Р Е Ш Е Н И Е

 

град Ловеч, …………… 2019  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА     

                                   

          ЧЛЕНОВЕ :     1. ЕМИЛ ДАВИДОВ

    

2.     ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, в присъствието на прокурора ПОЛЯ МИТКОВА, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ  ВНОХД № 14 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С присъда № 29/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 307/2018 г. Тетевенският районен съд е признал М.Н.М., ЕГН ********** *** за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.1 във връзка с чл.54 от НК, като го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното му наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Осъдил е М.М. да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч сумата от 52,90 лева разноски по делото, а по сметка на Районен съд -Тетевен сумата от 50 лева разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от М.М. чрез защитника му адв. К.Ц. от ЛАК, с която моли настоящата инстанция да го отмени изцяло, като оправдае подзащитния му. Сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че наказателното производство, по което е постановена обжалваната присъда, е повторно, след като при първоначалното разглеждане на делото подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага, че след протест въззивната инстанция е върнала делото за ново разглеждане поради липса на мотиви, отговарящи на изискванията на закона.

Изтъква, че при повторното разглеждане на делото са били допуснати и събрани доказателства, респ. гласни такива от заинтересувани лица - служители на РУП - Я., които не са били посочени като свидетели на обвинението при първоначалното разглеждане на делото, въпреки неговото многократно отлагане и въпреки настояването на защитата за изясняване на въпроса дали в близост до местопроизшествието е имало охранителни камери. Твърди, че въпросните свидетели съобщават факти, които няма как да бъдат проверени по надлежния ред, тъй като записите от охранителната камера, която те посочват като източник на информация, са унищожени, предвид което възниква основателния въпрос - споделили ли са тази информация с разследващия орган и прокуратурата и ако не - каква е била причината?

Сочи, че от друга страна са игнорирани последователните, логични и непротиворечиви показания на свидетел, който по никакъв начин не е заинтересуван от изхода на делото и който се е намирал заедно с подсъдимия през цялото време, през което се твърди от обвинението, че е извършено деянието.

В съдебно заседание въззивникът М.Н.М., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Ц.. Заявява, че подържа казаното от защитника му и моли съда да бъде оправдан.

Процесуалният представител на въззивника заявява, че поддържа изцяло жалбата против присъдата на основанията изложени в нея.

Изтъква, че при първоначалното разглеждане на делото, което е приключило с оправдателна присъда, защитата, която няма задължение да доказва невиността на подсъдимия неколкократно е поставила въпроса за наличие или липса на запис от охранителни камери в района на инцидента, тъй като това се е случило в близост до центъра на гр.Я.. Твърди, че никакви такива данни не са били инициирани от страна на прокуратурата, нещо повече самият автомобил, за който се твърди, че подзащитния му умишлено е счупил задното стъкло, не е  запазен като веществено доказателство, не е оставен на отговорно пазене, а предмета с който е счупено стъклото също не е запазен и не фигурира като доказателство по делото, не е изследвано дали има върху него годни дактилоскопски следи. Сочи, че едва при повторното разглеждане на делото се появяват очевидци, при това, ангажира се не кой да е, а началникът на полицейското управление и още един полицейски служител, които заявяват, че такъв запис от охранителна камера е бил наличен и обяснява какво се виждало на този запис, който между другото отдавна е унищожен, ако въобще е имало такъв. Твърди, че от тук следва и изводът на първоинстанционния съд, че всичко, което противоречи на данните, съобщени от полицейските служители е неистина, това е записано в мотивите. Сочи, че не са  приети показанията на свидетеля Е.Ц.Т., който категорично твърди, че през целия ден подсъдимият е бил при него в с.Брестница, където са товарили палети за циментовия завод. Излага, че не се приемат и показанията на свидетеля С.Й.Т., защото те също били в противоречие с данните, които съобщават полицейските служители. Излага съображения, че не следва да се игнорират показанията на обикновените граждани за сметка на показанията на полицейските служители, които в голяма степен са заинтересовани от това да бъде доказана вината на подсъдимия.

