Решение по дело №1085/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 285 ал.1 вр. с чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на П. А. Т., предявена на 17.12.2024г против ГД „ИН“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв, преживени в периода от 27.08.2024г до 17.12.2024г и причинени от условията на изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ в Следствен арест Стара Загора. В исковата молба се твърди, че не са изпълнени изискванията за минималната жилищна площ от 4кв.м. на всеки задържан, за течаща топла вода в санитарния възел, който е извън килията. В килия №16 има 8 легла и е пълно с дървеници и хлебарки,. Одеялата са стари и мръсни. Изпитва болки от сърбежа по цялото тяло, причинен от дървениците и се чувства унижен всеки ден. Няма и двигателна активност. След предявяване на искове против ГД „ИН“ е преместен в килия номер 3, в която условията са по-тежки, защото е студено, парното работи на половина, стените са влажни и мокри – има мухъл.

В писмен отговор ответника оспорва исковата молба и твърди, че за исковия период на ищеца са осигурени легло, спални принадлежности, хигиенни и санитарни материали, а за условията на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ се позовава на Справка изх. №1180/18.02.2025г и Справка изх. №1250/21.02.2025г по описа на Затвора Стара Загора, ведно с приложени график за разпределение на времето, за изпиране на спално бельо, заповед за доставка на почистващи препарати и хигиенни материали, списъци за раздадени сапуни, протоколи за извършени ДДД обработки, разписка за получени вещи, съдържащи информация за осигуряваните битови условия в Арест Стара Загора.

В пледоария по същество ищецът твърди, че условията за изтърпяване на мярката в Арест Стара Загора, удостоверени от представените от ответника доказателства сочат на изпълнение на състава на чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Ответникът не е доказал, че вместо наведените в исковата молба факти, мярката се изпълнява при изпълнение на изискванията за достатъчна жилищна площ, без дървеници и хлебарки, при възможност за хигиена на дюшеците. През арестите преминават множество лица, подобно на използването на легловата база на болничните заведения, поради което използването на текстилни дюшеци само по себе си благоприятства наличието на паразити и липса на минимално ниво на хигиена. Извършваните обработки срещу тях и факта, че се използват дюшеци само доказва фактите в исковата молба, но не ги опровергава, поради което следва да бъде понесена имуществената отговорност на държавата за вреди при изпълнение на мярката задържане под стража, защото представлява нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Ответникът иска от съда да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и твърди, че не може да се приложи презумпцията на чл.285 от ЗИНЗС и в негова тежест да бъде възложена отговорността за заплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция с доводи за липса на доказателства, установяващи по категоричен начин основателността на предявения иск.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв за неимуществените вреди – постоянни и нетърпими сърбежи от ухапвания от дървеници, стрес и унижение от липса на двигателна активност, от студ в килиите, от това, че му се полагат, но не са му осигурени 4кв.м. жилищна площ, течаща топла вода в килията , чисти от паразити легла и килии.

От Справките и документите, приложени към писмения отговор на ответника се установява, че ищецът е в следствен Арест при Затвора в град Стара Загора от 27.08.2024г в изпълнение на взета мярка на процесуална принуда „Задържане под стража“ по ДП №1128/24г по описа на РУ Казанлък. Настанен е в спално помещение №16 с площ от 25.63кв.м., където е пребивавал с още пет лица. Спалното помещение е с южно изложение, прозорец 200х160см, и санитарен възел към него с течаща вода. Оборудвано е с 6 броя легла, маса, столове, шкаф, има аспирация и дефекто токова защита за предпазване на изолацията на инсталациите от повреди и пряк досег с открити тоководещи части. В килия №3 има три легла, маса, столове, шкаф, изградена аспирация и аналогични защити на електрическите инсталации, но е със северно изложение и размери 12.78кв.м. В спално помещение №13 е от 02.01.2025г, където остава до 13.02.2025г, когато е приведен в Затвора, но този период е извън исковия, поради което не следва да се обсъжда. Дезинсекция се извършва всеки месец, постелъчния инвентар се изтупва и почиства от задържаните лица на местата за престой на открито –одеяла, дюшеци и възглавници. Изпирането на одеялата е на най-малко три месеца или при необходимост. Постелъчното бельо се изпира един път седмично. През март 2024г в ареста е извършено цялостно боядисване на всички спални помещения с материали, предоставени от Затвора в град Стара Загора.

Достъп до топла вода задържаните имат два пъти в седмицата, съгласно утвърден график. Веднъж месечно се осигуряват се материали за почистване и хигиена на спалните помещения и общите части, което е задължение на задържаните лица. За лична хигиена се полагат и раздават по 1 тоалетен сапун и 1 сапун за изпиране на дрехите на всеки един. ДДД обработките се извършват от служители на Затвора в град Стара Загора. За тези факти са приложени графици, заповеди и списъци.

