия лихвен процент на БНД. В т. 6 се сочи, че след изтичане на договорения срок сградата с направени подобрения без машини и съоръжения остава собственост на РПК „Развитие” гр. Елин Пелин или на правоприемниците на кооперацията.
Със заповед № Р-67 /08.12.2004 г. на областния управител на Софийска област на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС на основание нотариален акт № 38, том I, дело № 89/1936 г., решение 397/14.05.1993 г. ВКС и молба 39.00-38/04 г. е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни имоти и предадат на РПК „Развитие” гр. Елин Пелин 1300 кв.м. от парцел VII-441 кв. 27 по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, за които е съставен АДС № 1322/05.10.1968 г. на СОНС.
Според нотариален акт от 09.06.2005 г. № 196, том I, peг. № 1578, дело № 173/2005 г. на Нотариус Станимир Аврамов, вписан в регистъра с вх.рег. № 1441/09.06.2005 г. на Служба по вписванията, акт № 79, том VI, дело № 1142/2005 г., РПК „Развитие” е признат за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв. м., съставляващ УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седми/ по плана селото при съседи по документ за собственост: от две страни-от юг и от север - улици, от изток - Недко Недков и от запад - Иван и Стоян Цанови.
Според нотариален акт от 22.12.2008 г. № 97, том V, peг. № 4467, дело № 837/2008 г. за право на собственост върху недвижим имот въз основа на отстъпено право на строеж на нотариус Ивелина Градинарова, с район на действие Районен съд гр. Елин Пелин, вписан в регистъра вх. рег. № 3833 от 22.12.2008 г. на Служба по вписванията с акт № 116, том XV, дело № 3144/08 г., „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е признат за собственик на недвижим имот въз основа на извършено строителство при условията и срока на отстъпено право на строеж с в УПИ VII /седми/ за мандра от кв. 27 /двадесет и седми/ по плана с. Равно поле на МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ на груб строеж, състояща се от три производствени блока, съгласно одобрените архитектурни планове № 7/02.03.1994 г.: Сграда Блок „А” и Блок „Б” Двуетажна еднофамилна сграда обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ от 159,56 кв.м., а на двата Блок „А” и Блок „Б” обща площ от 616, 30 кв.м. Сграда Блок „В” Едноетажна сграда, долепена до Блок „А” и Блок „Б” - Цех за сирене с площ от 346,18 кв.м.; Сграда Котелно и омекотителна станция с площ от 60 кв.м.; Сграда Външен навес с площ от 60 кв.м. Посочено е, че след изтичане на срока на правото на строеж, съгласно точка шеста от нот.акт №114, том I дело №448/1993 г. на Съдия Виолета Главинова в Районен съд гр. Елин Пелин собствеността преминава безвъзмездно в собственост на собственика на земята“ - РПК „РАЗВИТИЕ“ гр. Елин Пелин.
Представен е изпълнителен лист от 31.01.2007 г. по т. д. № 633/05 г. на СГС, ТО, с които „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин, на основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 63 ЗС сумата от 11372 лева, незаплатена цена за прехвърлено право на строеж за периода от 01.10.1999 г. до 30.09.2003 г.; 1255,28 лева, лихва за забава от 01.10.1999 г. до завеждане на иска; на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 11510,55 лева, наем за периода от 01.10.1999 г. до 30.09.2003 г. по рамков за строеж на мандра в с. Равно поле от 19.02.1993 г., заедно с обезщетение за забава от 1291,81 лева и направените разноски.
Представена е вписана в СВ на 31.05.2010 г. молба за налагане на възбрана върху процесния имот за обезпечение на взаманията на РПК „РАЗВИТИЕ” по изпълнително дело 20077800400173 на ЧСИ В. Любенова, въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2007 г. по т. д. № 633/05 г. на СГС, ТО.
Представен е изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по т. д. № 1867/2011 г. на СГС, ТО, с които „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на РПК „РАЗВИТИЕ”, ЕИК *********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 71706,28 лева, представляваща наем от 01.09.2006 г. до 01.09.2009 г. по рамков за строеж на мандра в с. Равно поле от 19.02.1993 г., заедно с обезщетение за забава и направените разноски.