Изтъква, че дори да се приеме хипотетично, че подзащитният му е бил на две места едновременно и е извършил преписваното му деяние, формално причинената щета е за 50 лева, тъй като това е заявено лично от пострадалия и е записано в протокола - на въпрос защо не е запазил автомобила е казал, че е възстановил стъклото срещу 50 лева и след това е продал колата. Твърди, че според Прокуратурата и РС – Тетевен обаче щетата е на стойност 162 лева, защото такива са правилата на застрахователните компании, когато е счупено стъкло на автомобил, без значение възрастта е автомобила.

Смята, че в конкретния случай сме изправени пред малозначителност, но според решаващия съд начина на извършване е неприемлив, въпреки че заявява в мотивите си, че причината подсъдимият да извърши деянието е лична, т.е. в резултат на някаква неприязън. Намира, че съществуването на личен мотив изключва високата степен на обществена опасност, излага аргументи в тази връзка.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови съдебен акт, с който оправдае подзащитния му.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Миткова дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива. Заявява, че при повторното разглеждане на делото, което е върнато поради липса на мотиви, а не за недоказаност са били събрани и допълнителни доказателства, предвид което счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, при съобразяване на допълнителните такива.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба,  становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивникът М.М. и пострадалият М.Н.Д.живеят в гр.Я., обл.Ловешка, познавали се, като се намирали   в лоши отношения помежду си. В тази връзка по делото е установено, че между тях е имало случай на увреждане на имущество на св. Д. от страна на въззивника М., за което последният бил санкциониран и възстановил щетите на пострадалия, предвид което РП-Тетевен е постановила отказ да образува досъдебно производство и е прекратила образуваната преписка. Установява се още, че е имало образувани други две преписки в РП - Тетевен по жалба от св. Д. срещу подсъдимия М., по които са били постановени откази от прокуратурата да се образува досъдебно производство.

          На 03.05.2017 г., около 09,30 часа св. Д. отишъл с личния си автомобил „Опел Корса” с ДК № *****, в центъра на гр.Я., паркирал автомобила на улица „*******, като се отдалечил от автомобила и посетил близко кафене, за да пие кафе, където се забавил около половин час. През това време, седейки в заведението св. Д. възприел, че въззивникът спрял отпред на улицата за кратко, управлявайки ползвания от него лек автомобил - сиво на цвят „БМВ” с десен волан, погледите им се срещнали, като М. показал среден пръст на Д. и веднага след това се отдалечил с автомобила по улицата. Около 10,00 часа свидетелите А.В.К.и Г.Д.Н., които случайно били спрели в гр.Я., също за да пият кафе в центъра, отивали към автомобила си и приближавали местото, където се намирала колата на пострадалия. Св. К. е категоричен, че именно тогава е видял въззивника М., който приближил паркирания лек автомобил „Опел Корса” с ДКН ****, навел се и взел от земята парче железобетонен блок или кол и хвърляйки същото счупил задното панорамно стъкло на лекия автомобил „Опел“, при което парчето бетон попаднало в салона на автомобила. След това М. бързо се отдалечил до паркиран автомобил „БВМ”, сив на цвят, с десен волан, като последното направило впечатление на двамата свидетели, седнал на местото на водача и бързо се отдалечил. При извършеното по делото разпознаване свидетелите А. К. /л.21-23/ и Г.Н./л.24-26/, категорично са посочили въззивника М., като извършител на процесното деяние.

          Малко след 10,00 часа св. Д. се завърнал при автомобила си, възприел случилото се и съобщил на тел.112, като местото било посетено от полицейски органи и се предприело разследване, като бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие /л.10-11/ и албум към него /л.12-16/.

От заключението на вещото лице по назначената ценова експертиза /л.28-31/, се установява по несъмнен начин, че повредата по автомобила -счупеното задно панорамно стъкло е на стойност от 162 лева.

          Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивникът М.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.

Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.

          Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че решаващият съд не е дал вяра на показанията на свидетелите В.Т.и С.Т., а е ценил само показанията на разпитаните полицейски служители. В показанията си св. П.П./л.35/- полицай при РУ МВР – гр.Я. , който на инкриминираната дата е извършвал обход и е получил сигнал за инцидента е категоричен, че при пристигане на местопроизшествието е установил лек автомобил „Опел Корса“ със счупено задно стъкло, на задната седалка, на което имало бетонно блокче. От показанията на този свидетел се установява, че при извършения от него обход е видял на два пъти, преди деянието и един път по време на огледа, въззивникът да управлява лекия автомобил „БМВ”, с десен волан в центъра на гр.Я.. Заявеното от св. П. съвпада с показанията на свидетелите А. К. и Г.Н.– очевидци на извършване на деянието, които впоследствие по надлежния процесуален ред са разпознали М.. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на самия пострадал, който твърди, че когато се е намирал в заведението е възприел, че въззивникът спрял отпред на улицата за кратко, управлявайки лек автомобил - сиво на цвят „БМВ” с десен волан, погледите им се срещнали, като М. му показал среден пръст и веднага след това се отдалечил с автомобила по улицата. В тази връзка са и показанията на разпитаните по делото полицейски служители И. Б. /л.32/ и В.Г. /л.35-36/, които веднага след случая са прегледали монтираните в центъра на гр.Я. камери и са установили, че именно М.М. е преминал с управлявания от него лек автомобил два пъти по централната улица на града. Всичките тези гласни доказателства, подкрепени от съставения протокол за оглед на местопроизшествие и албума към него водят до единствено възможния и категоричен извод за авторството на деянието от страна на подсъдимия.

          Правилно решаващият съд не е кредитирал изцяло показанията на св. В. Т., тъй като от приложените писмени доказателства – служебна бележка и копие от дневника за влизащи МПС в „Златна Панега цимент” АД - представени по НОХД № 269/2017 г. по описа на РС – Тетевен /л.33, 34/ се установява, че св. В.Т.и подсъдимият М. са влезли в завода на 03.05.2017 г. с управлявания от последния товарен автомобил в 11,18 часа и са напуснали завода в 12,22 часа, което е около 1 час и 30 минути след извършване на деянието и което противоречи на заявеното от св. Т., че подсъдимият е бил с него през цялото време и, че е дошъл в дома му между 08,30-09,00 часа. Още повече освен на цитираните писмени доказателства заявеното от св. Тодоров в тази си част изцяло противоречи  на показанията на останалите свидетели по делото – цитирани по-горе, на които съдът изцяло е дал вяра.

Настоящият състав не приема становището на защитата, че в конкретния случай извършеното от М. следва да се квалифицира като „маловажен случай”, предвид незначителността на вредните му последици, както в тази връзка изцяло споделя съображенията на първостепенния съд. За да е налице „маловажен случай” следва да се констатира, че при извършеното престъпление е налице липса или незначителност на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съобразявайки начина на извършване на деянието, отличаващ се с дързост и арогантност, времето и мястото на извършване, системността на деянието, предвид наличните по делото доказателства за образувани три преписки в прокуратурата по жалба на пострадалия Д., приключили с откази да се образува досъдебно производство, както и заявеното от въззивника пред настоящия състав по отношение на пострадалия, че : „казвал съм му директно да внимава с мен какво прави, щото ако ме „настъпи по опашката” - няма така да го оставя” и „като цяло мога да го смачкам дори със завързани ръце”, не дават основание на съда  за оценка на деянието като „маловажен случай” или още по-малко като „малозначителен случай” по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

На следващо място въззивният съд не приема възраженията свързани  с оглед стойността на повредената вещ, която според защита е 50 лева. От заключението на вещото лице по назначената ценова експертиза се установява, че стойността на счупеното задно панорамно стъкло на процесния автомобил е 162 лева, като същото е било прието без възражения от подсъдимия и неговия процесуален представител.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, се явява справедливо. Същото е наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минимален размер. Този състав на ЛОС изцяло споделя извода на първата инстанция, че дозираната строгост на закона не налага ефективното му изтърпяване, като целите на генералната и най-вече на специалната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 29/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 307/2018 г. от Тетевенския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 307/2018 г. от Тетевенския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                          1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                       2.