№ 41
гр. Русе, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20224500900019 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Д.Н. Н.а – И. и
Д..Д.М., действащо чрез пълномощника И. В. И. срещу Кооперация
„Производствено потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“ и С. Г. Г. от
с. Ряхово, област Русе, с която са предявени искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и
чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на
банката по отпуснат Договор за банков кредит № 70 от 12.12.2019 г. и анекс
№ 1/07.01.2020 г., кредитополучател по който е Производствено
потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“, представлявана от
председателя С. Г. Г. от с. Ряхово, област Русе, както и сключен на същата
дата 12.12.2019 г. Договор за поръчителство към договор за кредит №
70/12.12.2019 г. със С. Г. Г. в лично качество.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуването на вземането му по отношение на двамата ответници,
произтичащо от процесния договор за кредит и анекс към него, както и
1
договор за поръчителство, както следва: вземане за просрочена главница по
кредита в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; вземане
за дължими и неизплатени договорни лихви в общ размер на 822,23 лв за
периода от 10.01.2021 г. до датата на настъпилата изискуемост - 10.06.2021 г.,
обезщетение за забава в общ размер на 2 269,13лв, от които 838,02 лв за
периода от 10.01.2021 г. до 10.06.2021 г. и 1 431,11 лв за периода от
11.06.2021 г. до 21.10.2021 г. Претендира присъждане на направените
разноски в производството по ч.гр.д. № 5737/2021 г. по описа на РРС, както и
сторените пред РОС.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание
да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор, в който са
развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция.
Допълнителна искова молба няма депозирана.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения
и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков револвиращ кредит,
който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над
25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е
особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за банков кредит № 70
от 12.12.2019 г. и анекс № 1/07.01.2020 г., кредитополучател по който е
Производствено потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“,
представлявана от председателя С. Г. Г. от с. Ряхово, област Русе, както и
сключен на същата дата 12.12.2019 г. Договор за поръчителство към договор
за кредит № 70/12.12.2019 г. със С. Г. Г. в лично качество, банката е
2
предоставила на Производствено потребителска кооперация „Надежда –
Ряхово“, представлявана от председателя С. Г. Г. от с. Ряхово кредит в размер
на 40 000,00 лева за оборотни средства за финансиране на 80 % от
дължимото ДДС за реализация на инвестиция за изграждане на минимандра.
Кредитът е предоставен като револвираща кредитна линия с погасителен
план, неразделна част от договора, като по делото не се спори, че същите са
използвани за нуждите на кооперацията. Усвояването на кредита е извършено
на 12.12.2019 г. чрез превод на сумата по банкова сметка на
кредитополучателя Производствено потребителска кооперация „Надежда –
Ряхово“ със срок на ползване на кредита до 12.12.2020 г. и шестмесечен срок
за погасяване до 10.06.2021 г. (съгл. чл. 5 вр. чл. 3.1. от Договора за кредит).
Съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за кредит,
кредитът се погасява с шест вноски, дължими от 10.01.2021 г. до 10.06.2021
г. включително.
За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент
да заплаща на кредитора възнаградителна лихва, формирана от референтен
лихвен процент 1М EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 4,00 %
годишно съгласно чл. 9.1. от Договора. По силата на чл. 21, б. а от Договора,
при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка за забава в размер на 7 процентни пункта.
Съгласно чл. 22, б. б от Договора, кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения на главница и/или лихва. В настоящия случай
кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит е
станало изискуемо на краен падеж, настъпил на 10.06.2021 г., за което
кредиторът не дължи уведомяване на кредитополучателя и солидарния
длъжник.
За банката е възникнало правото по чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК.
По делото е представена Заповед № 2873/22.10.2021 г. за
3
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 5737/2021 г. по описа на РС Русе срещу Производствено
потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“, представлявана от
председателя С. Г. Г. от с. Ряхово, област Русе и С. Г. Г. в лично качество и
изпълнителен лист срещу тях, за дължимост на сумата в размер на: 40 000,00
лв представляваща вземане за неплатена главница по кредита, ведно със
законната лихва от 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
822,23 лева – договорна лихва от 10.01.2021г. до 10.06.2021 г.; 838,02 лв
обезщетение за забава за периода от 10.01.2021г. до 10.06.2021 г.; 1 431,11 лв
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост от
11.06.2021 г. до 21.10.2021 г.; 861,83 лв държавна такса и 150,00 лв
юрисконсултско възнаграждение
Въз основа на издадените документи срещу Производствено
потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“, представлявана от
председателя С. Г. Г. от с. Ряхово, област Русе и С. Г. Г. в лично качество е
образувано изп. дело № № 20219140400976 по описа на ЧСИ Васил Н., рег. №
рег. № *** на КЧСИ. Предвид на подадените в срок възражения от
получаване на поканата за доброволно изпълнение, е образувано настоящото
дело.
За изясняване на спорните въпроси по делото относно размера на
претендираните суми е назначена съдебно – икономическа експертиза, по
която е депозирано и прието без възражения заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет
установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу
заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с
оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответниците по договора за кредит не е
4
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира изцяло, претендираните от банката
вземания за главница, редовна /възнаградителна / лихва и лихва за забава за
всеки от сочените в издадената заповед за незабавно изпълнение периоди
съвпадат изцяло със заявените в исковата молба размери. Съдът намира за
неоснователно наведеното от процесуалният представител на ответната
страна възражение за недължимост на сумата от 838,02 лв, представляваща
обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 10.01.2021г.
до 10.06.2021г. като произтичаща от нищожна клауза, каквато счита тази на
чл. 21б от договора за кредит позовавайки се на цитираното от него съдебно
решение от 26.09.2022 г. постановено по търг. дело № 1964/2020 г. на ВКС, I
търговско отделение. Преди всичко не може да се установи идентичност на
договореното между страните в отношенията им по търг. дело № 1964/2020 г.
на ВКС, I търговско отделение и тези в настоящото производство. Макар и в
двете производства като страна ищец да е „Банка ДСК“ АД, то това не води
до абсолютно съвпадение на текстовете в двата договора за кредит. Не на
последно място в мотивите на цитираното съдебно решение на ВКС относно
възражението за нищожност на санкциониращите лихви на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД поради противоречието им с добрите нрави, съдебният
състав на ВКС е счел същото за неоснователно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав счита предявените
искове за основателни и доказани. С оглед изхода на спора в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски, както и тези сторени в
заповедното производство.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на
„Банка ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Д.Н. Н.а – И. и Д..Д.М., дължимо от
Производствено потребителска кооперация „Надежда – Ряхово“, ЕИК
5
*********, представлявана от председателя С. Г. Г. от с. Ряхово, област Русе
и С. Г. Г., ЕГН: ********** в лично качество произтичащо от Договор за
банков кредит № 70 от 12.12.2019 г. и анекс № 1/07.01.2020 г.,
кредитополучател по който е Производствено потребителска кооперация
„Надежда – Ряхово“, представлявана от председателя С. Г. Г. от с. Ряхово,
област Русе, както и сключен на същата дата 12.12.2019 г. Договор за
поръчителство към договор за кредит № 70/12.12.2019 г. със С. Г. Г. в лично
качество, както следва: 40 000,00 лв представляваща вземане за неплатена
главница по кредита, ведно със законната лихва от 22.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; 822,23 лева – договорна лихва от
10.01.2021г. до 10.06.2021 г.; 838,02 лв обезщетение за забава за периода
от 10.01.2021г. до 10.06.2021 г.; 1 431,11 лв обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост от 11.06.2021 г. до 21.10.2021 г.; 861,83
лв държавна такса и 150,00 лв юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издадена Заповед Заповед № 2873/22.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5737/2021 г. по описа на РС Русе.
ОСЪЖДА Производствено потребителска кооперация „Надежда –
Ряхово“, ЕИК *********, представлявана от председателя С. Г. Г. от с.
Ряхово, област Русе и С. Г. Г., ЕГН: ********** в лично качество да
заплатят солидарно на „Банка ДСК” АД гр. София, ЕИК *********
направените от ищеца в настоящото производство разноски в общ размер на
1 1450,00, от които 1300,00 лв – държавна такса и разходи за вещо лице и
150,00 лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6