С решение от 02.12.2016 г. по т. д. № 2461/2016 г. „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на РПК „РАЗВИТИЕ”, ЕИК *********, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 48574,67 лева, представляваща неплатена наемна цена от 05.05.2014 г. до 05.04.2016 г. по рамков за строеж на мандра в с. Равно поле от 19.02.1993 г., заедно с обезщетение за забава от 4550,17 лева и направените разноски.
Представен е изпълнителен лист от 06.12.2016 г. по т. д. № 3438/2014 г. на СГС, ТО, с които „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на РПК „РАЗВИТИЕ”, ЕИК *********, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66018,30 лева, представляваща неплатена наемна цена от 05.05.2010 г. до 05.05.2014 г. по договор за строителство и наем на недвижим имот от 19.02.1993 г., заедно с обезщетение за забава и направените разноски.
С молба до ЧСИ Ирина Митева е поискано образувано на изпълнително дело с налагане на запори върху банкови сметки, МПС и движими вещи на ответника за вземанията по изпълнителен лист от 06.12.2016 г. по т. д. № 3438/2014 г. на СГС, ТО, с които „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на РПК „РАЗВИТИЕ”, ЕИК *********, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 66018,30 лева, представляваща неплатена наемна цена от 05.05.2010 г. до 05.05.2014 г. по договор за строителство и наем на недвижим имот от 19.02.1993 г., заедно с обезщетение за забава и направените разноски.
С молба с вх. от 31.10.2018 г. до ЧСИ Стоян Лазаров е поискано да се връчи покана на ответника за предаване на сградите в имота. С молба с вх. от 16.11.2018 г. до ЧСИ Стоян Лазаров е поискано да се връчи покана на ответника за предаване на сградите в имота.
Представени са конструктивен проект на сградата и част от архитектурния проект. Върху конструктивна част, том 1 има поставен печат на Елинпелински общ. нар. съвет, отдел Архитектура и б-во, пореден номер 7/94 г., узаконен от гл. арх. с посочено решение на ЕС № 1/ 29.07.1993 г. и дата 02.03.1994 г. Върху представените копия от Архитектурна част също има поставен печат на Елинпелински общ. нар. съвет, отдел Архитектура и б-во, пореден номер 7/94 г., узаконен от гл. арх. и дата 02.03.1994 г.
Според показанията на свидетеля Тодор Асенов Петров същият израснал в с. Равно поле, като помни, че строежът на имота започнал през 1993 г. През 2005 г. или 2006 г. Минчо казал на свидетеля Петров, че кооперацията си извадила акт за собственост. Свидетелят Петров сочи, че не е чувал някой да има претенции към Минчо. Свидетелят Петров сочи, че няма спомен имотът да е работил като мандра и не знае за какво се ползва. Минчо казал на свидетеля Петров, че кооперацията имала претенции към имота.
Според показанията на свидетеля Валери Григоров Василев същият през 1990 г. направил къща в съседен имот, а от дете живеел в с. Равно поле. През 2005 г. Минчо казал на свидетеля Василев, че кооперацията била собственик на имота, но той можел да го придобие по давност. Свидетелят Василев не знаел някой да има претенции към имота и РПК да е искала връщането му. Свидетелят Василев сочи, че имотът не работи като мандра и не знае точно с какво се занимава „СТРОЙИМПЕКС” АД, като мисли, че е със строителна дейност.
Видно е от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К.М.Н., които съдът кредитира като обосновано и компетентно, че е представен само част от архитектурния проект /заснемане за узаконяване/ на предприятие за производство на бяло саламурено сирене в УПИ VII за мандра, кв. 27 по плана на с. Равно поле. Представени са разпределения, не са представени ситуация, вертикални разрези, фасади, план на покрива, архитектурни детайли. Представен е конструктивния проект на сградата, който при липсата на част от архитектурния проект не допринася за по-пълен отговор на поставения въпрос. От представената част от архитектурния проект не може да се направи заключение дали сградата отговаря на одобрените проекти като цяло /не може да се прецени например спазени ли са кота корниз и кота било/, но е възможно да се отговори на въпроса дали построената в имота мандра съответстват по предназначение и площ на одобрения проект, тъй като на практика са запазени разпределенията на сградата и те дават възможност да се даде утвърдителен отговор на този въпрос. Последният извод дава възможност да се заключи, че представените строителни книжа /най-вече частично представената арх. част/ имат за предмет изградените сгради, за които е отстъпено право на строеж на „Стройимпекс” АД. Процесната сграда отговаря на частта от архитектурния проект, която е представена. Липсата на фасади, вертикални разрези, ситуация и други не позволяват да се направи обаче извод дали тя отговоря на строителните книжа като цяло. Не може да се каже спазени ли са кота корниз и кота било, не може да се каже спазен ли е конструктивния проект при липса на съставени актове по време на строителството. От 2003 г. с приемането на ЗУТ и отмяната на ЗТСУ няма процедура за узаконяване на сградата. Сградата отговаря на представената част от архитектурния проект. Няма категорични данни, че тя не отговаря на липсващата част от архитектурния проект и при наличието на акт за узаконяване по скоро трябва да се приеме, че е законна. Според вещото лице проблемът с частичната липса на строителни книжа може да се санира с провеждане на процедура по възстановяване на строителните книжа.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Правото на собственост е от категорията на т.нар. абсолютни субективни права, чието съдържание включва пълната власт на неговия носител да използва вещта, обект на това право, и да се разпорежда с нея - от една страна, и от друга - да противопостави правото си на всяко трето лице, като иска въздържане от действия, които смущават или накърняват собствеността. Ограничените вещни се ползват с правна закрила, аналогична на закрилата на правото на собственост, поради което носителите на такива права разполагат със същите правни възможности за защита, които законът предоставя на носителите на правото на собственост (чл. 111 ЗС). Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта - лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, законът (чл. 108 ЗС) установява право за собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее, респ. държи без да има основание за това.
Разпоредбата на чл. 92 ЗС предвижда, че собственикът на земята е собственик и на всичко, което е трайно прикрепено към нея, освен ако е установено друго. Правото на строеж е ограничено вещно право, чието съдържание включва право на носителя му да изгради и да държи постройка в чужд поземлен имот, като при реализацията на това право титулярът му става собственик на построеното в чуждия имот /чл. 63 ЗС/. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката, а съгласно чл. 65 ЗС когато правото на собственост върху постройка е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята. Допустимо е да се уговаря, когато се учредява право на строеж, собствеността върху постройката да премине върху собственика на терена след изтичане на определен срок. По своя характер това е прекратителен срок, т. е. с настъпването му се прекратява собствеността върху постройката. Разпоредбата на чл. 63 ЗС дава възможност да се съвместят двете вещни права- едно лице да има правото на собственост върху терена, а друго да е собственик на постройката върху същия терен. Това право е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката за посочения в договора срок.
В случая няма спор, че правото на строеж е било реализирано в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС. Упражняването (реализирането) на вещното право на строеж не следва да се отъждествявано с изискване цялостна и окончателна завършеност на разрешената строителна дейност, в това число - няма основание упражняването на правото на суперфиция да бъде обвързвано и с окончателното завършване от архитектурно - строителна гледна точка на строежите на вътрешните самостоятелни обекти в рамките на самата постройка. Материалният обект е логично и оправдано да се смята за възникнал в обективната действителност, когато този материален обект е вече външно ясно индивидуализиран, обособен, функционално самостоятелен и отграничим от останалите материални обекти, които могат да съставляват предмет на отделни категории вещни права. Абстрактното право върху вещ /вкл. и правото на строеж/ не може да се предава за ползване и да се връща. С реализирането на правото на строеж носителят му става собственик на постройката и върху нея собственикът на земята няма никакви права. В случая правото на строеж е уговорено със срок от 25 години, от което следва, че то е прекратено с изтичането на срока. След този момент собствеността върху сградата е преминала безвъзмездно върху собственика на земята по силата на чл. 65 ЗС т.е. възстановява се действието на приращението по чл. 92 ЗС.
