№ 161
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.Г.“ ООД, ЕГН ******* срещу постановление
20.05.2021 г. по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н
на д-вие СГС, с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително
дело до сумата от 200 лв. и за намаляване на определените по делото разноски.
Изложени са твърдения, че действията на процесуалния представител на
взискателя се свеждат единствено до образуване на делото, след като за вземането е
образувано друго изпълнително дело № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС, образувано въз основа на обезпечителна заповед, по
което е наложен запор за сумата от 62 241,91 лв. Излага доводи за прекомерно висок
размер на таксите.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя „Б.“ ООД. Счита, че е справедливо определено адвокатското
възнаграждение по изпълнително дело № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 в КЧСИ, с район на действие СГС в размер на 5 000 лв., с оглед извършените
действия преди и по делото. Сочи се, че в този хонорар е включено и процесуалното
представителство във връзка с издаването на обезпечителната заповед. Излага доводи
за фактическа и правна сложност по изп.д. 20218840400813 и за активни процесуални
1
действия по събиране на вземането, като претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 3 840 лв. бил справедлив.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Излага доводи за извършване на процесуални действия от
процесуалния представител на взискателя, а определените такси са съобрани
ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл.
437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изп. д. № 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844
в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от „Б.“ ООД, чрез адв. Я.Х.,
подадена на 15.03.2018 г., въз основа на обезпечителна заповед от 14.03.2017 г.,
издадена по ч.гр.д. 3053/2018 г. по описа на СГС, за налагане на обезпечителна мярка
„запор“ върху банковите сметки на длъжника Б.Г. ООД, ЕУИК ******* за сумата от
62 241,91 лв., за обезпечаване на бъдещи осъдителни, обективно съединени искове с
правно основание чл. 266 ЗЗД за сумата от 15 296,29 лв. - стойност на изпълнение
СМР, на основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 45 416,08 лв. – дължима гаранция и на
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 529,54 лв., - лихва за периода от 07.11.2017 г. до
07.03.0218 година.
По изпълнително дело 20188440400783 е изпратен запор на банковите сметки
на длъжника в „У.Б.“ АД. В отговор на наложения запор „У.Б.“ АД е отговорило, че
сметките на длъжника са блокирани.
Производството по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в
КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба от „Б.“ ООД, чрез адв. Я.Х.,
подадена на 15.03.2018 година. С посочената молба взискателят е поискал от частният
съдебен изпълнител да образува изпълнително дело, като било посочено да се направи
проучване на имуществото на длъжника и да се наложи запор.
Към молбата бил приложен изпълнителен лист от 05.05.2021 г. , с който „Б.Г.“
ООД е осъдено да заплати на „Б.“ ООД сумата от 45 416,08 лв. – удържана гаранция за
срочно изпълнение в размер на 3,5 % от изплатените по договор от 14.05.2016 г.
възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.03.2018 г. и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 766,32 лв. за периода от
07.11.2017 г. до 26.03.2018 г. и разноски за процесуално представителство в
първоинстанционното и въззивното производство в размер на 6 848,21 лева.
Представено било и пълномощно, както и договор за правна защита и
2
съдействие от 05.05.2021 г., сключен между взискателя и адвокатско дружество
„Х.И.Х.“. Уговорено е в чл. 1 от договора за правна защита и съдействие, че същият
има за предмет процесуално представителство и защита на интересите на „Б.“ ООД по
изп.д. 20188440400783 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие СГС и
по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с р-н на д-вие
СГС. Уговорено е възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално
представителство и защита по и.д. 20188440400783; възнаграждение в размер на 3 840
лв. за процесуално представителство по изп.д. 20218840400813. Уговорено е, че
договорът има характер на разписка. Представен е и договор за правна защита от
21.02.2018 г. с предмет процесуално представителство и защита по образуване и
водене на обезпечителни дела пред съд и съдебен изпълнител във връзка с
правоотношения между взискателя и длъжника, като е уговорено възнаграждение в
размер на 2000 лева.
На 07.05.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника за претендираните суми по
изпълнителното дело. Изпратено е запорно съобщение до ЧСИ И.К. за налагане на
запор върху вземанията на длъжника, в качеството му на взискател по изпълнително
дело, образувано при нея.
С постановление от 07.05.2021 г. съдебният изпълнител е образувал
изпълнително производство № 20218840400813, като е приел за събиране адвокатско
възнаграждение в размер на 8 840 лева.
