Р Е Ш Е Н И Е
№100 24.11.2015г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 16.11.2015г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Ж.Ж., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №475 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са няколко обективно съединени иска с правно основание чл.128, т.2, във връзка с чл.245 от КТ и иск за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и за заплащане на законната лихва за всяко една от претендираните главници за времето от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и за съдебните разноски по делото.
Исковете са предявени от Д.К.И. *** срещу “Т.” ЕООД гр.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.07.2015г. При прекратяване на трудовото правоотношение останали неизплатени трудови възнаграждения, както и обезщетение за неспазено предизвестие.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1758,56лв. представляващи остатък от трудово възнаграждение за месец април 2015г. – 261,09лв., за месец май 2015г. – 290,76лв. за месец юни 2015г. – 235,82лв. и за месец юли 2015г. – трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ – 970,98лв., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявените искове са частично неоснователни. Твърди, че поради кризата в енергетиката липсата на финансови средства било обективно обстоятелство, което не зависело от волята на ръководството на дружеството и което налагало забавяне в изплащането на трудовите възнаграждения на работниците. Във ВПРЗ, действащи в дружеството било уредено, че при затруднения на работодателя, на работниците са изплаща 60% от трудовото възнаграждение, а остатъкът се дължи в тримесечен срок. Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че дължимите трудови възнаграждения на ищеца се изплащат, макар и със закъснение, като към настоящия момент ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 826,80лв. за месеците юни и юли 2015г. Поради тази причина ответникът моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за размера над 826,80лв. и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от приетите като доказателства по делото заверени копия на Трудов договор №34/09.01.2014г., копие от Заповед №146/16.07.2015г. на управителя на “Т.” ЕООД; копие от Трудова книжка на ищеца, ищецът е работил в ответното дружество като “Монтьор, турбинно оборудване” от 09.01.2014г. до 16.07.2015г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.
От приетите като писмени доказателства Разчетно-платежни ведомости за периода от 02.2015г. до 07.2015г., Разпечатка от банковата сметка на ищеца за периода от 01.03.2015г. до 20.08.2015г., както и от становищата на страните се установява, че ответникът е забавил изплащането на трудовите възнаграждения на ищеца, което е станало и причина за прекратяване на трудовото правоотношение.
Между страните е спорен въпросът за момента, от който е
изискуемо начисленото трудово възнаграждение. Действително по делото са приети
като писмени доказателства извлечение от Колективен трудов договор, сключен на
04.03.2014г. и извлечение от Вътрешни правила за работната заплата в „Т.” ЕООД,
в които е предвидено, че „При недостиг на средства в дружеството и добросъвестно
изпълнение на задълженията на работниците и служителите, временно се изплаща за
всеки месец сума, равна на 60% от брутното възнаграждение, но не по-ниска от
договорената минимална месечна работна заплата за страната. Разликата до пълния
размер на заработеното трудово възнаграждение остава дължима и се изплаща
допълнително в тримесечен срок, заедно със законната лихва.” Тези договорености
са в съответствие с предвидените правила в чл.245 КТ, като единствената разлика
е в конкретно предвидения срок за изплащане на остатъка от дължимото трудово
възнаграждение. В чл.245, ал.2 КТ е предвидено че: „Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва”, без да е
предвиден конкретен срок за изплащането на тази разлика. В този смисъл
разпоредбите на КТД са по-благоприятни за работниците, тъй като предвиждат
задължение за работодателя да изплати разликата до пълния размер на начисленото
трудово възнаграждение в тримесечен срок. Това обаче не означава, че до
изтичане на тримесечния срок разликата до пълния размер на начисленото трудово
възнаграждение не е изискуема. Изплащането на тази разлика в тримесечен срок е
едно допълнително задължение на работодателя, но не ограничава правата на
работника да получи пълния размер на трудовото си възнаграждение. Въвеждането
на този срок не променя момента на изпадането в забава на работодателя, тъй
като не променя момента на настъпване на изискуемостта на задължението. Поради
тази причина съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е
дал повод за завеждане на настоящите искове, тъй като по отношение на дължимите
трудови възнаграждения не бил изтекъл тримесечния срок.
По отношение на иска за изплащане на трудовите възнаграждения, подробно описани в исковата молба, съдът намира, че при установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага /чл.8, ал.2 от КТ/. Следователно в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати договорено възнаграждение. Фактът на неизплащане на трудовото възнаграждение не бе оспорен от ответната страна. Стойността на начислените трудови възнаграждения може да бъде установен от разчетно-платежните ведомости в счетоводството на ответното дружество, което бе поставено като задача на назначената съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че към датата на подаване на исковата молба – 12.09.2015г. ответникът не е изплатил на ищеца част от дължими трудови възнаграждения, както следва: за месец април 2015г. – 261,09лв., за месец май 2015г. – 290,76лв., за месец юни 2015г. – 235,82лв. Освен това е било начислено от ответника обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като към датата на завеждане на исковата молба дължимия остатък от това обезщетение е възлизал на 590,98лв. Към датата на изготвяне на заключението на вещото лице – 03.11.2015г. всички тези суми били изплатени на ищеца.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Поради тази причина съдът следва да отчете направените плащания
от страна на ответника на дължимите суми, представляващи остатък от трудови
възнаграждения и от обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, с което напълно е погасил
задълженията си към ищеца. Ищецът не направил изявление за оттегляне на
исковата си претенция, поради което съдът следва да отхвърли предявените искове
като погасени чрез плащане.
По претенцията за разноски.
И двете страни са направили искане за възлагане на
разноските, като са представили списък на разноските по чл.80 ГПК. При този
изход на делото претенцията на ищеца за разноски се явява неоснователна, тъй
като исковете са изцяло отхвърлени. Ответникът е представил договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено договорено възнаграждение в размер на
400,00лв., но не е отразено плащането на това възнаграждение. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на
ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК: „Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.” По делото не е представено доказателство за плащането
на договореното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да
присъжда разноски на ответника.
Тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
иска, то той следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Г.
сумата от 70,34лв., представляваща държавна такса.
Воден от горните мотиви и на основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2 и 222, ал.1 от КТ и чл.235, ал.3 ГПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.И., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Г., ***, представлявано от Г.Б.Н., искове за заплащане на сумата от 1758,56лв. представляващи остатък
от трудово възнаграждение за месец април 2015г. – 261,09лв., за месец май
2015г. – 290,76лв. за месец юни 2015г. – 235,82лв. и за месец юли 2015г. –
трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ – 970,98лв., както и
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г.,
***, представлявано от Г.Б.Н. да заплати по сметка на Районен съд – Г. сумата от 70,34лв. /седемдесет лева и 34 стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: