№ 358
гр. Р., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500410 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД е обжалвало
Решението на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № 3396/2022г., с
което е отхвърлен като неоснователен предявения срещу М. М. М. иск по чл.
422 от ГПК.
По изложени подробни доводи се иска отмяната на атакувания съдебен
акт като неправилен и необоснован и постановяване на нов, с който
претенцията се уважи.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 15.10.2020г. бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 850927,
по силата на който „Аксес Файнанс“ООД предоставя на ответницата в
първоинстнационното производство М. М. М. револвиращ кредит в
максимален размер 1200 лева – главница, под формата на разрешен кредитен
лимит, усвояван чрез международна кредитна карта / предоставена от „Изи
Пеймънт Сървисиз“ООД /, който кредит кредитополучателят да ползва, като
1
се задължава да върне, съгласно уговореното в договора. Кредитополучателят
М. усвоила сумата от 1200 лева на две вноски – на 21.10.2020г. и на
23.10.2020г.
Поради неизпълнение на задълженията на М. по договора – неплащане на
погасителни вноски, съгласно чл. 21 ал.1 от договора била обявена
предсрочната му изискуемост - на 08.01.2021г. / когато е съобщена на
кредотополучателя чрез СМС на телефонния номер, заявен от
кредитополучателя/.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016г., съгласно Приложение №1/25.05.2021г. вземането е цедирано от
„Аксес Файнанс“ООД на ищеца в първоинстнационното
производство „ Агенция за контрол на просрочени
задължения „ООД.
Последното на 22.02.2022г. подало Заявление по чл. 410 от ГПК и по
образуваното ч.гр.д.№ 1205/2022г. на РРС била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 631/01.03.2022г. срещу М. М. М..
Съдът разпоредил да се счита редовно връчена на основание чл. 47ал.5 от
ГПК и заявителят в 1-месечен срок да предяви срещу длъжника иск относно
вземането си, което било сторено с предявения, предмет на настоящото дело
иск по чл. 422 от ГПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
на 21.10.2020г. и на 23.10.2020. М. М. е усвоила сумата 1200 лева – съответно
1000 лева и 200 лева. По договора не са извършвани плащания на
погасителни вноски, като първата е следвало да бъде направена на
02.12.2020г.
При тези установени от приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза факти следва, че
ответницата не е изпълнила задълженията си по съществуващото
облигационно отношение с „Аксес Файнанс“ООД по договор за кредит „Бяла
карта“ с № 850927, което обусловило обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита и предприемане на действия по събирането му.
Основен спорен момент между страните е дали кредитодателят е обявил
надлежно предсрочната изискуемост, доколкото особеният представител на
ответницата възразява последната да е редовно уведомена за това
обстоятелство. Неправилен е изводът на първата инстанция, че възражението
на ответницата за ненастъпване на предсрочна изискуемост е основателно.
Уведомяването следва да се счита за осъществено при условията, уговорени в
договора - съгласно чл.27 ал.1 всички писма, покани, съобщения или
др.документи между страните във връзка с договора се считат узнати от
другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция,
изпратени чрез СМС/ кратко текстово съобщение / на телефона за
кореспонденция, ел.адрес на кредитополучателя, посочени от него в
договора, както и на личния му акаунт, който съгласно чл. 10 ал.3 е следвало
да си създаде в 2-дневен срок от подписване на договора. С подписването на
договора за кредитополучателя е възникнало и задължение по силата на чл.
2
27 ал.2 да уведоми писмено в 3 -дневен срок от възникването на промяна на
данните, касаещи начина и адреси на кореспонденция. При неизпълнение на
това договорно задължение, съгласно чл.27 ал.3 от договора всички известия,
изпратени до последния известен адрес за кореспонденция, факс, ел.адрес на
кредитополучателя, се считат редовно връчени с изтичане на 3-дневен срок от
изпращането им. По делото е представено писмено доказателство, че на
08.01.2021г. на посочения от М. М. в договора телефонен номер е изпратено
кратко текстово съобщение от цедента, че се обявява предсрочна изискуемост
на задължението по договор № 850927, което съобщение е получено.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция намира, че по делото е
доказан фактическият състав за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – правото да превърне кредита в предсрочно изискуем е упражнено
от кредитора преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата
за недействителност на договора за цесия, тъй като бил сключен през 2016г., а
задължението възникнало 4 години по –късно. В случая е налице рамков
договор, с който се цедират както съществуващи вече вземания, така и
възникващи след цесията, което е изрично уговорено в договора да се
извършва на партиди, на месечна база, като се индивидуализира всяко
парично задължение в Приложение № 1. Датата на прехвърлянето, съгласно
уговореното, е датата на подписване на съответното Приложение № 1, за
което по делото са ангажирани доказателства.
Вземането на жалбоподателя срещу М. М. М., съгласно приетото от
първата инстанция заключение по съдебната счетоводна експертиза, е в
размер на : 1200 лева - главница, 113,28 лева - договорна лихва за периода от
21.10.2020г. / датата на първа трансакция / до 08.01.2021г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/, 136,17 лева – лихва за забава за
периода от деня, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост -
09.10.2021г. до датата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК -
22.02.2022г.
Посочените суми съответства на тези по предявената претенция, която се
явява основателна и доказана, и като такава следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, следва да бъде разпределена отговорността за
направените в заповедното, първоинстанционното и настоящото
производство разноски. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК на жалбоподателя
следва да се признаят разноски, съгласно представените списъци по чл.80 от
ГПК, както следва: 128,99 лева за заповедното производство / 28,99 лева д.т.,
100 лева възнаграждение за проц.представителство/, в размер на 1321,01 лева
за първоинстанционното производство / 121,01 лева д.т., 600 лева
възнаграждение за особен представител, 250 лева възнаграждение за вещо
лице, 350 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 765,46 лева за въззивното
производство / 75 лева д.т., 331,46 лева възнаграждение за особен
представител, 350 лева юрисконсултско възнаграждение – за подготовка на
3
документи по делото и процесуално представителство, съгласно НЗПП /.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 475/10.04.2023г., постановено по гр. д. №
3396/2022г. по описа на Р.нския районен съд, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения „ АД, ЕИК ****, със седалище гр.С. представлявано
от изп.директор Я.Б.Я., срещу М. М. М., ЕГН **********, гр.Р. произтичащо
от договор за кредит „Бяла карта“ с № 850927, сключен между „Аксес
Файнанс“ООД и М. М. М., цедиран на „Агенция за контрол на просрочени
задължения „ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016г. и Приложение №1/25.05.2021г., в размер на : 1200
лева - главница, 113,28 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2020г. до
08.01.2021г., 136,17 лева – лихва за забава за периода от 09.10.2021г. до
22.02.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.02.2022г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 631/01.03.2022г. по
ч.гр.д. № 1205/2022г. на РРС.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, гр.Р., ул. „И. ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, със седалище гр.С.
представлявано от изп.директор Я.Б.Я., деловодни разноски : 128,99 лева за
заповедното производство, 1321,01 лева за първоинстанционното
производство и 765,46 лева за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4