На 11.05.2021 г., на длъжника „Б.Г.“ ООД е връчена покана за доброволно
изпълнение за заплащане сумите по изпълнително дело 2021884040081, както следва:
сумата от 45 416,08 лв. – удържана гаранция за срочно изпълнение в размер на 3,5 % от
изплатените по договор от 14.05.2016 г. възнаграждения, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 26.03.2018 г. в размер на 14 533,15 лв. и на
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 766,32 лв. за периода от 07.11.2017 г. до 26.03.2018
г. и разноски за процесуално представителство в първоинтанционното и въззивното
производство в размер на 6 848,21 лв. и сумата от 8 840 лв. – адвокатско
възнаграждение и такса и в размер на 5 307,88 лева.
С възражение от 12.05.2021 г. от длъжника „Б.Г.“ ООД е направено искане
запорите, наложени след този по и.д. 20188440400783 да бъдат вдигнати, след като
наложените запори по настоящото производство се явяват ненужни, поради наложения
по и.д. 20188440400783 запор за сумата от 62 241,91 лева.
С разпореждане от 13.05.2021 г. е оставено без уважение подаденото възражение
от 12.05.2021 г., като съдебният изпълнител се мотивирал, че има вероятност
3
запорираните суми по 20188440400783 да не са достатъчни за удовлетворяване на
взискателя.
С подадено от длъжника възражение от 13.05.2021 г. се оспорва приетото по
делото адвокатско възнаграждение, като последното се явявало прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на делото и не са извършвани процесуални действия
по него. На следващо място счита, че разноските по делото са значително завишение и
не са съобразно ТТРЗЧСИ.
По и.д. 20218840400813 е постъпил отговор от ЧСИ И.К. на запорното
съобщение, като последната е приела за основателно вземането и е наложила запор
върху вземането на длъжника.
С обжалваното разпореждане е оставено без уважение възражението на
длъжника от 13.05.2021 година.
По делото са приложени два бр. платежни нареждания: първото е с дата
14.05.2021 г. с наредител „У.Б.“ АД и получател ЧСИ Я. за сумата от 62 241, 31 лева.
По делото е постъпил отговор от „У.Б.“ АД, че по сметките на длъжника не са
наложени други обезпечения.
По делото са начислени обикновени такси по делото – т.1 за образуване в размер
на 24 лв.; по т. 2 – 60 лв. за проучване на имуществото, т. 5 – 24 лв. за изпращане на
съобщения и по т. 9 – 36 лв. и за налагане на запор. В ПДИ е посочена и
пропорционална такса в размер на 5 307,88 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая характер на такова постановление има разпореждане за разноските от
20.05.2021 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя –
8840 лева, определено с постановление 07.05.2021 г. и определянето на дължимите
такси, посочени в ПДИ от 07.05.2021 г. (аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от
ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
4
3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя - 8
840 лева с оглед дължимостта по настоящото производство и правната и фактическа
сложност на делото и реално извършените действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба,
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
/Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. за
процесуално представителство и защита по образуване и водене на обезпечителни дела
пред съд и съдебен изпълнител във връзка с правоотношения между взискателя и
длъжника и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално
представителство и защита по и.д. 20188440400783, Съдът намира следното:
С тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК е прието, че обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е
да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно
отричаното материално право ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се
реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.
5
Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в
процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните
последици от решението. Въпреки че е самостоятелна форма за
защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във
функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата
по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до
влизане на решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия
исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна
законосъобразност. Обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на
правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на
обезпечението. Производството придобива състезателен характер едва при
упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда, с който
се допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не може да бъде
реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се
осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния
спор.
С оглед изложеното се налага извод за неприложимост на чл. 81
ГПК спрямо обезпечителното производство. Отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
Видно от изпълнителният лист, въз основа на който е образувано и.д.
20218840400813 и решение 1646/03.07.2019 г. по т.д. 17/2019 г. по описа на САС, по
делото не са присъдени разноски във връзка с обезпечителното производство по ч.гр.д.
3053/2018 г. по описа на СГС, по което е издадена обезпечителна заповед от 14.03.2017
г., чрез допускане обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника за
сумата от 62 241,91 лева.