Установената в случая непълнота на строителните книжа няма пряко отношение към правото на собственост. Обемът на отстъпеното право на строеж се определя от рамките на договора или административния акт, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята - Решение № 316 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г., II г. о., ГК.
Неплащането на уговорените суми касаят облигационни отношения между страните, които също не са относими към вещноправните претенции по настоящето дело.
Неоснователни са доводите на ответника, че е необходимо провеждане на административна процедура за възстановяване на собствеността върху имота. Приложното поле на реституцията не е всеобхватно – на възстановяване подлежат не всички одържавени недвижими имоти, а само тези, които са били одържавени на основанията, изчерпателно посочени в отделните реституционни закони. Видно е от АДС № 1322/05.10.1968 г. на СОНС, че е посочено основание за одържавяване на имота – стар общински имот т. е. не е посочено законово основание за придобиване на правото на собственост от страна на държавата. Съгласно чл. 5 ЗДС с акт за държавна собственост, към който следва да бъдат приложени документите, установяващи правото на собственост на държавата /в този смисъл чл. 70, ал. 4 ЗДС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Той само констатира, но не поражда вещни права.
С приетия през 1991 г. нов Закон за кооперациите, /Обн., ДВ, бр. 63/1991 г./, който, като отменя Закона за кооперативните организации, и е предвидено с § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) възстановяване на правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. Предвиденият в ЗК, ПМС № 192/1991 г. (отм.) и Наредбата за реда и условията за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество административен ред следва да бъде спазен само ако претенцията е заявена от кооперация или кооперативен съюз, които са съществували и осъществявали дейност към датата на влизане в сила на ЗК от 1991 г. (отм.) и имуществото се намира в посочените в § 1, ал. 4 ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) правни субекти (Решение № 218 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 169/2012 г., II г. о., ГК.) Според посочената § 1, ал. 4 ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) държавата, общините, държавните и общинските фирми, предприятия и организации предават непредаденото имущество, заявено по реда на ал. 1, на правоимащите по ал. 2, ако искането за това е направено пред тях в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Възстановяването на собствеността на имоти по Закона за кооперациите (ДВ, бр. 113/1999 г.) се осъществява по административен ред в сроковете по § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗК и по реда, предвиден в Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. - ДВ, бр. 65/2000 г. С § 1, ал. 1 от ДР на Закона за кооперациите (ЗК), публикуван в ДВ, бр. 113/1999 г., се възстановява правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., ако искането за това е направено до 7.02.1993 г., а съгласно ал. 5 на същия текст, условията и редът за връщане на имуществата, се определя от Министерския съвет, доколкото не са уредени с друг закон. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за връщане на посочените имущества, издадена от МС въз основа на цитираната законова делегация (ДВ, бр. 65/2000 г.) за връщане на иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., заявено до 7.02.1993 г. и не предадено, кооперациите и кооперативните съюзи подават искане до 31.12.2000 г. (Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК). Сега действащият ЗК от 1999 г. не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 7.02.1993 г., но непредадено до приемането на новия ЗК от 1999 г. възстановено кооперативно имущество (Решение № 28 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2007 г., III г. о., ГК). Съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) правото на собственост се възстановява по силата на самия закон. В § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., също е посочено, че се възстановява правото на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако са били налице предпоставките на отменения ЗК, правото на собственост вече би било възстановено по силата на § 1, ал. 1 от ДР на същия закон. След като новият § 1 от ДР на ЗК свързва действието на нормата с датата 07.02.1993 г., а това е осемнадесетмесечният срок, в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по административен ред съгласно ПМС № 192/1991 г., както и с оглед § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999 г. следва, че сега действащият Закон за кооперациите не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 07.02.1993 г., но непредаденото до приемане на новия закон от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. А това е изцяло административна процедура съгласно приетата Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г./. Ето защо, искове за собственост - установителни или по чл. 108 ЗС за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г. биха били процесуално недопустими, като кооперациите, направили искане в срока по ПМС № 192/1991 г., които не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда, указан в § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999 г. и Наредбата от 8.08.2000 г. Новият ЗК и Наредбата от 8.08.2000 г. не преуреждат висящите искови производства, а се отнасят само до административната процедура за връщане на заявеното и непредадено имущество (Решение № 378 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2009 г., II г. о., ГК.).