По спорните факти относно площта на спалните помещения следва да се посочи, че жилищната площ за едно лице е в размер от 4кв.м., а за да е жилищна тя трябва да е оборудвана с легло и шкаф или иначе казано в тези 4кв.м се включват ползваните от лицето мебели като във всяко едно жилище. Размерите на килиите, в които е бил настанен ищецът имат площ, която разделена на 4кв.м. сочи, че 6-ма, съответно 4-ма задържани могат да бъдат настанени в стаи с размери от 25.63кв.м и от 12.78кв.м. Спазен е стандарта от 4кв.м. лично жилищно пространство, под който се счита, че човек е поставен в ситуация на нечовешко и унизително положение, причиняващо страдание. Килиите са имали естествена светлина, боядисани са през март 2024г, което наред с осигурената вентилация, сочеща на извод за не отваряеми прозорци, изключва приемане на твърдението за мухъл. Условията не следва да са комфортни, а минимално необходимите за осигуряване на естествените нужди от въздух, вода, храна, топлина, уединение при санитарните помещения. Топлата течаща вода не се осигурява постоянно, а необходимост е течащата вода, до която достъпът да е безпрепятстван и непрекъснат. Течаща вода има в санитарното помещение към килията, което е с непрекъснат и не препятстван достъп. Дюшеците и бельото трябва да са чисти, а съгласно утвърдените графици прането на бельото е веднъж седмично. Дюшеците се тупат, но не могат да се изпират. При това положение е вярно и не се нуждае от доказване общо известен факт, че в хотели, болници и места, за обществено настаняване, какъвто е и Ареста, рискът от появата на дървеници е невъзможно да бъде избегнат. Възможността е да се извършват достатъчно на брой обработвания, а първото ДДД мероприятие е от 29.08.2024г., но предходното е от 08.08.2024г. То със сигурност убива поне възрастните дървеници, като следващото се определя в зависимост от етиологията на паразитите и в случая е извършено на 31.10.2024г. Следователно не може да се приеме, че задържаните са оставени на такава тежка популация на дървеници, че да причиняват страдания в степента, описана в исковата молба – постоянни болки в главата и очите, неописуеми болки и страдания. Общо известно е, че ухапванията от тези паразити причиняват сърбежи, но не и болки. При извършените през месец август две обработки и последвалата трета в края на 10.2024г не е обосновано да се приеме, че не се вземат мерки и дървениците са навсякъде, включително по одеялата, които се изпират веднъж на три месеца.

Престоят на открито, съгласно график на стр.43 по делото се провежда всеки ден от 09.00ч до 12.00ч на не повече от 15 души и за не по-малко от 1час, на определеното за ареста място в помещение. Престоят следва да бъде на открито, а не в закрито помещение, но това само по себе си не представлява поставяне в ситуация на нечовешко и унизително положение или страдание. Когато отделните условия сами по себе си не са достатъчни до доведат до положение, поставящо лицето в ситуация да бъде жертва на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, тогава съдът взема предвид кумулативното въздействие на всички неблагоприятни условия, за да прецени дали изпълнението на наказанието или на мярката задържане под стража представлява нечовешко и унизително отнасяне спрямо дължимото на всеки човек зачитане на достойнството. След като не се установяват другите посочени в исковата молба оплаквания, а единствено липсва престой на открито, защото той се осъществява в определено за ареста помещение, тогава възниква въпроса дали само по себе си отсъствието на престой на открито причинява страдание достатъчно да обоснове възникване на имуществената отговорност на държавата. В случая отговорът е отрицателен, защото ищецът е разполагал с достатъчна жилищна площ, с легло и постелъчно бельо, бил е настанен в спално помещение, което е боядисано няколко месеца по-рано, осветено от естествена светлина, с осигурена вентилация, не препятстван и непрекъснат достъп до санитарен възел с течаща вода. Имал е възможност за ползване на топла вода два пъти в седмицата и е получил лични средства за хигиена – тоалетен сапун и сапун за пране на личните си дрехи. Задържането под стража е лишаване от свобода, поради което се и приспада от същото наказание, а това по своето естество носи страдание, не представляващо основание за възникване на имуществената отговорност на държавата. Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. По тази причина в ЗИНЗС, съобразно стандартите по Решенията на ЕСПЧ и на Европейските стандарти за затворите, са предвидени минимални условия, чието не спазване по отделно – в зависимост от личното право, което засяга, или в своята съвкупност, представлява основание за присъждане на парично обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди като компенсаторно средство за защита.

Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предявен от П. А. Т. [ЕГН] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв / четиридесет хиляди/, преживени в периода от 27.08.2024г до 17.12.2024г от условията в ареста в град Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред три членен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните. На назначения особен представител на ищеца решението да се изпрати за сведение – за ищеца, срокът за обжалване тече от момента, в който лично му е връчено решението.