С оглед даденото разяснение с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, взискателят е следвало да претендира разноските
по обезпечението в исковото производство, чиито искове са обезпечени с процесната
обезпечителната заповед. При така пропусната възможност за претендиране на
разноски не е възможно едва в изпълнителното производство да бъдат претендираните
сторени в обезпечителния процес разноски. Съдебният изпълнител няма
компетентност да присъжда разноски, които стоят извън изпълнителното дело.
Въз основа на изложеното, Съдът намира за основателна жалбата на длъжника за
недължимост на адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. за процесуално
6
представителство и защита по образуване и водене на обезпечителни дела пред съд и
съдебен изпълнител във връзка с правоотношения между взискателя и длъжника и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за процесуално представителство и
защита по и.д. 20188440400783.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 3 840 лв. за
процесуално представителство по изп.д. 20218840400813, Съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева. В разглеждания случай
молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез
адвокат П.К., за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.
Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.
дружество „Х.И.Х.“. В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение в
размер на 3 840 лв. е било платено в брой при подписване на договора. Съгласно чл.
10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, дължи се възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и
защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
Видно от данните по делото, такива действия не са били предприемани, след
като в случая са били изпратени молби за справка на имуществото на длъжника, респ.
за налагане на запор, но тези действия реално не са били ефективни за събиране на
процесното вземане.
В конкретния случай се установява, че по изп. д. № 20188440400783 по описа на
ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ е наложен запор върху сметките на длъжника в „У.Б.“
АД за сумата от 62 241,91 лв., като върху сметките не са наложени други обезпечения,
поради което и въз основа на този обезпечителен запор по настоящето дело са
преведени 62 241,91 лв. от У.Б. АД. Длъжникът е заплатил доброволно и останалата
сума, за която е образувано изпълнителното дело, видно от справката на ЧСИ.
При това положение, пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално
представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго
действие, извън това по чл. 10, т. 1 от Наредбата. Въз основа на гореизложеното следва
да се приеме, че в случая не е осъществена същинската роля на адвоката за
процесуално представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на
7
паричното вземане. Посочването на изпълнителните действия, които се иска да бъдат
предприети е част от молбата за образуване на изпълнително дело – чл. 426, ал.2 от
ГПК.
По жалбата в частта относно таксите, Съдът намира следното:
Съгласно чл. 79 ГПК начислените такси и разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника.
В случая се установи, че обикновените такси са начислени за реално извършени
действия от съдебния изпълнител – два наложени запора, такса за образуване на
изпълнителното дело, за изпращане на ПДИ – общо 144 лева.
Относно пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното
вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на
взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в
рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз
„парично вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на
изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските
на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен
лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е парично
вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е
различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на
двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими
с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя
за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха
се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на
което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато
притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично.
В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни
от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя
постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното
дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по
постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране
8
по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането
му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на
парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (в този смисъл т.2
от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този
извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за
изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени
определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от
Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи на основа събраните суми, посочени в сметката за размера на
дълга (като се изключат авансовите такси – забележка 4), съобразно правилото на чл.
26 от тарифата, намалена със сумата за разликата над 200 лева до пълния приет от ЧСИ
размер на адвокатското възнаграждение – 8840 лева. Поради това пропорционалната
такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 3
696,62 лева.
С оглед диспозитивното начало, искането за намаляване на размера на
определените обикновени и пропорционални такси по Тарифара към ЗЧСИ следва да се
уважи до размер на сумата от 3 962,55 лева.
Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, адрес:гр. София, бул.
*******, офис 10В разпореждане от 20.05.2021 г., с което е оставено без уважение
искане на „Б.Г.“ ООД, ЕИК *******, адрес:гр. София, бул. *******, офис 10В за
изменение на постановлението за разноски по изпълнителното дело, инкорпорирано в
9
призовката за доброволно изпълнение от 07.05.2021 г. и постановление от 07.05.2021
г., В ЧАСТТА относно определеното адвокатско възнаграждение за сумата над 200
лева до 8840 лева и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 3 962,55 лева до 5 307,88
лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление за разноските от 07.05.2021 г., включено в ПДИ
от 07.05.2021 г. по изп.д. 20218840400813 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, с
район на действие СГС, като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело до сумата от 200 лева и таксите по изпълнителното по
Тарифата към ЗЧСИ до сумата от 3 962,55 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10