Предвиденият административен ред в Закона за кооперациите (ДВ, бр. 113/1999 г.) не е относим, тъй като още с решение № 45/14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. на РС Елин Пелин, влязло в сила на 29.06.1992 г., е признато за установено по отношение на Общински съвет Елин Пелин, че РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин е собственик на дворно място, съставляващо парцел VII в кв. 27 по регулационния план на с. Равно поле, заедно с построената в него масивна сграда –мандра, при съседи: от две страни улица, Недко Иванов Недков, Найден Стоилов, като искът е отхвърлен за два броя навеси и два броя закрити складови помещения. С решение от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157/1992 на Софийски окръжен съд е оставено в сила решение № 45/14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. на РС Елин Пелин. С решение № 397/14.05.1993 г. по дело № 1774/1992 г. на ВКС, 4 ГО, е оставена без уважение молбата на община Елин Пелин за допускане на преглед и отменяване по реда на надзора на влезлите в сила решения от 29.06.1992 г. по гр. д. № 1157/1992 на Софийски окръжен съд и на РС Елин Пелин от 14.05.1992 г. по гр. д. № 25/1992 г. В мотивите на решенията се сочи, че ищцовата кооперация, като обединение на съществущите преди това кооперации „Мургаш“ и „Искра“, е собственик на имот по силата на нотариален акт № 38, том I, дело № 89/1936 г. и давностно владение, като неправилно била актувана с АДС № 1322/05.10.1968 г., а собствеността на кооперацията не е преминавала в собственост на общината и на държавата.
С гореизложеното искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да се уважи.
По насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима само при условие, че позоваващото се на свое давностно владение лице от самото начало е установило фактическата си власт върху вещта като владение, а не като държане или като търпими действия, тоест – само ако фактическата власт на държателя е била установена изначално като владение, не държане от името и за сметка на другиго, а от свое име, в свой интерес и като своя, то тогава и само тогава това лице е освободено от необходимостта да доказва външно афиширане спрямо владеещия на промяната в намерението си.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът не бил собственик на земята, поради което не е учредил право на строеж в полза на ответника. Без вещно право на строеж върху чуждо място не може да възникне, да се придобие или съществува отделно право на собственост върху сградата, построена на това място. Без него собствеността върху земята по силата на приращението (чл. 92 ЗС) ще се простре автоматически и върху постройката. Право да построи и държи сграда в чужд имот има суперфициарния собственик, комуто законно от собственика на земята е отстъпено право на строеж. Твърдение, че е отстъпено право на строеж, но не от собственика на имота, сочи на изначална липса на основание. Естеството на правото на строеж като вещно право предпоставя, че то може единствено да бъде отстъпвано /учредявано/ от собственика на поземления имот в законоустановената форма за действителност /нотариална форма- чл. 18 ЗЗД/. Според разпоредбата на чл. 65 от ЗС суперфицията може да бъде ограничена и със срок, с изтичането на който собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята / чл. 65 ЗС/. Правото върху вещ само по себе си представлява власт на едно лице да въздейства върху вещта и неговото „ползване“ се осъществява единствено от неговия титуляр, на когото то е надлежно учредено, чрез упражняване на това право. Затова чл. 65 от ЗС дава възможност, след определен срок собствеността върху постройката да премине върху собственика на земята, а не обратното.
Ответникът твърди се, че фактическата власт върху имота е била установена след като му е било отстъпено право на строеж, което той е осъществил. От последното следва, че той е придобил правата на суперфициара по чл. 63 – 66 от ЗС. Сред тях е и възможността да ползва земята върху която е построена постройката, но само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта за учредяване на правото на строеж не е уговорено други – арг. от чл. 65 ЗС. В случая освен възмездно учреденото право на строеж, ответникът се задължил да плаща наем за ползването на 1205 кв. м. от процесния УПИ за срок от 25 години при ежемесечен наем и условия на плащане съгласно подписан на 19.02.1993 г, рамков договор за строеж на мандра в с. Равно поле. Суперфициарът може да ползва земята в рамките, очертани в чл. 64 ЗС, което обаче не го прави неин собственик.
Съставеният по молба на ответника „СТРОЙИМПЕКС” АД нотариален акт от 22.12.2008 г. № 97, том V, peг. № 4467, дело № 837/2008 г. за право на собственост върху недвижим имот въз основа на отстъпено право на строеж, представлява извънсъдебно признание, че ответникът е упражнявал правото на собственост върху сградата въз основа на извършено строителство и учреденото му срочно право на строеж т. е. опровергава твърденията на ответника за упражнявано владение и текла придобивна давност от 02.06.1993 г. до този момент.
Неоснователни са доводите на ответника, че имотът бил държавен и собствеността не била възстановена в полза на ищеца. Разпоредбата на чл. 86 ЗС в различните му редакции визира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода от 1951 г. до 1990 г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а сега след изменението на ЗС с ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.- вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7 от Закона за държавна собственост от 1996 г. /вещите- публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност/ и чл. 7 от Закона за общинската собственост от 1996 г. /не могат да се придобиват по давност имоти- публична общинска собственост/. Тоест, до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996 г.- не могат да се придобиват по давност само имоти- публична държавна и общинска собственост. Следователно за имотите, които са частна държавна или общинска собственост след 01.06.1996 г. вече не съществува забрана за придобиване по давност. Относно тези имоти обаче следва да се има предвид, че според разпоредбата на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, публ. в ДВ бр. 46 от 2006 г., която е многократно след това изменяна, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Освен това в хода на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото - чл. 115, б. „ж” ЗЗД вр. чл. 84 ЗС.
За да може да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност следва да се докажа промяна на намерението, с което вещта е била държана, както и обстоятелството, че след тази промяна владението е продължило в предвидения от закона срок. Действията, по които се съди за промяна на намерението, с което вещта се държи, следва да бъдат явно демонстрирани, при това не спрямо трети за собствеността лица, а спрямо самия собственик /в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. От показанията на разпитаните свидетели не се установява манифестиране на такова намерение спрямо собственика на земята. Такова поведение на ответника не бе доказано в хода на настоящото производство. От показанията на разпитаните свидетели Тодор Асенов Петров и Валери Григоров Василев не се установяват конкретни действие и манифестиране на намерение за владение от страна на ответника спрямо ищеца. Свидетелите Тодор Асенов Петров и Валери Григоров Василев преразказват информация, която им е съобщена от представителя на ответника. Фактическата власт, която е била осъществявана на ответника не може да бъде определена като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, тъй като не се установява да е демонстрирал спрямо собственика намерение вещта да се държи като своя. Ответникът не е предприел действия спрямо ищеца, с които външно да афишира намерение за владение. Собствеността на ответника е възникнала на основание учреденото му право на строеж за срок от 25 години, след което след изтичане на този срок премине върху собственика на терена т. е. с настъпването му се прекратява собствеността върху постройката.
С оглед горепосоченото предявените насрещни искове от страна на ответника са неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер от 4075,50 лева, от които: 595,50 лева за държавна такса, 3080 лева за платено адвокатско възнаграждение и 400 лева за вещо лице.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, пл. „Независимост” 2, представлявано от председателя Ангел Димитров Руев, е собственик на основание договор за продажба, универсално правоприемство и срочно право на строеж на следния недвижим имот: 1205 /хиляда двеста и пет/ кв.м. от УПИ, находящ се в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, представляващи част от УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седем/ по плана селото, при съседи на тази част по скица: от север - улица, от изток УПИ VIII-433, от юг- улица и магазин на РПК „Развитие“, от запад- УПИ IX-164 и УПИ VI-157, целият парцел с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв. м., съставляващ УПИ VII /седми/ За мандра в кв.27 /двадесет и седем/ по плана селото, при съседи по документ за собственост: от две страни-от юг и от север - улици, от изток - Недко Недков и от запад - Иван и Стоян Цанови, а по Скица №105/02.02.2015 г., издадена от Община Елин Пелин, презаверена на 07.11.2018 г.: от юг и от север - улици, от изток УПИ VIII - 433, УПИ IX-164 и УПИ VI-157, заедно с построената в парцела МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, разположена в североизточната част на парцела, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ състояща се от три функционално свързани блока, съгласно одобрените архитектурни планове №7 от 02.03.1994 г. като Сграда Блок „А” и Блок „Б”. представляващи: Двуетажна еднофамилна сграда обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ от 159,56 кв. м., а на двата Блок „А” и Блок „Б” с обща разгърната застроена площ от 616,30 кв. м.. Сграда Блок „В“- Едноетажна сграда, долепена до Блок „А“ и Блок „Б” - Цех за сирене с площ от 346,18 кв. м. при съседи на производствената сграда: от две страни - улици, котелно и омекотителна станция, двор и УПИ VIII-433, Сграда Котелно и омекотителна станция с площ от около 60 кв. м., при съседи: двор, производствена сграда, магазин за хранителни стоки на РПК „Развитие“ и УПИ IX-164 и Външен навес разположен пред котелното с площ от около 50 кв. м., като ОСЪЖДА ответникът „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, СО, район ,.Красно село“, ул. „Разград“ № 4, представлявано от председателя на Съвета на директорите Минчо Пламенов Чолаков, да предаде владението върху посочения имот на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, СО, район ,.Красно село“, ул. „Разград“ № 4, представлявано от председателя на Съвета на директорите Минчо Пламенов Чолаков, срещу РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, пл. „Независимост” 2, представлявано от председателя Ангел Димитров Руев, при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК за признаването за установено по отношение на ищеца, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност от 02.06.1993 г. до момента на: УПИ VII /седми/ За мандра в кв. 27 /двадесет и седем/ по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, при съседи: от север - улица, от изток УПИ VIII -433, от юг- улица, от запад- Иван и Стоян Цанови, с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м., отреден за строеж на комплекс от сгради, функциониращи като мандра за производство на бяло саламурено сирено, ЗАЕДНО с всички построени върху имота сгради; както и за признаването за установено по отношение на ищеца, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност от 02.06.1993 г. до момента на: МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, разположена в североизточната част на парцела, представляваща „Предприятие за преработка на бяло саламурено сирене“ състояща се от три функционално свързани блока, съгласно одобрените архитектурни планове №7 от 02.03.1994 г. като Сграда Блок „А” и Блок „Б”. представляващи: Двуетажна еднофамилна сграда обединена с тавански полуетаж на двата блока като втори подпокривен етаж с обща площ от 159,56 кв. м., а на двата Блок „А” и Блок „Б” с обща разгърната застроена площ от 616,30 кв. м. Сграда Блок „В“- Едноетажна сграда, долепена до Блок „А“ и Блок „Б” - Цех за сирене с площ от 346,18 кв. м. при съседи на производствената сграда: от две страни - улици, котелно и омекотителна станция, двор и УПИ VIII-433, Сграда Котелно и омекотителна станция с площ от около 60 кв. м., при съседи: двор, производствена сграда, магазин за хранителни стоки на РПК „Развитие“ и УПИ IX-164 и Външен навес разположен пред котелното с площ от около 50 кв. м., построени в УПИ VII /седми/ За мандра в кв.27 /двадесет и седем/ по плана в с. Равно поле, Община Елин Пелин, Софийска област, при съседи: от север - улица, от изток УПИ VIII -433, от юг- улица, от запад- Иван и Стоян Цанови, с площ от 1300 /хиляда и триста/ кв.м.
ОСЪЖДА „СТРОЙИМПЕКС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, СО, район ,.Красно село“, ул. „Разград“ № 4, представлявано от председателя на Съвета на директорите Минчо Пламенов Чолаков, ДА ЗАПЛАТИ на РПК „РАЗВИТИЕ” гр. Елин Пелин, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, пл. „Независимост” 2, представлявано от председателя Ангел Димитров Руев, сумата от 4075,50 лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: